№ 3164
гр. София, 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Десислава Пл. И.нова
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20251100502831 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 589 от 13.01.2025 г., гр.д. № 6401/2023 г., СРС, 118 с-в се
ОСЪЖДА И. Р. Ц. да заплати на „Топлофикация София” ЕАД на основание
чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ сумата от 738,06 лв., представляваща цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабдения имот,
находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „Красна Поляна“, бл. ****, аб. № 213089
за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от
06.02.2023 г. до изплащане на вземането и сумата от 34,19 лв., представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2020 г.
до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 06.02.2023 г. до изплащане на
вземането, ОТХВЪРЛЯ иска за топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г.
до 30.09.2019 г., за мораторна лихва в размер на 128,23 лв. за периода от
15.09.2020 г. до 27.01.2023 г. и за мораторна лихва в размер на 7,95 лв. за
периода от 31.03.2020 г. до 27.01.2023 г., като ОСЪЖДА на основание чл. 78,
ал. 1 и ал.8 ГПК И. Р. Ц. да заплати на „Топлофикация София” ЕАД сумата
340,04 лева – разноски по делото.
1
Срещу решението в частта, с която е отхвърлен искът за мораторна
лихва постъпва въззивна жалба от ищеца „Топлофикация София” ЕАД. Счита,
че според чл. 33, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 32, ал. 1 и ал. 2 ОУ от 2016 г., клиентът
изпада в забава за плащане на месечните суми за топлинна енергия в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Иска се отмяна на
решението в тази част и постановяване на друго, с което да се уважи искът.
ВъззИ.емата – ответницата по иска И. Р. Ц. оспорва жалбата.
Третото лице-помагач на ищеца – „Далсия Елвеко“ ЕООД не изразява
становище.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл. 269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от
надлежни страни и са допустими, а разгледани по същество са основателни.
Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо и
неправилно.
Предявен е иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД.
С влязлата в сила като необжалвана част от първоинстанционното
решение са уважени предявените от „Топлофикация София” ЕАД срещу И. Р.
Ц. иск по чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за сумата 738,06 лв. - стойност
на доставена топлинна енергия и сумата 34,19 лв. - цена на услуга дялово
разпределение и са отхвърлени иска за топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. до 30.09.2019 г. и за мораторна лихва в размер на 7,95 лв.
Предмет на въззивният спор е дължимостта на сумата 128,23 лв. -
мораторна лихва върху главницата за цена на топлинна енергия през периода
от 15.09.2020 г. до 27.01.2023 г.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ на ищеца „Топлофикация София” ЕАД, в
сила от 12.08.2016 г., действащи през процесния период, клиентите са длъжни
да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Клаузата на чл. 32, ал. 4 предвижда
продавачът да начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
2
заплатени в срока по ал. 2.
Въззивният съд намира, че задължението е предвидено като срочно,
поради което е изискуемо при условията на чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД - когато
денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава
след изтичането му. С изтичане на 45-дневния срок по чл. 33, ал. 2 от ОУ,
длъжникът изпада в забава за плащане именно на общата фактура.
Въззивният съд по реда на чл. 162 ГПК и с помощта на он лайн
калкулатор определя размера на мораторната лихва върху главницата от
738,06 лв. за доставена топлинна енергия, считано от настъпване на забавата
45 дни след края на всеки отчетен период, в размер на сумата 123,23 лв. през
периода 15.09.2020 г. - 27.01.2023 г. Акцесорният иск по чл. 86, ал. 2 ЗЗД за
мораторна лихва върху стойността за топлинна енергия е изцяло основателен.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции не съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 3
ГПК следва да се отмени в обжалваната част, с която се отхвърля искът за
мораторна лихва върху стойността за топлинна енергия и вместо него се
постанови друго, с което искът се уважи.
Решението в останалата част, като необжалвано е влязло в сила.
При условията на чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът има право на репариране на
разноски пред първа инстанция за още 7 лв. - д.т., а пред въззивна за 25 лв. -
д.т., или общо 32 лв. за двете инстанции.
Същият не разполага с правна възможност да претендира от насрещната
страна възстановяване на изплатеното възнаграждение за негов особен
представител от по 250 лв. поотделно за първа и ваззивна инстанция. По
аргумент на чл. 78, ал. 7, изр. 2 ГПК, когато делото не е решено в полза на
лицето, на което е предоставена правна помощ по чл. 23, ал. 2 от Закона за
правната помощ, същото дължи разноски съразмерно с уважената или
отхвърлената част от иска, с изключение на разноските за предоставената му
правна помощ. Разпоредбата регламентира само дължимост на разноските по
3
смисъла на чл. 78, ал. 3 ГПК, като изрично изключва единствено
възстановяване на направените за правна помощ при неблагоприятен изход на
делото за лицето, на което е предоставена. В този смисъл е определение №
43/12.01.2023 г., гр.д. 4844/2022 г., ВКС, ІІІ г.о. Затова първоинстанционното
решение следва да се отмени и в частта за възложените му разноски над
размера от 90,04 лв. до пълния присъден размер от 340,04 лв., или за сумата
250 лв.
Въззивникът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл.
25, ал.1 НЗПП има право на сумата 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение
за въззивна инстанция.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 589 от 13.01.2025 г., гр.д. № 6401/2023 г., СРС,
118 с-в в частта, с която се отхвърля предявеният от „Топлофикация София”
ЕАД срещу И. Р. Ц. иск за мораторна лихва в размер на 128,23 лв. за периода
от 15.09.2020 г. до 27.01.2023 г. и се осъжда на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8
ГПК И. Р. Ц. да заплати на „Топлофикация София” ЕАД сума над размера от
90,04 лв. до размера от 340,04 лв. (или за сумата 250 лв.) – разноски по делото,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА И. Р. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Красна
Поляна“, бл. **** да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ №
23 А на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД сумата 128,23 лв. – мораторна лихва върху
стойността на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот в гр. София,
ж.к. „Красна Поляна“, бл. ****, с аб. № 213089 през периода 15.09.2020 г. -
27.01.2023 г., сумата 32 лв. – разноски за първа и въззивна инстанция и сумата
100 лв. – юрисконсултско възнаграждение за въззивна инстанция.
Решението е постановено с участие на трето лице помагач на ищеца -
„Далсия Елвеко“ ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5