Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Плевен, 19.09.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, въззивен наказателен състав, в открито съдебно заседание на
двадесет и четвърти юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЪРБИНА МЪЛЧИНИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ : ЦЕЗАРИНА ЙОСИФОВА
КАЛОЯН ГЕРГОВ
При
секретаря ДАФИНКА БОРИСОВА, и с участието на прокурора ГЕОРГИ ЛАЗАРОВ, като
разгледа докладваното от съдията ЙОСИФОВА
ВНОХД № 466 по описа на съда за 2019 год. и на основание данните по
делото и Закона, за да се произнесе, съобрази следното :
Производството
е по реда на чл. 318 и сл. от НПК.
В Плевенски
Окръжен Съд е подаден въззивен протест от РП-Плевен против присъда № 48/4.04.2019г.,
постановена по НОХД № 1112/2018г. по описа на РС-Плевен. В протеста се съдържа
оплакване за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт. Искането е да
се отмени присъдата, като въззивният съд да постанови нова присъда, с която да
признае подсъдимия Ч.В.А. за виновен по повдигнатото му обвинение.
Със
съдебния си акт – Присъда № 48/4.04.2019г., постановена по НОХД № 1112/2018г.
на РС-Плевен и предмет на въззивната проверка, първоинстанционният съд е
признал подсъдимия Ч.В.А. *** за невиновен в това, че в периода
14.01.2018г. – 23.01.2018г. в гр.Плевен, местността „Табакова чешма 2“, като
непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на деянието и да
ръководи постъпките си, при условията на продължавано престъпление, чрез
разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, отнел чужди
движими вещи, както следва:
в периода 14.01.2018 г. –
19.01.2018г.: 1 бр. елпроводник-ПВО Си /рекордоман/ - 6 кв.мм, с дължина 20
линейни метра, на стойност 28.00 лева; 1 бр. отоплителна емайлирана печка,
марка "Терма 22", модел 603, на стойност 140.00 лева; 2 броя кюнци
прави Ф-130/1м /нови/, на стойност 7.00 лева; 2 броя кюнци прави Ф-130/1м /употребявани/,
на стойност 3.00 лева; 2 броя кюнци криви Ф-130/1м. /употребявани/, на стойност
3.00 лева; 1 бр. вибрационна помпа за вода, на стойност 25.00 лева; 1 бр.
радиограмофон, на стойност 10.00 лева; 1 бр. дървена стойка за ножове, на
стойност 2.00 лева; 5 бр. кухненски ножове, на стойност 7.00 лева; 1 бр. тройно
тяло за луминисцентно осветление, на стойност 25.00 лева; 3 бр. луминисцентни
тръби (пури) по
в периода 20.01.2018г. - 23.01.2018г.:
1 брой единичен електрически котлон, на стойност 10.00 лева; 1 брой единична
пружина с дървени крак, на стойност 20.00 лева; 1 брой метален варел с
вместимост
всичко вещи на обща стойност
446.50 лева, от владението на собственика Т.П.Н., без нейно съгласие с
намерение да ги присвои - престъпление по чл.195, ал.1, т.3 във вр. чл.194,
ал.1 във вр. чл.26, ал.1 и във вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, поради което и на
основание чл.304 от НПК го е оправдал по така повдигнатото обвинение.
Със същия съдебен акт е постановено, на основание чл.190, ал.1 от НПК, направените по делото разноски да останат за сметка на държавата.
В съдебно
заседание пред въззивната инстанция прокурорът заявява, че протестът е
основателен, постановената присъда е неправилна и незаконосъобразна, и предлага
да се отмени. Заявява още, че от събраните по делото доказателства може да се
направи категоричен извод, че подсъдимият е извършил престъплението „кражба“,
поради което предлага въззивният съд да го признае за виновен и да му наложи
съответното наказание.
Защитникът на
подс.А. намира протеста за неоснователен и моли да се потвърди присъдата като
правилна, обоснована и законосъобразна.
В своя лична
защита подс.Ч.А. поддържа заявлението на защитника си и иска да му се потвърди
присъдата.
Плевенски окръжен
съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, протестирания
съдебен акт, изложеното по него, становищата на страните и след съобразяване на
доводите им, намира за установено следното :
Въззивният протест
е подаден в срока по чл.319, ал.1 НПК, отговаря на изискванията на чл.320 от НПК, поради което разглеждането му е допустимо. Същият е основателен.
Въззивният съд констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила от първоинстанционния съд при разглеждане на делото и съображенията за
това са следните :
Делото пред
Плевенски районен съд е образувано по внесен от РП-Плевен обвинителен акт
против Ч.В.А. за извършено от него престъпление по чл.195,
ал.1, т.3 във вр. чл.194, ал.1 във вр. чл.26, ал.1 и във вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК.
В проведеното на
1.06.2018г. разпоредително заседание съдебното производство по НОХД №
1112/2018г. на РС-Плевен е прекратено, на основание чл.249, ал.2 във вр. ал.1,
т.1 от НПК и чл.248, ал.5, т.1 във вр. ал.1, т.3 от НПК.
С решение на
въззивния съд от 5.07.2018г., постановено по ВНЧД № 636/2018г. по описа на
ОС-Плевен, прекратяването на парвоинстанционното дело е отменено с указание за
възобновяване на съдопроизводствените действия в първоинстанционната съдебна
фаза.
На 27.09.2018г.
районният съд е провел ново разпоредително заседание, в което са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на
процесуалните права на страните по делото. Те се състоят в следното:
При обсъждане на
въпросите по чл.248, ал.1 от НПК, защитникът на подсъдимия е направил искане по
т.4 делото да се разгледа по реда на особените правила по чл.370 от НПК. Подс.А.
е заявил, че е съгласен с адвоката си. В нарушение на чл.252 от НПК,
първоинстанционният съд не е разгледал делото незабавно след провеждане на
разпоредителното заседание, като неоснователно е оставил без уважение искането
на подс.Ч.А. и неговия защитник за провеждане процедура на съкратено съдебно
следствие по реда на чл.371, т.2 от НПК, и е насрочил делото за разглеждане по
общия ред за друга дата.
Съгласно чл.370 от НПК, съдът не може да отхвърли искане на подсъдимия за предварително
изслушване, когато са налице условията по тази глава. По обсъжданото дело,
такова искане е направено, но решаващият съд е приел, че заявеното желание на
подсъдимия да признае изцяло фактите и обстоятелствата, изложени в
обстоятелствената част на ОА, не се подкрепя в достатъчна степен от приобщените
по делото доказателствени материали. В тази връзка е цитирано ТР № 1 от 6.04.2009г.
на ВКС по т.д.№ 1 от 2008г.
Въззивният съд
констатира, че неправилно е отказано провеждането на съкратено съдебно
следствие в рамките на разпоредителното заседание.
Първо, решаващият
съд е приел, че желанието на подсъдимия да признае изцяло фактите и обстоятелствата, изложени в
обстоятелствената част на ОА, т.е. евентуално самопризнание по чл.371, т.2 от НПК, не се подкрепя от
доказателствата по делото, като се е позовал на Тълкувателното решение. Но
изводите на съда са в противоречие с решението, защото то касае изявлението
на подсъдимия, а не неговото желание да направи такова или евентуалното му
самопризнание. По конкретното дело, подсъдимият не е направил изрично
изявление, че признава изцяло фактите и обстоятелствата, изложени в
обстоятелствената част на ОА, а само е заявил, че е съгласен с адвоката си да
се проведе съкратено съдебно следствие, т.е. направено е искане за
предварително изслушване по чл.370 от НПК. Предварителното изслушване в тази
фаза от процеса е допустимо и е следвало да се проведе, като се насрочи
незабавно разглеждане на делото по реда на глава двадесет и седма.
Второ, в рамките
на провеждащото се предварително изслушване и, след като съдът разясни на
подсъдимия правата му по чл.371 от НПК и го уведоми, че доказателствата от
досъдебното производство и направеното самопризнание по чл.371, т.2 от НПК ще
се ползват при постановяване на присъдата, подсъдимият признае изцяло фактите и
обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на ОА и се съгласи да не се
събират доказателства за тези факти в съдебната фаза на процеса, то едва тогава
решаващият съд може да прецени дали заявеното признание се подкрепя от
събраните в досъдебното производство доказателства. Ако установи, че
признанието не се подкрепя от събраните в досъдебното производство
доказателства /както е сторил съдът по обсъжданото дело/, то тогава се насрочва
разглеждане на делото по общия ред, за да се проверят събраните доказателства
и/или се съберат нови такива за установяване на обективната истина. В този
смисъл е и самото Тълкувателно решение.
Допуснатите
нарушения, от страна на районния съд, на процесуалните правила в хода на
разпоредителното заседание, като е отказано на подсъдимия разглеждане на делото
по реда на глава двадесет и седма, не е проведено предварително изслушване на
страните и без да е спазен реда за провеждането му, съгласно чл.370 и сл. от НПК, са съществени и неотстраними от въззивната инстанция. Тези нарушения са
довели до ограничаване на правата на всички страни в процеса, но основно – на
подсъдимия. Въпреки, че е постановена оправдателна присъда за подсъдимия, което
в най-голяма степен гарантира правата му, то, с разглеждане на делото по общия
ред, при последващ инстанционен контрол и при евентуална отмяна на
оправдателната присъда и признаване на подсъдимия за виновен, то наказанието,
което би му се наложило ще е при условия, по-неблагоприятни от тези, предвидени
за определяне на наказание по реда на глава двадесет и седма. В този ред на
мисли е и изразеното становище на част от съдиите, подписали ТР № 1/2008 г. на ОСНК : „…неоснователният отказ от предварително изслушване и разглеждане
на делото по правилата на съкратеното съдебно следствие е съществено
процесуално нарушение, тъй като ограничава правото на подсъдимия на бърз процес
в алтернативно съдебно производство с произтичащите от това последици. Затова
резултатът от това съществено процесуално нарушение няма само и единствено
негативен материалноправен ефект, както приема мнозинството, но и процесуален
такъв (напр. разглеждане на делото в неразумно дълъг срок, ограничаване на
права чрез мерки за процесуална принуда, отлагане във времето на възможността
своевременно да се ползва от института на реабилитацията и др.). Предвид
естеството на допуснатото нарушение като съществено, но неотстранимо чрез
отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, за него трябва да
следи всяка контролна инстанция /въззивна и касационна/. Тя трябва да го
компенсира с прилагането на чл.55 от НК.“.
Допуснатите
нарушения са отстраними при ново разглеждане на делото от друг състав на
първоинстанционния съд, което налага да се отмени постановения съдебен акт и
делото да се върне за ново разглеждане, при условията на чл.335, ал.2 във
вр. чл.348, ал.3, т.1 от НПК.
При новото
разглеждане на делото следва да се съобразят изискванията на закона относно
правилата за провеждане на разпоредително заседание.
Водим от горното и
на основание чл.335, ал.2 във вр. чл.348, ал.3, т.1 от НПК, Плевенски Окръжен
Съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ изцяло присъда №
48/4.04.2019г., постановена по НОХД №
1112/2018г. по описа на РС-Плевен.
ВРЪЩА делото за ново
разглеждане от друг състав на РС-Плевен.
Решението не
подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.