№ 921
гр. София, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Виолета Йовчева
Десислава Алексиева
при участието на секретаря Габриела М. Владова Боботилова
като разгледа докладваното от Десислава Алексиева Въззивно гражданско
дело № 20211100509690 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и следв. ГПК.
С решение № 20142498 от 19.06.2021 г. по гр.д.№ 68067 по описа за 2019 г. на СРС,
Второ ГО, 54 състав са отхвърлени исковете с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 във вр. с
чл. 187, ал. 6 (предишна ал. 5), т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Столична
дирекция на вътрешните работи да заплати на Т. И. И., ЕГН **********, следните суми:
сумата от 1661,74 лева, представляваща допълнително възнаграждение за извънреден труд
за периода от 21.11.2016 г. до 21.11.2019 г., формиран като разлика между положен от
ищеца на длъжността „младши експерт“ в 07 РУ - СДВР нощен труд и преизчисления такъв
с коефициент 1,143, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
21.11.2019г., до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 208,56 лева,
представляваща обезщетение за забава, дължимо за периода от 22.01.2017г. до 21.11.2019г.
С решението е осъден Т. И. И., ЕГН **********, да заплати на Столична дирекция на
вътрешните работи, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 100.00 лева, представляваща
разноски за настоящото производство.
Постъпила е въззивна жалба от Т. И. И., ищец пред СРС. Решението се обжалва
изцяло. Излагат се доводи за неправилност на така постановеното решение. Неправилно
СРС бил приел, че не е налице празнота в уреждане на възнаграждението по ЗМВР и не бил
приложил правилото на чл.9, ал.2 НСОРЗ. СРС бил проследил правната уредба за процесния
период, но достигнал до неправилни правни изводи. При това СРС бил нарушил КРБ и
1
принципа за законност по чл.5 ГПК. Иска се да бъде отменено обжалваното решение и да се
постанови друго, с което претенциите да бъдат уважени. Претендират се разноски.
По въззивната жалба е постъпил отговор от СДВР – МВР. Излагат се доводи за
правилност на така постановеното решение. Счита, че не е налице празнота в ЗМВР по
изчисляване и изплащане на този труд. Сочи, че извънредния труд се определя със заповед
на министъра на вътрешните работи и бил с продължителност 8 часа, а не 7 часа, както било
предвидено в чл.140 КТ. Затова счита, че неприложимо било правилото на чл.9, ал.1,2 и 3 от
НСОРЗ, където положения 7 часа нощен труд се заплаща като 8 часа след умножаване с
коефициент 0,143. Законодателят бил решил часовата норма за нощния труд в МВР да бъде
различна от тази в Кодекса на труда. Сочи, че ЗМВР бил специален и били относими
единствено за служителите на МВР. Затова не следвало да се прилагат нормите на КТ и
подзаконовите нормативни актове, предвид по-благоприятния резултат. Отправя искане за
потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на разноски.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът е уведомен на 30.06.2021 г.
Въззивната жалба е подадена на 13.07.2021 г.; от надлежна страна, срещу съдебен
акт, подлежащ на инстанционен контрол.
Налице е правен интерес от обжалване.
Следователно въззивната жалба е допустима.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само
доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че
първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим процес.
По доводите във въззивната жалба, Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция приема следното:
Ищецът твърди, че полага труд като държавен служител при ответника. За периода
21.11.2016 г.- 21.11.2019 г. бил положил общо 1728 часа нощен труд, който преизчислен с
коефициент 1,143 съобразно чл.9, ал.2 НСОРЗ, възлизал на 1975 часа. При така извършеното
преизчисление и при изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50
% съгласно чл.187, ал.6 ЗМВР, задължението на ответника възлизало на 1598 лв. Ищецът
претендира и лихва за забава върху всяко едно месечно задължение в общ размер на 200 лв.
С отговора по исковата молба ответникът оспорва исковата молба и твърди, че
положения от ищеца нощен труд не следва да се преобразува и заплаща като извънредно
положен. Сочи, че положеният от служителя нощен труд е начислен и получен от ищеца
ведно с месечните му възнаграждения, съобразно заповедите на министъра на вътрешните
работи. Приложим в случая бил ЗМВР, който е специален закон по отношение на КТ. Наред
2
с това служителите по чл.142, ал.1,т.1 КТ се ползвали с редица социални придобивки, които
компенсирали по-високата времева продължителност /норма/ за нощен труд.
С молба от 08.04.2021 г. ищецът /чрез процесуалния си представител/ е направил
волеизявление по чл.214, ал.1 ГПК в посока увеличение на претенциите, съответно:
главница в размер на 1661,74 лв. и лихва за забава в размер на 208,56 лв/виж л.43/.
С определение от 09.04.2021 г. СРС е допуснал така поисканото изменение.
Така направеното изменение е породено от заключението на съдебно-счетоводната
експертиза. Видно от последното /л.48 и л.53/ полаганият от ищеца труд е отчитан сумарно
при тримесечен период на отчитане. Ищецът е полагал труд дежурейки на 24 часови смени,
които са били планирани и изпълнени на базата на разработени месечни графици за
дежурства. За процесния период ищецът е положил 1637 часа. От същото заключение се
установява че ако приложим правилото на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, се получава незаплатен труд
на стойност 1661,74 лв. Лихвата за забавеното изпълнение по плащането на главницата
възлиза на 208,56 лв.
Заключението на допуснатата, изслушана и приета по делото съдебно-счетоводна
експертиза не е било оспорено от нито една от страните.
Спорът се свежда до това дали са приложими правилата на КТ, респ.чл.9, ал.1,2 и 3 от
НСОРЗ по отношение на служителите на МВР и от тук приложим ли е коефициент 1,143
относно приравняването на 7 часа, отработени през нощта на 8 часа, отработени през деня,
както и това за работа по трудово правоотношение.
Съгласно чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се
изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд - 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР.
Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица - чл. 187, ал. 1 ЗМВР. Работното
време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период- чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР.
При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 ч. и 6, 00 ч.,
като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период - чл.
187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР. Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен
период - за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху
основното месечно възнаграждение - чл. 187, ал. 5, т. 2 вр., ал. 6 ЗМВР. Разпоредбата на чл.
188, ал. 2 ЗМВР предвижда, че държавните служители, които полагат труд за времето между
22, 00 ч. и 6, 00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда.
Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят
3
с наредба на министъра на вътрешните работи - чл. 187, ал. 9 ЗМВР. За процесния период –
21.11.2016 г.- 21.11.2019 г. действа Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., съгласно която за
държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и
6, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., липсва изрично правило, аналогично на чл.
31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22, 00 и 6, 00 ч. за отчетния
период се умножава по 0, 143, като полученото число се сумира с общия брой отработени
часове за отчетния период. В чл. 31 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че
отработеното време между 22, 00 и 06, 00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата,
които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове, т.е.
липсва специално правило, което да определи методология за превръщането на
отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по
отношение на държавните служители в МВР.
Това означава, че националното ни право изключва служителите на МВР от обхвата
на общия правен режим, като едновременно с това не предоставя на тези държавни
служители възможност за преобразуване на нощния труд в дневен.
Основното възражение в отговора по исковата молба и по въззивната жалба на
въззиваемия /ответник пред СРС/ и споделено от първоинстанционния съд е, че по
отношение на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от
Министъра на вътрешните работи, на основание законовата делегация на чл. 187, ал. 9 от
ЗМВР, които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време, за неговото
отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, а не Наредба за структурата и
организацията на работната заплата НСОРЗ/, тъй като се касае за специална уредба.
С решение на СЕС, втори състав, от 24.02.2022 г. е прието, че чл.20 и 31 от Хартата
на основните права на ЕС допускат определената в законодателството на държавата членка
нормална продължителност на нощния труд от 7 часа за работниците от частния сектор да
не се прилага за работниците от публичния сектор, вкл. за полицаите и пожарникарите, ако
такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т.е. свързана с
допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на тази цел.
В пар.74-76 от решението СЕС приема, че обосноваването на липса на механизъм в
Наредба № 8121з-592 /обн. ДВ бр. 40 от 02.06.2015 г. / и в Наредба № 8121з-779 /обн. ДВ бр.
60 от 02.08.2016 г. /за преобразуване на нощните часове труд в дневни със съображения от
правен и икономически порядък, не отразява допустима от закона цел, годна да обоснове
разлика в третирането. Такива съображения не можели сами по себе си да представляват цел
от общ интерес. Дадени са разяснения, че ако не е основана на такъв обективен и разумен
критерий, всяка разлика в третирането, която разпоредбите на националното право в
областта на нощния труд въвеждат по отношение на различните категории работници,
намиращи се в сходно положение, би била несъвместима с правото на Съюза и би налагала в
4
такъв случай националният съд да тълкува националното право във възможно най-голяма
степен с оглед на текста и целта на съответната разпоредба на първичното право, като вземе
предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от последното тълкувателни методи,
за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и да достигне до разрешение,
съответстващо на преследваната с нея цел.
Съгласно принципните разяснения, дадени в т. 23 на Тълкувателно решение №
6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, в МВР има служители, назначени по трудови договори и
такива по служебно правоотношение, като тези от втората група са държавни служители по
смисъла на ЗДСл и общият закон намира субсидиарно приложение по отношение на тях.
Обратното би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР по
отношение на другите държавни служители, а също и спрямо работниците и служителите,
работещи по трудови правоотношения. Макар в действащия ЗМВР да няма законова
делегация, препращаща към общия Закон за държавния служител (подобно на § 1а - нов -
ДВ, бр. 69/2008 г., отм. ДВ, бр. 88/2010 г. от ДР на отменения ЗМВР), доколкото няма
изрично уредено нещо друго, ЗДСл намира субсидиарно приложение. Съобразно
разпоредбата на чл. 67, ал. 3 от ЗДСл, минималните и максималните размери на основните
заплати по нива и степени за държавните служители, размерите на допълнителните
възнаграждения по, ал. 7, т. 1 - 5, както и редът за получаването им се определят с наредба
на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото
законодателство. В цитираните наредби на министъра на вътрешните работи безспорно
липсва правило, съобразно което отработените часове нощен труд се превръщат в дневни,
при сумарно изчисляване на работното време. Тъй като размерите на допълнителните
възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство и
при липса на изрична уредба в наредбите, издадени от Министъра на вътрешните работи, то
следва да намери приложение Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от цитирания нормативен акт, при сумарно
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен
на съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място,
т.е. приложимият коефициент е 1, 143. Не следва да се приеме становището на въззиваемия,
че приложимия коефициент е 1, тъй като по-скоро нормата разрешава полагане на нощен
труд, средно в размер на 8 часа за всеки 24-часов период, без да изключва приравняването
му към дневния и съответно, без да изключва приложение на правилата за заплащане на
извънреден труд, когато такъв е положен. Възприемането на обратното становище би
поставило държавния служител в системата на МВР в неравностойно положение спрямо
работниците по трудово правоотношение и другите държавни служители, чийто
правоотношения се регламентират от КТ и ЗДСл. При трудово правоотношение и сумирано
изчисляване на работно време, работодателят отчита работното време на конкретния
работник или служител в края на отчетния период - в случая на тримесечие. В случай, че
нормата работно време за този период е надвишена, ще се отчете извънреден труд - часовете,
получени над определената норма часове (след превръщането на нощните часове в дневни
5
по реда на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ ), са извънреден труд. Поради това съдът намира, че
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата намира приложение по
отношение на държавните служители в МВР.
Прилагането на субсидиарни разпоредби е в съответствие с основния правен принцип
за равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в чл. 6 от Конституцията и в чл. 14
от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи.
Не се установява по делото, ищецът да е бил компенсиран за така положения труд за
който търси овъзмездяване.
Налага се извод, че обжалваното решение е неправилно.
Поради несъвпадане на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение
ще следва да бъде отменено и вместо това постановено друго с което претенциите на ищеца
като основателни ще бъдат уважени.
Ответникът ще бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 1661,74 лв.,
представляваща възнаграждение за извънреден труд в резултат на положен през периода от
– 21.11.2016 г.- 21.11.2019 г. нощен труд, преизчислен в дневен с коефициент 1.143, ведно
със законната лихва от датата на исковата молба – 25.11.2019 г. до окончателното плащане и
сумата от 208,56 лв , представляваща мораторна лихва дължима, считано от първо число на
месеца, следващ тримесечието, за което се отнася съответното вземане за възнаграждение за
извънреден труд, до 21.11.2019 г.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора обжалваното решение е неправилно и в частта за разноските
и също следва да бъде отменено. Ищецът е претендирал разноски в размер на 500 лева, но
при отчитане на направеното възражение за прекомерност, същото на осн. чл. 78, ал. 5 ГПК
следва да бъде намалено до размер от 300 лева съгл. чл. 7, ал.2, т. 2 от НМРАВ, доколкото
делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Ето защо, в полза на ищеца се
следват разноски в размер на 300 лв.-адв.възнаграждение за процесуално представителство.
В полза на ответника разноски не се следват.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати в
полза на СРС разноските за вещо лице в размер на 250 лв., както и държавна такса в размер
на 74,80 лв.
Пред въззивната инстанция:
При това положение на въззивника разноски се следват. Ищецът е претендирал
разноски в размер на 500 лева, но при отчитане на направеното възражение за
прекомерност, същото на осн. чл. 78, ал. 5 ГПК следва да бъде намалено до размер от 300
лева съгл. чл. 7, ал.2, т. 2 от НМРАВ, доколкото делото не се отличава с фактическа и
правна сложност.
6
Въззиваемата страна претендира разноски, но такива не се следват, поради което и
не се присъждат.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати в
полза на СГС държавна такса за въззивно обжалване в размер на 37,41 лв.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20142498 от 19.06.2021 г. по гр.д.№ 68067 по описа за 2019 г.
на СРС, Второ ГО, 54 състав, изцяло, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 187, ал. 6 (предишна ал. 5), т.
2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД Столична дирекция на вътрешните работи, с адрес : гр. София,
ул. Антим I да заплати на Т. И. И., ЕГН **********, следните суми: сумата от 1661,74 лева,
представляваща допълнително възнаграждение за извънреден труд за периода от 21.11.2016
г. до 21.11.2019 г., формиран като разлика между положен от ищеца на длъжността „младши
експерт“ в 07 РУ - СДВР нощен труд и преизчисления такъв с коефициент 1,143, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 21.11.2019г., до окончателно
изплащане на задължението, както и сумата от 208,56 лева, представляваща обезщетение за
забава, дължимо за периода от 22.01.2017г. до 21.11.2019г.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи, с адрес : гр. София, ул. „Антим
I“ ДА ЗАПЛАТИ на Т. И. И., ЕГН **********, сумата в размер на 300 лева,
представляваща разноски за адв.възнаграждение за процесуално представителство пред
първата съдебна инстанция и 300 лева, представляваща разноски за адв.възнаграждение за
процесуално представителство пред въззивната съдебна инстанция.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи, с адрес : гр. София, ул. „Антим
I“ ДА ЗАПЛАТИ, на основание чл.78, ал.6 ГПК, в полза на СРС разноските за вещо лице в
размер на 250 лв., както и държавна такса в размер на 74,80 лв.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи, с адрес : гр. София, ул. „Антим
I“ ДА ЗАПЛАТИ, на основание чл.78, ал.6 ГПК, в полза на СГС държавна такса за
въззивно обжалване в размер на 37,41 лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, на осн. чл.280, ал.3 ГПК.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8