Р Е Ш Е Н И
Е
№ 260453 15.03.2021 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд ХХ граждански състав
На двадесет и пети януари две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ
при секретаря Зинаида Монева
изслуша докладваното от съдията Иван Дечев
гражданско дело № 3715/2020г.
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Постъпила е искова молба от “Кожите“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.С, ул.““ , ателие , представлявано от Г. Д. Б. против “Венера-Кн“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С, ул.““ ,
представлявано от К. И. К, за осъждане
на ответника да преустанови неправомерните си действия по паркиране на моторни
превозни средства пред самостоятелен обект с идентификатор 67800.502.535.1.8,
собственост на ищеца, представляващ магазин със застроена площ от 51.39 кв.м. в
гр.С, ул.““, ет., обект магазин 4, находящ се в сграда 1, разположена в
поземлен имот с идентификатор 67800.502.535, с предназначение на самостоятелния
обект: за търговска дейност, състоящ се от търговско помещение и санитарен
възел, ведно с прилежащи части в размер на 25.85 кв.м. ид.ч. от общите части на
сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху терена, с които
действия ответникът пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост върху
обекта в пълен обем, както и ответникът да предприеме всички необходими
действия за отстраняване на маркировката и на монтираните съоръжения с цел
запазване на място за паркиране върху имот с идентификатор 67800.502.535 и имот
с идентификатор 67800.502.359.
Твърденията са, че
ищецът е собственик на самостоятелен обект с идентификатор 67800.502.1.8,
представляващ магазин, с предназначение за търговска дейност. Теренът пред
магазина е част от имот 67800.502.535 и е собственост на ответника. Ищецът,
като собственик на постройката, има на основание чл.64 ЗС правото да ползва
терена пред магазина, доколкото това е необходимо за ползването на магазина.
През 2018г. представители на ищеца разчертали паркоместа, които обхващат както
тротоара, така и терена пред магазина. Поставени са скоби, колчета и
маркировка. След това моторни превозни средства започнали да паркират на
паркоместата, като достигат до самите витрини на магазина. Така са нарушени
правата на ищеца да ползва магазина си в пълен обем. Обектът е за търговска
дейност и ползването му по предназначение изисква достъпът до него да бъде
открит, да има видимост към витрината и входа му, така че клиентите да могат да
влизат в него. Собственикът на земята не може да разполага пред магазина
обекти, които закриват витрината и затрудняват достъпа до него. При спиране на
автомобилите непосредствено пред магазина е налице смущаване на ищеца да ползва
магазина си, тъй като влизането в магазина е силно затруднено. Превозните
средства достигат до самите витрини на магазина и е почти невъзможно входната
врата да се отвори. Стига се до положението, при което няма как да има достъп
до обекта на ищеца. Обособяването на паркоместа върху терена е незаконно и
нарушава разпоредбите на ЗУТ, тъй като няма одобрена схема за паркиране на
автомобили. Паркирането на МПС на тротоара е в разрез с изискванията на ЗДвП,
тъй като не са спазени отстоянията до сградата. Така се затруднява
преминаването на пешеходците. С тези мотиви ищецът счита, че действията на
ответника са неправомерни и така му създават пречки да упражнява правата си в
пълен обем. Моли искът да се уважи.
Искът е по чл.109 ЗС.
Ответникът
не е представил отговор в срока по чл.131 ГПК, редовно уведомен по чл.50, ал.4 ГПК. След срока по чл.131 ГПК е постъпил
отговор от него, с който се оспорва иска като недопустим и
неоснователен. Заявено е, че в имота е предвидена зона за паркиране и с цел
избягване безразборното паркиране е разчертана ситуацията на паркиране на
автомобилите и маркировката е в съответствие с проектната документация на
сградата. Твърди се, че зоната за паркиране е разположена в собствения на
ответника недвижим имот и не възпрепятства ищеца да ползва имота си по
предназначение. За всеки магазин е осигурено безвъзмездно по едно паркомясто,
включително и за ищеца. Така се осигурява незаето от автомобили пространство
пред входа на магазина и по този начин има достъп с широчина 2.5 м. пред входа
на магазина. Твърди се още, че ответникът е предприел действия за
предотвратяване на безразборното паркиране, като от друга страна няма
задължение да следи за паркирането.
Сградата, в която се намира обекта е жилищна сграда и според
нормативната уредба е задължително изискване тя да разполага със зона за
паркиране. След като ищецът е закупил обекта от жилищната сграда след въвеждане
на сградата в експлоатация, се предполага, че същият е знаел за наличието на
зоната за паркиране пред сградата и е можел да се информира. Моли се иска да
бъде отхвърлен, тъй като не е налице неоснователно действие и ответникът не е
пречел на ищеца да упражнява своето право.
Съдът, като разгледа представените
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:
Исковете са неоснователни.
Съгласно чл.109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. От самия текст на разпоредбата е видно, че двете задължителни условия за уважаването на иска са: неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Ако действията на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на чл.109 ЗС. Същото ще бъде, ако действията са неоснователни, но не създават пречки на собственика. Следователно, за уважаването на този иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените /чл.50 ЗС/. Преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело /Тълкувателно решение № 4 от 6.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 4/2015 г., ОСГК/.
В случая е безспорно,
че ищецът е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор
67800.502.535.1.8, който обект има предназначение за търговска дейност.
Сградата е жилищна, многофамилна, като обектът на ищеца, представляващ магазин,
се намира на първия етаж. Ищецът е негов собственик по силата на нотариален акт
№ 59/29.01.2018г., том I, рег. № 635, дело № 46/2018г.
Магазинът е бил продаден от ответника на
ищеца.
Няма спор, че
поземленият имот, в който е построена сградата, е собствен на ответното
дружество.
Съдебно-техническата
експертиза, изготвена по делото, е установила, че от жилищната сграда до
настоящия момент е изграден само първия етаж. Видно от приложената ситуация от
одобрения проект за жилищната сграда, около нея са предвидени за изграждане
плочници, пътеки, 12 бр. паркоместа за паркиране на автомобили и висока
растителност.
Към момента на огледа,
в северната част на терена, пред сградата има настилка от каменни блокчета –
павета, маркировка в жълт цвят за паркиране на автомобили, под ъгъл спрямо
сградата, която маркировка обхваща и тротоара пред поземления имот. Пред
магазина на ищеца, от ляво на дясно попада половин паркомясто с монтирана
скоба, второ паркомясто без скоба, трето паркомясто с част от скоба и половин
паркомясто със скоба.
Тротоарът пред
магазина е широк 1.50м., според действащата улична регулация. Широчината на
участъка от поземления имот, намиращ се пред обекта на ищеца е 8.80 м.
Дълбочината от границата на тротоара, който е широк 1.50м. до витрината на
магазина е 4м. в източната част на витрината, 4.30м. в средата на витрината и
4.45м. в западната й част.
Вещото лице е
изчислило, че при лек автомобил с дължина 3.80м., паркиран под наклон спрямо
сградата, заемащ място на паркиране и от тротоара, то свободната площ пред
магазина ще остане като пътека с широчина 1.30-1.35м. При паркиране само в
поземления имот, свободната площ се остане 0.25-0.30м. В този случай се
затруднява преминаването на граждани пред магазина на ищеца.
При тези факти БРС
намира, че първият негаторен иск, а именно да се осъди ответникът да
преустанови неправомерните си действия по паркиране на МПС пред магазина на
ищеца, се явява неоснователен и недоказан.
Според чл.43, ал.1 ЗУТ
за нови сгради необходимите гаражи и места за паркиране
задължително се осигуряват в границите на урегулирания поземлен имот. Следователно, не само няма пречка, а трябва в
поземления имот, собственост на ответника, в който е изградена многофамилната
сграда, да се предвидят места за паркиране. Видно от ситуацията от одобрения
проект на жилищната сграда, в терена пред сградата е предвидено ситуирането на
12 паркоместа. Като се сравни скицата от проекта на сградата с комбинираната
скица на стр.28, представена от ищеца и положението на сградата и на двете
скици, се стига до извод, че тези паркоместа са откъм улица “Републиканска“,
където се намира и магазинът на ищеца. Тези места за паркиране, доколкото
обслужват живущите в етажната собственост, имат функцията на принадлежност към
самостоятелните обекти в сградата. На тези паркоместа могат да паркират своите
автомобили собствениците на жилища в етажната собственост. Ето защо не се
споделя виждането на ищеца, че въобще пред магазина му не могат да стоят
паркирани автомобили.
Ищецът се позовава на
нарушение на чл.94, ал.3 ЗДвП. Той гласи, че за престой
и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно
най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста
на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с
допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от
собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако
откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване
на пешеходци. В тази връзка към
исковата молба е представено писмо от Община Созопол /на стр.14/, в което е
записано, че на тротоара пред процесния терен има монтирани неправомерно
съоръжения за запазване на места за паркиране. Указано било на собственика на
сградата да освободи цялата площ на тротоара. Налице е и друго писмо от
общината /на стр.15/, в което е записано, че указанието на общинската
администрация към Венера КН ООД за освобождаване на заета площ публична
общинска собственост, отредена за тротоар пред поземления имот, следва да се
приеме за изпълнено. Тези факти са във връзка с твърденията, че паркоместата, разчертани
от ответника, засягат не само поземления имот, негова собственост, а и
тротоара, който е общинска собственост. Съдът намира, че разпоредбата на чл.94,
ал.3 ЗдвП в случая е неприложима. Тя касае възможността автомобилите да
паркират и на тротоарите, т.е. върху имоти публична общинска собственост, но
само ако откъм страната на сградите остава разстояние
най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци. Това е хипотеза, когато тротоарът опира до съществуващи сгради, т.е. между
тротоара и сградите няма поземлен имот, частна собственост, който да е
незастроен. Тогава трябва така да се паркира на тротоара, че да останат 2 метра
между паркиралото МПС и сградата, за да минават оттам пешеходци. В конкретния
случа обаче тротоарът не опира непосредствено в сградата, а граничи с поземлен
имот с идентификатор 67800.502.535, в неговата незастроена част. Както беше
казано, по силата на чл.43, ал.1 ЗУТ, в поземления имот задължително се
осигуряват места за паркиране, които обслужват обектите в сградата. Тези места
са именно в имот, който е частна собственост, а не са върху тротоара. Според
одобрения проект, пред процесния магазин са предвидени паркоместа. Тези
паркоместа всъщност са предвидени да заемат цялото протежение на сградата откъм
улица Републиканска. На тях може да се паркира от живущите в сградата. Като
поддържа съществуването на паркоместата, ответникът не действа неправомерно.
Ето защо искът да се
осъди ответникът да преустанови неправомерните си действия по паркиране на МПС
пред магазина се явява неоснователен. Доколкото паркоместата са със статут на
принадлежност към самостоятелните обекти в сградата, на тях може да се паркира
от живущите в същата сграда. Освен това, както е заведен и формулиран искът, е
нужно да се докаже, че именно ответникът, чрез свои представители и служители,
постоянно извършва действия по паркиране на МПС пред магазина на ищеца. Такова
доказване обаче по делото не е проведено. Разпитаните по делото свидетели не
установяват подобен факт. Св.А, е споделил, че през 2018г. били очертани
паркоместа и поставени скоби. Когато той посещавал магазина, там имало
паркирани автомобили. Те скривали до голяма степен видимостта към магазина.
Св.А, е заявил, че пред сградата има монтирани скоби и колчета, за да не се
паркира безразборно. Получавал сигнали от собствениците на магазини за
неправилно паркирани автомобили. Преди да се монтират скобите, паркирането било
по-безразборно. Св.П, бивш наемател на магазина, е заявил, че заради проблеми с
паркирането е помолил управителя на ответното дружество да се разчертаят места
за паркиране и да се сложат скоби. Следователно тези свидетели не установяват,
че ответното дружество е извършвало и продължава да извършва действия по
паркиране на МПС пред процесния магазин. Тези действия, дори да са
неправомерни, не се извършват от ответника, което е достатъчно за отхвърляне на
иска по чл.109 ЗС, заведен против него. Ответникът няма доказана материална
легитимация да отговаря по този иск. Друг е въпросът, че понеже по проект там
може да има места за паркиране, искът да се преустанови паркирането, е
неоснователен и по тази причина. Искът е формулиран общо, за паркирането пред
цялата дължина на магазина, поради което няма как да бъде уважен, след като по
проекта на сградата там може да се паркира и паркирането не е неправомерно
действие. Следва решение, с което този иск се отхвърли.
Другият иск по чл.109
ЗС, за осъждане на ответника да предприеме всички необходими действия за
отстраняване на маркировката и на монтираните съоръжения с цел запазване на
място за паркиране върху поземления имот, е също неоснователен. От одобрения
проект на сградата е видно, че са предвидени паркоместа пред тази й част, която
е откъм улицата. Магазинът на ищеца е крайният в сградата и пред него са предвидени
две паркоместа /всъщност крайното е встрани от магазина/. След това има
изчертана пътека, която явно води към входа на магазина, т.е. там няма
предвидено място за паркиране. Експертизата е посочила, че пред магазина има
общо четири паркоместа, т.е. по цялата му дължина има очертани с боя такива
места. Очертаването на паркомястото, което е пред входа на магазина,
следователно е неправомерно действие, тъй като там не следва да има възможност
за паркиране. Според цитираното ТР обаче, за да се уважи искът по чл.109 ЗС,
следва това неправомерно действие да създава пречки на собственика, в случая
собственика на магазина. Данните сочат, че маркировката и скобите са направени
от собственика на поземления имот /заявления на св.А/. Св.П, бивш наемател на
магазина, също потвърждава това, като е заявил, че е помолил управителя на
ответното дружество К, да разчертаят места за паркиране и да сложат скоби, тъй
като имал проблеми с безразборното паркиране пред обекта. К, се съгласил,
поради което свидетелят, там където минавали хората за магазина, сложил едно
колче, а отстрани две падащи скоби. Колчето било сложено пред вратата на
магазина. Така се създал подход към магазина, който бил с достатъчна широчина,
за да мине спокойно една кола. По този начин свидетелят можел да си влиза с
неговата кола и да си разтоварва стоката. След като свидетелят напуснал имота,
скобите си останали там, като той дал ключовете на К. При това положение БРС
счита, че не са налице действия на ответника, които да препятстват да се
упражнява правото на собственост на ищеца. Напротив, ответникът е съдействал и
разрешил да се сложат скоби на паркомястото, за да не може всеки да паркира там
и да се затруднява достъпът до магазина. Тези скоби и досега стоят пред магазина
и пречат на това място да се паркират автомобили и така би могло именно оттам
да минават и клиентите на магазина. Ето защо не може, според БРС, да се приеме,
че се препятства правото на собственост на ищеца. Искът се преценява за
неоснователен.
Всъщност претенцията на ищеца е явно
въобще да не се паркира пред цялата дължина на магазина му и тогава би имало
логика да се изтрият всички очертания на паркоместата, за да личи, че това не е
зона за паркиране. Както обаче беше установено, проектът на сградата предвижда,
че пред нея ще се паркира, т.е. могат да се изчертаят паркоместа. След като
това е така, поставените на място скоби, пречещи на случайното паркиране, не
смущават правата на ищеца. Що се отнася до видимостта вътре и вън от магазина,
то в съдебното заседание вещото лице е обяснило, че който е вътре в магазина
няма да има нормална видимост, заради паркиралите навън коли, но според съда
това е ирелевантно. Който е отвън магазина, от нивото на погледа си ще може да
види дали обектът е отворен и има ли вътре клиенти, т.е. паркираните коли не
пречат на видимостта отвън. Следва решение, с което и този иск се отхвърли.
Приложеното от ищеца
решение на ВКС няма отношение към конкретния казус. То обсъжда поставяне на
маси и преместваеми обекти пред магазин, намиращ се на пазар, който случай е
различен от паркоместата, предвидени с проекта на сградата.
На основание чл.78,
ал.3 ГПК ищецът трябва да бъде осъден да заплати на ответника 950 лева за
разноски.
Така мотивиран Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на
“Кожите“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С, ул.““ ,
ателие , представлявано от Г. Д. Б против “Венера-Кн“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.С, ул.““ , представлявано от К. И. К, за
осъждане на ответника да преустанови неправомерните си действия по паркиране на
моторни превозни средства пред самостоятелен обект с идентификатор
67800.502.535.1.8, собственост на ищеца, представляващ магазин със застроена
площ от 51.39 кв.м. в гр.С, ул.““, ет., обект магазин № 4, находящ се в сграда № 1,
разположена в поземлен имот с идентификатор 67800.502.535, с предназначение на
самостоятелния обект: за търговска дейност, състоящ се от търговско помещение и
санитарен възел, ведно с прилежащи части в размер на 25.85 кв.м. ид.ч. от
общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху
терена, с които действия ответникът пречи на ищеца да упражнява правото си на
собственост върху обекта в пълен обем, както и за осъждане на ответника да
предприеме всички необходими действия за отстраняване на маркировката и на
монтираните съоръжения с цел запазване на място за паркиране върху имот с
идентификатор 67800.502.535 и имот с идентификатор 67800.502.359.
ОСЪЖДА “Кожите“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С, ул.““ , ателие ,
представлявано от Г. Д. Б, да заплати на “Венера-Кн“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.С, ул.““ , представлявано от К. И.К, сумата от 950 лева /деветстотин
и петдесет лева/, представляваща направени
разноски по делото.
Решението подлежи на
обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/п/Иван Дечев
Вярно с оригинала: З.М.