Решение по дело №2329/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 953
Дата: 20 май 2019 г. (в сила от 18 ноември 2019 г.)
Съдия: Николай Захариев Петров
Дело: 20195330202329
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 април 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

  

953 гр.Пловдив, 20.05.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивският районен съд, XVI н.с., в публичното заседание на 16.05.2019г. в състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НИКОЛАЙ ПЕТРОВ

 

при секретаря Иванка Пиронкова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 2329/2019г. по описа на ПРС, XVI н.с., за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

          Обжалвано е Наказателно постановление  НП-27-133-15/21.11.2018г. издадено на 21.11.201. година издадено от Изпълнителен Директор на Изпълнителна агенция „Медициски одит”-гр.София, с което ** К.В.К., ЕГН ********** *** са наложени 11/единадесет/ наказания глоба в размер на 100/сто/лева за нарушение на чл.29, т.1 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ вр. с чл.81, ал.3 от Закона за здравето на основание чл.229, ал.1 от Закона за здравето/ЗЗ/.

Жалбоподателят в подадената жалба излага подробни доводи и моли съда да отмени НП като неправилно и незаконосъобразно и противоречи на материалния и процесуалния закон. В съдебно заседание се явява процесуален представител адв.С., който подържа жалбата.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се явява процесуален представител – юрк.С., който пледира наказателното постановление да бъде потвърдено.

                Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства по реда на съдебното следствие, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

 Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН,  произлиза от лицето, което е санкционирано, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Жалбоподателя ** К. е бил санкциониран за това, че при извършена проверка от длъжностни лица от „ИАМД”-София са констатирани единадесет случая изпълнващи състава на административно нарушение, изразяващи се в следното.

        Според ИЗ №1873 пациента Г. П. К., на 73 г., на 01.06.2017 г. е постъпил в Очно отделение. Лекуван е по Амбулаторна процедура № 19. Видно от Оперативния протокол е извършена Факоемулсифнкация и аспирация на катаракта. Вложена е вътреочна леща. ***е ** К., *** е В. К., а *** - ** Ч..Пациентът е подписал Заявление за избор на екип. в състав ** К., ** Ч.. ** Я. и ** И..

        Видно от приложената Декларация №5 за информираност и съгласие на пациента по отношение на източника на заплащане за диагностиката и лечението на неговото заболяване" и от приложените фискални бонове №№ 017073 и 017074 от 01.06.2017 г., пациенты е заплатил за направения избор на екип 775 лв. и е получил от ЛЗ документ за веички извършени плашания. Подпис под тази декларация е положил ** К..

       В Епикризата за тази хоспитализация ** К. също сс е подписал като ** **.

        В Наредбата за осъществяване право на достъп до медицинска помощ в чл. 26 е регламентирано следното задължение: ,,След разглежданс на заявлението избраният **, съответно ръководителят на екипа, уведомява пациента за възможността да бъде изпълнено искането."

        В т.1 на Дльжностната характеристика на ** К., като ** е записано: ,.Задължения:-Съставяне на оперативна програма и определяне на оперативните екипи."

        Следователно има достатьчно данни, за да се обоснове извода, че ** К. е известен за направения избор от пациента.Факта, че ** К. е допуснал да бъде избран в екип, а сьщевременно е **ия ** е Нарушение на изискваннята на т.1. чл. 29 от Наредбата за оеъществяване правото на достъп до медицннска помощ, която гласи: чл. 29 .,Не се допуска извършваието на избор на **/екип: 1. конто да лекува и наблюдава пациента за цялото време на престоя му в лечебного заведение, в т.ч. на служебно определения от лечебното заведение ** ** на пациента, във връзка с чл. 81, ал. 3 от Закона за здравето.

        Нарушението е нзвършено на 01.06.2017 г. - датата, на която е извършен избора на изборът на екип и е осъществена операцията на пациента в Очно отделение на МБАЛ „Тримонциум" ООД. гр. Пловдив, съе седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. ,.Цар Борис 111 Обединител" № 126.

          Нарушението е установено на 02.05.2018 г., поелсден ден на извършената проверка от лдъжностни лица на ИАМО.

          Нарушението е нзвършено за първн път.

          Още десет такива идентични нарушения са констатирани и извършени, като такова изърщшено на 06.06.2017г. касаещо пациантката П.Т., която също е избрала служебно **ия я ** ** К., заедно с екип от други **и  имед. сестра, за което са платени 775лева.Същото е било сторено на 01.06.2017г. с пацианта Р. Г., на 05.06.2017. с пацианта Н. М., на 08.06.2017г. с пацианта А. М., на 03.07.2017г. със пациантката З.М., на 04.07.2017г. с пацианта Д. Д., на 10.07.2017г. с пациента Б.Б., на 13.06.2017г. с пацианта М.К., на 20.06.2017г. с пацианта С.Ч., на 27.06.2017г. с пацианта А.К..Всички нарушения в НП е изписано, че са констатирани в края на деня на проверката на 02.05.2018г.Както и при първото подробно описано нарушениеи следващите 10 се изразяват в това, че ** К. съзнателно е участвал в избора на екип, като е знаел, че според длъжностна си характеристика в служебно назначен за ** и недопустимо да бъде допълнително избиран, за което се заплащат и средства.

В хода на съдебното заседание е разпитан свидетеля Д., който е участвал в проверката и е установил нарушенията. Съда кредитира показанията на свидетеля, които кореспондират с многоборйните писмени доказателства по делото.Същите не са оспорени от страните и категорично доказват описаната в наказателното постановление фактиеска обстановка.

Съда не приема възраженията в жалбата, че документите били иззети при нарушение, тъй като заповедта за проверката била изтелка.За пълнота съда следва да отбележи, че жалбоподателя изобщо не се е противопоставил на присъствието на проверяващите, поради огромния обем доказателства, проверката е била удължена макар с последваща дата.Доброволно е представил всички изискани му документи и те не са били изземвани п одруг процесуален ред.Най-вече съда счита, че административно наказателното производство започва със съставяне на АУАН и хода му няма извършени процесуални нарушения.

Административно наказващият орган правилно е изяснил всички необходими за това обстоятелства около нарушението.Действително съгласно чл.29, т.1 от горецитираната Наредба ,,Не се допуска извършваието на избор на **/екип: 1. конто да лекува и наблюдава пациента за цялото време на престоя му в лечебного заведение, в т.ч. на служебно определения от лечебното заведение ** ** на пациента.Видно от длъжностната характиристика на ** К. същия е служебно назначен на всички лекувани пацианти в лечебното заведение. На първо място от  събрания по делото доказателствен материал, безспорно се установи качеството, в което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а именно – като  ***и ** ** в болничното заведение, чието неправомерното поведение произтича от допусната несъвместимост между тези две **ски функции спрямо един и същ пациент. В случая жалбоподателят не само е допуснал като Завеждащ отделение  едно и също лице да бъде избрано за **/екип, което наред с това е и ** **, но се установява, че този ** с несъвместими функции е именно той, което на още по-силно основание сочи на това, че същият е бил напълно наясно с тези обстоятелства, но въпреки това ги е допуснал.  Категорично приложените по преписката доказателства – Декларация № 5 за информираност и съгласие на пациента, десетте истории за заболяване на отделните пациенти, подписани от жалбоподателя потвърждават порочната му практика  да бъде едновременно ** ** и избиран в екип/ **. На следващо място в Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ в чл. 26 е регламентирано задължение, че след разглеждане на заявлението избраният **, съответно ръководителят на екипа, уведомява пациента за възможността да бъде изпълнено искането, а с оглед приложената по делото негова длъжностна характеристика, същият има задължение за съставяне на оперативна програма и определяне на оперативните екипи, което безспорно потвърждава знанието и отговорността, която е носил жалбоподателят по случаите на пациентите и именно същият е следвало да осъществява контрол, като не допуска съвместяванвето на двете функции на **. В тази посока установените нарушения са конкретизирани и описани достатъчно ясно, точно и недвусмислислено, а жалбоподателят не само е разбрал за кое точно административно нарушение и в какво качество е бил санкциониран, но е упражнил в пълен обем правото си на защита, подготвяйки и теза за оправдание.  Ето защо настоящият съдебен състав не споделя и поради, което отхвърля като неоснователни наведените от жалбоподателя възражения за допуснати съществени нарушения, касаещи описанието на нарушенията, неяснотата в какво качество е ангажирана отговорността му, както и липсата на доказателства, които да подкрепят вменените му нарушения, в това число и липсата на такива, които да обосноват задълженията му в болницата.

Като неоснователно се оценя и възражението на жалбоподателя за липса на съставомерен елемент от състава на нарушенията, доколкото допуснатият избран  **/екип  не лекувал и наблюдавал пациента през цялото време на престоя му в лечебното заведение, а само за конкретната интервенци. Нормата на чл. 29,т. 1 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ въвежда забрана да не се допуска  допълнител избор за **/ екип, в това число и на **ият **, визираната норма не държи сметка за визирания от жалбоподателя времеви критерий. Извън очевидната законова дефиниция изводът, че се касае за цялото време на болничния престой на пациента, се явява и житейски логично. В тази връзка обстоятелството, че избор на **/екип се допуска само за конкретна интервенция, манипулация или друга специфична част от диагностично-лечебния процес и такъв **/ екип не може да бъде избран да лекува и наблюдава пациента за цялото време на престоя му в лечебното заведение не ограничава правата на пациента, напротив предоставя по-голям обем от права. Предвид това, наведеното възражение на жалбоподателя се явява неоснователно.

Налице е пълно съответствие на вмененото административно нарушение с обстоятелствата по неговото осъществяване, като наказващия орган законосъобразно е пристъпил към определяне на санкцията. От изяснените при проверката обстоятелства, както и събраните по реда на съдебното следствие и обсъдени гласни и писмени доказателства може да се направи несъмнения извод, че в настоящият случай е налице на осъществено административно нарушение от жалбоподателя, защото той участвал в избор на екип в нарушение на чл.29, т.1 от Наредбата.Правилно наказващия орган е определил санкцията в минималния предвиде размер по чл.229, ал.1 от Закона за здравето, съгласно който за нарушие на разпоредбите на този закон или нормативните актове по прилагането му извън случаите по чл. 209 - 228в, се наказва с глоба от 100 до 600 лв., а при повторно извършване на същото нарушение - от 500 до 3000 лв.Нарушението е на чл.29, т.1 от .29 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ вр. с  чл.81, ал.3 от Закона за здравето, съгласно който условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет.Съгласно ал.1 всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване.Безспорно горецитираната наредба е нарушена като пациентите са избрали абсолютно излишно служебно назначен ** **, за което се заплаща такса от 775лв.Ето защо от горното деяние са  настъпили и имуществени вреди в никак не малък общ размер.

Вто защо и случаят не би могъл да бъде квалифициран като маловажен по смисъла на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН.Обстоятелството, че това е било първо нарушение е било отчетено от наказващият орган и той правилно е наложил административно наказание “глоба” в минималния размер от 100 лева, предвиден в разпоредбата на чл. 229, ал. 1 от ЗЗ. Настоящата инстанция също счита, че при така определеното наказание в пълнота биха били постигнати целите на наказанието по смисъла на чл. 12 от ЗАНН.

           В предвид на изложеното, обжалваното НП се явява законосъобразно и като такова следва да се потвърди.

           Водим от горното и на основание 63, ал.1,от ЗАНН, съдът

 

                                                    Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление  НП-27-133-15/21.11.2018г. издадено на 21.11.201. година издадено от Изпълнителен Директор на Изпълнителна агенция „Медициски одит”-гр.София, с което ** К.В.К., ЕГН ********** *** са наложени 11/единадесет/ наказания глоба в размер на 100/сто/лева за нарушение на чл.29, т.1 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ вр. с чл.81, ал.3 от Закона за здравето на основание чл.229, ал.1 от Закона за здравето/ЗЗ/.

Решението не е окончателно и подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административния съд на  гр. Пловдив  в 14 - дневен срок от получаване на съобщението до страните, че е изготвено. 

                                                                     

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ:     

Вярно с оригинала: И.П.