РЕШЕНИЕ№
гр... София, 15.03.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд ..наказателна ..колегия 16-ти
въззивен състав в
публичното заседание на... петнадесети февруари …………………………….……........
двехиляди и деветнадесета...............................година в състав:
Председател:.... Десислав
Любомиров...……..
Членове:...Доротея
Кехайова………….
мл.с.Александрина Дончева…
при секретаря... Албена Ламбева………………..…….....…….…. в присъствието на
прокурора... Юлияна Христова..............................като разгледа докладваното от
… съдия Любомиров........въззивно общ характер нак. дело № 5494 по описа
за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:....................
Производството е по чл.313 и сл. от НПК.
Постъпил
е въззивен протест срещу присъда от 06.06.2018г. постановена по НОХД№853/2014г.
по описа на СРС, с която под. Р.Р.Р. е
била призната за невинна в
извършване на престъпление по чл. 206 ал. 3 вр. ал. 1 от НК, за това, че на
12.08.2011 г. в гр. София, противозаконно присвоила чужда движима вещ - лек
автомобил марка „Форд“ модел „Фюжън“ с per. № *******, на стойност 23 254,23 лв., която
владеел и оправдана
по обвинението.
В протеста са изложени
оплаквания за необоснованост на присъдата. Твърди се, че въз основа на
събраните по делото доказателства се установява по категоричен начин, че от обективна
страна е налице престъпление по чл. 206 ал. 3 вр. ал. 1 от НК, а изводите на
съда не кореспондирали със събраните и провеР.в хода на производството факти. Иска се отмяна на оправдателната
присъда и постановяване на нова осъдителна такава на основание чл. 334 т. 2 от НПК и чл. 336 ал. 1 т. 2 от НПК.
Прокурорът счита, че присъдата на
СРС е правилна и законосъобразна. Намира, че по делото не са събрани убедителни
доказателства въз основа на които да може да се приеме, че подсъдимата
осъществил състава на престъплението за което и е повдигнато обвинение. Нямало
такива, че същата е отказала да върне процесния автомобил. Не били налице доказателства, че е връчено
съобщение на подсъдимата за връщане на лизинговия автомобил. В този смисъл поддържа становището на прокурора
от СРП от 20.08.18 г. в което същия е
изложил подробни аргументи поради, които не следва протеста да бъде допълван. Моли да се постанови
решение, с което да се потвърди протестираната присъда на СРС.
Защитникът счита, че протеста следва
да остане без уважение и присъдата така както е постановена да остане в сила. Твърди,
че в протеста не се сочат конкретни доводи даващи основание да се приеме, че
присъдата е неправилна и, като такава следва да бъде отменена. Счита,че
изложеното в справка от прокурор И.И.във връзка, с което се твърди, че не са
налице основания за допълване на протеста е правилно и законосъобразно, а
именно данните относно датата на инкриминираното деяние, данните относно
връчената покана на сестрата на подсъдимата, както и обстоятелството, че реално
липсва връчване на покана на същата за доброволно изпълнение на задължението. Твърди,
че се касае за граждански правоотношения между подсъдимата и „МОТО-ПФОЕ“, като било видно от
материалите по делото, че същата макар и със забава е изпълнявала своите
задължения спрямо „МОТО-ПФОЕ. Счита, че не е налице нито от обективна още по-малко
от субективна страна изпълнен състава на
престъпление по чл. 206 и в тази връзва
моли да се потвърди присъдата, като правилна и законосъобразна.
Подсъдимата смята, че не е извършила
каквото и да било престъпление.
Въз основа на материалите по делото,
съобразявайки постъпилия протест и становището на страните съдът намира
следното:
Атакуваният съдебен акт подлежи на въззивен
контрол по реда на Глава ХХІ от НПК.
Съдът, след като провери изцяло
правилността на обжалваната присъда и след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
В хода на първоинстанционното
разглеждане на делото са събрани достатъчно доказателства за установяване на
релевантните факти и обстоятелства. Въз основа на тях районният съд е направил законосъобразни фактически и
правни изводи. Установено е, че подс. Р.Р.Р. е родена на *** г. в
гр. София, българка, българска гражданка, омъжена, неосъждана, работи. На
16.06.2005г. в гр. София между „Мото Пфое” ЕООД, представлявано от А.И.Ф.-
управител, и Д.С.Н.управител, чрез
пълномощника им В.Д.в качеството на лизингодател, и подсъдимата Р.Р.Р. в качеството
на лизингополучател бил сключен договор за финансов лизинг №
21669/16.06.2005г., предмет на който било отдаване при условията на
финасовообвързан лизинг на л.а. „Форд Фюжън” с ДК № ******и рама WF
OUXXGAJUJ81882. На 23.06.2005г. автомобилът, ведно със свидетелство за
регистрация на МПС част II, 1 бр. ключ и аксесоари и документи бил предаден на
подс. Р. с приемо-предавателен протокол.
На
28.03.2008г. от „Мото Пфое” ЕООД до подсъдимата било изпратено уведомително
писмо, че считано от датата на получаване на уведомлението лизингодателя прекратява
едностранно договора за лизинг от 16.06.2005г. с реф. № 21669 поради неплащане
на дължимите лизингови вноски в размер на 1671.86 лв. с ДДС, застраховки общо в
размер на 1771.39 лв. и лихви за просрочие общо в размер на 3560.80 лв. с ДДС.
В писмото се посочвало, че лизингополучателят дължи връщане на автомобила с
всички принадлежности в най-близкото представителство на „Мото Пфое” ЕООД. На 05.04.2007г.
на лице, отразено като „Р.” в графа „подпис на получателя” било връчено
известие за доставяне, без да е посочено съдържанието на пратката. На 03.05.2007г.
от „Мото Пфое” ЕООД било изпратено ново писмо до подсъдимата за уведомяването й,
че отношенията по договора от 16.06.2005г. са прекратени окончателно, което не
било получено от нея.
На
24.04.2008г. със суброгационно писмо „Мото Пфое” ЕООД гарантирало, че е
собственик на автомобил „Форд Фюжън” с per. № *******и е
юридическото лице, което е в правото си да привежда в действие всички права и
задължения по лизингов договор № 21669 и, че сумата от 7412.36 лева
застрахователно обезщетение, което ще бъде изплатено от ЗПАД „А.Б.” АД,
представлява непогасено в срок лизингово задължение във връзка с цитирания
лизингов договор. Изразява съгласието си ЗПАД „А.Б.” АД да встъпи във всички
права и задължения по лизинговия договор за възстановяване по регресен път на
платените от дружеството суми вместо лизингополучателя. На 23.05.2008г. ЗПАД „А.Б.”
АД е изготвило и на 29.05.2008г. изпратило до подс. Р. покана за доброволно
изпълнение на регресна претеция по щета № 164008217000036. На 19.08.2010г.
съгласно договор от 24.07.2007г. между АСО „Г.” ЕООД и ЗАД „А.Б.” последните са
подали заявка във връзка с изплатени обезщетения относно л.а. „Форд Фюжън” с ДК
№ *******за предприемане от страна на АСО „Г.” ЕООД на всички законосъобразни
действия за защита на ЗАД „А.Б.”. На 19.09.2007г. между ЗПАД „А.Б.” и АСО „Г.”
ЕООД бил сключен договор, по силата на който АСО „Г.” ЕООД било упълномощено да
извърши всички необходими и законосъобразни правни и фактически действия по
издирване и охрана на МПС. Чрез свидетеля И.Г.от страна на АСО „Г.” ЕООД бил
осъществен контакт по телефона с лице, представило се за съпруга на Р.Р. - К.Р.,
като му било обяснявано, че автомобилът
следва да бъде върнат.
На 05.08.2011г.
нотариус М.Е.удостоверила изготвена от ЗАД „А.Б.” нотариална поканадо подс.Р. в
7-дневен срок от получаване на поканата да изплати на ЗАД „А.Б.” АД сумата
7412.36 лв., представляващи неизплатени лизингови вноски по договор за лизинг №
21669/16.06.2005г.
На
18.08.2011г. нотариус М.Е.удостоверила връчването на нотариалната покана от 05.08.2011г.,
на И.Р.М.- сестра на подсъдимата Р.Р.Р..
С писмо от
24.01.2012г. „Мото Пфое” ЕООД уведомило
СДВР, че Р.Р. е заплатила общо сума по погасителния план в размер на 23185.33
лева с ДДС и оставащото вземане по погасителен план възлиза на 7412.36 лева. На
12.10.2012г. с протокол за доброволно предаване Р.Р. предала лек автомобил
„Форд Фюжън” с ДК № ******и 1 бр. автоключ.
Въз основа на тази фактическа обстановка,
правилно приета от районният съд в мотивите към обжалваната присъда за
установена от събраните по делото доказателства, съдържащи се в обясненията на подс. Р.,
показанията на св. К.К./л. 1, том 2 от д.пр./, св. И.М./л. 2, том 2 от д.пр./, св.
К.Р. /л. 3, том 2 от д.пр./, св. И.Г./л. 4, том 2 от д.пр./, св. А.В-Й./л. 5,
том 2 от д.пр./, св. Е.Т./л. 6, л. 9, том 2 от д.пр./, както и от писмените
доказателства и доказателствени средства-договор за отдаване на автомобили при
условия на финансовообвързан лизинг от 16.06.2005г. /л. 33-43, л. 72-82, том 1
от д.пр./, погасителен план /л. 44, л. 84, том 1 от д.пр./, поръчка №
1/16.06.2005г. /л. 45, л. 83, том 1 от д.пр./, добавък към застрахователна
полица 16400023020000001 /л. 46, том 1 от д.пр./, приемо-предавателен протокол
от 23.06.2005г. /л. 47, л. 85, том 1 от д.пр./, свидетелство за реистрация на
МПС част I /л. 48, л. 86, том 1 от д.пр./, уведомително писмо от „Мото Пфое”
ЕООД от 28.03.2007г. /л. 49, том 1 от д.пр./, известие за доставяне, връчено на
5.04.2007г. /л. 50, том 1 от д.пр./, суброгационно писмо /л. 51, л. 89, том 1
от д.пр./, покана за доброволно изпълнение от 29.05.2008г. /л. 52, том 1 от
д.пр./, заявка съгласно договор от 24.07.2007г. /л. 56, том 1 от д.пр./,
пълномощно /л. 57, том 1 от д.пр./, пълномощно /л. 59, том 1 от д.пр./,
нотариална покана от 5.08.2011г. /л. 60, том 1 от д.пр., л. 25, том 2 от
д.пр./, договор от 19.09.2007г. /л. 65-69, том 1 от д.пр./, писмо от „Мото Пфое”
до СДВР /л. 71, т. 1 от д.пр./, писмо от 3.05.2007г. от „Мото Пфое” ЕООД /л.
87-88, том 1 от д.пр./, протокол за доброволно предаване /л. 108, том 1 от
д.пр./, протокол за оглед на веществени доказателства и албум /л. 109-110, л.
111-117, том 1 от д.пр./, опис на МПС /л. 123, том 1 от д.пр./, платежни
нареждания и квитанции към ПКО /л. 33-54, том 2 от д.пр./, писмо от „Мото Пфое”
ЕООД с приложена справка плащания /л. 21-26, том 3 от д.пр./; заключение на
трасологична експертиза /л. 119-122, том 1 от д.пр./, заключение на
съдебно-оценителна експертиза /л. 125- 126, том 1 от д.пр./, заключение на
съдебно-счетоводна експертиза /л. 29-37, том 3 от д.пр./, справка за съдимост
за подсъдимата /д.пр. и съд.д./, са направени обосновани и правилни изводи по
същество от решаващия съд.
В хода на наказателното производство е
безспорно установено, че на 16.06.2005г. между „Мото Пфое” ЕООД като
лизингодател и подсъдимата Р.Р.Р. като лизингополучател е сключен договор за
финансов лизинг № 21669/16.06.2005г., като предмет на договора било отдаване
при условията на финасовообвързан лизинг на л.а. „Форд Фюжън” с ДК № ******и
рама WF OUXXGAJUJ81882. Доказано е с приемо-предавателен проктокол, че на
23.06.2005г. подсъдимата е установила фактическа власт върху лекият автомобил
„Форд Фюжън” с ДК № *******. Видно от заключението на
съдебно-оценителната експертиза пазарната стойност на лек автомобил „Форд
Фюжън” с ДК № ******била 23 254.23 лева. Със заключението по съдебно-счетоводната
експертиза е доказано, че внесената сума от Рени Р. към „Мото Пфое” ЕООД
съгласно приобщените към делото вносни бележки била в размер на 30738.31 лева,
като тази сума е формирана от авансовите вноски по финансовия лизинг, такси за
обслужване на кредита, месечните вноски по финансовия лизинг, лихвите, данък
превозно средство, лихви за просрочие, застраховки по финансовия лизинг,
застраховки „Гражданска отговорност”, неустойки.
Принципно
правилни са изводите на районния съд, че от събраните доказателства не може да
се направи извод на 12.08.2011 г. в гр. София подсъдимата противозаконно да е
присвоила чужда движима вещ - лек автомобил марка „Форд”, модел „Фюжън” с ДК № *******. Не са
събрани никакви доказателства в подкрепа твърдението на прокуратурата, че подс.Р.
е отказала да върне автомобила. Всъщност доказателства за това, че
подсъдимата е била уведомена за прекратяването на договора също не са събрани. В приложеното по делото известие за доставяне
е отбелязването, че връчването е осъществено на 05.04.2007г. на лице посочено в графа „подпис на получателя”, като „Р.”, без
в известието за доставяне да е отразено
какво е съдържанието на пратката. С оглед на това с посоченото известие не може
да се докаже уведомяването на подсъдимата за прекратяване на лизинговия договор,
нито че тя е узнала за искането на лизингодателят за връщане на лизинговия
автомобил.
При разпита
й св. И.М., сестра на подс. Р., отрича да е получавала нотариална покана
предназначена за сестра й Самата нотариална покана била е представена от св. И.Г.на
нотариус М.Е.на 05.08.2011г., на която дата нотариусът е удостоверил това, но
на не е извършено връчване на което и да било лице, каквото е твърдението в
обвинителния акт. В приобщеното заверено копие на поканата е отразено, че тя е
връчена на 18.08.2011г., на И.Р.М.-сестра на подсъдимата. При изричните
изявления на последната, въззивният съд също приема, че по делото е недоказано
подсъдимата да е узнала за поканата, с която „А.Б.” я кани в 7-дневен срок от
получаването да изплати на ЗАД „А.Б.” АД сумата 7412.36 лв., представляващи
неизплатени лизингови вноски по договор за лизинг № 21669/16.06.2005г. Подсъдимата
е нямала никакви отношения със ЗАД „А.Б.”, свързани с процесния автомобил. Прехвърлянето
на вземането на „Мото Пфое” ЕООД на „А.Б.”, за което данни се съдържат в приложеното
суброгационно писмо от 24.04.2008г., би породило действие за подс. Р. само след
уведомяването й, а по делото не са събрани доказателства това да й е било
съобщено от „Мото Пфое” ЕООД, поради което за нея не са възникнали задължения
за плащане към ЗАД „А.Б.”.
Правилна е
констатацията на районния съд, че е неизяснено защо прокурорът е инкриминирал датата 12.08.2011г. , след като нотариалната
покана е представена на нотариус на 05.08.2011г„ а е връчена на посоченото лице
на 18.08.2011г., когато най-рано подсъдимата би могла да разбере за нея. Посочения в поканата 7-дневен срок за
изпълнение на твърдяното парично задължение от 7412.36 лв. в полза на „А.Б.”, може
да изтече едва от връчване на поканата, а не от съставянето й, с оглед на което
към 12.08.2011г. е нямало как подсъдимата да обективира чрез бездействието си
отказ за връщане на автомобила.
Твърденията
в протеста, че по категоричен начин е доказано наличието от обективна страна на престъпление по чл. 206
ал. 3 вр. ал. 1 от НК, а изводите на съда не кореспондирали със събраните и
проверени в хода на производството факти са напълно неоснователни. В случая се касае за граждански правоотношения, като
с поведението си подсъдимата не е осъществила никакви признаци от състава на
вмененото й престъпление. С оглед на това е абсолютно невъзможно да се
обосновава субективна съставомерност на поведението и, още повече, че въпреки
отсъствието на обективна съставомерност на деянието, отсъстват каквито и да било
доказателства, че в който и да било момент подсъдимата Р. е променила
отношението си към чуждата вещ и я е своила. Установено по категоричен начин по
делото е, че тя е изпълнявала задълженията си по договора за финансов лизинг,
заплатила е сума много над пазарната стойност на вещта от 23 254.23 лева-
общата заплатена сума към „Мото Пфое” ЕООД възлиза на 30 738.31 лева, въпреки
забавата на част от вноските. Същевременно подсъдимата не е отказвала да върне
автомобила, а когато същият по съотвеитния ред е бил изискан от нея, го е
предала с протокол за доброволно предаване от 12.10.2012г.
По изложените съображения
въззивният съд в настоящият съдебен състав намира, че протеста е неоснователен.
В хода на производството са събрани достатъчно доказателства въз основа на
които да се направи обоснован извод, че деянието на подс.Р. не е престъпно, поради недоказаност същата да е
осъществила на 12.08.2011г. в гр. София изпълнителното деяние на престъпление изразяващо
се в присвояване на чужда движима вещ - лек автомобил марка „Форд“, модел
„Фюжън“ с ДК № ******с номер на рама WFOUXXGAJUJ81882 на стойност
23 254.23 лева, собственост на „Мото Пфое“ ЕООД, предоставен й по договор за
финансов лизинг № 21669/16.06.2005г. Наказателната й отговорност не е следвало да бъде
ангажирана и първоинстанционният съд правилно е съобразил това. С оглед на
изложеното атакуваната присъда следва да бъде потвърдена изцяло.
Мотивиран така и на основание чл.338
от НПК съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 06.06.2018г.
постановена по НОХД№853/2014г. по описа на СРС.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.