Р Е Ш ЕН И Е
№ 734
гр. Плевен, 11.12.2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- ПЛЕВЕН, ОСМИ СЪСТАВ,
в открито съдебно заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАЛИЦА МАРИНСКА
при секретаря Милена
Кръстева, като разгледа докладваното от съдия МАРИНСКА адм. дело №1148/2019г. по описа на Административен
съд Плевен за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
Производството по адм.д.№1148/2019г. по описа на
Административен съд- гр. Плевен, е образувано въз основа на жалба от П.Г.И.,***,
против уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от програмата за развитие на
селските райони 2007-2013 г., за кампания 2016, с изх.№02-150-6500/06.08.2019г.
на зам. изп. директор на ДФЗ П.С.. Твърди се, че жалбоподателя е регистриран от
2012г., като земеделски производител, с ЕИК********** и от същата година е
кандидат за подпомагане по мярка 214- за площи с трайни насаждения. Твърди се,
че към 27.05.2016г, при подаване на заявление по ДПП, е представил сертификат
№31370/08.12.2015г от контролиращата го фирма, за съответствие с Регламент
/ЕС/834/07 и ЕС /889/08, според който сертификат, парцели 83394-52-14-1,
83394-52-25-1, 83394-52-16-1, 83394-52-33-1, 83394-52-32-1, 83394-52-22-1 и
83394-52-23-1, са посочени като биологични, с обща площ от 0,7 хектара; същите
са заявени с код АП03. Посочва, че останалите парцели от същото заявление са
посочени с код АП08, като същите са в преходен период. Посочва се, че с
обжалваното уведомително писмо, е отказано финансово подпомагане, поради неспазване
на базовите изисквания, след изтичане на минимални периоди на преход към
биологично производство, съгласно чл.36, т.1 от Регламент 889/2008г. Твърди се,
че в случая, парцелите, за които е отказано финансиране, са сертифицирани като
биологични, с посочения сертификат №31370/08.12.2015г., като в случая
технически, декларирането е станало преди новото сертифициране. Посочва, че в
тази връзка е получил писмо за представяне на сертификат, издаден до 30.09., в
срок до 30.10 на петата година от поемането на първия ангажимент по мярка 214,
на основание чл.37 от Регламента. Твърди се, че такъв сертификат- от 16.09.2016г.,
е представен, с придружително писмо, с вх. Рег.№ 02-150-6500/11.10.2016г.
Твърди се, че жалбоподателят е изпълнил изискванията на чл. 37, ал.1, т.3 от
Наредба № 11/06.04.2009г за условията и реда за прилагане на мярка 214, с
добиването на сертификат до 30.09.2016г и представянето му в ДФЗ, най- късно до
30.10.2016г. Твърди се, че в случая е налице неправилно прилагане на нормата на
чл. 36, т.1 от Регламент 889/2008, където е фиксиран срока на преход- не по-
малък от три години, преди първата реколта от биологични продукти, но няма
ограничение, това да стане на четвъртата година. В заключение моли съда да
отмени обжалвания отказ като неоснователен.
По делото, от страна на ответника по жалбата, ведно с
адм. преписка, е представено и становище, в което се посочва, че жалбата е
неоснователна и няма законово основание за отмяна или промяна на процесното
уведомително писмо. Посочва се, че жалбоподателят, за кампания 2016г, е
депозирал заявление по мярка 214, с направление „биологично растениевъдство“ и
е кандидатствал на четвърта поред година, от последното подновяване, като е
декларирал 7 бр. парцели, с обща площ от 0,7ха, заявени с код АП03- за биологично
растениевъдство- трайни насаждения, лозя и маслодайна роза и 5 бр. парцели с
код АП 08- за биологично растениевъдство в преход. Твърди се, че по
депозираното заявление са извършени всички необходими проверки. Твърди се, че
при извършване на кръстосани проверки в ИСАК, относно принадлежността на
декларираните парцели към физически блок, е констатирано, че част от парцелите
попадат в един физически блок, а друга част- в други физически блокове. Твърди
се, че на основание чл. 27 от Наредба №11, новообразуваните парцели, с площ под
0,1 ха, се явяват с размери по- малки от минимално установените. Посочва се, че
на основание Методика за намаляване и отказване на агроекологични плащания по
мярка 214, изготвена на основание чл. 16 от Наредбата, в случай, че земеделския
стопанин е одобрен за участие в мярката, и в следващата година не изпълни някой
от критериите за допустимост, съгласно Глава Пета от Наредбата, по съответното
направление, не се отпуска финансово подпомагане за съответния парцел, за който
не са спазени изискванията за допустимост, през годината на подаване на
заявлението за плащане. Посочва се, че общата площ на тези парцели е 0,06ха,
заявени за подпомагане с код АП08 и за тях жалбоподателя не е получил
финансиране. Посочва се, че окончателните данни за допустимост за подпомагане,
са предоставени със заповед№ РД-46-141/01.03.2017г на Министъра на земеделието
и храните, а резултатите от актуализирания слой, са използвани за извършване на
окончателна оторизация на всички подадени заявления за кампания 2016. Посочва
се, че след съответните проверки, не са установи недопустими за подпомагане
площи, заявени с под АП 03 и АП08. Твърди се също, че преходния период за
преминаване към биологично производство, е регламентиран в Наредба
№1/07.02.2013г, като на основание чл. 24 от същата и писмо вх. №01-0400/505 от
212.04.2017г от МЗХГ, е представен списък с номенклатура с кодове на култури, с
минимални периоди на преход, като за трайни насаждения-орехи, лозя и маслодайна
роза, периода е три години. Посочва се, че при извършените проверки по
направление „биологично растениевъдство“ е установено, че са изтекли
минималните периоди на преход, на заявените за подпомагане парцели, с код АП08,
които се явяват четвърта поред година в преход, от поетия петгодишен ангажимент.
Посочва се, че на основание чл. 13, ал.3 от Наредба №11 и Методиката, след
изтичане на минималните периоди за преход към биологично производство, съгласно
чл.36, §1, чл. 37, §1 и чл.38 от Регламент 889/2008, не се предоставя финансово
подпомагане за площите, заявени за подпомагане по дейност за преминаване към
биологично земеделие /период на преход/, като установеният размер се изключва
от избираемия за подпомагане.
Изрично, в с.з. на 29.11.2019г, ответникът, чрез
процесуалният си представител посочва, че постановеният отказ касае само
неизпълнение на условията за преход за посочените площи, като няма установени
недопустими за подпомагане площи.
Съдът, ката съобрази становищата на страните, въз
онова на събраните по делото доказателства и закона, намира за установено
следното:
Безспорно по делото се установява, че жалбоподателя И.,
е регистриран като земеделски производител, с ЕИК********** и е лице, подпомагано
по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските
райони 2007-2013 г. Установява се също,
видно от приложената по делото административна преписка, че заявената за
подпомагане 2016 година, е четвърта поред година от поетия от страна на И.
аргоекологичен ангажимент по направление мярка 214 „аргоекологични плащания“ от
Програмата, при заявена първа година за подпомагане- 2012г. По делото безспорно
се установява също и факта на депозиране от страна на И., на заявление за
подпомагане с УИН 15/070616/87061 от 27.05.2016г., /л.85/ и приложения, към
което е представена и таблица за използваните парцели за 2016 година. Видно от
съдържанието на тази таблица, се установява, че са заявени 5 парцела в период
на преход- с код А08- с №№43284-387-2-1, 83394-52-14-1, 83394-52-18-1,
83394-52-20-1, 83394-52-25-1. Към заявлението, от страна на И. са подписани и
съответните задължителни декларации, за участие по направление „биологично растениевъдство“.
Видно от посоченото в т.3 от необходими документ- л. 96, се установява, че И. е
поел задължение, да представи пред ДФЗ, копие от сертификат, или писмено
доказателство за съответствие на произведените растителни продукти с правилата
за биологично растениевъдство, издадени от контролиращото лице по т.1 /лице,
получило разрешение по чл. 18, ал.1 от ЗПОАПЗПЕС/, който следва да бъде
представен от кандидата пред ДФЗ, най- късно до 30.10. на петата година от
първото заявление за подпомагане.
Установява се също, че от страна на жалбоподателя И.,
с допълнително придружително писмо с вх. Рег.№02-150-6500/3743/11.10.2016г.,
пред ДФЗ, е представен сертификат, за сертифициране на обработваните от него
площи, като биологични. Видно от съдържанието на издаденият сертификат /л.
117/, се установява, че същият е издаден на 16.09.2016г, с валидност до
31.07.2017г., като процесните площи, с №№ 43284-387-2-1, 83394-52-14-1,
83394-52-18-1, 83394-52-20-1, 83394-52-25-1- всички с култура орехи, са
сертифицирани като биологични. Видно от представеният и приет по делото
предходен сертификат-, издаден от контролиращото лице, на 08.12.2015г, със срок
на валидност- до 31.07.2016г, процесните площи са посочени като площи, в трета
поред година на преход, към датата на издаване на сертификата.
Безспорно по делото се установява също, че към датата
на депозиране на заявлението-27.05.2016г, тези площи са заявени от страна на
кандидата, с код А08- като в такива, в период на преход.
По делото се установява, че въз основа на депозираното
от страна на И. заявление за подпомагане, е издадено процесното уведомително
писмо, за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214
„Агроекологични плащания“ от програмата за развитие на селските райони
2007-2013 г., за кампания 2016, с изх.№02-150-6500/06.08.2019г. на зам.-
изпълнителен директор на ДФЗ. Въз основа на него, е постановена оторизирана
субсидия, в размер на 839,23лв., за направление биологично растениевъдство, при
искана сума от 5002,50лв. Съдът приема, че процесното уведомително писмо е
издадено от компетентен орган- зам. Изпълнителен директор на ДФЗ- П.С., на
когото са делегирани съответни правомощия въз основа на нарочно издадени
заповеди- с №03-82/715/27.06.2017г. и с №03-РД/715/13.12.2018г. на изп.
директор на ДФЗ, приложени по делото, по реда на чл. 20а, ал.4
от ЗПЗП.
Видно от съдържанието на процесното уведомително
писмо, за площи с №№ 43284-387-2-1, от 2,32 ха, 83394-52-14-1, от 0,3 ха,
83394-52-18-1, от 0,1 ха, 83394-52-20-1, от 0,1 ха, 83394-52-25-1, от 0,1ха, посочени
в табличен вид, с код А8 /в период на преход/, е отказано финансово подпомагане,
поради неспазване на базови изисквания, установено при административна
проверка, изразяващо се в неспазване на нормата на чл.13, ал.3 от Наредба
№11/06.04.2009г за условията и реда за прилагане на мярка 214 „АЕП“ от ПРСР, за
периода 2007-2013г. Посочено е също, че за парцел, за който не са спазени
базовите изисквания, се счита за недеклариран. Посочено е също, че съобразно
Методика за намаляване и отказване на годишни аргоекологични плащания, по мярка
214 „АЕП“ от ПРСР, за 2007-2013г., утвърдена със заповед №РД-03-243/17.03.2017г.
на Министъра на земеделието и храните /приложена по делото/, след изтичане на
минималните периоди на преход към биологично производство, съгласно чл.36, чл.
37 и чл. 38 от Регламент на Комисията /ЕО/ 889/2008, за определянето на подробни
правила за прилагане на Регламент /ЕО/ №834/2007г. на Съвета относно биологичното
производство и етикирането на биологични продукти, не се предоставя финансово
подпомагане за площите, заявени за подпомагане по дейност за преминаване към
биологично земеделие /период на преход.
Така установеното от фактическа страна, съдът намира
за установено от правна страна следното:
Съгласно чл.13, ал.3 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г.
за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични
плащания" от ПРСР, за периода 2007 - 2013г., агроекологичните плащания за
периодите на преход по ал.1, т.1, 3, 5, 7, 9 и 10 /настоящата хипотеза касае
т.5/, се предоставят на подпомаганите лица за срок, който не надвишава
периодите на преход към биологично производство съгласно чл.36, чл.37, §.2 и
чл.38, §.3 на Регламент на Комисията (ЕО) №889/2008, за определяне на подробни
правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета, относно
биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение
на биологичното производство, етикетирането и контрола (ОВ, L 250 от 18.09.2008
г.). Съдът намира, че в случая относима към предмета на спора, се явява само
нормата на чл. 36, доколкото другите посочени норми касаят животновъдството. Съобразно
чл.36 от Регламента, за да се считат растенията и растителните продукти за
биологични, разпоредбите за производството, посочени в членове 9, 10, 11 и 12
от Регламент (ЕО) №834/2007 и глава 1 от настоящия, трябва да се прилагат върху
земеделските площи в преходен период, който, конкретно за многогодишните
култури, различни от фуражните, е най- малко три години, преди първата реколта
от биологични продукти. Доколкото в случая се касае до орехови насаждания,
безспорно по делото, че минималният преходен период е три години. Нормата на
чл. 13, ал.3 от Наредба № 11 от 06.04.2009г., обаче директно препраща към
цитираните норми от Регламента, постановявайки, че агроекологичните плащания, в
предвидените случаи, се предоставят на подпомаганите лица, за срок, който не
надвишава периодите на преход по чл.36 от Регламента. В Наредба №11 обаче не
регламентира, и в нея няма изрична норма, която да сочи, че предвидените в
Регламента минимални периоди на преход, са максималните за финансово
подпомагане по мярка 214 „АЕП“ от ПРСР 2007-2013г, каквито са твърденията на
ответника и мотивите,, за отказ от финансиране по процесното уведомително
писмо. От мотивите на обжалваният отказ, също не се установява поради какви
причини, адм. орган приема, че тригодишния срок е фиксиран и не позволява по-
дълъг период на преход, респ. на подпомагане, доколкото, както бе посочено по-
горе, Регламент №889/2008, визира само минималните периоди на преход. По делото
се не установява също, доколкото в акта е посочено, че несъответствието с
базовите изисквания, е установено посредством административна проверка, налице
ли е първа реколта биологично производство, което да обоснове извода, че
преходния период е изтекъл и площите, респ. продукцията е биологична. В
оспореният адм. акт и в представената по делото преписка също липсват и
изложени от органа мотиви в насока защо приема, че периодът на преход следва да
е три години, а не повече. Следва да се посочи също, съобразно установеното от
фактическа страна по-горе, че към момента на депозиране на заявлението, площите,
за които е постановен отказ, са били, до 31.07.2016г, в трета поред година на
преход, и след това, същите са сертифицирани като биологични, с отразена дата
на инспекцията- 08.07.2016г., поради което, съдът приема, че към този момент,
преходния период е изтекъл. Съдът намира, че процесните площи не се намират в
четвърта поред година на преход, какъвто извод е направил административния орган,
което както бе посочено, само по себе си не обосновава отказ от финансиране,
поради липсата на нормативно установен максимум на прехода. В случая, с
обжалваното решение е постановен пълен отказ от финансиране за площи-№№
43284-387-2-1, от 2,32 ха, 83394-52-14-1, от 0,3 ха, 83394-52-18-1, от 0,1 ха,
83394-52-20-1, от 0,1 ха, 83394-52-25-1, от 0,1ха, за 2016година, без да е
съобразено обстоятелството, че за част от периода същите са сертифицирани като
биологични и кандидатът е изпълнил поетото от него задължение в тази насока,
вкл. и за представяне на сертификата в срок до 30.10. на петата година от
първото заявление за подпомагане.
Следва да се посочи също, че Наредба № 11/06.04.2009г,
в чл. 17, е регламентирала случаите, при които се постановява отказ за
предоставяне или за намаляване на финансовата помощ, след които не попада
настоящата хипотеза, свързана с периода на преход.
Съдът констатира също, че заявлението на И. е
депозирано в срока по чл. 12, ал.2 от Наредба №5 от 27.02.2009 г. за условията
и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Същата
предвижда, че заявленията могат да се подават
в срок до 25 календарни дни от изтичане на срока по чл.4, ал.1- до 15- ти май
на съответната календарна година,
като заявлението касае
съответната година, за която се подава. Нормата на чл.12, ал.1 от Наредба № 5
постановява съответна санкция от закъснението- намаляване полагащите на
кандидата плащания с 1 % за всеки работен ден закъснение. В настоящата
хипотеза, в атакуваното уведомително писмо, няма произнасяне в тази насока.
На основание гореизложеното, съдът намира, че
процесното уведомително писмо, имащо характер на индивидуален административен
акт, е постановено в нарушение на материалноправните норми, което налага
неговата отмяна и връщане на преписката на административния орган, за
произнасяне по заявлението на И., като бъде определен и 14-дневен срок, считано
от датата на влизане в сила на решението, за произнасяне, съобразно указанията,
дадени в настоящето решение.
Следва в полза на ищеца да бъдат присъдени сторените
разноски, в размер на 650лв., от които сумата от 50лв.- държавна такса и сумата
от 600лв.-адв. възнаграждение. Съдът намира, че направеното от страна на
процесуалният представител на ответника възражение за прекомерност на адв. възнаграждение
по реда на чл. 78, ал.5 от ГПК за неоснователно. Съобразно цитираната норма, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но
не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за
адвокатурата. В случая съобразно материалния интерес, по реда на чл.7,ал.2, т.2
от Наредба №1 за минималните размери на адв. възнаграждения, минималният размер
на възнаграждението, е сумата от 521лв., поради което заплатената сума от
600лв., не се явява прекомерна съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал.1 и ал.2, предл.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Уведомително
писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214
„Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони
2007-2013 г., за кампания 2016година, с изх.№02-150-6500/06.08.2019г. на заместник-
изпълнителен директор на ДФЗ, по подадено от ЗП П.Г.И., ЕГН **********,*** и
настоящ адрес ***, заявление за подпомагане с УИН 15/070616/87061 от
27.05.2016г., с което е отказано финансово подпомагане в размер на 4163,27лв.,
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ВРЪЩА преписката на заместник- изпълнителен директор на ДФЗ,
за НОВО ПРОИЗНАСЯНЕ по Заявление за подпомагане с УИН 15/070616/87061 от
27.05.2016г. и Приложение за кандидатстване за агроекологични плащания по мярка
214 от ПРСР 2007 – 2013г, на П.Г.И., ЕГН **********, за кампания 2016 г., в
14-дневен срок от влизане на решението в сила, при спазване на указанията по
прилагането на закона, дадени в настоящото решение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, вр. чл. 144 АПК,
ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ“, ДА ЗАПЛАТИ НА
П.Г.И., ЕГН **********,***, сумата от 650лв..-
разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано в 14- дневен срок от
съобщението до страните, пред ВАС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/