НЧХД № 15/2020год.
МОТИВИ:
Производството
по делото е образувано въз основа на постъпила в Районен съд гр.Панагюрище
тъжба от В.Н.Т. ***, с която е повдигнато обвинение против Н.И.Д. *** за извършено
престъпление по чл.148, ал.1, т. 2, предложение второ от НК, във връзка с
чл.146, ал.1 от НК за това, че на 26.12.2019 г. в град Панагюрище е казала нещо
унизително за честта и достойнството на В.Н.Т. ***, като я нарекла „********************“
и е публикувала снимката й с коментар, че А.С. е паднал ниско, като обидата е
разпространена чрез социалната мрежа Фейсбук. Касае се за т.нар. неприсъствена
обида, разпространена по друг начин: чрез социалната мрежа Фейсбук.
В
съдебно заседание частната тъжителка се представлява от адвокат Х.Х. от ПАК,
който поддържа изцяло повдигнатото с тъжбата обвинение и пледира за
постановяването на осъдителна присъда.
Подсъдимата се явява лично в съдебно
заседание и със защитник. Дава обяснения. Отрича да е автор на процесната
публикация. Чрез защитника си и лично пледира да бъде оправдана.
С протоколно определение на съда от 09.06.2020 г. е
приет за съвместно разглеждане в наказателния процес предявения от частната
тъжителка против подсъдимата граждански иск по чл. 45 от ЗЗД в размер на 7 000
лв., представляващи обезщетение за причинените неимуществени вреди от
престъплението, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до
окончателното изплащане на сумата. Със същия съдебен акт, частната тъжителка бе
конституирана като граждански ищец в процеса.
Повереникът на частната тъжителка пледира за уважаването на предявения граждански иск в пълен размер.
Подсъдимата и защитникът й пледират за отхвърляне на предявения от частната тъжителка граждански иск като неоснователен.
Районният съд като обсъди и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след
като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено от фактическа
страна следното:
До месец октомври 2019 година подсъдимата и св.А.С.
живеели на съпружески начала. След като се разделили св.С. заживял с частната тъжителка.
Още докато били заедно св.С. направил на мобилния телефон на подсъдимата профил
в социалната мрежа Фейсбук: ************.
Св.С. запаметил паролата в телефона на подсъдимата, при което подсъдимата влизала в профила си без
да е необходимо да въвежда парола. По тази причина подсъдимата не запомнила
паролата. Профилът бил общодостъпен, без
ограничения относно видимостта на публикации, приятели и др.
На 26.12.2019 г.
на профила на подсъдимата във Фейсбук била публикувана снимка на
частната тъжителка със следния коментар: „Приятели във Фейсбук, вижте ********************.
Вижте го колко ниско е паднал“. Публикацията била видяна от приятелка на частната тъжителка, която й позвънила и я
уведомила за съдържанието на публикацията. Частната тъжителка веднага влязла в
профила на подсъдимата и възприела
снимката и обидния коментар. Почувствала се
оскърбена. По този повод тя подала срещу подсъдимата частна тъжба, по която
било образувано настоящото НЧХД.
Междувременно приятели на подсъдимата, след като
прочели написаното под снимката на тъжителката в профила на подсъдимата, се
свързали с нея, и от тях тя разбрала за публикацията. Опитала се да влезе в
профила си, но не успяла, тъй като паролата, която била запаметена в телефона,
била сменена.
Видно е от заключението на назначената по делото
техническа експертиза, профилът: ************ е
публично достъпен, без ограничения относно видимостта на публикации, приятели и
др. Вещото лице установява, че снимката, намираща се в кориците на делото (приложена от частната тъжителка към тъжбата), под която се намира инкриминираната публикация с
обидно съдържание е изготвена като
екранна снимка от мобилен телефон, след
което е отпечатана на хартия. В разпита си вещото лице пояснява че заснемането
е станало само 6 минути след публикацията.
Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло от
обясненията на подсъдимата, от показанията на свидетелите П. Д., Г Д , Н.С., Л.Л.,
отчасти от показанията на св.А.С., изцяло от заключението на назначената по
делото техническа експертиза, както и от
писмените доказателства, приобщени по делото.
Извън установените горе безспорни факти, спорно и
недоказано в процеса остана авторството на престъплението.
Подсъдимата твърди, че не е автор на процесната
публикация. Не познавала частната тъжителка. Видяла е за първи път в съдебната
зала. Профилът й във Фейсбук бил създаден от св.С., докато живеели заедно, като
той бил запаметил паролата за влизане в профила в телефона. Подсъдимата не
знаела паролата си. Когато разбрала от приятели за процесната публикация
останала шокирана. Опитала се да влезе в профила си, но не успяла, тъй като
паролата била сменена.
В синхрон с обясненията на подсъдимата вещото лице А.К.
установява в разпита си, че всеки може да влезе в чужд профил във Фейсбук, като
за целта е необходимо да знае имейла, с който е регистриран даден потребител и
паролата. Може да се влезе от всяко устройство, което има интернет. Процесната
публикация в профила: ************ е
последната публикувана. След това в
профила не е влизано. Тъй като паролата за влизане в профила не е известна
на вещото лице, той не може да отговори на въпроса от кое електронно устройство
като IP
адрес е създадената процесната публикация.
Отговор на въпроса дали има проникване в профила: ************ от
чужд акаунт би могъл да бъде даден само при знание на паролата.
Св.С. отрича да е създавал профил на подсъдимата във
Фейсбук. Отрича да знае паролата й. Сами по себе си тези негови показания не са
от естество да опровергаят по категоричен начин обясненията на подсъдимата, още
повече че св.П. Д. и Г Д установяват че
св.С. е разполагал с мобилен телефон, ползван преди от подсъдимата, като влизал в профила й и
четял какво си е писала подсъдимата с новия си приятел. Св.Д. установява ,че св.С.
се бил заканил на подсъдимата че ще я „съди за пари“, тъй като след раздялата
им тя била взела лекия автомобил, който закупили заедно по време на съвместното
им съжителство.
При тези доказателства съдът не достигна до несъмнения
извод, че автор на инкриминираната публикация с обидно съдържание за частната
тъжителка, е подсъдимата. По тази причина съдът постанови оправдателна присъда.
По същите съображения съдът отхвърли като неоснователен предявения от частната
тъжителка срещу подсъдимата граждански иск в размер на 7 000 лв. за
неимуществени вреди, причинени от престъплението. На основание чл.190, ал.1 от НПК съдът осъди частната тъжителка да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на РС- Панагюрище сума в размер на 200 лева, определени за
възнаграждение на вещото лице А.К. за назначената по искане на подсъдимата
техническа експертиза, платени от
бюджета на съда. При този изход на делото съдът осъди частната тъжителка да
заплати на подсъдимата направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: