Р Е Ш
Е Н И Е
№ 115
гр.
Габрово 22.11.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГР. ГАБРОВО в открито съдебно заседание от трети ноември, две
хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
и секретар Елка Станчева, като разгледа материалите по адм. дело № 155 по описа за 2023 г. и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по настоящото
адм. дело е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/ във връзка с за
движението по пътищата /ЗДвП/.
Делото е образувано по жалба вх. № СДА-01-1363 от
02.08.2023 г., подадена от «***, срещу Заповед за прилагане на ПАМ №
23-0804-000332 по чл. 171, т. 2, б.»а» от ЗДвП, издаден от началник сектор
«Пътна полиция»- Сливен към ОД на МВР – Сливен.
С атакувания административен акт /АА/ на
дружеството – жалбоподател е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/
на основание чл. 171, т. 2А, б. «А» от ЗДвП – прекратяване регистрацията на ППС
с д.к. № ***, за срок от 6 месеца затова, че
на 11.07.2023 г., в 09.53 ч., в гр. Сливен на посочена улица, е
управляван товарен автомобил *** с така посочения рег. номер, собственост на същото
дружество, като лицето, което го е упаравлявало – Ивайло Красимиров Стоянов,
притежава СУМПС, издадено във Великобритания, със срок на валидност до
18.10.2028 г., като същият не го е подменил след пребиваването си в Република
България повече от три месеца.
В жалбата си дружеството моли за отмяна на
процесния АА по следните съображения: Счита, че мярката се налага само по
отношение на собственик, който управлява МПС без да е правоспособен водач, не
притежава СУМПС или след като е лишен от право да управлява МПС по съответния
ред. Мярката се налага и на собственик, чието МПС се управля от такова лице.
Правната квалификация, съдържаща се в заповедта, е неправилна и неясна. Освен
това лицето е с валидно свидетелство за управление, макар и същото да е било
издадено от друга държава, поради което то не попада в хипотезата на посочената
правна норма.
Съдът
намира, че жалбата е редовна и допустима и следва да я разгледа по същество с
оглед нейната основателност.
В проведеното по делото
открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Б. ***, която
поддържа жалбата и претендира присъждане на разноски в полза на страната.
Ответната страна – началник
сектор „Пътна полиция“ – Сливен, редовно призован, не изпраща представител.
След съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните,
съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По делото не е спорно, че на
процесната дата – 11.07.2023 г., посоченият в процесния ИАА товарен автомобил,
собственост на дружеството – жалбоподател /видно от талон за регистрация на МПС
– л.20/, е управляван от ***
На 26.07.2023 г. до автора на
процесния административен акт е подадена докладна записка от мл. автоконтрольор
от сектор „ПП“ Сливен - Й. Й., в която той описва тази фактология, както и че
при направена проверка е установено, че водачът Стоянов притежава СУМПС, издадено
във Великобритания и че е влязъл на територия та на Република България на
22.05.2019 г. през ГКПП Калотина, като няма данни след това да е напускал
страната. По тази причина следва да се счита за изтекъл 3-месечният срок, в
рамките на който той е следвало да подмени свидетелството си за управление с
българско такова. За същото нарушение на С. е съставен АУАН. В този документ се
цитира нормата на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП, според която българските граждани
могат да управляват моторни превозни средства на територията на Република
България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от
държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария
в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната. На 31.01.2020 г. влиза
в сила Споразумение за оттегляне, поради което ОК напуска ЕС, като в това
Споразумение е предвиден преходен период до 31.12.2020 г., в рамките на който
издадените от ОК СУВПС се признават за валидни, но след тази дата следва да се
приложи горепосочената разпоредба.
Тази докладна записка не е
цитирана в процесния ИАА. Нещо повече – тя е издадена след издаването на
заповедта от 11.07.2023 г. и, следователно, не съставлява част от
административната преписка по издаването на процесния ИАА, поради което
съдържанието й не може да служи като мотиви на същия. Издадена е по повод
съставен на С. АУАН, във връзка с подадено възражение против същия, в
административно-наказателно производство срещу него, в качеството му на водач.
В процесния ИАА липсва
обосновка по каква причина административният орган – автор на процесната
заповед, счита, че свидетелството на водача Стоянов, което е валидно и не е с
изтекъл срок, е причина за прилагане на процесната ПАМ на собственика на
товарния автомобил. В нея е посочено само това, че на процесната дата Стоянов е
бил водач на МПС – собственост на „Вала Трейд“ ЕООД и че е притежавал валидно
СУМПС, издадено от Великобритания със срок на валидността – до 18.10.2028 г.,
като не го е подменил в 3-месечен срок, но тези факти не са част от състава на
визираната в заповедта норма на чл. 171, т. 2А, б. „А“ от ЗДвП., което прави
процесният ИАА фактически и правно необоснован. Тази негова особеност
съставлява съществено нарушение на процесуалните правила и по-специално – на
изискванията за форма на акта, а това е самостоятелно основание за неговата
отмяна.
Единствената правна норма,
която се цитира в заповедта, е тази на чл. 171, т. 2А, б.“А“ от ЗДвП, която
предвижда, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат следните
принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без
да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или
по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс,
както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице,
за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. В
процесната заповед обаче липсва посочване кое от така изброените обстоятелства
е налице в случая досежно водача С..
В случая водачът е лице, явяващо
се правоспособен такъв и притежава валидно свидетелство за управление на МПС за
категорията, към която спада управляваното от него превозно средство. Той не е
лишен от това си право и СУМПС не му е било отнето. Няма данни лицето да не
отговаря на изискванията на закона за водач на товарно МПС – успешно преминат
изпит, наличие на относимо здравословно състояние или други подобни
обстоятелства.
Съгласно чл. 161 от ЗДвП, свидетелство
за управление на моторно превозно средство, издадено в друга държава, е валидно
на територията на Република България за категорията, за която е издадено, в посочените
случаи:
1. държавата, в която е
издадено, е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и
свидетелството отговаря на изискванията на приложение № 6 към конвенцията;
2. държавата, в която е
издадено, е договаряща страна по Споразумението между страните по
Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили при
условията на чл. IV, буква "а" от него;
3. свидетелството е придружено
от легализиран превод на български език;
4. свидетелството е
международно и отговаря на изискванията на приложение № 7 към Конвенцията за
движението по пътищата;
5. свидетелството е издадено
от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация
Швейцария.
Спорът по делото е изцяло от
правно естество и касае въпроса, дали свидетелството за управление на МПС на
водача С., английски образец, е валидно към датата на извършената проверка и
дали водачът е правоспособен, с оглед приложението на нормата на чл. 162, ал. 1,
във вр. с чл. 161, във вр. с чл. 171, т.2А, б. „А“ от ЗДвП.
СУМПС на български гражданин, издадено в чужбина, е валидно при алтернативно
предвидените в така цитираната норма на чл. 161 от ЗДвП хипотези. В процесния
ИАА не е изследвана нито една от тях, липсват каквито и да било изложени съображения по каква причина
административният орган не признава законно издадено от съответната държава
СУМПС с неизтекъл срок.
В случая свидетелството на С.
е с посочена от самия орган валидност до 18.10.2028 г., като издадено от
Обединено Кралство на Великобритания и Северна Ирландия. Налице е, безспорно,
Споразумение за оттегляне на ОК от ЕС, което е в сила от 31.01.2020 г.
Великобритания не е член на ЕС, считано от 01.02.2020 г., като е изтекъл и
"преходният период" до 31.12.2020 г., в който законодателството на ЕС
ще се прилага изцяло по отношение на и в Обединеното кралство /Великобритания/.
В процесния ИАА няма данни кога е издадено свидетелството. Такива данни не се
съдържат и в преписката, ответната страна не е представила доказателства в тази
насока, въпреки разпределената й от съда доказателствена тежест да установи
липсата на правоспособност на водача. Предвид изложеното, към датата на
издаване на СУМПС, англ. образец, не може да се установи, дали държавата –
издател не е била държава-членка на Европейския съюз. Напротив, по делото има
индиции за обратното. В Удостоверение от 20.10.2023 г. /л.117/ е посочено, че С.
е имал българско СУМПС с валидност до 03.11.2025 г., но то е било унищожено на
22.10.2019 г. „със статус подмяна/замяна в чужбина“, а на тази дата
Великобритания е била все още държава-членка на ЕС. Също така в Сведение за
лицето /л. 28/ се твърди, че той е влязъл
на територията на Република България на 22.05.2019 г. и от тогава не е
напускал страната, което означава, че той се е снабдил с този чужд документ
преди тази дата.
В ЗДвП не е развита хипотеза,
при която се въвежда задължение за водачите на МПС със свидетелства за
управление, издадени от държави-членки на Съюза или страни по Конвенцията за
движението по пътищата да приравняват статута си с този, на лицата по чл. 162
от ЗДвП, които притежават такива свидетелства, издадени от държави, които не са
членки на същите споразумения. Процесното СУМПС следва да съответства на приложение № 1 към
Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на
съвета от 20.12.2006 г. относно свидетелствата за управление на превозни
средства. По силата на Споразумението за оттегляне тя е приложима и във
Обединено кралство Великобритания до края на преходния период - 31.12.2020 г.
От това следва, че до 31.12.2020 г. страните-членки на ЕС и Обединено кралство
Великобритания взаимно признават, издадените от тях СУМПС, но не е налице
правна норма, която да урежда въпроса със заличаване валидността на вече
издадените документи при напускане на държава, която е била член на същите след
това.
Следва да се има предвид и
факта, че след този преходен период е приложима Конвенцията за движението по
пътищата от 08.11.1968 г., подписана във Виена. Договарящи страни по нея са
както Република България, така и Обединено кралство Великобритания. Затова, за
да бъдат признати у нас издадените след 31.12.2020 г. от Обединено кралство
Великобритания СУМПС /към която хипотеза не е установено че спада настоящият
случай/, те трябва да съответстват на приложение № 6 към Конвенцията за
движението по пътищата. Приложение № 6 към Конвенцията и приложение № 1 към
Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на
съвета от 20.12.2006 г., макар и различаващи се визуално, включват като
задължителни реквизити напълно идентични данни и информация. Преценката за
валидност на СУМПС, издадени от Обединено кралство Великобритания е
предоставена на всяка отделна държава – членка на ЕС. Административният орган
обаче не е правил такава преценка и не е наложил процесната ПАМ с мотиви, че
свидетелството на С. не съответства на изискванията на Конвенцията и/или на
Директивата, поради което и съдът не може да изследва този въпрос. Мотивите за
издаването на АА следва да се съдържат в него и да са ясно посочени, а
необходимите и относими доказателства да се съдържат към преписката и да са
събрани преди издаването на акта. Когато такива мотиви липсват е недопустимо
този пропуск да се допълва на по-късен етап, вкл. при неговото обжалване.
Порокът не може да бъде саниран в последствие.
Правната уредба, касаеща
правата и задълженията на водачите на автомобили, относно свидетелствата за
право на управление на МПС се намира в Конвенцията от 08.11.1968 г.,
включително поправките към нея, влезли в сила на 03.09.1993 г. Според чл. 41,
§. 1, б. "а" от същата, всеки водач на автомобил трябва да притежава
свидетелство за правоуправление. Съгласно § 2 на същия член, договарящите
страни ще признаят: a) всяко свидетелство за управление, преведено на техния
език или на един от техните езици, или ако не е преведено на един от тези
езици, придружено със съответен превод; b) всяко национално свидетелство за
управление, отговарящо на положенията от приложение 6 на Конвенцията; c) или
всяко национално свидетелство за управление, отговарящо на положенията от
приложение 7 на Конвенцията като валидно за движение на техните територии за
превозно средство, съответстващо на категориите, за чието управление е издадено
свидетелството за управление, при условие че въпросното свидетелство е във
валиден срок и че е издадено от някоя друга от Договарящите страни или от
техните териториални подразделения, или от организация, упълномощена за тази
цел от името на друга Договаряща страна или от едно от нейните подразделения.
Аналогичен, в тази насока, е текстът на чл. 161, т. 1 от ЗДвП, според който свидетелство за
управление на моторно превозно средство, издадено в друга държава, е валидно на
територията на Република България за категорията, за която е издадено, в случаите,
когато държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Конвенцията за
движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на приложение
№ 6 към нея.
В настоящия случай, към
момента на проверката - 11.07.2023 г., свидетелството за управление на МПС на
жалбоподателя е налично, като издадено от Обединено кралство Великобритания и е
валидно до 18.10.2028 г. Не са налице данни, че този документ не притежава
реквизитите, посочени в Приложение 1 към Конвенцията за движение по пътищата. Административният
орган не твърди, че са налице такива факти. Предвид изложеното и по силата на
Споразумението за оттегляне и Конвенцията от 1968 година, относно пътуването
между Европейския съюз и Обединено кралство от след края на преходния период от
02.12.2021 г., процесното свидетелство - английски образец следва да се счита
за валидно свидетелство за управление на МПС за категориите, посочени в него на
територията на Република България.
Също така видно от приложеното
на л. 117 удостоверение, водачът винаги е притежавал валидно СУМПС, от 2006
година, като то е бивало само подменяно с изтичането на срока му и поради
издаването на британското такова, след което на 25.07.2023 г. той се е снабдил отново
и с българско свидетелство. През периода от 2019 г. до момента той е бил обект
на проверка от страна на органите на МВР, но въпреки наличното си чуждо
свидетелство, не е санкциониран за това
при тези проверки, не му е било обръщано внимание за нужда от подмяна на
документа с български такъв от проверяващите органи. ПАМ са форма на
изпълнителна дейност, чрез която се дава легален израз на държавната принуда,
упражнявана в предвидените от закона случаи. По своята правна същност те са
актове на държавно управление от категорията на индивидуалните административни
актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност, както по отношение
на издаването им, така и по отношение на изпълнението им. Спазването на
изискванията за законност при издаване на акта е гаранция за
законосъобразността на самата мярка. Принудителните мерки трябва да бъдат
прилагани само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи,
компетентният орган не може да ги налага произволно. Те трябва да са точно
посочени в правната норма и да се прилагат стриктно по реда и начина,
предвидени в тях. Издаването им трябва да е в съответствие с целта на закона,
по който са регламентирани. Самите материалноправни норми, с които се
предвиждат такива мерки, подлежат на стриктно и ограничително тълкуване, по
подобие на санкционните, т.к. и двата типа ограничават правата на субектите,
явяващи се техни адресати, доколкото визираните в хипотезата им предпоставки са
с изключителен характер и прилагането им засяга директно и безусловно правната
сфера на тези лица. В този аспект е недопустимо прилагането на ПАМ при липса на
всички нормативно установени за това условия. А щом като не е налице
правопораждащ фактически състав, липсва и основание за прилагане на
правомощието на административния орган за прекратяване регистрацията на МПС. Следователно
процесната ПАМ е издадена и при липса на материално-правните предпоставки за
това, както и в разрез с целта на закона и като такава следва да бъде отменена
и на това основание.
Предвид изложеното, настоящият
състав намира, че не е била налице предпоставката на чл. 171, т. 2А, б.
"а" от ЗДвП за издаване на оспорената
заповед. Същата се явява незаконосъобразно издадена, поради което съдът намира,
че с издаването й е допуснато нарушение на материалния закон, което е също
основание за нейната отмяна.
С оглед изхода на делото, а
именно – уважаване на жалбата, основателно се явява своевременно заявеното
искане за присъждане на направените по делото разноски в полза на жалбоподателя,
като съгласно чл. 143 от АПК съдът следва да присъди такива разноски на
стойност 1250.00 лв., от които 50.00 лв. платена ДТ и 1200.00 договорен и
заплатен адвокатски хонорар, като ответната страна не е оспорила неговия
размер.
Воден от горното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК и чл. 143, ал. 4 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба вх. № СДА-01-1363 от
02.08.2023 г., подадена от «***, Заповед за прилагане на ПАМ № 23-0804-000332
от 11.07.2023 г., издадена от началник сектор «Пътна полиция» - Сливен при ОД
на МВР – Сливен на основание чл. 171, т. 2, б.»а» от ЗДвП, с която на
жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка – прекратяване
регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР –
Сливен да заплати на жалбоподателя «***
деловодни разноски на стойност 1 250.00 лв., от които 50.00
лв. платена ДТ и 1 200.00 договорен и заплатен адвокатски хонорар
Решението
не подлежи на обжалване на основание чл.172, ал. 5 от ЗДвП.
Препис от решението да се
съобщи на страните чрез изпращане на преписи по реда на чл. 137 от АПК.
СЪДИЯ:
/ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА/