Определение по дело №334/2024 на Административен съд - Габрово

В деловодството на Административен съд – Габрово е постъпило искане, вх. № СДА-01-861 от 11.04.2025 г., подадено от името на Ц. С. – Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014 – 2020 чрез Д. Д. като упълномощен представител, за изменение на постановеното по делото Решение № 390 от 28.03.2025 г. по същото дело в частта му, досежно разноските, присъдени в полза на жалбоподателя, като се искате да бъдат намалени като прекомерни.

След като прецени приложимите нормативни разпоредби и доводите на молителя, съдът намира молбата за неоснователна по следните съображения:

Производството е по чл. 248 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК. Съдът е известил насрещната страна за постъпилото искане, но в предоставения й срок тя не е представила становище по него. След изтичането на този срок съдът следва да се произнесе с определение в закрито съдебно заседание, съобразно нормата на чл. 248, ал. 3 от ГПК.

С процесното Решение по жалба на О. Д. са отменени пунктове №1, 3 и 4 от Решение № BG05M9OP001-2-062-0003/41 от 12.08.2024 г. на ръководител на Управляващия орган по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ за период 2014 – 2020 г. – главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти“ и оспорването е отхвърлено в останалата му част /досежно пункт № 2/.Съответно са присъдени и разноски, като МТСП, към което е така посочената Главна дирекция, е осъдено да заплати на жалбоподателя деловодни разноски на стойност 7 924.50 лв. съобразно уважената част от жалбата, като сумата съставлява платена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

В искането се сочи, че общият размер на искането за плащане на жалбоподателя е 48 490.54 лв., като от тази сума верифицирани са 30 047.10 лв., съответно – неверифицираните разходи са на стойност 18 443.44 лв. Присъденото адвокатско възнаграждение е прекомерно високо, съобразно размера на материалния интерес на страната. Изтъкнати са аргументи за правомощието на съда да коригира и определя в справедливи граници присъждането на тези деловодни разноски.

За да се произнесе по искането съдът взе предвид следното:

Решението на УО обаче не предвижда само верификация и отказ от верификация за плащане. В Пункт № 3 от същото изрично е посочено, че „На основание чл.75, ал. 1 от ЗУСЕФСУ … извършвам финансова корекция в размер на 76 355.81 лв. по сключен договор“ по две искания за плащане, предявени от Общината. Финансовата корекция е негатив за жалбоподателя и отмяната й формира също част от общата стойност на материалния интерес, на базата на който е изчислено и присъдено адвокатското възнаграждение. Дали в случая УО е допуснал грешка и по каква причина е без значение, но съдържанието на разпоредителната част по пункт № 3 е ясно и в случай, че не бе оспорено от жалбоподателя, той би влязъл в сила и вземането на тази стойност би подлежало на изпълнение.В този смисъл адвокатското възнаграждение не се явява прекомерно като размер.

Не отговаря на истината и твърдението на ответника, изложено в искането, че съдът не е обсъдил възражението за прекомерност. Напротив, в последния абзац от мотиви на Решението изрично е посочено, че „възнаграждението не се явява прекомерно с оглед размера на имуществения интерес, вида, обема и сложността на правната помощ…“, като този размер е обсъден по-горе в същия съдебен акт.

На трето място в цитираната Наредба № 1 от 09.07.2004 г. не се регламентират минимални и максимални възнаграждения. Адвокатските услуги са частни и се предлагат на пазара, като тези възнаграждения се договарят свободно между страните по сключените договори за правна защита, съгл. чл. 1 от нея. Посочените в нея размери далеч не са задължителни за договаряне. Адвокатът и клиентът му могат да решат да договорят по-високи от тях и това не е неправомерно. Да, при присъждане на разноски съдът също не е обвързан с тази договорка, т.к. тя може да е прекомерна и с нея да се злоупотреби, но в случая материалният интерес е достатъчно висок, за да формира процесния хонорар, предявен и поискан за възстановяване от жалбоподателя.

С оглед на така изложеното съдът намира, че искането следва да се остави без уважение, като неоснователно.

Въз основа на горното и на посочените правни и фактически основания, Административен съд – Габрово

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Искане с вх. № СДА-01-861 от 11.04.2025 г. на Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014 – 2020 чрез Д. Д. като упълномощен представител, за изменение на постановеното по делото Решение № 390 от 28.03.2025 г. в частта му, досежно разноските, присъдени в полза на жалбоподателя – адвокатски хонорар.

Препис от настоящото определение да се връчи на страните, ведно със съобщението за изготвянето му.

Определението подлежи на обжалване по реда, по който се обжалва така посоченото съдебно Решение.