и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 49/03.07.2008 год., постановена по Н.о.х.дело № 454/2008 год., Кърджалийският районен съд е признал подсъдимия Ибрахим Сами Пехливан от с.Жинзифово, обл.Кърджали, за виновен в това, че на 05.01.2008 год. в гр.Кърджали, като непълнолетен, но като разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, причинил средна телесна повреда на Илия Гогов Гогов от гр.Кърджали, изразяваща се в счупване на долната челюст, довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето за около 1,5 - 2 месеца, при обичаен ход на оздравителния процес, поради което и на основание чл. 129 ал.2, предл. 3-то, във вр. с ал.1, във вр. с чл.63 ал.1 т.4 и чл.54 от НК го е осъдил на наказание "лишаване от свобода" за срок от 6 месеца, като на основание чл.69 ал.1, във вр. с чл.66 ал.1 от НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от 2 години. С присъдата съдът е осъдил подсъдимия Ибрахим Сами Пехливан да заплати на Илия Гогов Гогов от гр.Кърджали сумата в размер на 2 000 лв., представляваща обезщетение за причинени в резултат на престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на непозволеното увреждане - 05.01.2008 год., до окончателното й изплащане, като е отхвърлил гражданския иск в останалата му част и за разликата до пълния му предявен размер от 5 000 лв., като неоснователен и недоказан; както и е отхвърлил предявеният граждански иск за обезщетение за имуществени вреди в размер на 170 лв., като недоказан. С присъдата подс.Ибрахим Пехливан е осъден да заплати на гражданския ищец направените по делото разноски в размер на 300 лв.; а по сметка на Кърджалийския районен съд – държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, в размер на 80 лв., както и направените по делото разноски, в размер на 90 лв. Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият Ибрахим Сами Пехливан от с.Жинзифово, обл.Кърджали, който я обжалва чрез защитника си, като счита, че същата е незаконосъобразна и необоснована. Развиват се подробни съображения във въззивната жалба, че присъдата на първоинстанционния съд е постановена при противоречие със събраните по делото доказателства, почивала на предположения и догадки. Твърди се, че събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност категорично сочели, че извършител на престъплението не бил подс.Пехливан, а други две лица, разпитани като свидетели по делото. Не било установено по делото по категоричен начин подсъдимият да е причинил телесните увреждания на пострадалия Гогов. Жалбодателят моли да бъде отменена обжалваната присъда, вместо което да бъде постановена нова, с която подсъдимия да бъде признат за невиновен в извършване на престъплението по чл.129 ал.2, предл. 3-то, във вр. с ал.1, във вр. с чл.63 ал.1 т.4 от НК. В съдебно заседание, лично и чрез защитника си поддържа жалбата така, както е предявена. Гражданският ищец и частен обвинител Илия Гогов Гогов от гр.Кърджали, редовно призован, се явява лично и с пълномощника си – адв.Бръмбарова. Процесуалният му представител оспорва жалбата, като сочи, че същата е неоснователна, а присъдата на първоинстанционния съд - правилна и законосъобразна. Моли присъдата да бъде потвърдена. Прокурорът от Окръжна прокуратура - Кърджали изразява становище, че жалбата е неоснователна. Пред тази инстанция са събрани доказателства с оглед указанията на ВКС, дадени с Решение № 152/27.03.2009г. – извършени са очни ставки, допуснати са до преразпит подс. Пехливан и свидетелите Илия Гогов и Генади Андреев; до повторен разпит е допуснато и вещото лице д-р Маринов. Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваната присъда, с оглед правилността й и доводите на жалбодателя, наведени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е неоснователна. Около полунощ на 04.01.2008 год. срещу 05.01.2008 год. подс. Пехливан отишъл в дискотека "Ултра" в гр. Кърджали, където се срещнал със свои приятели – св.Ахмед и Мустафа. В дискотеката всички употребили алкохол, като подс. Пехливан изпил 4 бутилки бира, от които се почувствал пиян. Около 5.00 часа на 05.01.2008 год. тримата решили да си тръгват. Излезли от заведението и тръгнали към баничарницата, находяща се зад сградата на Община Кърджали, на ул. "Екзарх Йосиф", за да си купят закуски. При преминаването им между сградата на кинокомплекс "Орфей" и паметника на Васил Левски видели, че към тях откъм централния вход на Общината се движели две момчета, непознати за тях – св. Гогов и Андреев, които също отивали към павилиона за закуски. Двете групи момчета били повлияни от алкохола, говорели и викали на висок глас, като се засекли при входа към подземния гараж на сградата на Общинската администрация. Св. Андреев попитал подс. Пехливан и св.Ахмед и Мустафа има ли хора в "Ултра" и как е там. Последните помислили, че свидетелите Гогов и Андреев ги псуват и им казали: "Вие, какво, на отворени ли се правите, проблеми ли искате", при което двете групи започнали да се псуват. Св. Мюмюн се хвърлил в краката на св.Гогов и го съборил на земята. През това време подс. Пехливан извадил някакво острие, неустановено по делото, и го размахвал пред св. Андреев, за да не може той да се притече на помощ на приятеля си. След като св. Гогов успял да се изправи, залитайки побягнал със св. Андреев към закусвалнята, а подс. Пехливан и свидетелите Мустафа и Ахмед ги подгонили. Тримата отзад викали и псували по отношение на първите двама. В непосредствена близост до закусвалнята подс. Пехливан пръв настигнал св. Гогов, ударил го няколко пъти с юмрук в областта на лицето и гърдите, при което го повалил на земята, а междувременно св. Андреев успял да се отдалечи на известно разстояние и да се обади по мобилния си телефон в полицията за помощ. При св.Гогов и подсъдимия дошли и св. Ахмед и Мустафа, като и тримата започнали да ритат падналия на земята св. Гогов. По време на тези удари св. Гогов останал неподвижен на земята, подс. Пехливан и св. Мустафа и Ахмед престанали да го ритат и избягали от местопроизшествието в една от близките улички. На местопроизшествието пристигнали полицаи и „Бърза помощ”, като св.Гогов бил откаран в ЦСМП – Кърджали, а подс. Пехливан и двамата свидeтели - Ахмед и Мустафа, били заловени от полицията на около 150 метра от закусвалнята. Видно от заключението на вещото лице по назначената на досъдебното производство съдебно - медицинска експертиза, на пострадалия св.Гогов е било причинено счупване на долната челюст, което е довело да трайно затрудняване на дъвченето и говоренето за около 1.5-2 месеца, при обичаен ход на оздравителния процес. Освен това нараняване, са му били причинени и порезна рана на корема, сътресение на мозъка, протекло без пълна загуба на съзнание, счупване на короната на втори горен ляв зъб, които са довели до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК; както и кръвонасядания и охлузване на кожата на лицето и горните крайници, които са причинили болка и страдание. Видно от заключението на назначената съдебно - психологична експертиза, подс. Пехливан, макар и непълнолетен към момента на деянието, е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Горната фактическа обстановка се установява от обясненията на подс.Ибрахим Сами Пехливан, дадени пред двете съдебни инстанции, които настоящата инстанция кредитира отчасти; от показанията на разпитаните пред двете инстанции св.Гогов, Андреев, Ахмед и Мустафа, на които съдът също дава вяра отчасти; от показанията на св.Мустафа, дадени на досъдебното производство и прочетени в съдебно заседание по реда на чл.281 ал.3, във вр. с ал.1 от НПК – със съгласието на страните, които следва да бъдат кредитирани отчасти; от показанията на разпитаните от първоинстанционния съд св.Ганчев, Мюмюн, Георгиев и Николов, които съдът кредитира изцяло; от писменото заключение на вещото лице д-р Маринов по назначената на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза и показанията му в съдебно заседание в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд и пред настоящата инставция, на които съдът дава вяра изцяло; от писменото заключение на вещото лице Поля Базлянкова по назначената на досъдебното производство психологична експертиза, прочетено и приобщено към доказателствените материали по делото по реда на чл.282 ал.3 от НПК – без разпит на вещото лице, със съгласието на страните; както и от останалите писмени доказателства, приети от първоинстанционния съд. При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, настоящата инстанция намира, че подсъдимият Ибрахим Сами Пехливан е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл. 129 ал.2, предл.3-то, във вр. с ал.1, във вр. с чл. 63 ал.1 т.4 от НК – на 05.01.2008 год. в гр.Кърджали, като непълнолетен, но като разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, причинил средна телесна повреда на Илия Гогов Гогов от гр.Кърджали, изразяваща се в счупване на долната челюст, довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето за около 1.5-2 месеца, при обичаен ход на оздравителния процес, до какъвто правилен, обоснован и законосъобразен краен извод е достигнал и първоинстанционният съд. За да направи този извод, първоинстанционният съд е извършил цялостна проверка и анализ на всички събрани по делото доказателства, като е изложил подробни съображения кои от тях приема и кои отхвърля, ведно с мотивите си за това, като изложените съображения в тази връзка се споделят напълно и от настоящата инстанция. Пред тази инстанция подс.Пехливан твърди, че не е извършил деянието, и че е поел вината на приятелите си Бюлент и Апти, които ритали падналия на земята Илия Гогов. Твърди също, че не е удрял пострадалия Гогов, нито св.Андреев. Съдът не кредитира тези му обяснения, тъй като същите не кореспондират с останалия доказателствен материал, а именно – показанията на пострадалия, който твърди, че именно подсъдимият го е удрял по гърдите и лицето; а също и от показанията на св.Милен Ганчев, от които се установява, че и тримата – подс.Пехливан, Апти Ахмед и Бюлент Мюмюн, удряли и ритали пострадалия. Така, безспорно се установява от обясненията на подс.Пехливан и показанията на св.Ганчев, Георгиев, Мюмюн, Николов, Ахмед и Мустафа, че при възникналият конфликт между двете компании първоначално се сбили св.Гогов, от една страна, и св.Мустафа, от друга, след което св.Гогов и Андреев побягнали към баничарницата зад сградата на общинската администрация, където били застигнати от подсъдимия и св.Ахмед и Мустафа, като пръв до св.Гогов стигнал подсъдимия, който нанесъл на свидетеля няколко удара с юмрук в областта на лицето и гърдите, при което св.Гогов паднал на земята, след което и тримата – подсъдимия и св.Ахмед и Мустафа, му нанесли удари с ритници по главата и тялото. Тази фактическа обстановка се установява по несъмнен начин не само от самопризнанията на подсъдимия, потвърдени и в съдебното заседание пред първоинстанционния съд, но и от подкрепящите го показания на св.Ганчев – непосредствен очевидец на случилото се, както и от показанията на св.Мюмюн, Георгиев и Николов – полицаи, които са възприели непосредствено първоначалните обяснения на участниците в конфликта след залавянето на подсъдимия и двамата му приятели. При залавяне на подсъдимия и св.Ахмед и Мустафа, именно подсъдимият е твърдял, че той е нанесъл побой над св.Гогов, което се установява от показанията на полицейските служители – свидетели по делото. Пред настоящата инстанция св.Андреев твърди, че не бил сигурен дали подс.Пехливан е удрял пострадалия Гогов, но допуска, че това е възможно. Всъщност, св.Андреев не дава логично обяснение кой точно и по какъв начин е повалил св.Гогов на земята; кой точно, кога при развитието на ситуацията и по какъв начин е ударил самият него. Показанията на св.Гогов и Андреев досежно нанасянето на удари от подсъдимия на св.Гогов се подкрепят и от показанията на св.Мустафа, дадени на досъдебното производство, в които същият е заявил, че е видял подсъдимия да се бие с пострадалия Гогов близо до закусвалнята. Не без значение в тази връзка е и обстоятелството, че както пострадалия Гогов, така и св.Андреев при извършените разпознавания на досъдебното производство, са посочили подс.Пехливан като едно от лицата, които са ги нападнали. От друга страна, не следва да бъдат кредитирани обясненията на подсъдимия и показанията на св.Ахмед и Мустафа – че освен св.Гогов и Андреев имало и други лица в тяхната група; както и че св.Ахмед и Мустафа не били ритали св.Гогов, тъй като обясненията и показанията им в тези части се опровергават от показанията на св.Ганчев, Андреев, Гогов, а косвено – и от показанията на св.Николов, съгласно които само св.Гогов и Андреев са бягали от три момчета, които ги гонели псувайки, без да има и други лица с тях; а и освен това както подсъдимия, така и св.Ахмед и Мустафа са ритали св.Гогов при боя, станал пред закусвалнята. Впрочем, за нанасянето на удари на св.Гогов не само от подсъдимия, но и от св.Ахмед и Мустафа, свидетелстват множеството установени увреждания по главата и тялото на пострадалия, които не могат да бъдат обяснени само и единствено с нанесените от подсъдимия удари с юмрук в областта на лицето на св.Гогов. В тази връзка, разпитаното пред този съд вещо лице д-р Н.Маринов изяснява, че ударът, причинил счупването на челюстта на пострадалия може да е бил нанесен както с ритник, така и с юмрук; че не е необходима изключително голяма сила, за да бъде счупена челюстта на човек; че в областта на лицето на пострадалия има нанесени най-малко 5 /пет/ други удара. Вещото лице сочи също, че при прегледа на св.Гогов са установени и охлузвания, които могат да се квалифицират като т.нар. „защитни наранявания”, и те се разполагат между гривнената става и основите на пръстите; охлузването на кожата на ръцете може да се получи при предпазване на лицето и главата, каквото описва и пострадалия, но счупване на самата челюст през ръка не би могло да се получи, тъй като в такъв случай на ръката биха останали много по-значими увреждания от констатираните охлузвания. С оглед изложеното по-горе, настоящата инстанция намира, че подсъдимия Пехливан е осъществил от обективна страна състава на престъплението, за което ме у било предявено обвинение – на инкриминираните дата и място е причинил на св.Гогов телесно увреждане – счупване на долната челюст, довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето /за период от около 1.5 – 2 месеца/, т.е. средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2, предл.3-то, във вр. с ал.1 от НК. Престъплението е осъществено от подсъдимия Пехливан и от субективна страна, при форма на вината – пряк умисъл: същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е желал тяхното настъпване. Умисълът на подсъдимия се обективира в поведението му: начина на причиняване на увреждането – чрез нанасянето на удари с юмруци и ритници; насоката на ударите и силата на нанасянето им - в областта на главата и тялото, със значителна сила. По време на извършване на деянието подс.Пехливан е бил непълнолетен, но е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, т.е. същият е наказателноотговорен за деянието си, видно от заключението на вещото лице по назначената на досъдебното производство съдебно-психологическа експертиза. Или, въззивният съд намира, че по несъмнен начин от събраните по делото доказателства са установени авторството на подсъдимия при осъществяване на деянието, времето, мястото и начина на извършването му и формата на вината така, както са приети и от първоинстанционният съд. Неснователни в тази връзка са оплакванията на подсъдимия, изложени в жалбата му досежно недоказаността на авторството на деянието – че извършител на престъплението бил не подсъдимият Пехливан, а св.Ахмед и Мустафа. Действително, установено е по делото, че и св.Ахмед и Мустафа са нанасяли удари с ритници на св.Гогов. Същото обстоятелство, обаче, по никакъв начин не изключва авторството на подсъдимия, при установеното по несъмнен начин активно негово участие в нанасянето на удари в областта на главата на св.Гогов с юмруци и ритници. При това положение, и отчитайки признатото единствено на прокуратурата конституционно право да повдига и поддържа обвинение в извършване на престъпление на лица, за които счита, че са събрани безспорни доказателства за това, съдът намира, че не е в компетенциите му да привлича към наказателна отговорност други лица, на които не са предявени обвинения в извършване на конкретно престъпление, респ. при установеното противоправно поведение на привлеченото към наказателна отговорност лице, осъществяващо признаците на престъпление по НК, не следва да признава същото лице за невиновно и да го оправдава само и единствено поради това, че са налице данни за участие в извършването престъплението и на други лица. При налагане на наказанието на подс.Пехливан за извършеното престъпление, първоинстанционният съд е отчел смекчаващите и отегчаващи отговорността му обстоятелства, като обосновано е приел, че на същият следва да бъде наложено наказание “лишаване от свобода” при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства, значително под средния размер, предвиден в закона за това престъпление /след редукцията на наказанието за непълнолетния подсъдим по чл.63 ал.1 т.4 от НК/, а именно: за срок от 6 месеца. Обосновано и законосъобразно първоинстанционният съд е направил извода, че са налице предпоставките за приложението на института на условното осъждане по чл.69 ал.1, във вр. с чл.66 ал.1 от НК спрямо подс.Пехливан – наложеното му наказание е по-малко от три години лишаване от свобода, същият не е осъждан на наказание „лишаване от свобода” за престъпление от общ характер, и подсъдимият може да бъде превъзпитан и да се поправи, без да бъде отлъчван от семейната и социалната му среда, с оглед личността му, т.е. целите на наказанието могат да бъдат постигнати и по този начин, поради което е отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от 2 години, считано от влизане на присъдата в сила. Правилен е изводът на първоинстанционният съд и че с оглед смекчаващите и отегчаващи отговорността на подсъдимия, съобразени от първоинстанционния съд, както и с оглед обстоятелството, че причиненото на пострадалия увреждане съвсем не е незначително, със същото са му причинени значителни болки, страдания и неудобства; както и начина и мястото на извършване на деянието – побой с юмруци и ритници, и на обществено място – на улицата пред баничарница зад сградата на общинската администрация, следва да се направи извода, че макар и да са налице смегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, то те не са нито изключителни, нито толкова многобройни, че да обосноват извода, че при наличието им и най-лекото, предвидено в закона за това престъпление би се оказало несъразмерно тежко по отношение на подсъдимия. С други думи, по същество крайните изводи на първоинстанционния съд при определяне на наказанието на жалбодателя са обосновани и законосъобразни, поради което настоящата инстанция намира, че наложеното на същия наказание съответства на обществената опасност на деянието и дееца и на тежестта на извършеното престъпление, т.е. същото не е явно несправедливо. Обосновани и законосъобразни са и изводите на първоинстанционния съд в гражданско-осъдителната част на обжалваната присъда. Присъденото на пострадалия свидетел обезщетение за претърпените от престъплението имуществени и неимуществени вреди е съобразено с критерия за справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съобразено е от първоинстанционния съд и причиняването от подсъдимия на множество други по-леки телесни увреждания, наред с инкриминираната средна телесна повреда, като настоящата инстанция намира, че присъденото обезщетение на пострадалия е необходимо, достатъчно и в състояние напълно да го възмезди за претърпените имуществени и неимуществени вреди. Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, като наложеното наказание на подсъдимия не е явно несправедливо и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена. При този изход на делото в тежест на жалбодателя следва да бъдат възложени разноските, направени за възнаграждение на в.л. д-р Маринов, повторно изслушано пред настоящата инстанция, в размер на 80лв. Водим от изложеното, и на основание чл. 338, във вр. с чл. 334 т.6 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 49/03.07.2008 год. по Н.о.х.дело № 454/2008 год. по описа на Кърджалийския районен съд. ОСЪЖДА Ибрахим Сали Пехливан от с.Жинзифово, общ.Кърджали, с ЕГН ********** да заплати по сметка на КОС направените пред тази инстанция деловодни разноски в размер на 80лв. Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |