№ 1984
гр. С., 02.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:В. АНГ. Г.
като разгледа докладваното от В. АНГ. Г. Административно наказателно
дело № 20221110203594 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
„А.” АД чрез процесуален представител на представляващия
дружеството В. Г. Г. обжалва наказателно постановление /НП/ № 22-220044/
25.01.2022 г., издадено от ИД директор на дирекция „Инспекция по труда“ –
С. /Д "ИТ“ – С./, с което е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 2000 лева за това, че жалбоподателят в
качеството на работодател не е изпълнил задължително за изпълнение
предписание, дадено с протокол за извършена проверка ПР 2019122 от
24.07.2020 г., а именно: предписание под № 1, дадено му на основание чл.404,
ал.1, т.1 и т.12 от кодекса на труда /КТ/, с протокол за извършена проверка №
ПР2137055 от 10.11.2021 г., а именно: „Работодателят „А.“ АД да изплати
начисленото във ведомостта за месец януари 2021 г. трудовото
възнаграждение за Г. А. Д. за положения от нея труд през месец януари 2021
г., съгласно чл.128, т.2 от КТ, като срокът на предписанието изтекъл на
01.12.2021 г.- в нарушение на чл.415, ал.1 от КТ.
Постъпила е жалба от санкционираното дружество. Сочи се на
необоснованост и незаконосъобразност на съставения акт и издаденото
1
наказателно постановление. Иска се отмяна на процесното наказателно
постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от процесуален
представител. Жалбата се поддържа и се иска отмяна НП. Сочи се, че на Д. е
заплатено, но същата умимишлено и с цел увреждане на дружеството-
жалбоподател е отказала да се подпише във ведомостта. Допълва се, че
санкцията е следвало да бъде наложена в минимален размер.
Ответникът по жалбата чрез процесуалния си представител я оспорва.
Моли да се потвърди НП като правилно и законосъобразно. Иска присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, след като разгледа жалбата, изложените в нея
доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от
фактическа страна следното:
Извършена е проверка по спазване на трудовото законодателство на
жалбоподателя „А.“ АД, със седалище и адрес на управление в гр.С., район
„М.“, бул.“Ц. ш.“ № 131. При извършване на тази проверка по изискани и
представени документи от дружеството е констатирано, че жалбоподателят в
качеството на работодател не е изпълнил задължително за изпълнение
предписание № 1 на Д"ИТ–С. в срок до 01.12.2021 г., съгласно чл.415, ал.1 от
КТ. Жалбоподателят в това си качество е следвало да изплати трудовото
възнаграждение на лицето Г. А. Д. за положения от нея труд през м.януари
2021 г., съгласно разпоредбата на чл.270, т.2 от Кодекса на труда. Срокът за
изпълнение на предписанието е изтекъл на 01.12.2021 г., а нарушението е
извършено на 02.12.2021 г. Въз основа на установеното от контролните
органи, на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/, надлежно връчен и подписан от представляващия
дружеството. В графа „възражения“ такива не са отбелязани. В
законоустановения тридневен срок също не е постъпило писмено възражение.
Издадено е наказателно постановление № 22-220044/ 25.01.2022 г. от ИД
директор на дирекция „Инспекция по труда“ – С., с което е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева за
нарушение на чл.415, ал.1 от КТ.
Изложената фактическа обстановка се установи по категоричен и
2
безспорен начин от събраните по делото доказателства, гласни и писмени
такива – показанията на св.Д. Т. ТЮФ., АУАН, копия от разписка за
куриерска доставка за получаване на НП, от протоколи за извършени
проверки, от призовка на основание чл.45, ал.1 от АПК, от писмено сведение
от В. Г., от платежни ведомости за месеците януари, февруари, март и април
2021 г., от писмена молба от Г. Д. за прекратяване на трудово
правоотношение, от служебна бележка, от трудов договор и допълнителни
споразумения към трудов договор, от писмени молби от Д. за постъпване на
работа и за ползване на платен годишен отпуск, както и заповеди за
разрешаването му, отдекларация за съгласие за обработка и съхранение на
лични данни, от уведомление по чл.62, ал.5 от КТ, от длъжностни
характеристики, от идентификационна карта, от писмени жалби от Д. до Д
„ИТ“-С., от заповеди за компетентност, както и от останалите материали по
делото. Св.Т. по същество потвърждава констатациите по АУАН. Съдът цени
показанията му като логични, свързани и безпротиворечиви. Съдът кредитира
писмените доказателства, събрани и приобщени по предвидения в закона ред,
и относими по делото.
От правна страна:
За жалбата не се установява да не изхожда от правоимаща страна и да
не е депозирана в законоустановен срок. Тя е насочена срещу подлежащ на
оспорване административен акт. Разгледана по същество, същата е
неоснователна.
В това производство районният съд има за задължение да провери
законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът
констатира, че съставеният АУАН и оспорваното наказателно постановление
са издадени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност,
съгласно приложени заповеди за компетентност. Спазена е предвидената от
закона писмена форма и съдържание, спазени са и давностните срокове,
визирани в разпоредбата на чл.34, ал.1 и ал. 3 от ЗАНН за съставяне на акт и
издаване на наказателно постановление. В наказателното постановление ясно
са посочени всички факти относно съставомерните признаци на вмененото на
3
дружеството нарушение, както и допълнителните относими към него
обстоятелства. По този начин е осигурена възможност на нарушителя да
разбере, за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана
административно-наказателната му отговорност, респективно да организира
пълноценно защитата си. Налице е съответствие между обстоятелствената
част на акта за установяване на административно нарушение с
обстоятелствената част на наказателното постановление. АУАН и НП са
издадени от компетентни органи, видно от заповеди за компетентност.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН и НП на
жалбоподателя. При извършената цялостна служебна проверка на
правилността на атакуваното наказателното постановление съдът установи,
че при издаването на същото не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да ограничават правото на защита на жалбоподателя и да са
самостоятелно основание за отмяна на издаденото НП. Установените по
делото факти потвърждават фактическото обвинение, повдигнато срещу
жалбоподателя с АУАН, за което е ангажирана отговорността му с
издаденото наказателно постановление. Уточнено е, че срокът за изпълнение
е изтекъл на посочената в протокола дата – 01.12.2021 г. - като
продължаващото след тази дата бездействие на работодателя осъществява
състав на административно нарушение. По делото са налице категорични и
безспорни доказателства за извършено нарушение на разпоредбата на чл.415,
ал.1 от КТ, която норма задължава работодателя в установените срокове да
изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на
трудовото законодателство. Не е спорно, че горепосоченият работодател не е
изпълнил даденото му задължително предписание. При доказателствена
тежест върху жалбоподателя да обори обстоятелствата, отразени в НП,
предвид това, че е санкциониран за неизпълнение на задължение, т.е. за
бездействие, това не бе сторено в настоящия процес. Напротив, от
показанията на актосъставителя и останалите писмени доказателства по
делото се установяват безспорно отразените в НП фактически констатации.
Следователно, предписанието на АНО не е изпълнено. Следва изрично да се
посочи, че изплащането на трудовото възнаграждение се доказва или с
извлечение от ведомостите за заплати, или с такова от банкова институция в
случаите, когато изплащането им става по банков път. Доказателства за
изпълнение на даденото предписание не бяха ангажирани от страна на
4
жалбоподателя, а поддържаното от процесуален представител касателно
злонамереност на Д. за това, че отказвала системно да полага подпис в
платежни ведомости, е житейски алогичен и не се подкрепя от събраните по
делото доказателства. От копия от трудов договор и допълнителни
споразумения между жалбоподателя и соченото лице, от копие от
уведомление по чл.62, ал.5 от КТ, както и от писмено заявление на лицето за
прекратяване на трудово правоотношение става ясно, че Д. е престирала труд
към инкриминирания период. Не се констатира дължимото трудово
възнаграждение на последната за месец януари 2021 г. да е изплатено от
работодателя. Не бяха представени други писмени доказателства /разписки,
декларации/, които да опровергаят възприетата от
административнонаказващия орган /АНО/ фактология. Приложените по
делото писмени доказателства не обосновават различен правен извод,
доколкото не съдържат твърдения за това, че Д. е получила трудовото си
възнаграждение за месец януари 2021 г. Отделно от това, редовно
съставените актове по изрично законово предписание по аргумент от чл.416,
ал.1, изр.2 от КТ имат доказателствена сила до доказване на противното.
Доколкото показанията на актосъставителя и писмените доказателства
останаха неопровергани в процеса съдът приема, че неизпълнението на
задължително предписание по чл. 404, ал. 1 от КТ обуславя ангажирането на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по чл.415,
ал.1 от КТ. Кодексът на труда урежда отношенията между работниците и
служителите и работодателите, както и реда за предотвратяване и
преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, както в
случая се явява и неизплащането в срок на трудовото възнаграждение, като в
правомощията именно на служителите на дирекция „Инспекция по труда” - С.
е вменено задължението за проверки и налагане на принудителни
административни мерки, регулиран е редът и основанията за тяхното
прилагане и възможността за контрол от страна на съда. Ето защо и даването
на задължителни предписания от Д „ИТ” и последващият контрол по
изпълнението им и издаването на НП при неизпълнение от страна на
задължените лица не е самоволна, а строго регламентирана дейност.
Закрилата на труда, осигуряването на справедливи и достойни условия на
труд са сред основните права на човека, посочени и от Конституцията /чл.48,
ал.5/, като Държавата чрез компетентните си органи се грижи за създаване на
5
условия за осъществяване на това право /чл.48, ал.1/. Престираният труд от
посоченото по-горе лице за месец януари 2021 г. не е бил заплатен от
жалбоподателя, работодател към този времеви период. Затова съдът не
споделя наведените доводи от жалбоподателя в цялост, които прецени в
светлината на изграждане на защитна версия и доколкото не се представиха
надлежни писмени доказателства касателно осъществено дължимо плащане.
Административният орган е ангажирал отговорността на жалбоподателя,
на основание чл.416, ал.5, вр. чл.415, ал.1 от КТ, и е наложил имуществена
санкция в размер на 2000 лв. – размер към минимума, предвиден в закона.
Наложената санкция е съобразена с предпоставките по чл.27, ал.1 - 3 ЗАНН и
определеното наказание се явява адекватно на извършеното, на тежестта на
нарушението, значимостта на нарушените обществени отношения и е годно
да реализира целите на наказанието, посочени в чл.12 от ЗАНН.
Според настоящия съдебен състав няма основание за приложение на
чл.28 от ЗАНН. Нормата на чл.415в от КТ е категорична: нарушението следва
да е отстранено веднага след установяването му по реда на Кодекса на труда и
от него да не са настъпили вредни последици за работници и служители.
Отсъствието на която и да е от кумулативно предвидените предпоставки
изключва приложимостта на привилегирования състав. В случая
нарушението не само, че не е било отстранено веднага след установяването
му, но не е отстранено изобщо, тъй като и до настоящият момент не са
представени доказателства, че дължимото трудово възнаграждение на
визираното в НП лице е изплатено от жалбоподателя.
Гореизложените изводи, според съда, препятстват възможността
настоящият случай да бъде определен като маловажен. Правилен се явява
размерът на наложената имуществена санкция, като се очертава очевидна
упоритост от страна на жалбоподателя да изпълни договорните си
задължения, респективно да изпълни указанията на контролния орган.
Предвид на всичко изложено атакуваното наказателно постановление
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото и предвид претенцията на процесуалния
представител на въззиваемата страна за присъждане на съдебни разноски
съдът намира, че следва да бъде съобразена разпоредбата на чл. 63, ал. 3
от ЗАНН и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер,
6
определен в чл.37 от Закона за правна помощ ЗПП/, съгласно препращащата
разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Според заложеното в нормата на чл.37,
ал.1 от ЗПП, заплащането на правна помощ е съобразно вида и количеството
на извършената дейност и се определя в Наредба на Министерския съвет
/МС/ по предложение на Национално бюро за правна помощ /НБПП/. В
случая, за защита по дела по ЗАНН, разпоредбата на чл.27е от Наредбата за
заплащане на правна помощ предвижда възнаграждение за товао. Касае се за
съдебно производство, протекло в едно съдебно заседание, в което е разпитан
един свидетел, настоящото производство не се отличава с по-висока
фактическа и правна сложност от обичайните за това дела от такъв вид,
затова следва да се присъди възнаграждение в размер на 100.00 лв.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН Софийски
Районен Съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-220044/ 25.01.2022
г., издадено от ИД директор на дирекция „Инспекция по труда“ – С.
ОСЪЖДА „А.” АД да заплати на дирекция „Инспекция по труда” – С.
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв.
Решението подлежи на обжалване и протест в 14-дневен срок от
съобщаване за изготвянето му пред Административен съд – гр.С..
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7