Решение по дело №289/2024 на Административен съд - Пловдив

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните :

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

2. Образувано е по касационна жалба предявена от Областна дирекция на МВР [населено място], против Решение № 65 от 16.01.2024 г. на Пловдивски районен съд, ХІV наказателен състав, постановено по административно наказателно дело № 5165 по описа за 2023 г., с което е отменен Електронен фиш (ЕФ) серия К № 7574905 издаден от ОДМВР - [населено място], с който на С. Т. К., с [ЕГН], с постоянен адрес [населено място]., [улица], ет. 4, ап. 3, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 400 лв., за нарушение на чл. 21, ал. 1 от същия закон и ОД на МВР Пловдив е осъдена да заплати на С. Т. К. сумата от 400 лева разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция.

Поддържаните касационни основания се субсумират в изводите, че атакуваното решение е постановено в нарушение на закона. Сочи се в тази насока, че доколкото процесният ЕФ е отменен поради допуснати съществени процесуални нарушения, а именно, че в представената с административно-наказателната преписка снимка към ЕФ липсват каквито и да било данни, които да я обвържат с процесния казус, освен регистрационния номер на автомобила, то с касационната жалба се представя снимка, от която е виден както номера на автомобила, така и датата и часа на заснемане на нарушението, т.е. констатираното от съда нарушение на административнопроизводствените правила не е налице. В този смисъл се иска обжалваното решение на Пловдивския районен съд (ПРС) да бъде отменено, а издаденият ЕФ да бъде потвърден. Направено е възражение при евентуално уважаване на жалбата за намаляване на адвокатското възнаграждение до размера на минималното възнаграждение по Наредба № 1 от 2004 г. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

3. Ответникът по касационната жалба – С. Т. К., чрез процесуалния си представител адвокат П., счита касационната жалба за неоснователна. Претендира присъждане на разноски.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура [населено място] дава заключение, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена.

ІІ. За допустимостта:

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите:

6. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от С. Т. К., срещу Електронен фиш серия К № 7574905 на ОД на МВР [населено място], с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, му е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 400 лв., за нарушение на чл. 21, ал. 1 от същия закон.

На 02.06.2023 г. в 13.57 ч., в [населено място], [улица], в посока от север към юг, при въведено ограничение на скоростта 50 км/ч, е заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1-М с номер 546 и отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч в полза на водача, движението на МПС лек автомобил БМВ 520 Д Х ДРАЙВ, с рег. № [рег. номер], със скорост от 87 км/ч при разрешена 50 км/ч. При това положение е констатирано превишение на скоростта с 37 км/ч. Въз основа на заснемането е издаден електронен фиш, в който като нарушител е вписано лицето С. Т. К., на чието име е регистрирано процесното МПС.

Административното наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка. Към доказателствения материал по делото са приобщени снимков материал, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835/24.02.2010 г. със срок на валидност 24.02.2020 г. и Протокол № 433-23/29.03.2023 г. от проверката на мобилна система за видеоконтрол TFR-1М.

7. С обжалваното пред настоящата инстанция решение, Районен съд – Пловдив е отменил ЕФ като е приел, че в приложената фотоснимка на нарушението липсват каквито и да било данни, които да я обвържат с процесния казус, освен с номер на автомобила, както и че липсват дата, час и място на разположение на уреда, като по този начин не може да се гарантира, че представената фотоснимка е именно от датата и мястото на нарушението.

ІV. За правото:

8. Решението на първоинстанционния съд е правилно. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон.

Както фактическите констатации, така и правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят изцяло, като настоящата инстанция препраща към тях при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното повтаряне.

9. С оглед поддържаните касационни възражения е необходимо да се добави следното:

Съобразно чл. 63в от ЗАНН, решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.

Съобразно чл. 220 от АПК пък, Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.

В случая, едва в хода на касационното производство от страна на административния орган се представя снимка (веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес по смисъла на чл. 189, ал. 15 ЗДвП) изготвена с техническо средство, съдържаща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство. Именно защото обсъжданата снимка не е била част от преписката, изпратена от административния орган до първоинстанционния съд, същата няма как да бъде съобразена при постановяване на настоящия съдебен акт с оглед забраната за нови фактически установявания, възведена в разпоредбата на цитирания чл. 220 от АПК. Доколкото разглежданото доказателство не е такова, което не е могло да бъдат известно на страната, нито е доказателство за новооткрити или новонастъпили обстоятелства след първоначалното разглеждане на делото от първоинстанционния съд, по аргумент от чл. 226, ал. 2 на АПК, същото не може да послужи и като основание за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

(В подобен смисъл например Решение № 10893 от 18.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3377/2016 г., II о.)

10. Изложеното до тук налага да се приеме, че решението на районния съд е валидно и допустимо. При постановяването му не се констатират нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон. То ще следва да бъде оставено в сила.

IV. За разноските:

11. При този изход на спора, на основание чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, във връзка с чл. 228 вр. чл. 143, ал. 3 АПК, на ответната страна се дължат извършените разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция, в размер на 400,00 лв.

Мотивиран от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Пловдивският административен съд, ХІХ касационен състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 65 от 16.01.2024 год. на Пловдивски районен съд, ХІV наказателен състав, постановено по АНД № 5165 по описа на същия съд за 2023 год.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи, Пловдив, да заплати на С. Т. К., с [ЕГН], с постоянен адрес [населено място]., [улица], ет. 4, ап. 3, сумата в размер на 400 лв., представляваща заплатеното възнаграждение за един адвокат.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.