Р Е Ш Е Н И Е № 652
гр. Пловдив 25.05.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд Х-ти
граждански състав в закрито заседание на двадесет и пети май две хиляди и седемнадесета
година в състав:
Председател: Пламен
Чакалов
Членове: Бранимир Василев
Весела Петрова
като
разгледа докладваното от съдия Чакалов гр. д. № 836 по описа за 2017г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Длъжниците по изп. д. № 20157590400020 по описа на Частен съдебен изпълнител Никола Видев с район на
действие Окръжен съд Пловдив - Р.И.М.,
ЕГН **********, А.Д.М., ЕГН ********** и И.Д.М., ЕГН **********,*** твърдят, че
е събрана сума в повече от дължимата, а именно 4 172лв. и предлагат съдебният
изпълнител да пренасочи сумата от 1 800лв. в полза на взискателя за осигуряване
на търсената сума от продажбата на дворно място с начална цена от 3 600лв.; да
прекрати изпълнителното производство, тъй като събраната сума е по - голяма от
размера на стойността на полученото наследство; да вдигне наложените запори
върху трудовото възнаграждение на Р.И.М. и да спре изпълнението върху цялото
съсобствено дворно място в с. Г., Община Първомай.
Взискателят П.И.П. счита жалбата за недопустима, но
излага и доводи за нейната неоснователност. Претендира разноски.
Съдебният изпълнител счита жалбата за недопустима, тъй
като жалбоподателите не сочат аргументи за несеквестируемост на имуществото,
спрямо което е насочено принудителното изпълнение, но ако съдът я разгледа по
същество счита, че тя е неоснователна.
Предвид
доказателствата съдът намери за установено следното:
Изпълнителното
дело е образувано за събиране на парично вземане в общ размер на 29 337,45
лв., представляващи левовата равностойност на 15 000 евро, както и за
сумата 5 280,74 лв. лихва от 21.05. до 21.08.2008 г., както и разноски.
Взискателят
се е снабдил с изпълнителен лист, въз основа на документ по чл. 417, т. 9 от ГПК в производството по чл. 499 от ГПК, като в издадения изпълнителен лист е
посочено, че длъжниците дължат сумата в качеството им на законни наследници на
починалия Д. П.М., като издател по запис на заповед. В предявения иск по реда
на чл. 422, ал. 1 от ГПК съдът е признал, че всеки един от наследниците дължи
на поемателя по записа на заповед сума в размер на 9 779,15 лв. съобразно
наследствената квота със законната лихва и съответните разноски. Следователно
към настоящия момент всеки един от длъжниците отговаря за задълженията на
наследодателя си със съответната сума, посочена в съдебното решение,
съответстваща на наследствения му дял.
По
първото искане: Жалбоподателите считат, че съдебният изпълнител е събрал чрез
запор на трудовото възнаграждение на Р.М. сума, която е в повече от дължимата
от нея, а именно 1 840 лв. Затова предлага и дава съгласие така събраната
сума от до размера от 1 800 лв. да бъде пренасочена в полза на взискателя П.П.
за осигуряване на полагащата му се и търсена от него чрез публична продан на
½ ид. част от правно дворно място в село Г., Община Първомай.
Жалбоподателката Р. М. счита, че това е сумата, която се дължи на взискателя за
този имот, тъй като същият е оценен на 3 600 лв. В тази част жалбата е
недопустима. Направеното от жалбоподателите искане не попада в хипотезата на
чл. 435, ал. 2 от ГПК.
Второто
доказателствено искане също е недопустимо, тъй като длъжниците не могат да
искат прекратяване на изпълнителното производство.
Ето
защо първите две искания ще се оставят без разглеждане.
По
третото искане – за вдигане на наложения запор. Жалбоподателката Р.М. твърди,
че налагането на запор върху нейното възнаграждение е незаконосъобразно, тъй
като съдебният изпълнител събира суми, които надвишават стойността на
полученото по опис наследство, което според жалбоподателите е на стойност
58 577 лв.
Тук
спорът се концентрира върху значението на приемането по опис на наследството,
останало след смъртта на наследодателя на длъжниците Д. П.М.. От приложения по
делото препис от определение по гр.д. № 111/2009 г. по описа на Районен съд – Първомай се
установява, че длъжниците са приели по опис, по реда на чл. 61, ал. 1 от Закона
за наследството, посочените в диспозитива на определението недвижими имоти,
движими вещи, спестовни влогове и разплащателни сметки. Съгласно чл. 60, ал. 2
от Закона за наследството приелия по опис наследство наследник отговаря за
задълженията на наследодателя само до размера на полученото наследство. Според
утвърдената съдебна практика (решение № 1511 от 01.07.1975 г., постановено по
гр. дело № 1056/1975 г. на ВС на НРБ, І г. о. и решение № 8044 от 04.11.2016
г., постановено по въззивно гр. дело №
5146/2016 г. на СГС) приемането на наследство по опис не поражда задължение за
кредитора на наследодателя да насочва изпълнение само към описаното имущество, а
може да насочи изпълнението и върху всякакви имоти и вземания на наследника. Този
извод се извежда от анализа на нормите, уреждащи приемането на наследство по
опис при режима на отменения закон за наследството и сега действащия закон. В
нормата на чл. 212, т.1 от ЗНасл. (отм.) е уредена възможност наследника приел
наследство по опис да изостави имотите на наследодателя на кредиторите, като по
този начин снеме от себе си тежестта от плащането на дълговете на наследодателя.
-стр. от решение по 836/17г.
на ПдОС-
За
това е имало и предвиден специален ред в част ІІ-ра глава шеста от
Закона за гражданското съдопроизводство (отм.). След като в новия Закон за
наследството не е възпроизведен принципът, че наследникът по описа отговаря за
наследения дълг само с описаното имущество следва да се приеме че при настоящия
законов режим е налице смесване на имуществените съвкупности от имуществата
принадлежали на наследодателя и тези, които са собственост на наследника.
От
материалите по приложеното изпълнително дело се установява, че принудително
изпълнение е насочено само върху част от приетите по опис имущества на
наследодателя, а именно три ниви в Община Хайредин, област Враца на обща
стойност 5 595 лв., част от търговско предприятие, продадено по реда на
Закона за особените залози от ЧСИ П.И. на стойност 3 682,80 лв. и на
поземлен имот в село Г., заедно с построените в него сгради и други подобрения
на обща стойност 47 500 лв., като по отношение на останалите, приети по
опис недвижими имоти, няма данни да са извършвани продажби.
След като няма данни за стойността на приетото по
опис имущество и не е проведено принудителното изпълнение спрямо цялото прието
по опис имущество съдебният изпълнител може да насочва изпълнение и върху лично
имущество на длъжниците, включително и спрямо дворното място в с. Г., Община Първомай, както и по
отношение на трудовото възнаграждение на Р. М..
С
оглед на този извод искането за спиране на изпълнението по отношение но имота в
с. Г. е неоснователно и ще се остави без уважение.
Предвид
изхода на спора жалбоподателите следва да заплатят на взискатеиля сумата 350лв.
разноски.
Воден
от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕДАНЕ жалбата
подадена от Р.И.М., ЕГН **********, А.Д.М.,
ЕГН ********** и И.Д.М., ЕГН **********,*** в частта, с която се иска замяна на
обекта на обекта и начена на изпълнение като съдебният изпълнител пренасочи
сумата от 1 800лв. събрана от запор върху трудовото възнаграждение на Р.М. в
полза на взискателя за осигуряване на търсената сума от продажбата на дворно
място с начална цена от 3 600лв., както и да прекрати изпълнителното
производство на основание чл. 60, ал.2 от ЗНасл.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
за вдигане на запора върху трудовото възнаграждение на Р.И.М., ЕГН **********.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на изпълнението по
отношение принудителното изпълнение на ½ ид. ч. от дворно място в с. Г., Община Първомай, съставляващо им.
пл. № 161 в кв. 14 по плана на с. Г..
ОСЪЖДА Р.И.М., ЕГН **********,
А.Д.М., ЕГН ********** и И.Д.М., ЕГН **********,*** да заплатят на П.И.П., ЕГН **********,***
сумата 350 (триста и петдесет)
лева разноски.
Решението в частта, с която
се оставя без разглеждане жалбата на Малчеви може да се обжалва пред
Пловдивския апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните,
а в останалата част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.