РЕШЕНИЕ
№ 535
гр. Пловдив, 12.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Елена Д. Герцова
при участието на секретаря Марина П. Малинова
като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно
наказателно дело № 20215330207895 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-1030-010303 от
02.11.2021г. на Началник Група към ОД на МВР - Пловдив, сектор „Пътна
полиция“ – Пловдив, с което на основание чл.638, ал.3 от Кодекса за
застраховането /КЗ/ на Г. Л. Н., ЕГН **********, е наложено
административно наказание “Глоба” в размер на 400 лева за извършено
административно нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ.
Жалбоподателят, Г. Л. Н. обжалва издаденото наказателно постановление
/НП/ и моли същото да бъде отменено като незаконосъобразно, постановено
в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения
на административно производствените правила. В съдебно заседание се
представлява от процесуалния му представител адв.С.К., който поддържа
направеното в жалбата искане и претендира присъждане на сторените по
делото разноски.
Въззиваемата страна - сектор „ПП“, ОД на МВР гр. Пловдив, редовно
призована, не изпраща представител. В депозирано до съда писмено
становище пледира за потвърждаване на НП. При условията на евентуалност
1
прави възражение за намаляване размера на претендираното от насрещната
страна адвокатско възнаграждение до минимално предвидения такъв.
Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на
обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и
приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното Наказателно постановление е издадено против Г. Л. Н. за
това, че на 21.10.2021 г. около 14:40 часа в гр.Пловдив на бул.“Свобода“
срещу № 24, посока изток, като водач на лек автомобил „Пежо 307“ с рег.№
**, при обстоятелства: управлява лек автомобил „Пежо 307“ с рег.№ **,
собственост на Л. И. Н., ЕГН **********, който е регистриран на територията
на РБългария и не е спрян от движение, за който няма сключен и действащ
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
С което е извършил: 1. Лице, което не е собственик и управлява МПС,
във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ
договор за задължителна застраховка гражданска отговорност на
автомобилистите.
С което виновно е нарушил чл.638, ал.3 от КЗ.
Наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН бланков №
922330 от 24.10.2021г., съставен от Г. К. П. – ** към ОД на МВР – Пловдив,
като при отразяване на фактическа обстановка за дата на нарушението в
АУАН е посочена датата 24.10.2021 г.
Изложените по-горе фактически положения се установяват от събраните
по делото писмени и гласни доказателства – свидетелските показания на
актосъставителя Г. К. П., които съдът кредитира като обективни и
достоверни.
При извършена служебна проверка на АУАН и НП настоящият съдебен
състав констатира, че в хода на проведеното административнонаказателно
производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
нарушаващо правото на защита на жалбоподателя и явяващо се основание за
отмяна на атакуваното постановление. Допуснатото нарушение касае
допуснато различие при посочване в акта и НП на датата на процесното
нарушение, която съставлява задължителен реквизит от съдържанието на
2
двата акта на администрацията.
Със съставения АУАН жалбоподателят е бил привлечен към
административнонаказателна отговорност за нарушение, осъществено на
24.10.2021 г., на която дата е бил съставен и самия акт. С издаденото НП
била ангажирана отговорността на Г.Н. за деяние, съставляващо
административно нарушение по същия текст, посочен в АУАН, но
осъществено на друга, различна от визираната в акта дата, а именно –
21.10.2021г. Налице е несъотвествие и противоречиво излагане на
фактическите положения, при които е осъществен състава на разглежданото
деяние, описани в акта и НП, досежно датата на нарушението, което
съставлява нарушение на процесуалните правила. Датата на извършване на
нарушението е задължителен реквизит, както за съставения акт, така и за
издаденото въз основа на него наказателно постановление, при което
посочването на различни дати на извършване на нарушението е в
противоречие с императивните разпоредби на чл.42, ал.1, т.3 и чл.57, ал.1, т.5
ЗАНН. В тази връзка следва да е налице пълна идентичност между акта,
поставящ началото на административнонаказателната процедура и
финализиращият я такъв чрез наказателното постановление, което е гаранция
за осъществяване правото на защита на наказаното лице. Посочвайки в
наказателното постановление дата на извършване на нарушението, различна
от визираната в акта, наказващият орган на практика е предявил на
жалбоподателя Г.Н. ново обвинение и го е санкционирал за деяние, различно
от описаното в съставения акт.
Констатираното нарушение е от категорията на съществените, тъй като
пряко рефлектира върху правото на защита на наказаното лице и
гарантираната му от закона възможност да научи какво точно нарушение му
се вменява, кога и при какви обстоятелства е осъществено, за да организира
защитата си в пълен обем. Отделно от това допуснатият порок води до
невъзможност да се установи кога точно е извършено нарушението и
осуетява възможността на съда да се произнесе по правилността на
атакуваното НП. В случая нарушението е неотстранимо в настоящата
въззивна инстанция с оглед контролните функции на същата, поради което и
налага отмяна на наказателното постановление.
С оглед на всичко гореизложено настоящият съдебен състав счита, че
3
атакуваното Наказателно постановление № 21-1030-010303 от 02.11.2021г. на
Началник Група към ОД на МВР - Пловдив, сектор „Пътна полиция“ –
Пловдив, с което на основание чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането КЗ/
на Г. Л. Н., ЕГН **********, е наложено административно наказание “Глоба”
в размер на 400 лева за извършено административно нарушение по чл.638,
ал.3 от КЗ, следва да бъде ОТМЕНЕНО, като незаконосъобразно.
С оглед изхода на спора и на основание чл.63д от ЗАНН жалбоподателят
има правно на разноски в настоящото производство за представителство от
адвокат. Такава претенция е своевременно направена от процесуалния
представител на жалбоподателя, като видно от представения договор за
правна помощ и съдействие удостовереното възнаграждението в размер на
500 лв. е платено в брой.
Съобразно чл.63д, ал.2 от ЗАНН е направено и възражение за
прекомерност от въззиваемата страна, което настоящият състав намира за
основателно. Като съобрази предмета на делото и неговата фактическа и
правна сложност, извършените процесуални действия, както и имуществения
интерес съдът намира, че справедливият размер на адвокатско
възнаграждение, който е съобразен и с разпоредбата на чл.18, ал.2 вр. чл.7,
ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения възлиза на 300 лв., който следва да бъде платен
от въззиваемата страна.
За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.
По застъпените мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1030-010303 от
02.11.2021г. на Началник Група към ОД на МВР - Пловдив, сектор „Пътна
полиция“ – Пловдив, с което на основание чл.638, ал.3 от Кодекса за
застраховането /КЗ/ на Г. Л. Н., ЕГН **********, е наложено
административно наказание “Глоба” в размер на 400 лева за извършено
административно нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ.
ОСЪЖДА ОД на МВР да заплати на Г. Л. Н., ЕГН ********** сумата в
размер на 300 /триста/ лева, представляваща разноски за адвокатско
4
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –
гр.Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му, по реда на Глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5