№ 92
гр. Стара Загора, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно гражданско
дело № 20225500500193 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на ЗАД „О.-з.“ АД против действието на ЧСИ
К.А., рег.№ 766, с район на действие - ОС - Стара Загора - постановление за
разноски от 07.02.2022г., по изп. д. № 71/2022г. по описа на ЧСИ, с което се
отказва намаляване размер на приетия по делото адв. хонорар в размер до
сумата от 200 лв. и намаляване на дължимата пропорционална такса по т.26
от Тарифата за ТРЗЧСИ.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното действие на ЧСИ е
незаконосъобразно, като излага съображения. Моли съдът да отмени
обжалваното действие– постановление за разноски като незаконосъобразно и
да намали адв. възнаграждение на 200 лв., съгласно чл.10 т.1 от Наредба № 1
от 09.07.2004г. за минималните размери на адв. възнаграждения.
Ответникът по жалбата, чрез пълномощника си адв. М. Д. взема
становище за неоснователност на жалбата. Моли да се остави без уважение.
Съгласно чл. 436, ал. 3 ГПК, по делото са приложени мотиви на ЧСИ
К.А., в които се взема становище за неоснователност на жалбата.
Жалбата е подадена в срока по чл. 436 от ГПК, от легитимирано лице,
срещу подлежащ на обжалване акт на ЧСИ и е редовна.
Съдът, като обсъди направените оплаквания в жалбата, становището на
другата страна и като прецени приложените по служебно изготвената
преписка по изпълнително дело № 71/2022г. по описа на ЧСИ К.А., рег.№ 766,
1
с район на действие ОС- Стара Загора, писмени доказателства, намира за
установено следното:
Производството по изпълнително дело № 71/2022г. по описа на ЧСИ А.,
с рег.№ 766 на Камарата на ЧСИ, с район на действие ОС- Стара Загора е
образувано по молба, подадена на 26.01.2022г. от Ж.А.И. и Р.И.М., чрез адв.
М.Д., въз основа на изпълнителен лист от 24.01.2022г., издаден по гр. д.№
2163/2021г. по описа на Районен съд - Казанлък. Към молбата за образуване
на изпълнително дело е приложено адвокатско пълномощно на адвокат М.Д.
и договор за правна защита и съдействие от 26.01.2022г. Вземането е за
присъдено обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на по
2000 лв., заедно със законната лихва, считано от 01.09.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата. С разпореждане от 27.01.2022 г. ЧСИ е
приел разноски на взискателя за възнаграждение на адвокат 480 лв. и такси –
264 лв. и допълнителни разноски по т. 31 от ТТРЗЧСИ – 25,60 лв. Изготвил е
сметка по чл. 79 от ЗЧСИ № 31325 от същата дата.
С втора молба от 27.01.2022г. взискателят, чрез пълномощника си е
поискал налагане на запори върху банковите сметки на длъжника в четири
банки.
На 01.02.2022 год. е връчена покана за доброволно изпълнение на
длъжника по изпълнителното дело, заедно със съобщение за наложените
запори по банкови сметки. На 02.02.2022г. длъжникът е наредил плащане в
размер на 3570,28 лв. – колкото е дължимата сума.
На 03.02.2022г. длъжникът е подал възражение до ЧСИ К.А., с което е
поискал намаляване на размера на адв. възнаграждение на взискателя до 200
лв., намаляване съответно пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. По
пози повод ЧСИ е издал обжалваното постановление от 07.02.2022г., с което
отказва намаляване размера на приетия по делото адв. хонорар.
При така установената фактическа обстановка, съдът, от правна страна,
намира следното:
Разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК предвижда възможност, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът по искане на
насрещната страна да присъди по - нисък размер на разноските в тази им част,
но не по – малко от минимално определения размер, съобразно чл.36 от
Закона за адвокатурата. Съгласно чл.36 от ЗА, размерът на възнаграждението
се определя в договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде
справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в
наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.
Съгласно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, чл.10, т.1 и т.2 за образуване на изпълнително дело
предвидения минимален размер на адвокатското възнаграждение е 200 лв., а
за водене на изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответните възнаграждения,
2
посочени в чл. 7, ал. 2 от Наредбата.
Съдът намира, че адвокатското възнаграждение на взискателя следва да
бъде намалено до размера на 200 лв. Това е така, защото освен молбата за
образуване на изп. дело и молбата за налагане на запор на банкови сметки на
длъжника от 27.01.2022г., последната от които би могла да се съдържа в
молбата за образуване на производството, съгласно чл. 426 ГПК, не е налице
друго действие по реално изпълнение, извършено по делото от
пълномощника на взискателя преди плащане на задължението на длъжника,
което видно от приложеното изп. д. е станало в срока за доброволно
изпълнение на 02.02.2022г. - деня, следващ получаването на ПДИ от
длъжника.
Ето защо съдът намира, че подадената жалба в тази част е основателна.
Обжалваното постановление следва да бъде отменено в частта, с която е
отказано намаляване на приетото адв. възнаграждение на взискателя, като
вместо това се намали адв. възнаграждение на взискателя на 200 лв.
Основателна е жалбата и в частта относно дължимата пропорционална
такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, която следва да бъде намалена съразмерно на
събраната сума, след намаляване на адв. възнаграждение на 200 лв.
В настоящото производство съдът намира, че страните нямат право на
разноски, съответно на уважената и отхвърлената част от жалбата.
Настоящият съдебен състав отстъпва от поддържаното в предходни актове
становище, че в производството направените от страните разноски подлежат
на възстановяване.
В производството по разноски, каквото е настоящото по отношение на
определените разноски по изпълнителното дело, разпоредбата на чл. 81 ГПК
не намира приложение. Производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно
производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на
направените от страните разноски в съответната инстанция и не следва да се
допуска кумулиране на нови задължения за разноски в „процеса относно
разноските“ за страната, инициирала производство по чл. 248 ГПК. В този
смисъл е трайната практика на ВКС, обективирана в Определение № 254 от
05.08.2020г. по ч.т.д.№ 810/2020г. на І ТО, Определение № 489/17.10.2017г. ,
по ч.гр.д.№ 3926/2017г. и Определение № 393/17.09.2018г., по ч.гр.д.№
2845/2018г. на ІV ГО и др.
Водим от горните мотиви, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на Р.И.М. чрез нейната настойничка Ж.А.И., двете
от гр. К., *** постановление от 07.02.2022г., постановено по изп. д. №
71/2022г. по описа на ЧСИ К.А., с рег.№ 766, с район на действие ОС- Стара
Загора, в частта, с която е отказано намаляване на адвокатско възнаграждение
3
по делото, и в частта с която е отказано намаляване на пропорционалната
такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, съразмерно на намаленото адв. възнаграждение,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание чл.78, ал.5 ГПК заплатеното от Р.И.М. чрез
нейната настойничка Ж.А.И., двете от гр. К., *** - взискател по изп. дело №
71/2022 г., адвокатско възнаграждение на адвокат М.Д. от 480 лв. на 240 лв. с
ДДС, както и пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, съразмерно на
събраната сума и намаленото адв. възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4