№ 5290
гр. София, 25.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20231110156588 по описа за 2023 година
Ищецът А. Г. Т. извежда съдебно предявените субективни права при
твърденията, че в началото на месец април 2023г., ответникът С. Д. му се обадил по
телефона и му поискал в заем, за срок от 1месец, сумата 5000евро. Ищецът твърди, че
ответникът му посочил, че следвало да се разплати с работници, да закупи материали
за довършване на започнат обект, след което и възложителят щял да се разплати с него,
поради което ответникът обещавал връщане на сумата веднага. Ищецът сочи, че
познава ответникът опреди, и преди му е давал в заем суми, които ответникът връщал,
затова се съгласил да му даде в заем сума, но разполагал само с 2500евро, като се
разбрали сумата да бъде предадена в ден поведелник. Твърди, че на 3.4.2023г в 11 часа,
се срещнал с ответника в заведение в „МОЛ България“, като в присъствието на двама
свидетели, ищецът предал на ответника сумата 2500евро. Твърди, че ответникът
преброил парите, и потвърдил, че ще върне сумата до 8.5.2023г. Плащане не
последвало. Ето защо, предявява се осъдителен иск за връщане на сумата 2500евро,
дадена по устен договор за заем, сключен на 3.4.2023г., заедно със законна лихва от
предявяване на иска.
Препис от исковата молба е изпратен на ответника на 1.12.2023г., на всички
установени адреси от справка от НБДН население. Първото върнато съобщение от
постоянния адрес е върнато, със залепено уведомление от 28.12.2023г. По делото от
СГС е препратено, на електронна поща, получено от страна на СГС / електронна
регистратура/, електронно писмо от 16.1.2024г., от С. Д.. В съобщението е посочено, че
твърденията, формулирани в исковата молба, са лъжа, че ответникът познава А. Т. от 9.
1
Или 10.2022г., като ги запознал съдружникът на ищеца – ***. Ответникът сочи, че се
запознал с Манчелари в магазин за осветителни тела в град София, на бул. България
81А, като зад магазина, соченото лице и съдружника му – ищецът Т. строяли жилищни
блокове. Ответникът твърди, че предложил услугите си за поставяне на турбозолна
мазилка, след няколко дни преговори, Манчелари го запознал с Т., постигнали
уговорка за количество и цена, подписали договор между фирмата и фирмата на
ответника за изпълнение на СМР, по който договор авансово била издадена фактура за
5000лева без ДДС за започване на СМР. Ответникът твърди, че фирмата, на която е
управител, извършила уговорените с фирмата на ищеца и соченото лице СМР, работата
била остойностена, както и че сумата 5000лева била платена по банков път. С
електронно писмо от същата дата, допълнение към соченото, ответникът сочи, че на
29.3.2023г. бил заминал в Англия, поради което, от написаното става ясно, че се
оспорва твърдението за среща на 3.4.2023г.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба
Предявен е осъдителен иск - с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД. С
определението на чл.140 ГПК, обявено за доклад на делото, без възражение от
страните, съдът е съобщил на страните, че му е служебно известно, че за период
29.11.2022г. - 3.4.2023г., в публичната страница на Агенция по вписванията, Търговски
регистър, А. Г. Т. и *** са вписани като управители на дружество ***, като за сочения
период С. Д. Д. е бил вписан като управител на дружество ***, като двете дружества
имат обявен предмет на дейност – „строителство и ремонти“ и други.
Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал.1 ЗЗД договорът за заем се счита за сключен
с постигане на съгласие между страните и предаване на вещта или паричната сума. В
тази връзка, за да се приеме, че е налице валиден договор за заем за послужване, е
необходимо страните да постигнат съгласие: заемодателят да се съгласи да предостави
определена парична сума на заемателя, а последният да се задължи да върне същата
сума след изтичане на уговорения в договора срок. С оглед на факта, че договорът за
заем е реален, същият поражда последици, едва когато въз основа на постигнатото
съгласие бъде предадена паричната сума. Следователно, ищецът, който претендира, на
основание чл.240,ал.1 ЗЗД връщане на паричната сума, носи доказателствената тежест
да установи, че между него и ответника е било постигнато съгласие, което да обхваща
всички съществени условия на договора за заем за послужване /чл. 240 ЗЗД/, посочени
по-горе, както и че така уговореното предоставяне на паричната сума, е било
фактически осъществено. Договорът за заем не е формален договор, като съгласно
цитираната разпоредба, същият произвежда действие от предаването на сумата.
С определението – проект за доклад, връчено на ищеца, чрез пълномощник, на
14.2.2024г., СРС допусна един свидетел по искането на ищеца. В първото по делото
заседание, ищецът не се яви, нито се представлява, нито беше подадена молба.
2
С оглед изложеното, и доколкото по делото няма писмен документ, нито събрани
доказателства, допуснати от съда, за нито една от съществените елементи на договора
за заем, и предвид събраните гласни доказателства – разпитът на доведения от
ответната страна свидетел ***, заедно с представените от ответника с молба от
11.3.2024г. писмени документи, за резервация за полет със самолет и потвърдена
резервация за нощуване, се налага изводът, че на сочената от ищеца дата – 3.4.2023г.,
ответникът С. Д. е бил в Англия. Дори да се съобрази евентуалната заинтересованост
на свидетеля ***, брат на ответника, в полза на ответника, следва да се отбележи, че на
основание чл.172 ГПК, съдът е задължен да цени показанията, заедно с останалите
събрани по делото доказателства. Изложеното от свидетеля, че заминали в чужбина с
ответника на 29.3.2023г. се потвърждава от приложения препис на бордна карта, и
изложеното от свидетеля ,че към 3.4.2023г. двамата с ответника били в Англия, се
потвърждава от приложените резервации.
При липса на ангажирани доказателства от ищеца относно твърдението му, че на
3.4.2023г. , се срещнал с ответника в заведение в „МОЛ България“, като в
присъствието на двама свидетели, ищецът предал на ответника сумата 2500евро, и
събраните доказателства, че на датата 3.4.2023г. ответникът е бил извън България,
искът е недоказан и следва да се отхвърли.
По разноските.
При този изход на спора, ответникът има право на разноски, за сумата 2000
лева платено адвокатско възнаграждение.
При тези мотиви Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Г. Т. ЕГН ********** с адрес *** против С. Д.
Д. ЕГН ********** с адрес *** иск за заплащане на сумата 2500,00евро главница, по
устен договор за заем, сключен на 3.4.2023г.
ОСЪЖДА А. Г. Т. ЕГН ********** с адрес *** да заплати на С. Д. Д. ЕГН
********** с адрес *** сторените по делото разноски от 2000 лева.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок връчването, пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3