Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Ихтиман, 21.07.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

  РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, пети състав, в открито заседание на 23.06.2020 г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ

при участието на секретаря Надя Борисова като разгледа докладваното от съдията АНД № 222 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на „ВМВ-МТЕАЛ“ ЕООД – гр. Ихтиман чрез неговия управител Е. Ш. против Наказателно постановление № 23-003288/17.02.2020 г. на директор на дирекция „Инспекция по труда – Софийска област“ към главна дирекция „Инспектиране на труда“, с което за нарушение на чл. чл. 202, ал. 2, т. 5 вр. чл. 52, ал. 1, т. 3 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване (Наредба № 7 от 23.09.1999 г.), издадена от министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването, на основание чл. 413, ал. 2 от КТ на жалбоподателя, в качеството на работодател, е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 5 000 лв.

В жалбата и допълнението към нея се претендира отмяна на наказателното постановление при изложени съображения.  

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от процесуално легитимирана страна срещу акт, подлежащ на въззивно обжалване.

Разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна:

При проверка по спазване на трудовото законодателство на „ВМВ-МЕТАЛ“ ЕООД в обект, находящ се в гр. Ихтиман, ул. „Индустриален път“ 3Б-4Б, осъществена на 22.01.2020 г. от свидетелките К. и Т., в качеството им на служители в дирекция „Инспекция по труда – Софийска област“, било установено, че на 08.01.2020 г. дружеството, в качеството на работодател, при осъществяване на планов ремонт на индукционна пещ, намираща се в цех за средни и дребни отливки, свързан с риск за работещите, не е осигурил организационни и технически мероприятия за безопасност – поставяне на знаци, табели и ограждения при ремонтните дейности, както и че не са били предприети адекватни мерки за запазване здравето и живота на работниците, работещи в опасната зона. В хода ѝ констатирали, че технологията на ремонт предполагала повдигане на индукционната пещ, под която се образувал отвор, в който свободно можело да пропадне човек. В опасната зона около този отвор не са били поставени знаци и табели, които да указват наличие на опасност.

За тази констатация е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 23-003288 от 10.02.2020 г. от свидетелката Ц.К. – в качеството на главен инспектор дирекция при „Инспекция по труда – Софийска област“ срещу жалбоподателя за нарушение на чл. 202, ал. 2, т. 5 вр. чл. 52, ал. 1, т. 3 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение е от директора на дирекция „Инспекция по труда – Софийска област“ към главна дирекция „Инспектиране на труда“ е издадено обжалваното в настоящото производство Наказателно постановление № 23-003288/17.02.2020 г., с което за нарушение на чл. чл. 202, ал. 2, т. 5 вр. чл. 52, ал. 1, т. 3 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. на жалбоподателя „ВМВ-МТЕАЛ“ ЕООД, в качеството му на работодател, на основание чл. 413, ал. 2 от КТ, е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 5 000 лв.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка се установява от събраните гласни доказателства обективирани в показанията на свид. К., Т., Пе. и от писмените доказателства – протокол за извършена проверка от 10.02.2020 г., протокол за разследване на трудова злополука, график за извършване на ремонт на индукционна пещ, писмени обяснения на Б.Д., О. П., Д. С., Д. М.В. Д., С. С. Заповеди №№ 3-0058/11.02.2014 г., 3-0024/08.01.2019 г. и 3-0025/08.01.2019 г. на изпълнителен директор на ГД изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.

Съдът кредитира изброените доказателствени източници като логични, последователни и непротиворечиви. Те са взаимно допълващи се и изцяло установяват възприетата от АНО фактическа обстановка.

Така от показанията на свид. К. и Т. се установява, че при извършената на 22.01.2020 г. проверка по спазване на трудовото законодателство в дружеството работодател същите провели разговори и снели писмени обяснения от работниците, които осъществявали ремонт на индукционната пещ на дата 08.01.2020 г.. Запознали са се с писмени документи, огледали са ремонтираната пещ, както и мястото, където на същата дата е паднал работник. От показанията на двете свидетелки се установява, че в хода на проверката разбрали, че при извършвания на 08.01.2020 г. планов ремонт на индукционна пещ не са поставени знаци и табели, които да указват, че това е опасна зона. Установили, че рискът за работещите е бил обусловен от обстоятелството, че за извършването на ремонта е било необходимо повдигане на пещта, вследствие на което се образува отвор, с дълбочина няколко метра, в който свободно може да падне човек. Показанията на двете свидетелки относно горните обстоятелства намират подкрепа в протокола за извършена проверка от 10.02.2020 г., както и в писмените обяснения на Бойко Д., О. П., Д. С.Д. М., В.Д.С.Ст. в частта, в която се сочи, че при ремонта пещта се повдига, вследствие на което се образува отвор. Безспорно точният диаметър на отвора и неговата дълбочина не могат да се установят, тъй като не са измервани с техническо средство, но от изброените доказателства следва несъмнен извод, че през отвора е паднал работник, който впоследствие е загинал, което еднозначно сочи на обоснованост на извод за опасността при ремонтните дейности.

Показанията на двете свидетелки не са оборени от показанията на свид. .който е ръководил плановия ремонт. Напротив, неговите показания напълно кореспондират с тези на двете свидетелки. Свидетелят Пейчев пояснява, че на цялата площадка, където е осъществен ремонтът е имало поставена полиетиленова оградителна лента, но вътре в образуваната площ не са поставени никакви знаци, табели, ограда, преграда или друга лента, която да указва за наличието на опасност. В подкрепа на този извод косвено са и писмените обяснения на Бойко Дамянов, който е единственият пряк очевидец на възникналата впоследствие трудова злополука, като същият не посочва пострадалият работник да е преодолял знак или някакъв вид ограждение – без значение твърда ограда или полиетиленова лента.

При това положение не могат да бъдат споделени оплакванията, развити в жалбата, че изводите на АНО - че жалбоподателят не е поставил знаци, табели, ограждания, е необоснован. В подкрепа на фактическите изводи на АНО са събрани достатъчно еднопосочни доказателствени източници, които бяха обсъдени по-горе.

Приложените по делото идентификационна карта, Трудов договор № 8/22.02.2018 г., Работна инструкция №32 – техническа безопасност на труда при работа на шлосери по ремонт на машини и съоръжения са неотносими към предмета на доказване.  

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 вр. чл. 84 ЗАНН вр. чл. 314 НПК в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен фиш, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Издадените АУАН и НП не страдат от формалните пороци по чл. 42, съотв. 57 от ЗАНН. АУАН е съставен от компетентен актосъставител, спазени са изискванията на чл. 42 ЗАНН, подписан е и е връчен надлежно на нарушителя. Описани са съставомерните признаци от обективна страна на извършеното деяние. Компетентността на актосъставителя и АНО се доказва от приложените заповеди предвид разпоредбата на чл. 416, ал. 5 КТ. При съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл. 40, ал. 1 ЗАНН. АНО е изпълнил задълженията си по чл. 52, ал. 4 ЗАНН, като изводите му от фактическа страна напълно се потвърждават и споделят от настоящия състав. По делото не са установени изключващи отговорността и/или вината обстоятелства.

При това положение жалбоподателят законосъобразно е наказан за нарушение на чл. чл. 202, ал. 2, т. 5 вр. чл. 52, ал. 1, т. 3 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. Наредба № 7 от 23.09.1999 г. на основание чл. 413, ал. 2 от КТ за това, че на 08.01.2020 г. дружеството, в качеството на работодател, при осъществяване на планов ремонт на индукционна пещ, намираща се в цех за средни и дребни отливки, свързан с риск за работещите, не е осигурило организационни и технически мероприятия за безопасност – поставяне на знаци, табели и ограждения при ремонтните дейности, както и че не са били предприети адекватни мерки за запазване здравето и живота на работниците, работещи в опасната зона.

Дружеството жалбоподател има качеството работодател, предвид разпоредбата на § 1, т. 1. КТ, тъй като е юридическо лице, което е наело работници по трудово правоотношение за извършване на работа.

Осъщественият ремонт е бил свързан с риск за живота и здравето на работниците, тъй като при реализирането му е следвало да бъде повдигната индукционната пещ, под която се образува дупка с размери, които позволяват свободно падане на човек. Това е налагало поставяне на знаци, табели и ограждения преди мястото, което е създавало непосредствена опасност от пропадане, т.е. в опасната зона с цел предпазване на упълномощените да извършат ремонта работници. Следва да се отбележи, че поставянето на полиетиленова лента, ограждаща участъка, в който са се извършвали ремонтите дейности, не представлява изпълнение на задълженията по чл. 202, ал. 2, т. 5 вр. чл. 52, ал. 1, т. 3 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. Наредба № 7 от 23.09.1999 г., тъй като тя сигнализира за опасност и забрана за влизане на лицата, които не са упълномощени с извършване на дейности във връзка с ремонта. А в случая вмененото нарушение е извършено в самата опасна зона. Именно там е следвало да бъдат поставени знаци, табели и ограждения – пред ремонтираната индукционна пещ.

Неотносими към съставомерността на деянието са извършеният инструктаж на работниците, тъй като последният не отменя задължението на работодателя да обозначи по адекватен начин опасната зона.

Не се споделят доводите, че поставянето на ограда е било технически неосъществимо, тъй като щяло да направи невъзможен ремонта. Поставянето на заграждение не е непременно обвързано с поставянето на масивна ограда. Функция на ограждение би изпълнила и политиленова лента или преграда от друг лек материал, която достатъчно видно обозначава, сигнализира за наличието на опасност. По делото не се установи в опасната зона пред индукционната пещ да е било поставено каквото и да е било ограждение, табела и/или друг знак. Т.е. за надлежното изпълнение на задълженията на работодателя е следвало да постави достатъчно видни ограждение, табела и/или друг знак, който да указва за опасност и да ограничи достъпа и/или да обозначи достатъчно ясно наличието на риск за живота и здравето на всеки преминаващ в тази зона.

На последно място, следва да се отбележи, че в настоящото производство не може да се обсъжда поведението на пострадалия от трудова злополука работник, както и дали същият е допринесъл за вредоносния резултат. Трябва ясно да се подчертае, че настъпилата трудова злополука не е предмет на настоящото производство и съдът на изследва има ли наличие на причинно-следствена връзка между неизпълнението на задълженията по чл. 202, ал. 2, т. 5 вр. чл. 52, ал. 1, т. 3 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. Наредба № 7 от 23.09.1999 г. и злополуката. Предмет на делото е единствено неизпълнението на работодателя на задължението по чл. 202, ал. 2, т. 5 вр. 52, ал. 1, т. 3 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. Наредба № 7 от 23.09.1999 г. Нарушението на посочените разпоредби е формално, т.е. с неосъществяването на организационни и технически мероприятия за безопасност, е административното нарушение е реализирано без да е необходимо да настъпи друг съставомерен резултат. В случая последвалата трудова злополука единствено доказва, че предприетият ремонт е разкривал риск за живота и здравето на работещите.

Жалбоподателят е наказан с наказанието, предвидено в разпоредбата на чл. 413, ал. 2 КТ – имуществена санкция. При определяне размера на наказанието са взети предвид смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, а именно пълното съдействие от страна на жалбоподателя, вида и тежестта на конкретното нарушение. Доколкото от нарушението е създадена сериозна опасност за живота и здравето на работещите, но все пак работодателят е положил известни грижи за обезопасяване на ремонта – изготвен е план, работниците са инструктирани, поставени са индивидуални задачи поставена е оградителна политиленова лента на мястото на ремонта, законосъобразно размерът е определен над минимума за разпоредбата, но под средния размер, а именно 5 000 лв.

Мотивиран от изложеното, съдът основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН,

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-003288/17.02.2020 г. на директор на дирекция „Инспекция по труда – Софийска област“ към главна дирекция „Инспектиране на труда“.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд–София област в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

        

РАЙОНЕН СЪДИЯ: