РЕШЕНИЕ
№ …………………/02.02.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, 50 с-в, в открито заседание, проведено на двадесет и втори януари
две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ТАНЯ К.
при
секретаря Мариана Маркова,
като
разгледа докладваното от съдията
гр.
д. № 7389 по
описа за 2020 г.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба на П.Б.Х., ЕГН **********, с
адрес: ***, срещу „А.Г.Б." ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя *, с която са
предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128, т.
2 от КТ и чл. 224, ал. 1 от КТ, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 676 лева, представляваща незаплатено брутно трудово
възнаграждение за периода от 01.09.2019г. до 07.10.2019г., включваща сума в
размер на 536.00 лева незаплатено брутно трудово възнаграждение за периода от
01.09.2019г. до 30.09.2019г. и сума в размер на 140.00 лева за незаплатено
брутно трудово възнаграждение за периода от 01.10.2019г. до 07.10.2019г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба
до окончателното заплащане на сумата, на основание чл. 128 от КТ; както и сумата от 56 лева, представляваща незаплатено обезщетение за два
дни неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното заплащане
на сумата, на основание чл.224
ал.1 от КТ.
С протоколно определение от
22.01.2021 г. е допуснато изменение на исковете, както следва: на предявения
иск с правно основание чл. 128 КТ чрез намаляване размера на претенцията от
сумата от 676 лева като същия да се счита предявен за сумата от 554,30 лева за периода от 02.09.2019г. до 07.10.2019г., на основание
чл. 232, ал. 1 ГПК и на предявения иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ,
чрез неговото увеличаване като същият да се счита за предявен за сумата от 58,90
лева и е прекратено производството по делото
в частта по претенцията с правно основание чл. 128 от КТ за разликата над сумата от 554,30 лева
до претендираната 676 лева, на основание чл. 232 от ГПК.
Твърди се в исковата молба, че на 30.08.2019 г. между дружеството-ответник
в качеството на работодател и ищеца – работник бил сключен трудов
договор, като бил назначен на длъжността „общ работник“, при 8 часов работен
ден и основно месечно трудово възнаграждение в размер на МРЗ от 560 лв. Излага,
че със заповед №*/07.10.2019г., връчена му на същата дата, е прекратено
трудовото му правоотношение без предизвестие в уговорения в полза на
работодателя срок за изпитване. Твърди, че за
периода, през който полагал труд при ответника получил като трудово възнаграждение
единствено сума в общ размер от 80лева. Остатъкът от дължимото трудово
възнаграждение не му било заплатено. Твърди, че незаплатеният остатък от
задължението на работодателя за периода 01.09.2019г. до 30.09.2019г., е в
размер на 536.00лв., а за периода от 01.10.2019г. до 07.10.2019г. - 140.00лв. Намира,
че работодателят следва да заплати на работника и сумите за неизползван платен
годишен отпуск от два дни в размер на 56лв. Претендира уважаване на исковете и
присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание
предявения иск се поддържа и моли за уважаването му. Претендира разноски
съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК
не е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника.
В открито съдебно заседние ответната
страна не изпраща представител.
Настоящият съдебен състав на ВРС като взе
предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства и по
вътрешно убеждение намира за установено следното от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ и чл. 224, ал. 1 от КТ.
За основателното провеждане на
така предявения иск с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ ищецът следва да
докаже наличието на валидно трудово
правоотношение между страните, обстоятелството, че реално е
положил труд в посочения период, дължимостта
и размера на претенциите си за трудови възнаграждения; а ответникът че е
заплатил. По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ следва да докаже наличието на валидно трудово
правоотношение между страните, размера на трудовия си стаж, както и дължимостта
и размера на неизползвания платен годишен отпуск, а ответникът, че е погасил
задължението.
В случая не е спорно между
страните, както е обявено и с доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК, че на 30.08.2019 г. между дружеството-ответник в качеството на работодател и ищеца –
работник бил сключен трудов договор, като бил назначен на длъжността „общ
работник“, при 8 часов работен ден и основно месечно трудово възнаграждение в
размер на МРЗ от 560 лв.; че със
№159/07.10.2019г., връчена на същата дата на ищеца, е прекратено трудовото му
правоотношение без предизвестие в уговорения в полза на работодателя срок за
изпитване.
Не е спорно, а от ангажираните
доказателства се установява, че на ищеца е изплатено възнаграждение от
работодателя в размер на 80лв.
По делото са ангажирани специални знания чрез
допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните и
чието заключение съдът кредитира като обективно и компетентно дадено и от което
се установява, че размерът на незаплатеното брутно трудово възнаграждение след
приспадане на заплатената на работника сума, възлиза на сумата от 554,30 лева за периода от 02.09.2019г. до 07.10.2019г., а незаплатеното обезщетение за два дни неизползван платен
годишен отпуск възлиза на сумата от 58,95 лева.
По делото не са ангажирани
доказателства от ответната страна, че сумите са заплатени на работника.
По изложените съображения съдът намира така предявените искове за основални, поради
което следва да бъдат уважени.
Основателно е и искането за присъждане на законната лихва върху всяка от главниците, считано от 02.07.2020г. - датата на депозиране на исковата
молба в съда, до окончателното й изплащане.
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК следва да бъде осъден
ответника да заплати по сметка на ВРС сумата в общ размер на 250лв., от които 100 лева,
представляваща държавна такса в исковото производство по предявените искове и
150 лв. за изплатено възнаграждение на вещото лице по ССчЕ.
На основание 78, ал.1 от ГПК на ищеца се
дължат направените по делото разноски за адвокатско възнагаждение съобразно
уважената част от иска, и представените
доказателства в размер на 300лв.
Мотивиран от изложеното, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „А.Г.Б." ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от управителя *, да заплати на П.Б.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, следните
суми: сумата от 554,30 лева (петстотин петдесет и четири лева
и тридесет стотинки), представляваща
незаплатено брутно трудово възнаграждение за периода от 02.09.2019г. до 07.10.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата
молба– 02.07.2020 г., до окончателното
заплащане на сумата, на основание чл. 128 от КТ; както и сумата от 58,90 лева (петдесет
и осем лева и деветдесет стотинки), представляваща незаплатено обезщетение за
два дни неизползван платен годишен отпуск за 2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на завеждане на исковата молба – 02.07.2020 г. до
окончателното заплащане на сумата, на основание чл.224
ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА „А.Г.Б.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от * – Управител да
заплати на П.Б.Х., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата
от 300лв. (триста лева), представляваща адвокатско възнаграждение
в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „А.Г.Б.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от * – Управител, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна
сумата от 250 лв. (двеста и петдесет
лева), представляваща държавна такса и възнаграждение по ССчЕ, на основание чл. 78, ал. 6 вр. ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да
се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: