Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.София, 30.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, V-ти въззивен състав, в публично съдебно заседание на десети май две хиляди и
деветнадесета, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА
ЧОЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ ГЕТОВ
АЛЕКСАНДРИНА
ДОНЧЕВА
при секретаря Цветанка Делова и прокурора Божидара Димова,
като разгледа докладваното от съдията ГЕТОВ ВНОХД № 1619/2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на гл.XXI от НПК.
С присъда от 27.09.2018 г., постановена по НОХД № 22094/2016 г.
по описа Софийски районен съд, НО, 130
състав подсъдимата И.К.Й. е призната за невинна за това, че на неустановена дата през периода 04.04.2013 г. - 12.11.2013
г. в гр. София, с цел да набави за себе си имотна облага възбудила заблуждение
у И.Г.Г., че представляваното от нея дружество „С.” ЕООД, ще ѝ достави
130 кв.м. паркет - махагон, закупен от Република Гърция и обзавеждане за кухня
с електроуреди, закупено от Република Гърция, за обзавеждане на апартамента на К.,
находящ се в гр. София, кв. „Лозенец”, ул. „*******, като не доставила
договорените вещи, в резултат на което причинила на К. имотна вреда в големи
размери - в размер на 60 640 лева и за това, че на 08.10.2013 г. в гр. София, с
цел да набави за себе си имотна облага възбудила заблуждение у И.Г.Г., че
представляваното от нея дружество „С.” ЕООД ще ѝ достави качествено
джакузи, произведено в Република Гърция, за обзавеждане на апартамента на К.,
находящ се в гр. София, кв. „Лозенец”, ул. „*******, като на пострадалата било
доставено некачествено джакузи произведено в Китай, в резултат на което
причинила на К. имотна вреда в размер на 14 000 лева, поради което подсъдимата е
оправдана по повдигнатите ѝ обвинения в извършване на престъпления по чл.210 ал.1 т.5
вр. чл.209 ал.1 от НК и по чл.209, ал.1 от НК.
Срещу присъда е
подаден протест от прокурор при СРП, с който по същество се твърди, че атакуваната присъда
е незаконосъобразна и неправилна. С протеста се иска изменение на атакуваната
присъда, като се постанови нова такава, с която подсъдимата Й.
да бъде призната за виновна по повдигнатите ѝ
обвинения.
Срещу присъдата е
постъпила и жалба от ЧО И.Г.-К., чрез повереника ѝ адв. М.. В същата е посочено, че присъдата е
неправилна, тъй като е постановена в нарушение на материалния закон, че е
постановена при съществени процесуални нарушения и че същата е явно
несправедлива предвид липсата на наложено наказание. Моли атакуваната присъда
да бъде отменена и да бъде постановена нова такава, с която подсъдимита да бъде
призната за виновна по повдигнатите й обвинения и да ѝ
бъде наложено наказание съобразно закона.
В закрито заседание на 24.04.2019 г. въззивният съдебен състав, по реда
на чл. 327 НПК, е преценил, че за правилното решаване на делото не се налага
събиране на нови доказателства.
Производството пред въззивната инстанция е протекло при условията на чл.
269, ал.3 от НПК с участието на служебен защитник – адв. И.Н..
В дадения ход по същество представителят на държавното обвинение не
поддържа протеста, но и не го оттегля. Намира, че обвинението се явява
недоказано по безспорен и категоричен начин, а се касае за неточно изпълнение
на граждански договор. Счита, че присъдата на СРС е правилна и законосъобразна
и като такава моли да бъде потвърдена.
Служебният защитник на подсъдимата намира първоинстанционната присъда за
правилна и законосъобразна, споделяйки извода на СРС, че се касае за
гражданскоправни отношения. Моли съда да остави без уважение протеста и жалбата
на частния обвинител.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, V-ти въззивен състав, след
като обсъди доводите в протеста, както и тези, изложени в съдебно заседание от
страните и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността
на атакуваната присъда, констатира следното:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа
обстановка, която по категоричен начин да се установява от събраните по делото
доказателства, поради което въззивният съд не намери основания за промяна в
установената по делото фактическа обстановка и не намира за нужно да я
преповтаря.
Чрез законосъобразно извършени процесуални действия са събрани
необходимите от гледна точка на разпоредбата на чл. 102 НПК доказателства,
подробно описани в мотивите на първоинстанционната присъда. Възприетите от
първата инстанция фактически положения относно основните факти са правилно
установени, като при съвкупната оценка на събраните по делото доказателства и
доказателствени средства не са допуснати логически грешки. Съдът прецизно и в
съответствие със изискванията на процесуалния закон е анализирал
доказателствените източници, като е обосновал съображенията си, въз основа на
които е дал вяра на едни от тях и не е кредитирал други. Липсват основания,
които да мотивират въззивният съд да промени направените в първоинстанционния
съдебен акт и неоспорени от страните фактически констатации, тъй като в
мотивите му са обсъдени събраните по делото доказателствени материали и не е
допуснато превратното им тълкуване. В тази връзка е необходимо да се отчете, че
когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната
инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно
доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за
да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста
/р.372/01.10.2012г. по н.д. № 1158/2012г., ВКС, Н.К., ІІІ Н.О/.
Анализирайки доказателствата по делото, въззивната инстанция, подобно на
РС, се довери на показанията на свидетелката Г. относно обстоятелствата, при
които се е срещнала с подсъдимата, избора на мебелите и санитарните стоки,
предаваните суми, както и разминаването между качеството на поръчаните и доставените
стоки, като намери същите за логични, последователни, изключително детайлни и подкрепени
от показанията на останалите разпитани по делото свидетели и писмените
доказателства. Обосновано първият съд е кредитирал и показанията на
свидетелката Боршукова за наличието на договорни отношения за доставка на
мебели между нея и подсъдимата и отказа да ангажира последната за цялостно
обзавеждане на апартамента си поради високите предложени от нея цени за
услугата. Районният съд е обсъдил и останалите доказателства, като е достигнал
до правилен извод, че не са налице такива, от които да бъде направен
категоричен и единствено възможен извод, че подсъдимата Й. е създала у
свидетелката Г. невярна представа, че може да ѝ достави договореното
обзавеждане. Доводите от протеста и жалбата на частния обвинител за доказаност
на обвинението са неоснователни и неподкрепени от наличните източници на
доказателствена информация.
Съгласявайки се с
правните изводи на районния съд и на основата на така изяснената фактическа
обстановка, въззивният съд намира от правна страна следното:
Подсъдимата
И.К.Й. не е
осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпленията по чл.
209, ал. 1 НК и по чл. 210, ал.1 т. 5 вр. чл. 209 НК, в каквато насока са повдигнатите от СРП обвинения.
За да отговори на един от основните въпроси по чл.301, ал.1 НПК, а именно
дали има извършено деяние, районният съд е обсъдил наличните по делото
доказателства с оглед на приетата за установена в обвинителния акт фактическа
обстановка. Извършеният и от настоящата инстанция анализ на доказателствените
материали поотделно и в тяхната логическа връзка, не обуслови извод за
несъмнена доказаност на престъпния характер на поведението на подсъдимата,
поради което и настоящият съдебен състав намира, че в случая няма извършено
престъпление.
По делото безспорно се установи, че подсъдимата е била едноличен
собственик и управител на „С.“ ЕООД, като в посочения в обвинителния акт период
е стопанисвала магазин за мебели и декорация за дома. Несъмнено се установи и
обстоятелството, че същата е извършвала услуги, свързани с интериорен дизайн,
включващи, освен аранжиране, и покупко-продажба на обзавеждане за дома. Липсват
противоречия относно начина на заплащане на стоките, поръчани на подсъдимата и
тяхната доставка. Не се спори и относно това, че подсъдимата не е изпълнила
точно задълженията си по сключения между нея и свидетелката Г., като не е
доставила обзавеждане, отговарящо на договорените характеристики, също както е
доставила на свидетелката Боршукова мебели с качество, различно от поръчаното.
Въпреки това не се установи нито обективна невъзможност на подсъдимата да
изпълни договореното, нито намерение да не изпълни поетия ангажимент,
доказателство за което е наличието на изпълнение на сключения договор, макар
същото да е частично и некачествено. Както правилно е посочил и районният съд, липсват
безспорни и категорични доказателства, че неизпълнението от страна на
подсъдимата на поетите задължения се дължи на съставомерни измамливи действия,
поради което и настоящият въззивен състав счита, че се касае за неуредени
гражданскоправни отношения по облигационен договор. Доколкото се установи, че
задълженията на подсъдимата включвали изготвяне с личен труд на проекта за
интериор на жилището на свидетелката Г., не се доказа и наличието на
специалната цел, а именно неправомерно набавяне на имотна облага.
Според императивната уредба на процесуалния закон и константната съдебна
практика е недопустимо постановяването на осъдителна присъда в случаите, когато
обвинението спрямо конкретното лице, за конкретното престъпно деяние не е
доказано по несъмнен и категоричен начин. Безусловно е правилото, че присъдата
не може да почива на предположения, на съмнителни, несигурни и колебливи изводи
относно авторството на престъплението и неговите основни обективни и субективни
признаци. Уточнява се, че подсъдимият може да бъде признат за виновен само
когато обвинението е доказано по несъмнен начин. Следователно, когато и след
изчерпване на всички процесуални средства не се установи по безспорен и
категоричен начин, че деянието е извършено или че е извършено от подсъдимия,
съдът е длъжен да го признае за невиновен /ППВС №6 от 04.05.1978г./.
Въз основа на
изложеното и с оглед съвпадението на крайните изводи на двете съдебни
инстанции, настоящият въззивен състав приема, че протестираната присъда е
правилна и законосъобразна и като такава следва да се потвърди. Изложените в
протеста твърдения в обратна насока са неоснователни. Присъдата е постановена
при безспорно и коректно изяснена фактическа обстановка, без да са допуснати
нарушения на процесуалните правила и на материалния закон.
При извършената на
основание чл. 314, ал. 1, вр. чл. 313
НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакувания съдебен акт,
въззивната инстанция не констатира наличие на основания, налагащи неговата
отмяна или изменение, поради което същият следва да бъде потвърден, а протестът и жалбата -
да бъдат
оставени без
уважение, като неоснователни.
Мотивиран от горното и на основание чл. 334,
т. 6 вр. чл. 338 НПК, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 27.09.2018 г., постановена по НОХД №
22094/2016 г. по описа Софийски районен
съд, НО, 130 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.