РЕШЕНИЕ
№ 566
гр. Бургас, 18.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно
наказателно дело № 20252120202181 по описа за 2025 година
Производството е образувано по повод жалба на „*“ ЕАД с ЕИК * със
седалище в гр.Бургас и адрес на управление в кв.“*“, ул.“*“ №* с
изпълнителен директор *, против наказателно постановление №
17/21.05.2025г., издадено от Директора на РИОСВ-Бургас, с което на
основание чл.200 ал.1 т.2 от Закона за водите на дружеството-жалбоподател е
наложена имуществена санкция в размер от 4000 (четири хиляди) лева за
нарушение на чл.46 ал.1 т.3 б.“б“ от Закона за водите.
С жалбата се моли за отмяна на наказателното постановление, като
неправилно и издадено при съществени нарушения на производствените
правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. Претендират се
разноски.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.*
редовно призовани надлежно упълномощен от жалбоподателя.
За административнонаказващия орган, се явява ЮК * надлежно
упълномощена, която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на
наказателното постановление, като правилно и законосъобразно. Представят
се нови писмени доказателства. Претендира за ЮК възнаграждение.
1
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на 14 дневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, видно от известието за доставяне на НП (л.51)
същото е било връчено на жалбоподателя на 27.05.2025г., а жалбата е
депозирана с дата на входиране пред АНО на 09.06.2025г (л.32). Жалбата е
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните
съображения:
На 26.03.2025г в изпълнение на плана за контролната дейност на РИОСВ
–Бургас за 2025г и Заповед №РД-1062/13.12.20243г на министъра на околната
среда и водите с утвърден списък на обекти, подлежащи на задължителен
контрол през 2025г от експерти от РИОСВ-Бургас и РЛ–Бургас към ИАОС –
София, в присъствие на представител на * ЕАД в гр.Бургас била извършена
проверка на обект: канализационна система на село Кръстина, община
Камено, област Бургас.
Установено било, че в село Кръстина „*“ ЕАД зауства непречистени
отпадъчни води от канализационната мрежа на село Кръстина във воден
обект-дере, приток на река Санър дере, без надлежно разрешително за
ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води,
изискващо съгласие съгласно чл.46 ал.1 т.3 б.“б“ от Закона за водите.
При тази проверка състояла се на 26.03.2025г било констатирано, че
изградената модулна биологична станция за отпадъчни води (ПСОВ) за
пречистване на отпадъчните води от канализационната мрежа на село
Кръстина не функционира. В нея не постъпвали отпадъчни води за
пречистване и съответно на вход от нея не изтичали води. Формираните
отпадъчни води от село Кръстина постъпвали последователно във входната
шахта и буферния резервоар на ПСОВ, откъдето се отвеждали и зауствали
непречистени във воден обект –дере, приток на река Санър дере.
На 26.03.2025г бил съставен констативен протокол №026922/К-3-28
(лист 57 и 58 от делото). На 28.04.2025г свидетелят * в качеството си на главен
експерт „Опазване на водите“ в отдел „Атмосферен въздух , вредни физични
фактори, водни, опасни химични вещества и КПКЗ“ дирекция „Контрол на
околната среда“ при РИОСВ–Бургас в присъствието на свидетелите инж.* и
инж.* и присъствието на упълномощен представител на „*“ ЕАД инж.*
2
(пълномощно на лист 54 от делото), съставила срещу „*“ ЕАД с ЕИК * със
седалище в гр.Бургас, и адрес на управление в кв.“*“, ул.“*“№* с управител *
акт за установяване на административно нарушение №17/28.04.2025г, в който
като нарушение било посочено, че е дружеството зауства непречистени
отпадъчни води от канализационната мрежа на село Кръстина във воден
обект–дере, приток на река Сънър дере, без издадено разрешително за
ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води,
изискващо се съгласно чл.46 ал.1 т.3 от ЗВ и съответно е нарушило тази
норма.
АУАН бил връчен на датата на съставянето на представляващия
дружеството, който го подписал с възражението, че процедурата по издаване
на разрешително за заустване още не била финализирана от Община Камено в
срока по чл.44 ал.1 ЗАНН не внесъл писмено възражение.
Като взел предвид писмените доказателства събрани в хода на
проверката, както и АУАН, административнонаказващият орган директорът на
РИОСВ–Бургас издал атакуваното наказателно постановление
№17/26.06.2025г (лист 59 от делото).
В НП е преповторена фактическата обстановка от акта и е направена
същата правна квалификация. На основание чл.200 ал.1 т.2 от ЗВ на
дружеството-жалбоподател била наложена имуществена санкция в размер на
4000 лева.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен и
категоричен начин от събраните в хода на съдебното следствие писмени и
гласни доказателства и доказателствени средства. Съдът кредитира
показанията на свидетеля Николова като ги намира за последователни,
логични и безпристрастни.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на
наложеното административно наказание/санкция и предвид така установената
фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
3
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в
наказателното постановление (арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7
от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е
длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото
закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН.
В конкретния случай съдът счита, че наказателно постановление е
издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено лице.
Съдът счита, че при издаването на АУАН и НП са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които са ограничили правото на защита
на санкционираното лице, както и че нарушението не е доказано.
Видно от разпоредбата на чл.46 ал.1 т.3 б.“б“ разрешително за ползване
на воден обекта се издава за заустване на отпадъчни води за експлоатиране на
съществуващи обекти в т.ч. канализационни системи на населени места.
Следователно се изисква нарочно разрешително за заустване в повърхностен
воден източник какъвто дружеството-жалбоподател към момента на
нарушението е нямало.
С НП е наложена санкция на основание чл.200 ал.1 т.2 от ЗВ. Нормата е
бланкетна и предвижда административно наказание за ползването на водни
обекти, водностопански съоръжения и системи или изгражда такива без
необходимото за това основание или отклонение от предвидените условия в
разрешителното-от 2000 до 10 000 лева.
От словесното описание на нарушението в наказателното постановление
е видно, че дружеството е било вече наказвано за същото такова нарушение
като има влязло в законна сила НП №43/26.06.2024г потвърдено с Решение на
АдмС–Бургас по КНАД №2166/2024г и НП №120/16.01.2023г. Това е ползвал
при определянето на размера на имуществената санкция, който размер съдът
счита за определен съразмерно обществената опасност на деянието.
Настоящият съд не споделя възраженията, че мястото на нарушението е
определено твърде общо, като счита, че както мястото, така и самото
нарушение са достатъчно и в пълна степен индивидуализирани и правото на
жалбоподателя да разбере защо е санкциониран не е нарушено. Нарушението
4
не може да се квалифицира като маловажно с оглед обществените отношения,
които се засягат. Дори и да е стартирала процедура по издавен на разрешение
за заустване, то към момента на проверката няма издадено такова и
нарушението е безспорно установено.
Направено е искане за присъждане на ЮК възнаграждение. С оглед
изхода на делото и потвърждаване на НП следва в полза на АНО да се
присъдят претендираните разноски и да се приложи разпоредбата на чл.65
ал.5 от ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл.37 от Закона за правната помощ, който препраща към Наредбата за
заплащането на правната помощ. Съгласно чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в
производствата по Закона за административните нарушения и наказания е от
80 до 150 лева. С оглед фактическата и правната сложност на делото, съдът
счита, че осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в
полза на РИОСВ следва да се определи възнаграждение в размер от 80 лева.
Така мотивиран, Бургаският районен съд, V-ти наказателен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 17/21.05.2025г.,
издадено от Директора на РИОСВ-Бургас, с което на основание чл.200 ал.1 т.2
от Закона за водите на „*“ ЕАД с ЕИК * със седалище в гр.Бургас и адрес на
управление в кв.“*“, ул.“*“ №* с изпълнителен директор * е наложена
имуществена санкция в размер от 4000 (четири хиляди) лева за нарушение на
чл.46 ал.1 т.3 б.“б“ от Закона за водите.
ОСЪЖДА „*“ ЕАД с ЕИК * със седалище в гр.Бургас и адрес на
управление в кв.“*“, ул.“*“ №* с изпълнителен директор * да заплати
РИОСВ-Бургас ЮК възнаграждение в размер от 80 (осемдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5
6