Присъда по дело №292/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 47
Дата: 2 юни 2021 г. (в сила от 18 юни 2021 г.)
Съдия: Асен Владимиров Попов
Дело: 20213100200292
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 17 март 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 47
гр. Варна , 02.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на втори юни, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Асен В. Попов
СъдебниАлбена Кръстева Димова

заседатели:Севим Зия Емин
при участието на секретаря Дебора Н. Иванова
и прокурора Женя Емилова Енева (ОП-Варна)
като разгледа докладваното от Асен В. Попов Наказателно дело от общ
характер № 20213100200292 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата П. П. Ч., родена на 13.07.1980 г. в гр. Варна, живуща в гр.
Белослав, ул. „Петър Берон" № 10, българска гражданка, с висше образование, работи,
омъжена, неосъждана, ЕГН **********
ЗА ВИНОВНА В ТОВА, ЧЕ:
На 17.10.2019 г. на път 9004 с. Разделна - гр. Белослав, обл. Варна, при управление на
МПС - лек автомобил марка „Рено", модел „Меган" с per. № В 9399 HP, нарушила правилата
за движение по пътищата - чл. 8, ал. 1 от Закона за движение по пътищата „Водачите на
пътни превозни средства използват дясната половина на пътя по посока на движението си,
освен в случаите, когато с пътен знак или със светлинен сигнал е указано нещо друго.", чл.
16, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата „(1) На пътно платно с двупосочно
движение на водача на пътно превозно средство е забранено: 1. когато платното за движение
има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при
изпреварване или заобикаляне; Чл. 20., ал. 1 и ал. 2 от Закона за движение по пътищата
„(1) Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват.
(2) Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението
да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя
и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
1
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението." ; Чл. 25., ал. 2, пр. 1 от
Закона за движение по пътищата „При извършване на маневра, която е свързана с
навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне
пътните превозни средства, които се движат по нея.", чл. 42, ал. 2, т. 2 от Закона за
движение по пътищата "(2) Водач, който изпреварва, е длъжен: 2. когато при
изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното движение, да не
създава опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея"; чл. 63, ал. 2, т. 1
от ППЗДвП "Единична непрекъсната линия" – M1. На пътните превозни средства е
забранено да я застъпват и пресичат" и по непредпазливост причинила смърт на М.И. С. на
64 години и две средни телесни повреди на Р. И. С., изразяващи се в счупване на дясна
раменна кост, обусловила трайно затруднение на движения на горен десен крайник за
период около 3-4 м. и счупване на акромиалния израстък на дясната лопатка, обусловило
трайно затруднение в движенията на десния горен крайник за период от около 1,5-2 месеца,
поради което и на основание чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, буква „б", вр. чл. 342, ал. 1 от НК,
определя наказание лишаване от свобода в размер на четири години и шест месеца, което на
основание чл.58а, ал.1 от НК, редуцира до ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ,
изтърпяването на което на основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА с
изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ.
На основание чл.343 Г от НК НАЛАГА на подс. Ч. наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на
присъдата в сила.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА - След влизане в сила на присъдата:
Лек автомобил марка „Рено", модел „Меган" с per. № В 9399 HP ДА СЕ върне на подс.
П. П. Ч.
Лек автомобил „Мерцедес Вито" с per. № В 8431 ВТ ДА СЕ върне на А.А.Д.- ЕГН .....
ОСЪЖДА подсъдимата Ч. да заплати направените по делото разноски в размер на
2833.11/две хиляди осемстотин тридесет и три лева и единадесет стотинки/ лева, в полза на
Държавата по сметка на ОД на МВР – Варна.
Присъдата може да се обжалва или протестира пред Апелативен съд – гр.Варна в 15
дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

М О Т И В И
към присъдата, постановена на 02.06.2021г. по НОХД №292/2021 година от
Варненски окръжен съд - наказателно отделение
Варненската окръжна прокуратура е внесла във Варненски окръжен съд обвинителен
акт по д.п. №2295/2019г. по описа на Четвърто РУ при ОД МВР Варна срещу П. П. Ч., ЕГН
********** – за престъпление по чл.343, ал.4, вр. ал.3, буква „б", вр. чл.342, ал.1 от НК, за
това, че на 17.10.2019г. на път 9004 с.Разделна - гр.Белослав, обл.Варна, при управление на
МПС - лек автомобил марка „Рено", модел „Меган" с peг. № В 9399 HP, нарушила правилата
за движение по пътищата - чл.8, ал.1 от Закона за движение по пътищата „Водачите на
пътни превозни средства използват дясната половина на пътя по посока на движението си,
освен в случаите, когато с пътен знак или със светлинен сигнал е указано нещо друго.",
чл.16, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата „(1) На пътно платно с двупосочно
движение на водача на пътно превозно средство е забранено: 1.когато платното за движение
има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при
изпреварване или заобикаляне; чл.20, ал.1 и ал. 2 от Закона за движение по пътищата „(1)
Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват.
(2) Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението
да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя
и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението." ; чл.25, ал.2, пр.1 от
Закона за движение по пътищата „При извършване на маневра, която е свързана с навлизане
изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни
средства, които се движат по нея.", чл.42, ал.2, т.2 от Закона за движение по пътищата "(2)
Водач, който изпреварва, е длъжен: 2. когато при изпреварването навлиза в пътна лента,
предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или пречки за превозните
средства, движещи се по нея"; чл.63, ал.2, т.1 от ППЗДвП "Единична непрекъсната линия" –
M1. На пътните превозни средства е забранено да я застъпват и пресичат" и по
непредпазливост причинила смърт на М.И. С. на 64 години и две средни телесни повреди на
Р. И. С., изразяващи се в счупване на дясна раменна кост, обусловила трайно затруднение на
движения на горен десен крайник за период около 3-4 м. и счупване на акромиалния
израстък на дясната лопатка, обусловило трайно затруднение в движенията на десния горен
крайник за период от около 1,5-2 месеца.
Делото е разгледано при прилагането на диференцираната процедура за приключване
на наказателното производство, а именно - съкратено съдебно следствие в производството
пред първа инстанция, предвидена в Глава XXVII от НПК, предвид направено от
подсъдимата признание на фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
и съгласие да не се събират доказателства за тези факти, съгласно чл.371, т.2 от НПК,
подкрепящо се от събраните в хода на досъдебното производство доказателства.
В съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура - Варна, сочи, че
фактите по делото са безспорно установени и признати от подсъдимата. По отношение
определянето на наказанието пледира за налагане на наказание Лишаване от свобода,
изтърпяването на което да бъде отложено с подходящ изпитателен срок. Моли да бъде
наложено кумулативно предвиденото наказание „Лишаване от право“ да управлява МПС.
Частното обвинение представено от адв.В., по същество се присъединява към
1
доводите и искането на прокуратурата по отношение вида и размера на наказанието.
Адв.Р. – представител на частното обвинение пледира за наличие на многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства. По отношение на вида и размера на наказанието
предоставя същото на преценка на съда.
Защитата изнесена от адв.М. от САК, пледира за наличие на превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства и моли за определяне на наказание около минималния срок,
което да не бъде изтърпявано ефективно.
Подсъдимата при упражняване правото си на лична защита заявява, че много
съжалява за стореното, а в последната си дума моли съда за минимално наказание.
Предвид провеждане по делото на съкратено съдебно следствие по реда на глава
ХХVІІ-ма от НПК, съгласно разпоредбата на чл. 373, ал.3 от НПК, съдът прие за установени
обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се позова на
направените самопризнания по реда на чл.372, ал.4 вр. чл.371, т.2 от НПК и на
доказателствата, събрани в досъдебното производство, които изцяло подкрепят
самопризнанията на подсъдимата.
Окръжен съд - Варна, като прецени доводите на страните, събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема за установено следното: На
процесния ден 17.10.2019 г., сутринта, подс.П.Ч. решила на път за собствената си работа да
закара майка си - М.И. С. от дома й в гр.Белослав до местоработата й във фериботен
комплекс. Около 7,30ч., сутринта, на 17.10.2019 г. потеглила от гр.Белослав, обл.Варна с
личния си автомобил марка „Рено" модел „Меган" с per. № В 9399 HP, по посока
фериботния комплекс. На предна дясна седалка в автомобила седяла майка й - М. С., а на
задната седалка седял св.А.М. който работел на едно и също място с подсъдимата. Тя
управлявала автомобила си по път „III-9004" в посока от гр.Белослав към с. Разделна, със
скорост около 85,60 км/ч.. По същото време по същият път, но в срещуположната посока се
движел л.а.„Мерцедес Вито" с peг. № В 8431 ВТ, управляван от св.Ф. М. И.. Той управлявал
автомобила със скорост около 68,50 км/ч. В автомобила се намирали още свидетелите А.А.,
С. С., Н. И. и Р.С.. Св. А.А. седял на предна дясна седалка, зад него седял св. Р.С., до него
св. Н. И. и най-вляво св. С. С.. Пътното платно било сухо, двупосочно с по една лента за
движение в посока, разделени с единична непрекъсната осева линия. На около 2 км. след
гр.Белослав и около чешма „Манастира" пред автомобила на подсъдимата се движел
неустановен жълт камион. Ч. отклонила наляво управлявания от нея л.а. и със скорост около
85,60 км/ч. навлязла в пътна лента за насрещно движещи се автомобили. В този момент в
тази лента на около 120,63 м. от управлявания от подсъдимата автомобил се движел л.а.
„Мерцедес Вито", управляван от св. Ф. И.. Той видял движещият се срещу него, в неговата
лента за движение лек автомобил и рязко натиснал спирачките на управлявания от него л.а.
„Мерцедес Вито". Точно преди да настъпи удара между двата автомобила св.Ф. И. успял да
спре л.а.„Мерцедес Вито", като едновременно с това отклонил и автомобила възможно най-
вляво, но без да навлиза в лентата за насрещно движение, тъй като по нея имало други
движещи се автомобили. Ч. не реагирала по никакъв начин и управлявания от нея автомобил
се ударил в л.а. „Мерцедес Вито". От удара л.а. „Мерцедес Вито" бил изхвърлен
едновременно назад и в страни към осевата линия на около 1,80 м., а л.а. „Рено Меган" се
завъртял около вертикалната си ос на около 128°, след което спрял в десен банкет с предна
част насочена по посока гр. Белослав. Веднага след удара свидетелите Ф. И. А.А., С. С., Н.
И. и Р.С. излезли от л.а.„Мерцедес Вито". Всички имали наранявания от настъпилото
произшествие, но най-зле се чувствал св. Р.С., който изпитвал много силна болка в дясната
си ръка. Наблизо спрял лек автомобил управляван от техен познат - св.М.Й.И.. Св.И. взел
свидетелите С. С., Н. И. и Р.С. и ги закарал в МБАЛ „Св. Анна - гр.Варна" АД. От удара
2
тежко пострадали Ч. и майка й М.И. С.. Те били отведени с линейка на „Спешна помощ" в
„Спешен център" при МБАЛ „Св. Анна - Варна" АД. М.И. С. починала в 09,10 мин на
17.10.2019 г., въпреки проведените й реанимационни мероприятия в Противошокова зала на
„Спешен център" при МБАЛ „Св. Анна - Варна" АД.
Съгласно заключението на назначената по делото СМЕ - аутопсия (л. 91-94, том 1)
при огледа и аутопсията върху трупа на М.И. С. били установени тежка гръдна травма -
счупване на 3-8 десни ребра, 2-12 леви ребра, счупване на гръдната кост, разкъсване на
възходящата аорта, кръвоизливи в стената на аортата, излив на значително количество кръв
в двете плеврални кухини, тежка контузия на белите дробове, колапс на десен бял дроб,
вдишана кръв, кръвонасядания около описаните счупвания, анемия, разкъсване и
кръвоизливи в черен дроб, ожулвания в областта на левия горен и долните крайници,
разкъсно- контузна рана в областта на дясното коляно, околосъдова фиброза, липоматоза на
сърцето, оток на мозъка, микрокръвоизливи в мозъка и хроничен пиелонефрит. Причината
за смъртта на М.И. С. била несъвместимата с живота травма в областта на аортата -
разкъсване с излив на значително количество кръв в двете плеврални кухини.
Облагоприятстващо значение за бързото настъпване на смъртния изход имала и тежката
контузия на бели дробове, колапс на десния бял дроб, разкъсване на черния дроб.
Видно от заключението на СМЕ №209/2020г. /л.97-100, том 1/ установените
травматични увреждания били в резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети,
респективно удари в части или детайли от купето на лек автомобил, реализирани със
значителна сила в областта на гръдния кош. Налице била пряка причинно-следствена връзка
между получените от М. С. при ПТП травматични увреждания и настъпилия смъртен изход.
Съгласно заключението на СМЕ №530/2019г. /л.131-136, том 1/ в резултат на ПТП
св.Р. И. С. е получил счупване без разместване на акромиалния израстък на дясната лопатка,
счупване на тялото на дясната раменна кост в средна трета, контузия на главата, контузия на
шията, разкъсно-контузна рана по лицето, околоочен хематом в дясно. Описаните
трамватични увреждания били резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети и
можело да се получат по време и начин указани в материалите от ДП, а именно, на
посочената дата при ПТП като пътник в микробус от удари в части или детайли в купето на
катастрофиралия автомобил. Счупването на дясната раменна кост обусловило трайно
затруднение в движенията на десния горен крайник за период от около 3-4 месеца при
благоприятно протичане на оздравителния процес. Счупването на акромиалния израстък на
дясната лопатка самостоятелно обусловило трайно затруднение в движенията на десния
горен крайник за период от 1,5-2 месеца при липса на усложнения. Останалите травматични
увреждания обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота.

Съгласно заключенията на останалите СМЕ /л.113-119; 138-151, том 1/ Ф. М. И.,
А.А., С. С., Н. И. и А.М. са получили наранявания отговарящи на лека телесна повреда по
смисъла на чл.130 от НК.
Съгласно заключението на назначената по делото Автотехническа експертиза /л.154-
173, том 1/:
1. мястото на удара между л.а. марка „Рено", модел „Меган" с per. № В 9399 HP и л.а.
„Мерцедес", модел „Вито" с per. № В 8431 ВТ било в зоната на дясна пътна лента на около
31,95 м след ОР1 и от около 1,50 м. до 2,20 м. в ляво от десния ръб на пътното платно, като
взаимното застъпване /зацепване/ между двата автомобила било около 0,70 м.
3
2. Скоростта на процесните МПС преди да реагират водачите и непосредствено
преди удара била както следва: 68,50 км/ч. /19,03 м/сек./ - скорост на движение на л.а.
„Мерцедес", непосредствено преди да е реагирал водачът му и 0 км/ч. /0 м/сек./ - скорост на
скорост на движение на л.а. „Мерцедес", непосредствено преди удара. Както и 85,60 км/ч.
/23,78 м/сек./ - скорост на движение на л.а. „Рено" непосредствено преди удара.
3. Дължината на опасната зона за спиране на л.а. „Мерцедес" при движение със
скорост 68,50 км/ч. е била 53,58 м. Дължината на опасната зона за спиране на л.а. „Рено" при
движение със скорост 85,60 км/ч. е била 60,42 м.
4. Според експертизата от техническа гледна точка водачката на л.а. „Рено
Меган" е имала обективна възможност да възприеме своевременно навлизането си в
насрещната пътна лента и приближаването си към л.а. „Мерцедес Вито" от разстояние около
120,63 м. и да реагира адекватно с аварийно спиране преди мястото на удара, тъй като
дължината на опасната зона за спиране на управлявания от нея автомобил, когато настъпва
опасността е била по-малка от разстоянието до мястото на удара - 67,05 м. Според
заключението на вещото лице от техническа гледна точка водачът на л.а. „Мерцедес Вито"
не е имал обективна възможност в конкретната ситуация да предотврати ПТП, чрез
спасителна маневра, отклоняване и навлизане в насрещната /лява/ пътна лента, тъй като по
нея и пред л.а. „Рено Меган" се е движил друг автомобил /неизвестно жълто камионче/. В
конкретната пътна ситуация водачът на л.а. „Мерцедес Вито" се явявал пасивен участник в
ПТП, поради обективната невъзможност да предотврати ПТП, въпреки аварийното спиране
и установяване в покой на управлявания от него автомобил преди удара.
5. Според заключението на експерта от техническа гледна точка причината за
настъпване на ПТП била липсата на постоянен визуален контрол и липсата на адекватно
поведение от страна на водачката на л.а. „Рено Меган" пред себе си и към движещите се
пред нея в лява и дясна пътна ленти автомобили, въпреки наличието на достатъчно голяма
зона на пряка видимост, по-голяма от опасната зона за спиране на управлявания от нея
автомобил.
6. Механизмът на ПТП бил следния:
На 17.10.2019г. около 07,50ч. по път „Ш-9004" в посока от гр.Белослав към
с.Разделна се движел л.а.„Рено Меган" с peг. № В 9399 HP със скорост около 85,60 км/ч.,
управляван от П. П. Ч..
Едновременно с гореописаният автомобил по същият път, но в срещуположната
посока се движел л.а. „Мерцедес Вито" с peг. № В 8431 ВТ, със скорост около 68,50 км/ч.,
управляван от Ф. М. И.. На около 2,0 км. след гр.Белослав и около чешма „Манастира"
водачката на л.а. „Рено Меган" предприела навлизане в насрещната пътна лента по която се
движел л.а. „Мерцедес Вито". В момента, в който л.а.„Рено Меган" пресякъл осовата линия
разстоянието между двата автомобила било около 120,63 м., което била и зоната на пряка
видимост на всеки от водачите. Водачът на л.а. „Мерцедес Вито" реагирал в момента на
поява на опасността с аварийно спиране, като на 6,95 м. преди мястото на удара успял
частично да отклони в ляво с цел предотвратяване на челен сблъсък с л.а.„Рено Меган", след
което автомобилът му спрял в дясната пътна лента, по която се движел. Л.а. „Рено Меган" в
момента на настъпване на опасността се намирал на около 67,05 м. от мястото на удара, а
л.а. „Мерцедес Вито" се намирал на около 53,58 м. преди мястото на удара в дясна пътна
лента.От появата на опасността, водачката на л.а. „Рено Меган" не реагирала с аварийно
спиране и/или спасителна маневра. Л.а. „Мерцедес Вито" спрял в дясна пътна лента, като
преден десен ръб бил на около 1,50 м. в ляво от десния ръб на пътното платно, а преден ляв
4
ръб бил на около 3,40 м. вляво от десния ръб на пътното платно, при ширина на дясна пътна
лента около 3,80 м. и под ъгъл около 120 на ляво спрямо осовата линия. Водачката на л.а.
„Рено Меган“ включително и в момента на удара не била реагирала, като в мястото на удара
автомобилът й бил под ъгъл около 160 спрямо осовата линия, но мерено в посока обратна
на огледа. Мястото на удара между двата автомобила било изцяло в зоната на дясна пътна
лента на около 31,95 м. след ОР1 и от около 1,50 м. до около 2,20 м. в ляво от десния ръб на
пътното платно, като взаимното застъпване/зацепване/ между двата автомобила било около
0,70 м. След удара л.а. „Мерцедес Вито" бил изхвърлен едновременно назад на около 1,70 м.
/мерено спрямо посоката на огледа/ и в страни към осовата линия на около 1,80 м., а л.а.
„Рено Меган" се завъртял около вертикалната си ос на около 128°, след което транслирал
към десен банкет, където се установил в покой с предна част насочена по посока на огледа.
Пътното платно било сухо, двупосочно с по една лента за движение в посока, разделени с
единична непрекъсната осова линия. Произшествието е настъпило в светлата част на
денонощието.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, като се позова на
направените самопризнания на подсъдимата по реда на чл.371, т.2 от НПК, които се
подкрепят от доказателствата събрани в досъдебната фаза и надлежно приобщени към
делото по реда на чл.283 от НПК, а именно: показанията на св.С., С., Ф.И., А., Н.И., С.С.,
Н.С., М., И. и А., СМЕ, АТЕ, ХЕ, справка съдимост и др..
При преценката на събраните доказателствени средства, съдът изцяло кредитира
показанията на свидетелите, тъй като не съдържат вътрешни противоречия, кореспондират
помежду си и на другите данни по делото. Съдът възприема изцяло заключенията на
назначените по досъдебното производство експертизи, тъй като тези заключения в пълнота
са отговорили на поставените задачи, ясни и обосновани са и с оглед на останалите
доказателства по делото не възниква никакво съмнение за тяхната достоверност и
правдивост.
Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи на съда :

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност
се установява по един несъмнен и категоричен начин, че подс.П.Ч. на 17.10.2019г. на път
9004 с.Разделна - гр.Белослав, обл.Варна, при управление на МПС - лек автомобил марка
„Рено", модел „Меган" с peг. № В 9399 HP, нарушила правилата за движение по пътищата -
чл.8, ал.1 от Закона за движение по пътищата „Водачите на пътни превозни средства
използват дясната половина на пътя по посока на движението си, освен в случаите, когато с
пътен знак или със светлинен сигнал е указано нещо друго.", чл.16, ал.1, т.1 от Закона за
движение по пътищата „(1) На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно
превозно средство е забранено: 1.когато платното за движение има две пътни ленти - да
навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или
заобикаляне; чл.20, ал.1 и ал. 2 от Закона за движение по пътищата „(1) Водачите са длъжни
да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.
(2) Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние
да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението." ; чл.25, ал.2,
пр.1 от Закона за движение по пътищата „При извършване на маневра, която е свързана с
5
навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне
пътните превозни средства, които се движат по нея.", чл.42, ал.2, т.2 от Закона за движение
по пътищата "(2) Водач, който изпреварва, е длъжен: 2. когато при изпреварването навлиза в
пътна лента, предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или пречки за
превозните средства, движещи се по нея"; чл.63, ал.2, т.1 от ППЗДвП "Единична
непрекъсната линия" – M1. На пътните превозни средства е забранено да я застъпват и
пресичат" и по непредпазливост причинила смърт на М.И. С. на 64 години и две средни
телесни повреди на Р. И. С., изразяващи се в счупване на дясна раменна кост, обусловила
трайно затруднение на движения на горен десен крайник за период около 3-4 м. и счупване
на акромиалния израстък на дясната лопатка, обусловило трайно затруднение в движенията
на десния горен крайник за период от около 1,5-2 месеца.
С деянието си подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна състава
на престъпление по чл.343, ал.4, вр.ал.3, б.“б“, вр. чл.342, ал.1 от НК.
От обективна страна, са засегнати обществени отношения, свързани с безопасността
на транспорта.
Предмет се явяват транспортните средства и съоръжения, както и здравето и живота
на хората.
Установено е безспорно, че смъртта на пострадалата при автотранспортното
произшествие са резултат от причинените и телесни повреди, т.е. е налице причинно
следствена връзка между тях. Налице е и връзка между произшествието и нанесените
телесни повреди на пострадалия С..
По отношение вида и размера на наложеното наказание:
При установената фактическа обстановка и направената въз основа на нея правна
квалификация на деянието, след като се съобрази с целите на генералната и специалната
превенция, с обстоятелството че производството по делото е по реда на глава ХХVII от
НПК, съдът намира, че наказанието, което следва да се наложи на подсъдимата трябва да
бъде определено при приложение разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК. Съдът намери, че по
отношение на Ч. е налице превес на смекчаващите наказателната отговорност обстоятелства.
Касае се за неосъждано лице, работи, изразява разкаяние и съжаление за случилото се,
грижи се за малолетното си дете. При отчитането на тези обстоятелства ВОС намери, че
наказание към предвидения минимум, а именно четири години и шест месеца „Лишаване от
свобода“, което редуцира до три години е адекватен на стореното от подсъдимата. Като
отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете многобройните наказания на
подсъдимта по ЗДвП, включително едно след датата на настоящото деяние. ВОС определи
кумулативно предвиденото наказание лишаване от право за срок от три години. Съдът
намира, че за постигане целите на наказанието, не се налага подсъдимата да изтърпява
ефективно наложеното и наказание "Лишаване от свобода" и да се откъсва от естествената и
социална и професионална среда, като спрямо нея успешно може да бъде приложен
института на условното осъждане, чийто законово изискуеми предпоставки са налице. За
прилагането на чл.66 от НК, законодателят е предвидил наличието на три кумулативно
дадени предпоставки - да е наложено от съда наказание лишаване от свобода в размер на
три години включително, деецът да не е бил осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер, както и преценка на съда, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправяне на осъдения, не е наложително да изтърпи
наказанието. Налице са и трите предпоставки, визирани в чл.66, ал.1 от НК свързани с
липсата на наложителност за изтърпяване ефективно на наложеното наказание, с оглед
поправянето на осъдения и за постигане на основните цели по чл.36 от НК. Докато първите
6
две предпоставки са обективни такива, то третата е свързана с всеки конкретен случай и с
особеностите на дееца. Предвид това, законодателят е поставил акцент върху
индивидуалната превенция на наказанието при обсъждането на възможността за отлагане на
неговото изпълнение. Това от своя страна предполага констатиране на съответни
индивидуални особености и характеристика на конкретния деец, които в своята съвкупност
да предпоставят възможност за негово поправяне и превъзпитание без ефективно
изтърпяване на наложеното наказание. По отношение на подс.Ч., за постигане целта на
индивидуалната превенция спрямо нея и преимуществено за нейното поправяне, не е
наложително наказанието "Лишаване от свобода" да бъде изтърпяно. Изолирането и от
обществото и поставянето и в затворническа среда не би имало поправителния и
превъзпитателен ефект, целен от закона, доколкото конкретната характеристика на
подсъдимата сочи на възможност за постигане на тези цели и докато е на свобода. Ефектът
на наказателното въздействие може да бъде обезпечен с отлагането на изтърпяването на
определеното наказание "лишаване от свобода" в допустимия от закона тригодишен срок.
Именно изпитателният срок ще постави на проверка волята на подсъдимата да коригира
поведението си и да насочи същото към спазване на нарушения закон, доколкото в случай
на осъществяване на ново престъпление ще следва да изтърпи и наложеното наказание.
Съдът счита, че доколкото за да въздейства предупредително и възпиращо върху останалите
членове на обществото, една санкция трябва преди всичко да превъзпитава и поправя самия
деец, спрямо когото се налага, то в конкретния случай именно, чрез прилагането на
условното осъждане по отношение на подсъдимата ще се постигнат в максимална степен
целите на наложеното и наказание.
Настоящият съд счита, че наложеното на подсъдимата наказание би изпълнило
целите на наказанието визирани в чл.36 от НК. Посредством същото се осигурява
възможност на подсъдимата да не се изолира от естествената и социална среда и да се грижи
за малолетното си дете. Спрямо обществото се обезпечава стабилност чрез санкционните
последици, като наложеното наказание има самостоятелно значение, при отчитане на
конкретната тежест на неговата проява, на превъзпитаващ и възпиращ останалите членове
на обществото.
ВОС осъди подсъдимата да заплати разноските по делото
Водим от горното, съдът постанови присъдата.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :

7
Съобщи за изтекли лични данни