Решение по дело №176/2025 на Районен съд - Свиленград

Номер на акта: 104
Дата: 21 май 2025 г. (в сила от 11 юни 2025 г.)
Съдия: Добринка Димчева Кирева
Дело: 20255620200176
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 март 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 104
гр. Свиленград, 21.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. К.А
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20255620200176 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №24-0351-000629 от
27.01.2025година на Началник група към ОД на МВР Хасково, РУ
Свиленград , с което на Е. Р. Е. с ЕГН ********** , от село
****************** за нарушение на чл.25,ал.1 от ЗДвП на основание
чл.179,ал.2 вр.с ал.1,т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание
„ГЛОБА” в размер на 200лева , за нарушение на чл.123,ал.1,т.1 от ЗДвП на
основание чл.175, ал.1,т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание
„ГЛОБА” в размер на 200лева и „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА
УПРАВЛЯВА МПС“ за срок от 6месеца .
Жалбоподателят Е. Р. Е. обжалва горе цитираното НП. Твърди се в
жалбата,че същото не било правилно и законосъобразно. Оспорва се
извършеното нарушение от страна на жалбоподателя,а също така се твърди,че
същото било неправилно,тъй като описаните в него факти и обстоятелства не
отговаряли на действителността. С оглед на изложеното моли съда за пълна
отмяна на обжалваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява и не
изпраща представител.
Претендира присъждане на направените по делото разноски ,като не
ангажира доказателства за сторени такива.
Административнонаказващият орган/АНО/- Началник група към ОД на
МВР Хасково, РУ Свиленград , не изпраща представител и не взема
становище.
1
Страна Районна прокуратура – Хасково ,ТО Свиленград, не изпраща
представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:
От приетите писмени доказателства по делото,както и от свидетелските
показания на Б. П. Б. и С. К. К. се установява, че на 10.09.2024 година по
разпореждане на оперативния дежурен на РУ – Свиленград свидетелите Б. П.
Б. и С. К. К. били изпратени в гр.Свиленград в двора на жилищна кооперация
на ****** относно настъпило ПТП.
Пристигайки на място,свидетелите заварили единият от участниците,
водача на лек автомобил Киа с рег. № ****** – собственост на Х.Н.Н. която
била отишла в същият ден на маникюр и поради липса на място за
паркиране,спряла неправилно на изхода на двора на жилищната сграда.
В същото време жалбоподателя и съпругата му искали да излезнат от двора
на жилищната сграда и открили водача на неправилно паркирания
автомобил,но собственичката отказала да премести автомобила и продължила
да оправя маникюра си,поради което жалбоподателя ядосан направил маневра
потегляне за да навлезе по ****** с управлявания от него лек автомобил
марка Мерцедес с рег .№ ****** ,като по този начин избутал паркирания на
входа на неправилно паркиран автомобил и след удара водача напуснал
местопроизшествието.
Водачът на лекият автомобил Мерцедес бил открит в последствие,като бил
изпробван за употреба на алкохол,но уреда отчел 0,00промила .
Пред полицейските служители,жалбоподателя признал за стореното от
него,като обяснил,че се ядосал,тъй като бързал за детската градина.
Полицейските служители приели,че има извършени нарушения от страна
на жалбоподателят по чл.25,ал.1 от ЗДвП,чл.123,ал.1,т.1 от ЗДвП от
ЗДвП,поради което на 10.09.2024год. св. Б. П. Б. съставил в присъствието на
жалбоподателя и свидетеля С. К. К., акт за установяване на административно
нарушение на жалбоподателя,като Акта бил предявен и връчен лично на
жалбоподателя, който не е вписал ,че има възражения по акта.
Срещу Акта в законно установения 7-дневен срок / не е постъпило
писмено възражение.
Била изготвена докладна по случая от актосъставителя,а материалите по
случая били изпратени на прокуратурата,която с Постановление за отказ да се
образува наказателно производство от 13.11.2024г. ,прокурор от РП Хасково
отказал да се образува досъдебно производство,като прекратил преписката и е
изпратил материалите на АНО за ангажиране на адм.наказателната
отговорност на жалбоподателя.
Процесното е получено в регистратурата на АНО на 13.11.2024г.,като на
15.11.2024г. е резолирано за отношение.
Въз основа на Постановлението е издадено обжалваното НП.
2
Видно от Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021година на Министъра на
вътрешните работи, същият определя държавните служители от МВР, които
да извършват контролна и административно наказателна дейност по ЗДвП.
НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 25.02.2025 година,
видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена
–датирана и подписана лично от нарушителя. Възражения относно начина и
формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно
производство.
Налични по АНПр са справка за нарушител водач, справка относно
собствеността на лек автомобил марка Мерцедес и картон на НП.
Изложената по горе фактическа обстановка, се установява по категоричен
начин от свидетелските показания на Б. П. Б. и С. К. К., така също и от
приетите писмени доказателства – Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021година
на Министъра на вътрешните работи,акт за установяване на административно
нарушение,картон на НП, докладна по случая от актосъставителя,
Постановление за отказ да се образува наказателно производство от
13.11.2024г., справка за нарушител водач, справка относно собствеността на
лек автомобил марка Мерцедес, последните приобщени по надлежния
процесуален ред на чл.283 НПК, вр. чл.84 ЗАНН.
Свидетелите Б. П. Б. и С. К. К., възпроизвежда пред съда своите
непосредствени възприятия за случилото и показанията им са
безпротиворечиви, логично систематизирани, като изцяло колерират и с
писмените източници, поради което и съдебният състав ги кредитира изцяло с
доверие. Не се установява посочените свидетели да имат личностно
отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН.
Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания не се
намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на ОД на
МВР Хасково, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка
подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост
от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на
обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които
възпроизвежда в показанията си. И това е така предвид липсата на
противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга
страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите
доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с
насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Ето защо,
според Съда показанията на тези свидетели не са и не се считат за насочени
към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен
ефект, те са пряко относими към фактите, релевантни за констатираното от тях
през процесният ден,но следва да се отбележи,че актосъставителя,така и
свидетеля по акта не са свидетели очевидци,а само са възпроизвели
изложеното от другият участник в ПТП и от направените пред тях
самопризнания на самият жалбоподател.
3
Цениха се от съда и писмените доказателства, приети по делото като част
от АНПр и тези представени по делото, приобщени по реда на чл.283 НПК,
които не се оспориха от страните, по своето съдържание и авторството -
истинността си, поради което се ползваха за установяване на данните
възпроизведени в тях.
Материалната компетентност на издателя на НП – Началник група към
ОД на МВР Хасково, РУ Свиленград, не се оспорва по делото, последната и
се доказва от приетата по делото Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021година
на Министъра на вътрешните работи, с която на определен кръг длъжностни
лица наказващия орган по закон надлежно е делегирал правомощия да издават
НП за нарушения по ЗДвП, в кръга от които изрично визирана е и тази
длъжност, в рамките на териториалната й компетентност – обслужваната
територия.
При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия
си състав достига до следните правни изводи:
Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от
надлежна страна в процеса и в законоустановения срок 14дневен срок – чл.59
ал.2 пр.І от ЗАНН.
На основание чл. 79 б от ЗАНН Съдът констатира, че процесната Глоба не
е платена – видно от информацията, съдържаща се в Писмо с рег.№ 351000-
1562 от 06.03.2025 година на РУ - Свиленград, поради което производството
не подлежи на прекратяване в тази част поради влизане в сила на НП в
резултат на плащане на финансовата санкция.
Разгледана по същество, жалбата се явява частично основателна.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура по отношение на
второто нарушение, които да водят до нарушаване на правото на защита на
жалбоподателя и да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1 от
ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл.
189, ал. 12 от ЗДвП. Актовете, с които се установяват нарушенията по
цитирания закон, се съставят от длъжностни лица на службите за контрол,
предвидени в този закон.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите
на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Спазени са предвидената форма и процесуален ред, както констатиращият
и санкционният актове, имат необходимите реквизити и минимално изискуемо
съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл.
57 от ЗАНН – за НП.
Самото нарушение е описано точно и ясно, както словесно, така и с
посочване на правната му квалификация. Следователно нарушението е
описано по начин, даващ възможност на наказаното лице да възприеме в
4
цялост признаците на същото и да организира адекватно и в пълен обем
правото си на защита, както по време на развилото се
административнонаказателно производство, така и на последвалото съдебно.
Т.е. налице е пълно съответствие между описанието на нарушението от
фактическа страна и законовата разпоредба, която е била нарушена.
Спазена е изцяло административната процедура по съставяне на Акта и
издаване на обжалваното НП.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна, на процесуално
основание, поради недостатък във формата на акта или допуснато друго
процесуално нарушение, от категорията на съществените такива,
рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ.
довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване.
Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият
Съдебен състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не
страда от формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, поради което се явява изцяло
законосъобразен от процесуалноправна страна, акт.
Към момента на извършване на процесните деяния, жалбоподателят е
имал качеството на „водач” на МПС по смисъла на тълкуванието на § 6, т. 25
от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП. В § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП е
дадена легална дефиниция на термина „водач”. От нея следва да се направи
изводът, че АНО следва да установи, че деецът управлява МПС. Понятието
„управление” на МПС включва всяко действие по упражняване на контрол
върху същото, а не само привеждането му в движение. В случая
жалбоподателят не оспорва това обстоятелство, поради което и Съдът приема,
че правилно е бил определен субектът на административнонаказателната
отговорност.
По отношение нарушението по пункт 1 – чл. 25, ал. 1 от ЗДвП:
Съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, водач на пътно превозно средство, който
ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно
превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да
влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в
частност за да прЕ.е в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за
навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата,
трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението,
които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение.
В случая от събраните по делото непротиворечиви показания на
свидетелите Б. П. Б. и С. К. К. се доказа, че на 10.09.2024 г. в гр. Свиленград
жалбоподателят, в качеството си на водач по смисъла на парагр. 6, т. 25 от ДР
на ЗДвП /"Водач" е лице, което управлява пътно превозно средство или..... "/ е
управлявала МПС - лек автомобил марка Мерцедес с рег .№ ******, като при
5
маневра потегляне за да навлезе по ****** с управлявания от него лек
автомобил марка Мерцедес с рег .№ ****** , избутал паркирания на входа на
неправилно паркиран автомобил Киа с рег. № ****** – собственост на Х.Н.Н.
,вследствие на което настъпило ПТП с материални щети ,като след удара
водача напуснал местопроизшествието.
Следователно жалбоподателят е реализирала от обективна страна състава на
административното нарушение по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, доколкото чрез
извършеното от него е предприела маневра, без да се убеди, че това няма да
създаде опасност за участниците в движението и несъобразявайки се с тяхното
положение и скорост на движение, нарушавайки по този начин
предписанието, дадено в чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.
Словесното описание на нарушението е адекватно на посочената правна
норма, същото е отразено ясно, точно и в пълнота както в АУАН, така и в НП.
В процесния случай, като съставомерен резултат е налице причинено
ПТП.
От субективна страна адм. нарушие е извършено от страна на
жалбоподателя виновно – при форма на вината непредпазливост, доколкото не
е предвиждала настъпването на общественоопасните последици, но е бил
длъжен и е могъл да ги предвиди, съгласно чл. 7, ал. 1, вр. чл. 11 от ЗАНН, вр.
чл. 11, ал. 3 от НК, което се потвърди от всички събрани доказателства по
делото.
Правилно според съда жалбоподателя е санкциониран на основание
разпоредбата на чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, като
санкционната норма съответства на процесното нарушение по чл. 25, ал. 1 от
ЗДвП.
Нормата на чл. 179, ал. 2 от ЗДвП гласи, че се наказва с глоба от 200 лв.
водач, който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на
дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие,
ако деянието не съставлява престъпление.
Съобразно разпоредбата на препращащата норма на ал. 1, т. 5, се наказва
всеки, който не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и
другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване,
за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена
опасност за движението.
В съответствие с тези разпоредби и поради неспазените правила за
заобикаляне, вследствие на което е настъпило и ПТП, наказващият орган е
наложил наказание "глоба" в размер на 200 лева, т. е. в определения от
законодателя твърд размер.
Процесното нарушение не съставлява маловажен случай по смисъла на чл.
28 от ЗАНН, тъй като не представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния
вид,поради което обжалваното НП в тази му част следва да бъде потвърдено
6
като правилно и законносъобразно.
По отношение нарушението по пункт 2 – чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП:
Разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП въвежда задължение за водачът
на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно
произшествие, без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да
установи какви са последиците от произшествието.
Легалната дефиниция за "пътнотранспортно произшествие" се съдържа
в параграф 6, т. 30 от ДР на ЗДвП съгласно която това е събитие, възникнало в
процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало
нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно
съоръжение, товар или други материални щети.
В случаят от събраните по делото доказателства безспорно се установява,
че жалбоподателят на посочените по-горе дата и място, управлявайки
процесното МПС при предприемане маневра потегляне, с предната си част на
автомобила избутва паркираният на входа на паркинга на жилищната сграда
лек автомобил КИА с рег.№******, при което и причинява материални щети,
като след реализираното ПТП продължава движението си.
Установено е по безспорен начин, че жалбоподателя след причиненото от
него ПТП не е останал на място,а както се посочи по горе е продължил да
управлява лекият си автомобил.
Приложимата норма регламентира задължение на всеки от участниците за
бездействие - да не напуска мястото на произшествието.
Жалбоподателят не е изпълнил задължението си да спре след настъпването
на ПТП, както и задължението си да не го напуска до пристигането на
органите по контрол на движението по пътищата, което е било задължително,
за което правилно е ангажирана административно-наказателната му
отговорност по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, съгласно която правна норма
"водач, който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно
произшествие" се наказва с две кумулативни наказания: "лишаване от право
да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца" и с "глоба
от 50 лв до 200 лв".
За извършеното от жалбоподателя нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП, АНО му е наложил предвидените две кумулативни наказания, всяко
едно от тях в размер максималния такъв,а именно -"Глоба" в размер на 200 лв
и "Лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца".
При определяне размера на наказанията АНО не е изложил мотиви защо
същите са определени в максималния размер, при което не е приложил
правилно разпоредбата на чл. 27 ЗАНН, съгласно която при определяне на
наказанието следва да се отчита винаги тежестта на конкретното нарушение,
подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи
обстоятелства, имотното съС.ие на нарушителя, както и обществената
опасност и динамиката на съответния вид административни нарушения.
7
В случая АНО е съобразил степента на обществена опасност на деянието,
обективираща вредните последици от извършеното нарушение, която намира
за висока, но не е отчел другите смегчаващи отговорността обстоятелства,
свързани с обстоятелството, че извършеното нарушение е провокирано от
водачът на неправилно паркираното МПС , който въпреки,че е бил преканен
да премести лекият си автомобил,тъй като е препречил входа на паркинга е
отказал най демонстративно, сравнително младата възраст на нарушителя,
оказаното съдействие на нарушителя при откриването му,доколкото същият
си е признал пред полицейските служители за осъщественото от него , поради
което съдът намира, че размера на определените наказания следва да бъде
намален до минималния такъв предвид от законодателя, а именно "Глоба" в
размер на 50 лв /петдесет лева/ и "Лишаване от право да управлява МПС, за
срок от 1 /един/ месец", в каквато насока следва да се измени обжалваното
НП.
Относно разноските в настоящото производство :
С оглед изхода на делото в полза на жалбоподателя следва да се присъдят
част от направените от него разноски ,но доказателства за сторени такива не
се ангажираха,поради което съдът не присъди такива.
Мотивиран от гореизложеното и на основание 63, ал. 1, вр.ал. 2, т. 4 и т.5
от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законносъобразно Наказателно
постановление /НП/ №24-0351-000629 от 27.01.2025година на Началник
група към ОД на МВР Хасково, РУ Свиленград , в частта с което на Е. Р. Е. с
ЕГН ********** , от ********* за нарушение на чл.25,ал.1 от ЗДвП на
основание чл.179,ал.2 вр.с ал.1,т.5 от ЗДвП е наложено административно
наказание „ГЛОБА” в размер на 200лева.

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ №24-0351-000629 от
27.01.2025година на Началник група към ОД на МВР Хасково, РУ
Свиленград ,в частта с което на Е. Р. Е. с ЕГН ********** , от ********* за
нарушение на чл.123,ал.1,т.1 от ЗДвП на основание чл.175, ал.1,т.5 от ЗДвП е
наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 200лева и
„ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС“ за срок от 6месеца ,
като НАМАЛЯ размера на наложеното административно наказание
„Глоба” от 200 лв. на 50 лв. и НАМАЛЯ размера на наложеното
административно наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА
МПС“ за срок от 6месеца на 1 месец.

8
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
– Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
9