№ 317
гр. Бургас, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Веселка Г. Узунова
Таня Д. Евтимова
при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева
като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно
гражданско дело № 20222100502243 по описа за 2022 година
Производството по делото е по чл. 258 и следващите от ГПК, образувано по въззивната
жалба на Областна дирекция на МВР- Бургас(ОД МВР-Бургас), със седалище:гр.Бургас,
ул.“Христо Ботев“№46, представлявана от директор К.К., чрез процесуален представител
юрисконсулт А.Д., против Решение №2635/18.11.22 г., поправено с Решение № 2677/ 22.11.22 г. по
гр. д.№ 5692/22 г. по описа на Бургаски районен съд, с което ОД МВР-Бургас е осъдена да заплати
на И. К. Б. ЕГН ********** от гр.Б**** следните суми: 747,12 лв. допълнително възнаграждение
за положен извънреден труд от 88,23 часа за периода от 11.06.2019 г. до 09.07.2020 г., дължими по
силата на служебното правоотношение, с което Б. е заемал длъжността „*****“, ведно със
законната лихва за забава върху главницата от депозиране на исковата молба в съда 02.09.22г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 185, 31 лв., представляваща
обезщетение за забава, считано от падежа на всяко вземане за периода 01.08.2019 г. до 01.09.22 г.,
на основание чл.179, ал.1 от ЗМВР, вр. чл.178 ал.1,т.3 от ЗМВР и чл. 86, ал.1 от ЗЗД. Със същото
решение Областна дирекция на МВР Бургас е осъдена да заплати на И. Б. също съдебно-деловодни
разноски за проведеното производство, а на Държавата- държавна такса за делото и разноски за
възнаграждението на изслушаното в районния съд вещо лице.
Във въззивната жалба решението се сочи за неправилно, поради нарушение на
материалния закон и като необосновано.
Страната счита, че положеният от ищеца нощен труд не би следвало да се преизчислява по
правилата на Кодекса на труда(КТ) и Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата(НСОРЗ) с коефициент 1, 143, за да се приравни към дневен.
Поддържа, че по отношение организацията на работната заплата и полагането на нощния
1
труд в конкретното правоотношение, приложение намират правилата на действалите в процесния
период наредби за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата и работното време, режима на дежурство, времето за
отдих и почивките на държавните служители в МВР, както и чл.187 от ЗМВР, които са действали
паралелно по време с НСОРЗ, уреждайки по-специален за системата на МВР начин заплащането
на нощния труд.
В тези специални нормативни актове липсва текст, който да постановява приложението на
посочения коефициент. Освен това за целия процесен период, съгласно тези норми,
съотношението между дневен и нощен труд в системата на МВР е единица, тъй като
продължителността им е равна- по 8 часа.
При преизчисляване на нощния в дневен труд не се генерирал извънреден труд, т.к.
горепосоченият коефициент служел само за правилното определяне и увеличено заплащане на
дължимото възнаграждение на служител, работил седем часа през нощта.
Извънреден труд би бил налице само ако работниците и служителите действително
полагат такъв извън установеното за тях работно време, какъвто настоящият случай не е. Твърди,
че за положения нощен труд между 22. 00 и 6 00 часа, на държавните служители се дължи
допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв., а след 01.02.20 г., по един лев за
всеки отработен час.
Позовава се на това, че в системата на МВР работят три категории служители, чийто статут
се урежда различно и това е регламентирано в чл.142 от ЗМВР.
Ищецът по делото попадал в първата категория държавни служители по ЗМВР, визирани, в
горепосочената разпоредба, т.е. е полицейски орган, за когото е приложима единствено
регламентацията на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.
Аргументи за неправилност на изложените от първата инстанция разсъждения по спора, се
черпят и от произнасянето на СЕС с решение от 24.02.22 г. по дело С- 262/ 20 г., по отправено до
СЕС преюдициално запитване от РС- Луковит, във връзка с гр.д.№ 66/2019 г. , за тълкуване
нормите на Директива 2003/88/ЕО на ЕС и на Съвета от 04. 11. 2003г. и съответствието им с
националното законодателство.
В обобщение на изложеното се моли за отмяна на решението на РС и за постановяването на
друго, с което претенцията на ищеца да бъде изцяло отхвърлена, като неоснователна и недоказана.
Дирят се разноски за производството. Ако жалбата бъде счетена за неоснователна, се прави
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от другата страна и
искане за намаляването му до размера на минимално според НМРАВ, предвид ниската фактическа
и правна сложност на делото. Не се ангажират нови доказателства.
В подадения в рамките на предвидения в закона процесуален срок отговор на
въззивната жалба от въззиваем И. К. Б., чрез процесуалния му представител адвокат С. К.,
горната се сочи за изцяло неоснователна. Страната поддържа, че решението на РС е правилно и
законосъобразно. Изразява се пълно съгласие с фактическите и правни съображения на първата
инстанция, изложени в мотивите на акта й, обосноваващи крайното становище на БРС по спора.
С оглед това се моли за потвърждаване на обжалваното решение.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК страната прави възражение за прекомерност на
претендираното юрисконсултско възнаграждение от ОД МВР-Бургас, поради ниската фактическа
2
и правна сложност на делото. Не се ангажират нови доказателства.
Проверката на БОС по чл.267 от ГПК е посочила въззивна жалба за редовна и
допустима, а проверката на съдебното решение, извършена служебно по чл.269 от ГПК, го сочи
за валидно и допустимо.
По съществото на спора, предвид въведените възражения за неправилност на съдебното
решение, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и в приложението на
закона, съдът приема за установен от фактическа и правна страна следното:
Производството по гр.д.№5692/22г. по описа на БРС е образувано по предявени от И. К. Б.
срещу ОД на МВР – гр. Бургас обективно кумулативно съединени искове за осъждането на
дирекцията да му заплати следните суми: сумата от 330 лева, представляваща допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд в размер от 55 часа за периода от 11.06.2019 г. до
09.07.2020 г., дължимо по силата на служебно правоотношение за заеманата длъжност „*****“,
ведно със законна лихва от депозиране на исковата молба в съда – 02.09.2022 г., до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата от 33 лева, представляваща обезщетение за забава,
считано от падежа на всяко вземане до 01.09.2022 г., на основание чл. 179 ал. 1 ЗМВР вр. чл. 178
ал. 1 т. 3 от ЗМВР и чл. 86 ЗЗД.
Страната е твърдяла, че за периода от 11.06.2019 г. до 09.07.2020 г. е полагала труд на
длъжността „*****“ към ОДМВР - Бургас по служебно правоотношение.В посочения период е
положил общо 410 часа нощен труд, който преизчислен с коефициента 1.143 възлиза на 465 часа.
Поддържал е, че преизчисляването на нощния към дневен труд води до извънреден труд от 55
часа, който следва да му бъде допълнително заплатен от работодателя.
Дирил е и разноски за производството.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал отговор на
исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявените искове. Твърди
се, че трудът е заплатен по действащите тогава правила, като НСОРЗ, на която се позовава ищецът,
се прилага само за работниците по трудово правоотношение, докато ищецът е държавен служител
и неговото положение е уредено в ЗМВР. Сочи се, че за преизчисляването на нощния труд към
дневен труд важат Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. и Наредба № 8121з36/07.01.2020г., поради
което не е налице празнота в закона. Поддържа се, че приложимият за преизчисление коефициент
е 1. Излага се, че в случая липсва положен извънреден труд, тъй като служителят е работил 8 часа
по график на дежурство, поради което няма допълнителни часове за заплащане. Молило се е за
отхвърляне на предявените искове. Дирени са съдебно- деловодни разноски.
Допуснато е изменение на предявените искове,съобразно заключението на вещото лице по
делото, като размерът на главницата е увеличен от 330 лева на 747,12 лева за 88,23 часа,
извънреден труд, положен за периода от 11.06.2019 г. до 09.07.2020 г., а размерът на мораторната
лихва е увеличен от 33 лева на 185,31 лева за периода от 01.08.2019 г. до 01.09.2022г.
Със съдебното решение Бургаски районен съд е уважил изцяло предявените от ищеца
искове(след изменението), с правно основание чл. 179 ал. 1 ЗМВР, вр. чл. 178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР и
чл. 86 ЗЗД, като е счел за неоснователни възраженията за недължимост на сумите, направени от
страна на ответника.
Въззивният съд напълно споделя тези крайни правни изводи по спора и в тази връзка и
с оглед направените от въззивника възражения, излага следните съображения:
3
Фактическата обстановка по делото е изцяло безспорна.
Между страните не се спори, а това се установява и от представените от ответника писмени
доказателства, че през процесния период страните са били в служебно правоотношение, по силата
на което ищецът е полагал труд на посочената в исковата молба длъжност, като съшият е работил
на 24-часови смени по график, при сумирано отчитане на работното време на тримесечие.
Според заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, пред
БРС, в периода 11.06.2019 г. до 09.07.2020г., ищецът е положил общо 617 часа нощен труд, които
преизчислени с коефициент 1,143 възлизат на 705,23 часа дневен труд. Установява се, че разликата
между преизчисления и реално положения от ищеца нощен труд възлиза на 88,23 часа, за които се
полага допълнително трудово възнаграждение, изчислено като извънреден труд, в размер на
747,12 лв. Видно е също така от експертизата, че сборът на лихвите за забава върху дължимите от
ответника суми за допълнително възнаграждение за извънреден труд, за периодите от изпадането в
забава за отделните вземания до предявяването на иска, е в размер на 185,31 лв. Съдът е
кредитирал заключението на вещото лице като обективно, безпристрастно и неоспорено от
страните.То се възприема като такова и от настоящата инстанция.
Няма спор, че горепосочените суми главница и лихви не са заплатени от ответника на
ищеца.
При тези данни, спорът между страните е само правен:
Той касае правилното приложение на материалния закон, т.к. според въззивника
служебното правоотношение между страните, предвид естеството му, се урежда от ЗМВР и
подзаконовите нормативни актове по неговото приложение, издадени в тази връзка от министъра
на вътрешните работи за отчитането и заплащането на труда, положен от служителите на
подчинение на това министерство, а претенцията на въззиваемия ищец почива на правни норми от
трудовото законодателство, явяващо се общо за специалната материя на служебните отношения в
МВР, поради което и неприложимо според ответника за обсъждания казус.
Въззивният съд намира изнесените от жалбоподателя възражения за неоснователни.
Съгласно чл.176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители се
състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, едно от които е за
извънреден труд /чл.178,ал.1,т.3 ЗМВР/. Нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно ,40 часа седмично при 5-дневна работна седмица
/чл.187,ал.1 ЗМВР, преди изменението с ДВ бр.60/2020г /.Работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни –подневно, а за работещите на 8- , 12- или 24-часови смени-
сумарно на тримесечие /чл.187,ал.3 ЗМВР/. Работата извън редовното работно време от 280 часа
годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечие –за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50% увеличение върху
основното месечно възнаграждение /чл.187, ал.5, т.2, вр. ал.6 ЗМВР, в редакцията, относима към
исковия период/.
Разпоредбата на чл.143,ал.1 КТ съдържа дефиниция на понятието“извънреден труд“- това е
трудът, който се полага от работника, със знанието и без противопоставянето на работодателя,
извън установеното работно време. В чл.50а от ЗДСл също е посочено, че извънреден е трудът,
който се полага от държавния служител извън установеното за него работно време, освен в
случаите на чл.50 ЗДСл, въз основа на мотивирана писмена заповед на органа по назначаването.В
ал.2 на същия законов текст е налице препращане към КТ относно допустимостта,
4
продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд. При преценката дали
служителят/ работникът е положил извънреден труд, се изхожда от нормалната продължителност
на работното време.
Безспорно ищецът има качеството държавен служител –полицейски орган по смисъла на
чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР. Чл.187,ал.3 МВР/ в действащата към исковия период редакция/ е
предвидил, че при работа на смени е възможно полагане на труд през нощта между 22 часа и 6
часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Анализът на тази разпоредба сочи, че посочените 8 часа нощен труд са максимално допустимите,
а не, че такава е нормалната продължителност на работното време през нощта. В подкрепа на
това е и фактът,че законодателят е използвал израза „средно 8 часа“ за всеки 24-часов период.
Поради това съдът не споделя тезата на въззивника, че нормалната продължителност на работното
време през нощта за държавните служители –полицейски органи е 8 часа и е равна на нормалната
продължителност на дневното работно време, а счита, че в ЗМВР не е фиксирана такава нормална
продължителност на работното време през нощта. Аргумент в подкрепа на това е, че след
изменението на ЗМВР, чл.187,ал.1/ДВ бр.60/2020г., т.е. след 10.07.20г./ вече нормативно е
определена нормалната продължителност на работното време през нощта на 8 часа. За процесния
период са действали наредби на министъра на вътрешните работи - Наредба № 8121з-776/
29.07.2016 г., Наредба № 8121з-908/02.08.2018г.(в нея е предвидено, че за нощния труд се заплаща
допълнително възнаграждение) и Наредба №8121з-36 от 07.01.2020г. , като само наредбата,
действала в предходен период-(№8121з-407 от 11.08.2014г.) съдържа правило, че при сумирано
отчитане на отработеното време, общият брой часове нощен труд се умножава по коефициент
0,143, а полученото число се събира с общия брой отработени часове през отчетния период.
Редът и начинът на отчитане на работното време при сумирано такова, не е уреден в КТ,
ЗМВР или ЗДСл. Това е предмет на подзаконова нормативна уредба. По отношение на работещите
по трудови правоотношения, то става чрез НСОРЗ и Наредбата за работното време, почивките и
отпуските/НРВПО/. Чл.9а, ал.4 от последната предвижда, че когато се полага нощен труд, сборът
от работните часове по графика на работника или служителя по ал. 3 се изчислява след
превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд, с
коефициента по чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. Съответно чл. 9г от НРВПО предвижда отработените
часове от работника/ служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано
изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени съгласно чл. 9б, да се отчитат
за извънреден труд по реда на чл. 149 от КТ пред инспекцията по труда. Съгласно чл. 9, ал. 2 от
НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място. Тъй като според КТ нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа, а на
нощното- 7 часа, то отношението между двете величини формира коефициент 1, 143.
Подзаконовите нормативни актове, издадени на основание законовата делегация на
чл.187,ал.9 от ЗМВР/ преди изменението с ДВ бр.60/2020г/, с изключение на наредбата от 2014г,
не съдържат регламентация, аналогична на тази в подзаконовите нормативни актове, издадени по
КТ и по–конкретно НСОРЗ. С оглед на коментираната по-горе липса на законова норма, уреждаща
нормалната продължителност на работното време през нощта за държавните служители/до
изменението на ЗМВР през 2020година/, вкл.и за тези по чл.142,ал.1,т.1 ЗМВР, настоящият състав
намира, че за неуредените случаи следва да се приложат разпоредбите, които се отнасят до
5
подобни случаи, т.к. това отговаря на целта на акта-чл.46,ал.2 ЗНА.
След като е безспорно, че полицейските служители са държавни служители, то за
неуредените случаи в ЗМВР следва да се приложи общия ЗДСл. Съгласно принципните
разяснения, дадени в т.23 на ТР №6/06.11.2013г на ОСГТК на ВКС, в МВР има служители,
назначени по трудови договори и такива по служебно правоотношение, като тези от втората група
са държавни служители по смисъла на ЗДСл и общият закон намира субсидиарно приложение по
отношение на тях, при липса на изрична разпоредба в ЗМВР. Обратното би поставило в
неравностойно положение държавните служители в МВР по отношение на другите държавни
служители, а също и спрямо работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения.
Макар в действащия ЗМВР да няма законова делегация, препращаща към общия Закон за
държавния служител /подобно на пар.1а-нов –ДВ,бр.69/2008г,отм.-ДВ-бр.88/2010г от ДР на
отменения ЗМВР/, доколкото няма изрично уредено нещо друго, ЗДСл намира субсидиарно
приложение. Съобразно разпоредбата на чл.67,ал.3 от ЗДСл, минималните и максималните
размери на основните заплати по нива и степени за държавните служители, размерите на
допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5, както и редът за получаването им, се определят
с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото
законодателство.Чл.50а ,ал.2 от ЗДСл също препраща към КТ, относно продължителността,
отчитането и заплащането на извънредния труд.
При липсата на нормативно уредена нормална продължителност на работното време през
нощта за полицейските служители, следва да се приеме за такава посочената в чл.140,ал.1 КТ -7
часа при 5-дневна работна седмица.В цитираните във въззивната жалба на ответната страна
наредби на министъра на вътрешните работи безспорно липсва правило, съобразно което
отработените часове нощен труд се превръщат в дневни, при сумарно изчисляване на работното
време.Тъй като обаче размерите на допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от
определените в трудовото законодателство и при липса на изрична уредба в наредбите, издадени
от министъра на вътрешните работи, при наличието на законова непълнота, следва да намери
приложение НСОРЗ. Съгласно разпоредбата на чл.9,ал.2 от цитирания нормативен акт, при
сумарно изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент,
равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място,
т.е.приложимият коефициент е 1,143. Възприемането на обратното становище би поставило
държавния служител в системата на МВР в неравностойно положение спрямо работниците по
трудово правоотношение и другите държавни служители, чиито правоотношения се регламентират
от КТ и ЗДСл. При трудово правоотношение и сумирано изчисляване на работно време,
работодателят отчита работното време на конкретния работник или служител в края на отчетния
период - в случая на тримесечие. Когато нормата работно време за този период е надвишена, ще се
отчете извънреден труд – така часовете, получени над определената норма часове (след
превръщането на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ), представляват
извънреден труд.Поради това съдът намира за неоснователно възражението в жалбата, че НСОРЗ
не намира приложение спрямо държавните служители в МВР и, че след превръщането на нощните
часове в дневни, не се кумулира извънреден труд.
С оглед въведените възражения, съдът намира, че следва да изложи мотиви и във връзка с
решение на СЕС от 24.02.2022г. по дело С-262/20, образувано по преюдициално запитване,
отправено от РС –Луковит. В него е прието,че чл.8 и чл.12, буква а/ от Директива 2003/88/ЕО не
6
налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната
продължителност на нощния труд за работници в публичния сектор е по-кратка от нормалната
продължителност на труда през деня. Съдът е приел, че във всички случаи в полза на такива
работници трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното
време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволят да се компенсира
особената тежест на нощния труд.
В националното ни законодателство изобщо не съществува до 2020г /вкл. и през исковия
период/ норма, определяща нормалната продължителност на нощния труд на държавните
служители в системата на МВР, така че отговорът на този въпрос не променя становището на
настоящия състав.
От друга страна, предвиденото заплащане на нощния труд от 0,25 лв. за всеки отработен
час и ободряващи напитки, според съда не може да компенсира особената тежест на нощния труд,
по смисъла вложен в решението на СЕС. Следва да се има предвид, че посочената ставка е
определена и в чл.8 от НСОРЗ и работниците по трудово правоотношение също получават
допълнително възнаграждение в този размер за всеки отработен час нощен труд, което води до
извод, че в това отношение е налице равно третиране между държавните служители в МВР и
работещите по трудово правоотношение. Остава обаче различното третиране на двете категории
лица по отношение на преобразуването на нощните часове в дневни.Това означава, че посоченото
допълнително заплащане от 0,25 лв. на час не съставлява компенсаторен механизъм за служители
в МВР по начин, различен от прилагания за работещите по трудово правоотношение. Налага се
извод за липсата на такъв механизъм за гарантиране на защитата на здравето и безопасността на
служителите в МВР, с оглед по–голямата продължителност на нощния труд. Останалите
посочени от въззивника придобивки- ранно пенсиониране, безплатна храна, униформено облекло,
обезщетения при прекратяване на служебното правоотношение в по-голям размер и др., съдът не
счита за компенсиращи конкретно тежестта на полагания нощен труд.
По отношение на приетото от СЕС, че с оглед чл.20 и 31 от ХОПЕС е допустимо
определената в законодателството на държава–членка нормална продължителност на нощния труд
от седем часа за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния
сектор, вкл. полицаи и пожарникари, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и
разумен критерий, т.е. е свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е
съразмерна с тази цел, следва отново да се има предвид, че до 2020г. няма определена нормална
продължителност на нощния труд за полицаите, а такава е определена по-късно. Изложените
доводи от въззивника за специфичния характер на работа на служителите в МВР, свързана със
защита правата и свободите на гражданите, с противодействие на престъпността и опазване на
обществения ред, с което се обосновава различното им третиране, не могат да бъдат възприети
като обективен и разумен критерий, свързан с допустима от закона цел за неприлагане на
преобразуването на часовете положен нощен труд в дневен, поради въведени други
компенсаторни механизми.Това е така, тъй като наред с изброените от въззивника придобивки на
служителите в МВР, до м.август 2016г. наредбите на министъра на МВР са предвиждали такова
преобразуване и отпадането му след този момент не е обосновано с никаква допустима от закона
цел.Но дори да се приеме,че такава е налице, в полза на служителите в МВР не са предвидени
мерки за защита и за компенсиране на особената тежест конкретно на положения нощен труд.
Тъй като пред въззивния съд не е пренесен спорът за размера на претендираното ДТВ и за
размера на дължимата върху него мораторна и законна лихва за забава, съдебният състав не излага
7
нарочни съображения в такава насока.Ограничава се с отбелязването на безспорния факт на
забавата за изплащане на главницата, което налага присъждането и на обезщетение за
закъснението в размер на законната лихва за забава, върху нея.
В обобщение на казаното, поради съвпадение на крайните правни изводи на двете
съдилища, решението на Бургаски районен съд следва да бъде потвърдено.
С оглед този изход от обжалването, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, въззиваемият има право на
всички направени в хода на делото разноски. По делото има доказателства за сторени такива в
размер на 480лв. с ДДС, представляващи заплатено възнаграждение за представителството на
страната от един адвокат в настоящата инстанция. Направено е възражение за прекомерност на
същото от страна на ОД на МВР, което този съд приема за неоснователно, т.к. оспореният хонорар
е под минималния по чл.7,ал.2 (изчислен на база обжалваемия интерес), при прилагане на чл.2,ал.5
от НМРАВ(определяне на възнаграждение върху всеки иск поотделно), поради което не може да
бъде намаляван.
Мотивиран от горното, Окръжен съд-Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2635/18.11.2022г., поправено с Решение №2677/22.11.22г. по
гр.д.№5692/2022г. –двете по описа на Бургаски районен съд.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР - гр. Бургас, Булстат ****, с адрес: гр. Бургас,
ул.“Христо Ботев“ № 46, ДА ЗАПЛАТИ на И. К. Б. ЕГН ********** от гр.Б****, сумата 480.00
лева(с ДДС), съдебно-деловодни разноски по в.гр.д.№2243/2022г. по описа на Бургаски окръжен
съд, сторени за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8