№ 20683
гр. София, 15.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20241110124598 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ, чл.
415, ал. 1 ГПК вр. чл. 186, ал. 2 ЗЗД и чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че на 24.11.2023 г. е депозирал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против Л. Н. П. за
заплащане, както следва: 1/3 част от следните суми: сумата от 3373,42 лв., главница за
топлинна енергия за имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. **, аб. № **, за периода
м.05.2020 г.-м.04.2022 г., сумата от 23,94 лв., главница за дялово разпределение за периода
м.10.2020 г.-м.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата 24.11.2023 г.
до окончателното изпращане, сумата от 598,09 лв., мораторна лихва върху главниците за
топлинна енергия за периода 15.09.2021 г.-10.11.2023 г., сумата от 5,60 лв., мораторна лихва
върху главниците за дялово разпределение за периода 16.12.2020 г.-10.11.2023 г., и разноски
по делото. В тази връзка било образувано гр.д. № 57054/2023 г. по описа на СРС, 161-ви с-в,
като била издадена исканата заповед за изпълнение. Заповедта била връчена на ответниците,
които в срок възразили, поради което на ищеца било указано да предяви искове относно
вземанията си, което указание се изпълнявало с депозирането на настоящата искова молба.
Ищецът сочи, че ответницата като собствениза на идеалната част от процесния
топлоснабден имот била клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на на § 1,
т. 42 ДР ЗЕ. Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
осъществявала при публично известни Общи условия на ищеца. Тези Общи условия влизали
в сила в едномесечен срок от публикуването им в един централен и един местен ежедневник
и имали силата на договор. Според клаузите на тези общи условия купувачите на топлинна
енергия били длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-
1
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Ответниците били използвали
доставената им топлинна енергия през исковия период. До момента обаче ответниците не
погасили задълженията си. Ищецът сочи, че в изпълнение на чл. 138б ЗЕ етажните
собственици на сградата, в която се намирал и процесният имот, били сключили договор за
извършване на услугата дялово разпределение с „Техем Сървисис“ ЕООД. Сумите за
топлинна енергия били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края
на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата за дялово
разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота били
издадени изравнителни сметки. Ето защо ищецът моли съда да постанови решение, с която
да бъде признато за установено, че ответницата му дължи 1/3 част от процесните суми –
главници и лихви, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 24.11.2023 г. –
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
до окончателното й изплащане. Претендира разноски.
Ответницата Л. Н. П. признава предявените против нея искове. Моли за разсрочване
на изпълнението на бъдещото решение на 10 или 12 вноски, като сочи свое тежко
заболяване, от което се лекува и което не й позволява да работи.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД изразява
становище за основателност на исковете.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с доводите
на страните съгласно чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По исковете с искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ, чл.
415, ал. 1 ГПК вр. чл. 186, ал. 2 ЗЗД и чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Между страните няма спор, че ищцовите претенции са възникнали в размерите,
посочени в исковата молба, нито че не са погасени от ответницата чрез плащане. В този
смисъл и с доклада на делото са обявени за безспорни всички правопораждащи по
основание и размер исковите претенции факти. Исковете следва да се уважат изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът.
Ищецът е сторил в исковото дело разноски от 30,01 лв. за държавна такса, а на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, ред., ДВ, бр. 8/2017 г., съдът определя юрисконсултско
възнаграждение от 100 лв., или общо разноски от 130,01 лв. В заповедното дело разноските
на ищеца, дължими от ответницата, са в размер на 40 лв.
По разсрочване на изпълнението:
Искане от страна на ответницата за разсрочване на задълженията е допустимо и в
случаите на предявен установителен иск по чл. 415 ГПК – т. 14 от Тълкувателно решение
18.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Разгледано по същество, искането е основателно. Представените от ответницата
2
писмени доказателства сочат, че тя страда от тежко онкологично заболяване и в момента е
безработна. Пенсията й като вдовица е 460 лв. мес. При определяне размера на сумата, която
ответницата следва да плаща месечно, съдът съобрази упоменатите по-горе обстоятелства и
намира, че задължението следва да бъде разсрочено, като ответницата следва да заплаща
месечно сумата от 100 лв., платима до 30-то число на месеца, за който се отнася, считано от
месеца, следващ месеца, през който решението влезе в законна сила (за първата месечна
вноска) до окончателното изплащане на задълженията
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, против Л. Н. П., ЕГН **, искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр.
чл. 150 ЗЕ, чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 186, ал. 2 ЗЗД и чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
че ответницата дължи на ищеца 1/3 част от следните суми: сумата от 3373,42 лв., главница
за топлинна енергия за имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. **, аб. № **, за периода
м.05.2020 г.-м.04.2022 г., сумата от 23,94 лв., главница за дялово разпределение за периода
м.10.2020 г.-м.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата 24.11.2023 г.
до окончателното изпращане, сумата от 598,09 лв., мораторна лихва върху главниците за
топлинна енергия за периода 15.09.2021 г.-10.11.2023 г., сумата от 5,60 лв., мораторна лихва
върху главниците за дялово разпределение за периода 16.12.2020 г.-10.11.2023 г., които
вземания са предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена на 06.12.2023 г. по гр.д. № 64739/2023 г., СРС, 161-ви с-в.
ОСЪЖДА Л. Н. П., ЕГН **, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 130,01 лв., разноски, сторени в
производството, и сумата от 40 лв., разноски, сторени в производството по гр.д. №
64739/2023 г., СРС, 161-ви с-в.
РАЗСРОЧВА на основание чл. 241, ал. 1 ГПК изпълнението на дължимите съгласно
настоящото решение суми за главница, лихви и разноски, като ПОСТАНОВЯВА Л. Н. П.,
ЕГН **, да заплаща на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 100 лева
месечно, платима до 30-то число на месеца, за който се отнася, считано от месеца, следващ
месеца, през който решението влезе в законна сила (за първата месечна вноска) до
окончателното изплащане на задълженията.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД като
помагач на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Софийския градски
съд.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се
удостовери в отрязъците от съобщенията.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4