Р Е Ш Е Н И Е
№ … … …
град Кърджали,
23.07.2020
год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кърджалийският
административен съд, ...……...…………...………….. в публично ….……..…………
заседание
на осемнадесети юни .........................................................................................................
през
2020/две хиляди и деветнадесета/ година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИКТОР АТАНАСОВ
при секретаря ………………………………………………………..…
Мариана Кадиева, .………….…..…..….…....
като
разгледа докладваното от .....………….........................
съдията Виктор Атанасов .........................
административно
дело ........... №93
…..…… по описа
за
.………..…….
2020 година .........................
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е административно, по реда на Раздел
І/първи/ на Глава Х /чл.145 и следв./ от Административно-процесуалния
кодекс/АПК/, във вр. с чл.76, ал.5 от ЗЗО.
Образувано
е по жалба на Многопрофилна болница за активно лечение /МБАЛ/ „Д-р Атанас
Дафовски” АД, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, представлявана
от изпълнителния директор Т.Д.Ч. ***, против против Заповед за
налагане на санкции №РД-21-16
от 13.01.2020 год., издадена от директора на Районна здравноосигурителна
каса/РЗОК/ - град Кърджали, В ЧАСТТА Й по т.2, т.3 и т.12, с всяка от които, на
жалбодателя е наложена санкция - финансова неустойка,
в размер на 200.00 лева или общо 600.00/шестстотин / лева, за констатирани
нарушения на НРД за МД за 2018 год., от които, по т.2 и т.3 - нарушения на
условията и реда за оказване на медицинска помощ и по т.12 - нарушение на
установените изисквания за работа с медицинска документация, като със същата заповед,
директорът на РЗОК - Кърджали е разпоредил дължимите суми да се преведат по банков път, по
посочената банкова сметка, ***/четиринадесет/ дни от получаването на заповедта
с указание, че ако същата не бъде внесена доброволно в този срок, ще бъде
прихваната от следващото плащане по договора на изпълнителя на
медицинска помощ с НЗОК.
Жалбодателят заявява в жалбата, че счита
така издадената заповед за налагане на санкции, в частта й по т.2, т.3 и т.12 за
незаконосъобразна, поради което я обжалва, с молба съдът да ги отмени изцяло,
като постановени при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, ведно с всички законни последици
от това, както и да му бъда присъдени направените разноски по делото. Твърди, че
дейностите в описаните и обжалвани три случая са действително и реално
извършени, при спазване изискванията на НРД за медицинските дейности за 2018
год. и ЗЗО, както и че са спазени изискванията за хоспитализация и дехоспитализация на пациенти, заложени в диагностично-лечебния
алгоритъм на съответните клинични пътеки. Твърди също, че при извършването на
проверката, по повод на която е издадена атакуваната заповед, административният
орган допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които опорочавали
цялото административно производство и налагали отмяна на индивидуалния
административен акт, без дори съдът да се произнася по съществото на спора.
На
11.02.2020 год. жалбодателят - Многопрофилна
болница за активно лечение/МБАЛ/ „Д-р Атанас Дафовски”
АД, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, представлявана от
изпълнителния директор Т.Д.Ч. ***, е депозирал и допълнение към така подадената
жалба, в която отново счита издадената Заповед за налагане на санкции №РД-21-16
от 13.01.2020 год. на директора на РЗОК - Кърджали в оспорваните точки за неправилна,
недоказана(!?) и незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния закон и
административнопроизводствените правила. Излага
доводи, като сочи, че е налице съществено нарушение административнопроизводствените
правила при издаване на оспорваната Заповед за налагане на санкции
№РД-21-16/13.01.2020 год., т.к. Заповед №РД-20-413/17.09.2019 год. на директора
на РЗОК - Кърджали, въз основа на която е извършена проверката на лечебното
заведение, не съдържала основен реквизит, а именно - не бил посочен определен
период от време, който да бъде обект на проверка, така както изисква чл.4,
ал.1, т.1, б.„а” от Инструкция №РД-16-31 от 23.06.2016 год., издадена от
управителя на НЗОК, а бил посочен само период за извършване на фактическото
разглеждане на събраната документация. Сочи се също, че в Протокол
№ПП-438/29.10.2019 год. било посочено, че е извършена проверка на дейността на
лечебното заведение за периода 01.08. до 30.08.2019 год., но тъй като в
заповедта не бил посочен период от време, за който да бъде проверена дейността
на МБАЛ, не ставало ясно как, проверяващите лица са избрали точно този отрязък
от време - 01.08. до 30.08.2019 год. Предвид
изложеното, отново моли да да постанови решение, с
което да отмени Заповед за налагане на санкции №РД-21-16/13.01.2020 год. на
директора на РЗОК – Кърджали, в обжалваната й част по т.2, т.3 и т.12.
Претендира присъждане и на разноските по делото, включително адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство.
Редовно
призован за съдебните заседания, жалбодателят - Многопрофилна
болница за активно лечение/МБАЛ/ „Д-р Атанас Дафовски”
АД, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, не се представлява. От
упълномощения му процесуален представител – адв.Н. М.
от АК – ***, е постъпила писмена молба, в която, с оглед на събраните по делото
доказателства, отново моли да бъде да отменена Заповед за налагане на санкции
№РД-21-16/13.01.2020 год. на директора на РЗОК - Кърджали в атакуваните й
части, касаещи т.2, т.3 и т.12, като постановена при неправилно приложение па
материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, ведно с всички законни последици от това, като и претендира да бъдат
присъдени и направените по делото разноски. В молбата счита, че от
доказателствата по делото се установило по безспорен и категоричен начин, че е
допуснато съществена нарушение на административно-производствените правила при
издаване на оспорената заповед, като се сочи, административният акт, въз основа
на който е била извършена проверката в МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски”
АД *** - Заповед №РД-2О41/17.09.2019 год. на директора на РЗОК - Кърджали, не
съдържала задължителен реквизит - не бил посочен периода от време, който ще
бъде обект на проверката, което счита за съществено нарушение на императивната
разпоредба на чл.9, ал.2, във вр. с чл.4, ал.1, т.1, б.А от
Инструкция №РД-16-31/23.06.2016 год. за условията и реда за осъществяване на
контрол по чл.72, ал.2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8 от ЗЗО. Сочи, че в Заповед
№РД-20-41/17.09.2019 год. на директора на РЗОК - Кърджали бил посочен само
периодът на фактическото проверяване на изисканата документация, като счита, че
този пропуск при извършената проверка е от категорията на съществените и налага
отмяна на атакуваната заповед, ведно с всички законни последици от това. С
оглед на изложеното съда да отмените атакувания административен акт, като присъдите
на жалбодателя и направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата -
директорът на РЗОК – Кърджали, редовно призован за съдебните заседания, не се
явява, представлява се редовно упълномощен процесуален представител – гл.юрк.К.С., която оспорва жалбата и счита същата за
неоснователна, като намира оспорената заповед за законосъобразна, като издадена
при спазване на материалния закон и на административнопроизводствените
правила. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата на Т.Ч. –
изпълнителен директор на МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски” АД
***, като неоснователна и да потвърди изцяло Заповед за налагане на санкции
№РД-21-16 от 13.01.2020 год. на Директора на РЗОК – Кърджали, като
законосъобразна, издадена при спазване на материалния закон и административнопроизводствените правила. Подробни
съображения излага в писмена защита, която представя в съдебно заседание и в
която излага доводи и съображения в подкрепа на оспорените три точки от Заповед
за налагане на санкции №РД-21-16 от 13.01.2020 год.,
издадена от директора на Районна здравноосигурителна каса/РЗОК/ - град Кърджали,
като претендира и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Административният съд,
като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз
основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено
следното:
По допустимостта на
жалбата:
Съгласно приложимата
редакция на разпоредбата на чл.76, ал.5 от Закона за здравното осигуряване/ЗЗО/
(Предишна
ал.3 – ДВ, бр.102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), санкциите, наложени по
реда на чл.74 и на чл.76, ал.2, във вр. с ал.1 от
ЗЗО, подлежат на съдебно обжалване по реда на Административно-процесуалния
кодекс, т.е. пред съответния административен срок и в 14-дневен срок от
съобщаването й, съгласно нормата на чл.149, ал.1 от АПК. В случая, видно от
приложения по делото заверен препис от разписка от 28.01.2020 год. към
оспорената заповед/л.13/, последната е връчена срещу подпис на заместник-директор
на МБАЛ „Д-р Ат.Дафовски” АД *** – д-р М. З., на същата
дата - 28.01.2020 год., като връчването е удостоверено с посочване на трите имена
и подписа на длъжностното лице от РЗОК – Кърджали, което е връчило екземпляр от
заповедта на представляващия дружеството - жалбодател.
Следва да се отбележи, че лицето, на което е връчен екземпляр от заповедта, е
упълномощено от изпълнителния директор на МБАЛ „Д-р Ат.Дафовски”
АД ***, с пълномощно с нотариална заверка на подписа с Рег.№412 от 03.01.2020
год. на нотариус К. Д., с рег.№** на Нотариалната камара/л.14/, с изричното правомощие
да представлява МБАЛ „Д-р Ат.Дафовски” АД *** и лично
изпълнителния директор пред НЗОК/РЗОК – Кърджали и да получава и подписва от
името на изпълнителния директор на лечебното заведение съставени актове,
издадени наказателни постановления и заповеди за налагане на санкции. Видно от
положения върху самата жалба щемпел, същата е постъпила при административния
орган, чийто акт се оспорва, на 11.02.2020 год., регистрирана в деловодството
му с Вх.№94-01-6/л.5/, т.е. жалбата е подадена на точно на 14-ия/четиринадесетия/
ден след връчването и получаването на екземпляр от заповедта. При това
положение съдът намира, че жалбата е подадена в законоустановения
14/четиринадесет/ - дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК, по предвидения в закона
ред и от лице – в случая търговско дружество - АД, което е лечебно заведение и
което е изпълнител по договор за извършване на клинични процедури, чиито
имуществени интереси са пряко засегнати от оспорения административен акт, т.е.
налице е типичната процесуална легитимация. Ето защо съдът счита, че така
подадената жалба е допустима – подадена е в срок, по предвидения в закона ред и
форма и от лице, което с оглед на гореизложеното, има право и интерес от
оспорването, след като са засегнати негови законни интереси.
От събраните и приобщени
по делото доказателства, от фактическа страна е установено следното:
По делото е безспорно,
че жалбодателят „Многопрофилна
болница за активно лечение - Д-р Атанас Дафовски” АД,
със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, е акционерно дружество, с посоченото
наименование, седалище и адрес на управление ***, с ЕИК *** и е с основен предмет
на дейност „Осъществяване на болнична помощ”, като същият се управлява от тричленен
съвет на директорите и се представлява от изпълнителния му директор - д-р Т.Д.Ч.
***.
По преписката е приложен
и е приет като доказателство по делото Договор №*** от *** год. за оказване на
болнична помощ по клинични пътеки/л.101-л.130/, сключен на основание
чл.59, ал.1 от ЗЗО и в съответствие с НРД за медицинските дейност за 2018 год.,
между НЗОК, представлявана от директора на РЗОК – Кърджали, от една страна като
възложител и Многопрофилна болница за активно лечение
„Д-р Атанас Дафовски” АД, със седалище и адрес на
управление ***, с ЕИК ***, представлявано от изпълнителния му директор д-р Т.Д.Ч.,
с Разрешение №*** от *** год. за осъществяване на лечебна дейност, издадено от
министъра на здравеопазването и Регистрационен №********** от регистъра на МЗ
на лечебното заведение за болнична помощ по чл.9, ал.1 от ЗЛЗ, като изпълнител,
от чл.1, ал.1 на който се установява, че изпълнителят - жалбодател
в настоящото производство, е поел задължението да оказва на здравноосигурени
лица (ЗОЛ) и на лицата по §2, ал.1 от Закона за бюджета на НЗОК/ЗБНЗОК/ за 2018
год.(за акушерска помощ по чл.82, ал.1, т.2 от Закона за здравето) и на лицата
по §9, ал.1 от ЗБНЗОК за 2018 год., медицинска помощ по КП от Приложение №9 към
чл.1 от Наредба №3 от 2018 год. за определяне на пакета от здравни дейности,
гарантирани от бюджета на НЗОК и посочени в приложение №17а „Клинични пътеки”
към НРД за медицинските дейности за 2018 год., като всички клинични пътеки,
които жалбодателят е поел задължението да изпълнява,
са подробно описани в Раздел І, Чл.1 Предмет на договора – общо 156 на брой КП,
а възложителят, съгласно т.3 на чл.3 от договора, се е задължил да заплаща
определените, съгласно НРД за медицинските дейности за 2018 год., цени на
извършената и отчетена болнична медицинска помощ (БМП). В този договор детайлно
са регламентирани правата и задълженията на възложителя и изпълнителя по него,
както и са регламентирани условията и реда за оказване на болничната помощ по
клинични пътеки, както контролът по изпълнение на договора и последиците при
неизпълнение на същия/Раздел ІХ от договора/. Представено е и типово
Допълнително споразумение №** от *** год. към Договор Ж Д. Г. – заместник-директор
на „Многопрофилна болница за активно лечение „Д-р
Атанас Дафовски” АД, на датата 17.09.2019 год., видно
от извършеното отбелязване върху самата заповед, като следва да се посочи, че
последната е упълномощена с пълномощно с нотариална заверка на подписа с Рег.№***
от *** год. на нотариус К. Д., с рег.№** на Нотариалната камара/л.78/, с изричното правомощие
да представлява МБАЛ „Д-р Ат.Дафовски” АД *** и лично
изпълнителния директор пред НЗОК/РЗОК – Кърджали и да получава и подписва от
името на изпълнителния директор на лечебното заведение издадени наказателни
постановления и заповеди за налагане на санкции, договори и други документи,
свързани с работния процес на лечебното заведение.
От приложения и приет
като доказателство по делото Протокол №*** от *** год./л.31-л.39/ е видно, че проверяващият екип, състоящ се от четирима
контрольори в РЗОК - Кърджали, при извършената проверка на дейността на лечебното
заведение, е проверил 1244 отчетени случаи, по посочените клинични пътеки. В
протокола са описани най-напред 7 нарушения на условията и реда за оказване на
медицинска помощ по посочените клинични пътеки/от т.2.1 до т.2.7. вкл./, след това са описани 10 нарушения на
установените изисквания за работа с медицинска документация/от т.3.1. до т.3.10. вкл./, след това са описани 2 нарушения на условията и реда за оказване
на медицинска помощ, касаещи неоснователно заплащане от ЗОЛ на потребителска
такса по чл.37, ал.1 от ЗЗО/т.5.1. и
т.5.2./, след това са описани 7 нарушения, касаещи неизпълнение на
условията и реда за отчитане на медицинска помощ/т.6.1., т.8.1. до т.8.6. вкл./ и накрая е описано 1 нарушение на
условията и реда за оказване на медицинска помощ, при което са нарушени
установените изисквания за работа и съхранение на първичната лабораторна
документация – оригиналните апаратни данни в клинична лаборатория, с които се
документира реалното извършване на съответното лабораторно изследване/по т.10/.
Екземпляр от изготвеният
протокол е бил връчен, срещу подпис, на упълномощен представител на лечебното
заведение, обект на проверката, а именно – на д-р М. З. – заместник-директор,
на датата 29.11.2019 год., като тук следва да се посочи, че д-р М. З. – заместник-директор
на МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски” АД ***, е бил упълномощен
от изпълнителния директор на дружеството, с пълномощно с нотариална заверка на
подписа, с Рег.№*** от *** год. на нотариус К. Д., с рег.№** на Нотариалната
камара/л.40/, да представлява изпълнителния директор на МБАЛ „Д-р Атанас
Дафовски” АД *** и да съгласува, получава и подписва
от негово име съставени от НЗОК/РЗОК АУАН, издадени заповеди за налагане на
санкции, наказателни постановления, други заповеди, договори и всички други
документи, издавани от НЗОК/РЗОАК, свързани с работния процес на лечебното
заведение и което пълномощно е било със срок до 31.12.2019 год. или до
едностранното му оттегляне.
Към административната преписка
е представен и приет като доказателство и Протокол за неоснователно получени
суми №РД-32-201 от 29.10.2019 год., изготвен от извършилия проверката екип/л.28-л.30/, в който е отразено, че
при извършената проверка и въз основа на Протокол №*** от *** год. на РЗОК –
Кърджали, проверяващият екип е констатирал неоснователно получени суми по
фактура с №*** от *** год. В този протокол за неоснователно получени суми са
описани седемте случая, при които са констатирани нарушения на условията и реда
за оказване на медицинска помощ, описани от т.2.1. до т.2.7. вкл. от Протокол №***
от *** год., касаещи отчетените случаи по КП №197, КП №127, КП №29 – по един
случаи и по КП №111 – четири случая. В същия протокол е прието, че на основание
чл.76б, ал.1 от ЗЗО и чл.397, ал.1, във вр. с чл.345,
ал.1, т.3 и чл.347, ал.1 от НРД за медицинските дейности за 2018 год., ИБМП
следва да възстанови неоснователно получените суми по описаните седем случая, възлизащи
в размер общо на 3042.00/три хиляди четиридесет и два/ лева. Екземпляр от
изготвеният протокол за неоснователно получени суми е бил връчен, срещу подпис,
на упълномощен представител на лечебното заведение, обект на проверката, а
именно – на д-р М. З. – заместник-директор, на датата 29.11.2019 година.
Към административната
преписка по издаване на оспорения акт е представено и прието като доказателство
Възражение от изпълнителния директор на МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски”
АД *** - д-р Т.Ч., с Изх.№*** от *** год., до директора на РЗОК – Кърджали, с
Вх.№*** от *** год. на РЗОК – Кърджали/л.27/, с което възражение е
изразено несъгласие с три от констатациите на проверяващия екип, касаещи ЗОЛ П.
Г. Х. - по т.2.1. от Протокол №*** от
*** год., респ. т.1 от Протокол за неоснователно получени суми №РД-32-201 от 29.10.2019
год.; ЗОЛ А. Х. Р. - по т.2.2. от Протокол №*** от *** год., респ. т.2 от Протокол
за неоснователно получени суми №РД-32-201 от 29.10.2019 год. и ЗОЛ А. М. А. - по
т.2.3. от Протокол №*** от *** год., респ. т.3 от Протокол за неоснователно
получени суми №РД-32-201 от 29.10.2019 год. Във възражението е посочено, че по
тези случаи е била извършена спешна диагностика и лечение на деца и че всички
са завършили с благоприятен край и ЗОЛ са изписани в добро здравословно
състояние.
Към административната
преписка по издаване на оспорения акт е представен и приет като доказателство и
Доклад до директора на РЗОК – Кърджали, регистриран с Вх.№ДЗ-510/09.12.2019 год.,
изготвен от проверяващия екип, в състав: д-р Т. А. Х., А. Д. Т., М. Г. П. и К.
К., и четиримата на длъжност „***” в РЗОК - Кърджали/л.16-л.26/, в който е описано, че
в изпълнение на Заповед №РД-20-413 от 17.09.2019 год. на директора на РЗОК –
Кърджали, е била извършена пълна медицинска проверка на Многопрофилна
болница за активно лечение „Д-р Атанас Дафовски” АД
***, с посочените в заповедта задачи и в който доклад, всъщност, е
възпроизведено изцяло и буквално, т.е. копирано е, съдържанието на съставения
от същия проверяващ екип Протокол №*** от *** год. В този доклад проверяващият
екип се е произнесъл и по общо три направени възражения от ИБМП, вкл. и по посоченото
по-горе Възражение с Вх.№29-02-587 от 09.12.2010 год. на РЗОК – Кърджали, като в доклада са
изложени някакви мотиви, от които може да се изведе, че това възражение и по
трите му точки не е уважено.
Така, в крайна сметка и
на основание чл.74, ал.5 от Закона за здравното осигуряване/ЗЗО/, чл.55, ал.2,
т.2, т.5 и т.6б от ЗЗО и чл.408, ал.3 и чл.402, ал.3 от НРД за медицинските
дейности за 2018 год., директорът на РЗОК – Кърджали е издал и оспорената
Заповед №РД-21-16 от 13.01.2020 год./л.8-л.12/, с която е наложил
санкции за описаните в нея 20/двадесет/ констатирани нарушения на условията и
реда за оказване на медицинска помощ и на установените изисквания за работа с
медицинска документация, в размер на 200.00/двеста/ лева за всяко едно от тях
или общо е наложил на жалбодателя МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски” АД ***, санкция „финансова неустойка”, в размер
на 4000.00/четири хиляди/ лева. Със същата заповед, директорът на РЗОК -
Кърджали е разпоредил сумата от 4000.00 лева да се преведе по банков път, по
посочената в заповедта банкова сметка, ***/четиринадесет/ дни от получаването
на заповедта, с указание, че ако същата не бъде внесена доброволно в този срок,
ще бъде прихваната от следващото плащане по договора с изпълнителя на
медицинска помощ с НЗОК.
В мотивите
на заповедта, т.е. като фактически основания за издаването на оспорените с
жалбата три точки – т.2, т.3 и т.12, са възпроизведени дословно описаните в
Протокол №*** от *** год. констатации на проверяващия екип, както следва:
По т.2 –
при отчетен случай по КП №127 „***”,
с основна диагноза „***”, на ЗОЛ А.
Х. Р., с ИЗ ***, е прието, че не са изпълнени условията за завършена КП, респ.
не е спазен диагностично-лечебния алгоритъм/ДЛА/, т.к. задължителната
консултация със *** не е осъществена до края на болничния престой, а такава е
била осъществена три дни преди приема на ЗОЛ в „*** отделение” на МБАЛ „Д-р
Атанас Дафовски” АД ***, като това е квалифицирано
като нарушение на на чл.277 и чл.286, т.6, б.„б” от
НРД за медицинските дейности за 2018 год., чл.12 от Индивидуалния договор, във
връзка с чл.55, ал.2, т.2 и 3 от ЗЗО;
По т.3 –
при отчетен случай по КП №29 „***”,
на ЗОЛ А. М. А., с ИЗ №***, е прието, че не е спазен диагностично-лечебния
алгоритъм/ДЛА/ по тази КП, т.к. при установена *** на ЗОЛ, тя задължително
следва се коригира, а при горепосочената пациентка ***, също със стойности под
нормата, с данни за *** ***, но не е проведена терапия и съответно не е
извършена корекция на *** до края на болничния престой съгласно ДЛА на KП,
като това е квалифицирано като нарушение на чл.286, т.6, б.„б” и чл.282, ал.2
от НРД за медицинските дейности за 2018 год., във връзка с чл.55, ал.2, т.2 и 3
от ЗЗО.
По т.12 –
при отчетен случай по КП №181 „***”,
на ЗОЛ Г. Ф. И., с ИЗ №***, е прието, че Документ №2 „*** консултация”, който е
задължителен за всяка КП с *** дейност, не е попълнен в част ІІІ „***”, като
това е квалифицирано като нарушение на изискванията на чл.288, ал.2, т.1 от НРД за медицинските дейности за 2018 год., във връзка с чл.55, ал.2, т.5 от ЗЗО.
И за трите описани нарушения в заповедта е посочено, че не са извършени
при условията на повторност.
За
изясняване в максимална степен на обстоятелствата по делото и по повод
направено с писмена молба доказателствено искане от
процесуалния представител на жалбодателя, в хода на
производството по делото е назначена съдебно - медицински експертизи, като с
оглед поставените от жалбодателя и допълнени от съда
задачи и с оглед конкретния случай – по т.2 от оспорената заповед, касаещ отчетен случай по
КП №29 „***”, е определено вещо
лице – лекар със специалност „***”, каквото се изисква за изпълнението на тази
клинична пътека. На вещото лице - лекар със съответната специалност, са
поставени конкретни задачи, подробно формулирани с протоколно определение от 21.05.2020
год., с което е назначена съдебно-медицинската
експертиза, в съответствие с отразените констатации в т.2 от заповедта за налагане
на финансови санкции и приетите в същата за извършени нарушения на реда и
условията за оказване на медицинска помощ. За изпълнение на поставените от съда
задачи на съдебно-медицинската експертиза, на вещото лице - лекар със
специалност ***, са предоставени всички медицински документи, т.е. пълната
история на заболяването ИЗ №***, за този отчетен случай по КП №29, представени
от ответника по жалбата и приложени по делото.
По делото е
представено и прието от съда, като неразделна част от протокола от съдебно
заседание, проведено на 18.06.2020 год., и неоспореното от страните, писмено
заключение на съдебно-медицинската експертиза, изготвена от д-р З.Л.К. – лекар
със специалност „***”, ***/л.151-л.152/.
Вещото
лице, след извършена проверка на представената и приложена по делото медицинска
документация по ИЗ №1№***, на ЗОЛ А. М. А., касаещи възложения му случай – по
т.3 от заповедта, за отчетен случай по КП №29, е дало категорично заключение,
поддържано и в съдебно заседание, като в констативната част е описало, че това
ЗОЛ е ***. Посочило е, че от ИЗ става ясно, че ***. В заключението е посочено,
че по време на стационарния престой не е изследвано ***, *** и ***, за да се
прецени, налице ли *** и че ***. Посочено е също, че е била включена терапия с ***
и ***, което предполага, че още тогава е налице начална *** ***, при ***, като
от анамнезата в ИЗ не става ясно, дали пациентката е провела препоръчаната
терапия и дали е проследен ***. Вещото лице е посочило, че при пациентка със ***,
в резултат на *** , която има и ***, генезата на *** вероятно е смесена, но че
тя със сигурност допринася за влошеното състояние на болната, наложило
хоспитализация. На следващо място в заключението е отразено, че съгласно диагностично-лечебния
алгоритъм на КП №29, наред с медикаментозна терапия за ***, е необходимо да се
лекува и коригира *** - с ***, *** или *** и че в случая, при ***, не се налага,
както и че липсват и индикации за ***. В заключението, обаче, е посочено, че е
трябвало да се ревизират стойностите на *** и ***, след което да се включи
терапия с ***, но че това не е направено, по данни на ИЗ, а освен това, в епикризата не е взето отношение за съпътстващ проблем - ***.
Вещото лице е отбелязало в заключението, че включването на лечение с *** - *** или ***, не би променило съществено ***
показатели за краткия престой в отделението - 4 дни, но е могло да е начало на
една последваща и по-продължителна терапия в
амбулаторни условия с проследяване от *** и ***.
В съдебно
заседание това вещо лице е заявило, че поддържа изготвеното заключение, като
пояснява, че настоящият казус е възникнал от проведения амбулаторен преглед
през месец февруари, когато и *** е консултирал пациентката по повод ***, която
е била по-леко изразена и е била поставена една диагноза – „***”, която се
лекува с *** и че това предполага, че специалистът, изхождайки от граничните
стойности на ***, към онзи момент е приел, че това е една *** ***, която все
още не се е разгърнала напълно, като уточнява, че са минали 5 месеца от този
преглед и не се знае в този период, пациентката дали се е лекувала и дали е
проследявано нейното състояние. Пояснява също, че в отделението пациентката е
била с *** и че за съжаление, не са били проверени показателите на *** и не е било
предприето лечение, въпреки че стойностите не са били прекалено ниски. Според вещото
лице е налице пропуск на лекарите, за това, че не са ревизирали показателите,
като потвърждава, че при *** и ***, *** не се налага. Пояснява, че *** терапия
се провежда само при ***, каквато липсва в случая, като счита, че първо е трябвало
да се изследват показателите на *** и след това да се проведе една последваща и по-продължителна терапия в амбулаторни
условия, с проследяване от ***. Посочва също, че е бил изследван *** на
пациентката, но не са били изследвани показателите на ***, като пояснява, че при
*** *** показателите на *** се понижават, но има и други причини за тази *** и
че при някои болни пациенти със ***, е възможно показателите на *** да не са
ниски, а това да се дължи на *** или ***, които представляват ***, които водят
до ***. Вещото лице пояснява също, че на базата на ***. Според вещото лице, ***,
правилно проверяващите от РЗОК – Кърджали са констатирали, че не е направена
диагностика по този въпрос и не е взето отношение за съпътстващия проблем – ***
и че ако тази диагноза е установена, лечението след дехоспитализация,
е задължително.
При така установеното от фактическа страна и след преценка
и анализ на приобщените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при
извършената служебна проверка, съгласно чл.168 от АПК, за законосъобразност на
оспорената заповед за налагане на санкции, на всички основания по чл.146 от АПК, съдът намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съображенията
в тази насока са следните:
Съдът
намира най-напред, че не се установяват пороци, които да са товкова
тежки, че да обосновават нищожност на оспорения административен акт.
Съгласно
разпоредбата на чл.72, ал.2 от ЗЗО, контролът по изпълнение на договорите с
НЗОК за оказване на медицинска и/или дентална помощ
се осъществява чрез проверки, извършени от длъжностни лица – служители на НЗОК,
определени със заповед на управителя на НЗОК или от оправомощено
от него длъжностно лице, и от длъжностни лица от РЗОК – контрольори, като
управителят на НЗОК или оправомощено от него
длъжностно лице може със заповед да разпореди извършване на проверка от
контрольори от РЗОК с участието на служители на НЗОК. Според разпоредбата на чл.72,
ал.3 от ЗЗО, служителите на НЗОК по ал.2 могат да извършват проверки на
територията на цялата страна по заповед на управителя на НЗОК или на оправомощено от него длъжностно лице, съответно, служителите
на РЗОК – контрольори, могат да извършват проверки на територията на
съответната РЗОК по заповед на нейния директор или на оправомощено
от него длъжностно лице, както и проверки на територията на съответната РЗОК
или на територията на друга РЗОК по заповед на управителя на НЗОК или на оправомощено от него длъжностно лице, като за издаване на
заповедта на управителя на НЗОК за извършване на проверка на територията на
друга РЗОК, контрольорите се определят по предложение на директора на РЗОК, на
която са служители.
През 2018
год. е сключен и подписан Национален рамков договор за медицинските дейности
между Националната здравноосигурителна каса, от една страна и Българския
лекарски съюз,
от друга, като договорът е подписан на 28.02.2018 год. и е обнародван в ДВ, бр.28 от 29.03.2018
год., като в разпоредбата на §2 от ПЗР на същия изрично е посочено, че този
рамков договор влиза в сила от 01.04.2018 год. с изключение на медицинските дейности,
за които наредбата по чл.45, ал.2 от ЗЗО
предвижда друга дата за влизане в сила,
различна от 01.04.2018 год. и
отменя Националния рамков договор за
медицинските дейности за 2017 година. Същевременно, съгласно чл.54, ал.6 от ЗЗО, националните рамкови договори по чл.53, ал.1, съответно анексите по чл.53,
ал.3, се приемат не по-късно от последния работен ден на съответната текуща
година и влизат в сила от 1 януари на съответната следваща календарна година и
трябва да са съобразени с бюджета на НЗОК за
годината, за която се отнасят, а съгласно
чл.54, ал.8 от ЗЗО, когато Националният рамков
договор за
медицинските, съответно за денталните дейности
и анексите към тях не бъдат приети при условията, по реда и в сроковете,
определени в този закон, се прилагат действащите до момента НРД и анекси към тях. През настоящата 2019 год. не е приет и
подписан нов НРД за медицинските дейности за 2019 год., като между НЗОК и БЛС
са подписани три договора за изменение и допълнение на НРД за медицинските
дейности за 2018 год., в сила през настоящото година, както следва: Договор №***
от *** год. за изменение и допълнение на Националния рамков договор за
медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския
лекарски съюз за 2018 год./Обн.,
ДВ, бр.4 от 11.01.2019 г./;
Договор ***
от *** год. за изменение и допълнение на Националния рамков договор за
медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския
лекарски съюз за 2018 год./Обн.,
ДВ, бр.15 от 19.02.2019 г./ и Договор №РД-НС-01-1-4 от 17.06.2019 год. за изменение
и допълнение на Националния рамков договор за медицинските дейности между
Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2018 год./Обн.,
ДВ, бр.51 от 28.06.2019 г./. Предвид това, за проверените и описани в заповедта
три оспорени случая по посочените клинични пътеки – КП №127 – по т.2, КП №29 – по т.3 и КП №111 – по
т.12, при които случаи ЗОЛ са били хоспитализирани в
периода между 29.07.2019 год. до 23.08.2019 год. вкл. и в който период се
твърди да са извършени посочените три нарушения – съответно две на условията и
реда за оказване на медицинска помощ и едно на установените изисквания за
работа с медицинска документация, приложение намират разпоредбите на Националния
рамков договор
за медицинските
дейности за
2018 година.
В Глава ХХ на
НРД за МД за 2018 год. са регламентирани условията и реда за контрол по
изпълнението на договорите за оказване на медицинска помощ, като в чл.380, ал.2
от същия е посочено, че директорът на РЗОК упражнява контрол върху изпълнението
на договорите чрез длъжностни лица на РЗОК – контрольори, а в чл.384, ал.1 е
регламентирано, че длъжностните лица – служителите на НЗОК, извършват проверка
по изпълнение на договорите за оказване на медицинска помощ на основание
заповед на управителя на НЗОК, или от оправомощено от
него длъжностно лице, в която се посочват правните и фактическите основания за
издаването й, и се определят проверяващото лице (лица), обектът – наименование
и месторазположение, срокът, видът и задачата на проверката, съответно нормата
на чл.386, ал.1 регламентира, че по заповед на управителя на НЗОК или на оправомощено от него длъжностно лице, служителите на РЗОК –
контрольори, могат да извършват проверки на територията на съответната РЗОК или
на територията на друга РЗОК. Така, в изпълнение на
правомощията си по чл.74, ал.5 от ЗЗО и по чл.408, ал.1, във вр. с чл.4090, ал.3 и чл.4021 ал.3 от НРД за медицинските
дейности за 2018 год., директорът на РЗОК – Кърджали е издал оспорената
заповед, с която е наложил на лечебното заведение – ИБМП, санкция „финансова
неустойка”, за описаните в заповедта нарушения на условията и реда за оказване
на медицинска помощ, в период на извършването им между 29.07.2019 год. до
23.08.2019 год. включително.
Предвид
тази нормативна уредба, при така събраните по делото и обсъдени по-горе
доказателства съдът намира, че оспорените т.2, т.3 и т.12 от Заповед за
налагане на санкции №РД-21-16 от 13.01.2020 год. на директора на РЗОК –
Кърджали, е издадена от материално и териториално компетентен орган, в кръга на
правомощията му, в предвидената от закона форма, т.е. при спазване на
законовите изисквания за форма и съдържание, при спазване на административнопроизводствените правила при издаването й и
в съответствие с целта на закона. В тази връзка следва да се отбележи, че съдът
намира за неоснователно оплакването за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да опорочават цялото административно производство
и да налагат отмяна на индивидуалния административен акт, без дори съдът да се
произнася по съществото на спора. В жалбата и в депозираното допълнение към
жалбата, от жалбодателя се твърди, всъщност, едно
единствено такова нарушение, изразяващо се в това, че Заповед
№РД-20-413/17.09.2019 год. на директора на РЗОК - Кърджали, въз основа на която
е извършена проверката на лечебното заведение, не съдържала основен реквизит, а
именно - не бил посочен определен период от време, който да бъде обект на
проверка, така, както изисквал чл.4, ал.1, т.1, б.„а” от Инструкция №РД-16-31
от 23.06.2016 год., издадена от управителя на НЗОК, а бил посочен само период
за извършване на фактическото разглеждане на събраната документация. Посочената
норма от тази Инструкция гласи, че лицата по чл.2/длъжностни лица – служители
на НЗОК и длъжностни лица от РЗОК – контрольори/ извършват следните видове
проверки на обектите по чл.3/т.е. всички лечебни/здравни заведения и техните
обединения, сключили договор с НЗОК/: т.1. Според планирането: б.„а”) планови –
по предварително изготвен план за контрол от структурите в НЗОК/РЗОК, осъществяващи
контрол, който се утвърждава от управителя на НЗОК/директора на РЗОК. Видно е
от съдържанието на тази норма, че тя никъде не определя съдържанието на
заповедта, с която се възлага извършването на проверка в лечебните/здравните
заведения, още по-малко пък да регламентира, че в тази заповед следва изрично
да е посочен определен период от време, който да бъде обект на проверка. Следва
да се посочи, че съгласно чл.11, ал.1 от същата Инструкция №РД-16-31 от
23.06.2016 год., издадена от управителя на НЗОК, служителите на РЗОК –
контрольори могат да извършват проверки на територията на съответната РЗОК по
заповед на нейния директор, а ал.2 на същия чл.11 регламентира, че заповедта по
ал.1 съдържа: правните и фактическите основания за издаването й; проверяващото
лице (лица); обекта – наименование и месторазположение; вид, задача и срок на
проверката. Видно е от съдържанието на последната цитирана разпоредба,
регламентираща изискванията към съдържанието на заповедта, с която се възлага
проверка, че тя също не изисква в тази заповед изрично да е посочен определен
период от време, който да бъде обект на проверка. По тези съображения, съдът в
настоящия състав намира това оплакване в допълнението към подадената жалба и в
допълнително подадената молба от процесуалния представител на жалбодателя, за напълно неоснователно, както и намира, че Заповед
№РД-20-413/17.09.2019 год. на директора на РЗОК – Кърджали, с която е възложено
извършването на проверката, съдържа всички изискуеми се реквизити, съгласно
цитирания чл.11, ал.2 от Инструкция №РД-16-31 от 23.06.2016 год., издадена от
управителя на НЗОК.
На следващо
място, заповедта, съдържаща и оспорените три точки, е издадена след извършена
пълна медицинска проверка, разпоредена с цитираната
по-горе Заповед №РД-20-168 от 22.04.2019 год. на директора на РЗОК – Кърджали,
която също е издадена от материално и териториално компетентен орган, съобразно
нормата на чл.72, ал.2 и ал.3 от ЗЗО, чл.93, чл.94 и чл.95, чл.380, чл.381 от
НРД за медицинските дейности за 2018 год., с точно посочени задачи на
проверката и с точно посочен период на проверяваната медицинска дейност, както
и изпълнението на кой индивидуален договор за оказване на болнична медицинска
помощ се проверява, като тази заповед е връчена срещу подпис, на 22.04.2019 год.,
на оправомощено лице – д-р М. З., представляващ
проверяваното дружество - изпълнител по договор за извършване на клинични процедури,
съгласно изискването на чл.387, ал.2 от НРД за МД за 2018 година.
На следващо
място, проверката е извършена от оправомощени
длъжностни лица, съгласно изискването на чл.72, ал.2, предл.І/първо/
от ЗЗО, съгласно която норма, контролът по изпълнение на договорите с НЗОК за
оказване на медицинска и/или дентална помощ се
осъществява чрез проверки, извършени от длъжностни лица – служители на НЗОК,
определени със заповед на управителя на НЗОК или от оправомощено
от него длъжностно лице, и от длъжностни лица от РЗОК – контрольори, както и
съгласно нормата на чл.72, ал.3, предл.ІІ/второ/ от
ЗЗО, съгласно което, служителите на РЗОК –
контрольори, могат да извършват проверки на територията на съответната РЗОК по
заповед на нейния директор/както в настоящия случай/ или на територията на
друга РЗОК по заповед на управителя на НЗОК или на оправомощено
от него длъжностно лице.
На
следващо място, за резултатите от проверката е съставен протокол, съобразно
изискването на чл.74, ал.3 от ЗЗО, на чл.389, ал.1 от НРД за МД за 2018 год.,
който протокол има изискуемото се от тази норма съдържание и също е връчен
срещу подпис на лице, оправомощено да представлява
проверяваното дружество - изпълнител на болнична медицинска помощ, съгласно
изискването на предл.ІІ/второ/ от ал.3 на чл.74 от ЗЗО и на чл.389, ал.2 от НРД за МД за 2018 година.
Тук
отново следва да се упомене, макар че в жалбата няма оплаквания в тази насока, че
лицето/ИБМП/ - обект
на проверката, е дало писмено становище, т.е. оспорило е констатациите на
извършилите проверката длъжностни лица от РЗОК – Кърджали, по т.2.1. от Протокол
№*** от *** год., респ. т.1 от Протокол за неоснователно получени суми №РД-32-201
от 29.10.2019 год.; по т.2.2. от Протокол №*** от *** год., респ. т.2 от Протокол
за неоснователно получени суми №РД-32-201 от 29.10.2019 год. и по т.2.3. от Протокол
№*** от *** год., респ. т.3 от Протокол за неоснователно получени суми №РД-32-201
от 29.10.2019 год., с посоченото по-горе Възражение от изпълнителния директор
на МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски” АД *** - д-р Т.Ч., с
Изх.№*** от *** год., до директора на РЗОК – Кърджали, с Вх.№*** от ***
год. на РЗОК – Кърджали. Съгласно
разпоредбата на чл.74, ал.4 от ЗЗО, лицето – обект на проверката, има право да
даде писмено становище пред управителя на НЗОК, съответно пред директора на
РЗОК, с когото е сключило договор по направените от длъжностното лице по ал.3
констатации в 7/седем/-дневен срок от връчването на протокола по ал.3, а
съгласно чл.75, ал.1, предл.І/първо/ от с.з., в
случаите, когато лицето оспори констатациите на съответното длъжностно лице по чл.72,
ал.2, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, в 7-дневен срок от
получаване на писменото становище по чл.74, ал.4 изпраща спора за решаване от
арбитражна комисия. В настоящия случай, Протокол №*** от *** год., съдържащ
направените констатации от длъжностните лица по ал.3 – контрольори от РЗОК –
Кърджали, е връчен на надлежно упълномощен представител на проверяваното
лечебно заведение за болнична помощ на датата 29.11.2019 год., от което следва,
че срокът за подаване на писмено становище/възражение/ изтича на датата 06.11.2019
год. вкл., присъствен ден – петък. Посоченото по-горе възражение, обаче, е било
подадено на 09.12.2019 год., т.е. 3/три/ дена след изтичането на законоустановения в чл.74, ал.4 от ЗЗО, респ. в чл.390 от
НРД за МД за 2018 год., седемдневен срок, поради което, правилно този спор не е
бил поставен за разглеждане и решаване от Арбитражната комисия при РЗОК -
Кърджали.
При това
положение и съгласно нормата на чл.74, ал.5, предл.І/първо/
от ЗЗО, респ. съгласно нормата на чл.408, ал.1 от НРД за МД за 2018 год., когато
лицето – обект на проверката, не изрази становище по ал.4 на чл.74 от ЗЗО,
респ. по чл.390 от НРД за МД за 2018 год., или изразеното от него становище не
съдържа възражения по направените от длъжностното лице по ал.3 констатации,
управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, издава заповед, с която
налага санкция. Така, в крайна сметка, след съобразяване и изпълнение
на всички тези, разписани в ЗЗО и в НРД за медицинските дейности за 2018 год., административнопроизводствени
правила, в изпълнение на правомощията си по чл.74, ал.5 от ЗЗО и по чл.408,
ал.1 от НРД за МД за 2018 год., директорът на РЗОК – Кърджали е издал Заповед №РД-21-16
от 13.01.2020 год. за налагане на санкции, с която е наложил на лечебното
заведение – ИБМП, санкция „финансова неустойка”, в минимално предвидения в чл.400,
ал.3 от НРД за МД за 2018 год., размер от 200 лева, за всяко едно от описаните
в заповедта 10/десет/ нарушения на условията и реда за оказване на медицинска
помощ и 10/десет/ нарушения на установените изисквания за работа с медицинска
документация, в това и оспорените с жалбата. За пълнота на изложението следва
да се посочи, че съгласно чл.400, ал.3 от НРД за МД за 2018
год., когато изпълнител на болнична медицинска помощ наруши условията и реда за
оказване на медицинска помощ по чл.55, ал.2, т.2 от ЗЗО, определени в този НРД,
управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция „финансова
неустойка” в размер от 200 до 500 лева, а съгласно чл.402, ал.3 от НРД за МД за
2018 год., когато изпълнител на болнична медицинска помощ наруши установените
изисквания за работа с медицинска или финансова документация, с изключение на
случаите на явна фактическа грешка, управителят на НЗОК, съответно директорът
на РЗОК, налага санкция „финансова неустойка”, в размер от 200 до 500 лева. От
това следва, че по всички описани 20/двадесет/ случая в заповедта, включително
и по оспорените т.2, т.3 и т.12 от същата, санкцията „финансова неустойка” е
наложена в предвидения в НРД за МД за 2018 год., минимален размер от
200/двеста/ лева.
По
тези кратки съображения съдът в настоящия състав намира, че в случая не са
допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила, още по-малко
пък съществени такива, които да налагат отмяна на оспорения индивидуален
административен акт, без да се налага произнасяне по същество на спора, а точно
обратното – заповедта е издадена при спазване на административнопроизводствените
правила, разписани в съответните разпоредби на ЗЗО и на НРД за медицинските
дейности за 2018 год., от материално и териториално компетентен административен
орган – директора на РЗОК - Кърджали, в кръга на правомощията му, като съдът
намира също така, че заповедта е издадената в предвидената форма и съдържа и всички
изискуеми се реквизити, съгласно разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК.
При
проверката за съответствие на оспорените три точки от административния акт с приложимите
материалноправните разпоредби на закона, съдът намира
следното:
С оспорената
т.2 от заповедта, санкцията „финансова неустойка” е наложена заради констатирано
нарушение на условията и реда за оказване на медицинска помощ по КП №127 „***”, с основна диагноза „***”, на ЗОЛ А. Х. Р., с ИЗ ***, като е
прието, че не са изпълнени условията за завършена КП, респ. не е спазен
диагностично-лечебния алгоритъм/ДЛА/, т.к. задължителната консултация със ***
не е осъществена до края на болничния престой, а такава е била осъществена три
дни преди приема на ЗОЛ в „*** отделение” на МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски” АД ***. В тази т.2 е описано, че алгоритмите на
КП №127 „***” от Приложение №17А „Клинични пътеки” към НРД за
медицинските дейности за 2018 год. са задължителни за изпълнение и ясно е
посочено, че в случаите, когато ЛЗБП не разполага със съдова клиника/отделение
или ***, при пациенти с код на заболяване 180.2 и 182.1, клиничната пътека се
счита за завършена само при извършена и документирана писмени консултация със ***
до края на болничния престой и след назначена от него терапия. Посочено е също,
че съгласно алгоритмите на КП №127, консултациите със специалисти, които имат
отношение към лечебния процес, следва да се извършват в рамките на престоя на
пациента в отделението, а приложената консултация не кореспондира с пролежаните
леглодни на пациента, а именно от *** год. до ***
год., като така описаното е квалифицирано като нарушение на чл.277 и чл.286,
т.6, б.„б” от НРД за медицинските дейности за 2018 год., чл.12 от Индивидуалния
договор, във връзка с чл.55, ал.2, т.2 и 3 от ЗЗО. От представената и приета
като доказателство по селото ИЗ ***/л.41-л.54/ на ЗОЛ А. Х. Р. е
видно, че заболяването на същия е с код МКБ 180.2, изрично посочен в
направлението за хоспитализация от 29.07.2019 год./като спешен прием/л.42/
и че действително,
такава консултация със *** не е осъществена в периода на хоспитализация на това
ЗОЛ в „*** отделение” на МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски” АД
***, а именно – от *** год. до *** година. В ИЗ е приложена консултация със ***
- *** Р. С., ***, УИН ***, работещ в ***/л.50-л.51/, която, обаче, е
осъществена на 26.07.2019 год., т.е. три дни преди хоспитализацията на това
ЗОЛ. Тези обстоятелства, между впрочем, не се и оспорват от жалбодателя,
поради което съдът намира, че оспорената т.2 от Заповед за налагане на
санкции №РД-21-16 от 13.01.2020 год., издадена от директора на Районна
здравноосигурителна каса/РЗОК/ – град Кърджали,
се явява правилна и материално законосъобразна, като освен това, описаното деяние
правилно е квалифицирано като нарушение на чл.277 и чл.286, т.6, б.„б” от НРД за медицинските
дейности за 2018 год. Първата от тези норми – на чл.277, повелява, че
изпълнителят на БМП в процеса на диагностика, лечение и обслужване на пациента
прилага утвърдени начини на действие, съобразени с указанията за клинично
поведение в КП, АПр и КПр.,
а втората от тях – на чл.286, т.6, б.„б” регламентира, че клиничните пътеки се
състоят от няколко основни компоненти, които са задължителни за изпълнение от
лечебните заведения, в т.ч. индикации за хоспитализация, диагностично-лечебен
алгоритъм, поставяне на окончателна диагноза и критерии за дехоспитализация,
включващи: диагностично-лечебен алгоритъм, като диагностично-лечебният
алгоритъм е съобразен с утвърдените медицински стандарти или консенсусни
протоколи и е задължителен за изпълнение, както и фармако-терапевтичните
ръководства (съгласно чл.259, ал.1, т.4 от ЗЛПХМ), за тези които са приети.
Предвид горното съдът намира, че правилно и законосъобразно, директорът на РЗОК
- Кърджали е наложил за това нарушение санкция „финансова неустойка”, в
предвидения минимален размер от 200 лева, поради което оспорването на тази т.2
от заповедта, следва да бъде отхвърлено, като недоказано и неоснователно.
С
оспорената т.3 от заповедта, санкцията „финансова неустойка” е наложена заради
констатирано нарушение на условията и реда за оказване на медицинска помощ по
КП №29 „***”, на ЗОЛ А. М. А., с ИЗ №***,
като е прието, че не е спазен диагностично-лечебния алгоритъм/ДЛА/ по тази КП, т.к.
при установена *** на ЗОЛ, тя задължително следва се коригира, а при
горепосочената пациентка ***, също със стойности под нормата, с данни за *** ***,
но не е проведена терапия и съответно не е извършена корекция на *** до края на
болничния престой съгласно ДЛА на KП, като това е
квалифицирано като нарушение на чл.286, т.6, б.„б” и чл.282, ал.2 от НРД за
медицинските дейности за 2018 год., във връзка с чл.55, ал.2, т.2 и 3 от ЗЗО. В
мотивите към тази т.3 е посочено, че в т.ІІ.2. „Диагностично-лечебен алгоритъм”
от алгоритмите на КП №29 по Приложение №17А „Клинични пътеки” към НРД за
медицинските дейности за 2018 год., който, както изрично е записано, е
задължителен за изпълнение и определя пакета от болнични здравни дейности,
които се заплащат по тази клинична пътека, в частта „Алгоритьм
за медикаментозно лечение” е посочена „корекция на ***” - *** и че при
установена *** на ЗОЛ, тя задължително се коригира. Констатациите на
проверяващия екип от РЗОК – Кърджали, възприети и от директора на РЗОК –
Кърджали и възпроизведени в мотивите към тази точка 3, се потвърждават от
заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза, изготвена от
д-р З.Л.К. – лекар със специалност „***”, ***, което заключение, като
неоспорено от страните е прието от съда. В заключението си вещото лице е
обосновало от гледна точка на медицинската наука и практика тези свои
заключения, като същите са поддържани, допълнени и разяснени в съдебно
заседание, поради което и съдът не намира основание да ги подлага на съмнение и
ги кредитира в пълна степен. Предвид изложеното, съдът в
настоящия състав намира, че описаното в оспорената т.3 от заповедта, нарушение на условията и реда за
оказване на болнична помощ, е доказано, т.е. налице е описаното
в тази точка нарушения на изискванията на чл.286, т.6, б.„б” и чл.282, ал.2 от НРД за
медицинските дейности за 2018 год., във връзка с чл.55, ал.2, т.2 и т.3 от ЗЗО,
като следва да се упомене, че нормата на чл.282, ал.2 регламентира, че
дейностите и услугите в обхвата на диагностичните, лечебните и рехабилитационните дейности и услуги по време на
хоспитализацията, съгласно ДЛА на съответната КП, се осъществяват незабавно или
се планират за изпълнение в зависимост от развитието, тежестта и остротата на
съответното заболяване и определения диагностично-лечебен план. Предвид горното
съдът намира, че правилно и законосъобразно, директорът на РЗОК - Кърджали е
наложил и за това нарушение санкция „финансова неустойка”, в предвидения
минимален размер от 200 лева, поради което оспорването на тази т.3 от
заповедта, следва да бъде отхвърлено, като недоказано и неоснователно.
С
оспорената т.12 от заповедта, санкцията „финансова неустойка” е наложена заради
констатирано нарушение на установените изисквания за работа с медицинска
документация по КП №111 „***”, за ЗОЛ
Г. Ф. И., с ИЗ №***, като в мотивите към тази точка е описано, че Документ №2 „***
консултация”, който е задължителен за всяка КП с *** дейност, не е попълнен в
част ІІІ „***”, като това е квалифицирано като нарушение на изискванията
на чл.288, ал.2, т.1 от НРД за медицинските дейности за 2018 год., във връзка с чл.55, ал.2, т.5 от ЗЗО. Посочено
е, че съгласно чл.288, ал.2, т.1 от НРД за медицинските дейности за 2018
год., извършването на дейности по КП се отразява в медицинската болнична
документация и в документ №2 „*** консултация”, който е задължителен за всяка
КП с *** дейност, извършена с обща или регионална анестезия и се прикрепва към
лист „История на заболяването” (ИЗ) на пациента, като става неразделна част от него. По
административната преписка е представена и приета като доказателства по делото
посочените в тази т.12 от заповедта, история на заболяването/ИЗ/ №*** на ***
отделение при МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски” АД ***/л.70-л.76/, като в същата се
съдържа Документ №2 „Лист за *** консултация” – на л.72 – л.74, при прочита на
който се установява, че действително, в част ІІІ на същия – Лаборатория:, не е
попълнен раздела „***”. Предвид изложеното, съдът в настоящия състав намира, че описаното в
оспорената т.12 от заповедта,
нарушение на установените
изисквания за работа с медицинска документация, е доказано,
т.е. налице е описаното в тази точка нарушение на изискванията на чл.288,
ал.2, т.1 от НРД за медицинските дейности за 2018 год., поради което, правилно
и законосъобразно, директорът на РЗОК - Кърджали е наложил и за това нарушение
санкция „финансова неустойка”, в предвидения минимален размер от 200 лева, поради
което оспорването на тази т.12 от заповедта, следва да бъде отхвърлено, като
недоказано и неоснователно.
Ето защо,
по така изложените по-горе съображения, Административен съд - Кърджали намира,
че обжалваните т.2, т.3 и т.12 от Заповед за налагане на санкции №РД-21-16 от 13.01.2020
год., издадена от директора на Районна здравноосигурителна каса/РЗОК/ - град
Кърджали, са законосъобразни, т.к. заповедта е издадена от материално и
териториално компетентен административен орган, при спазване на установената
форма и с определеното от закона съдържание, оспорените три точки са издадени в
съответствие с приложимите материалноправни
разпоредби, като при издаването на самата заповед не са допуснати никакви
нарушения на административно-производствените правила и същата е съобразена и с
целта на закона, т.е. по отношение на оспорените три точки не е налице което и
да е от отменителните основания по чл.146 от АПК,
поради което и жалбата на МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски” АД, със седалище и адрес на управление:***, с ЕИК
***, представлявано от изпълнителния директор Т.Д.Ч., се явява неоснователна
и недоказана и като такава, следва да бъде отхвърлена с решението по настоящото
дело.
Предвид
изхода на спора по настоящото производство и с оглед претенцията на
процесуалния представител на ответника по жалбата, изразена в представената
писмена защита, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира
това искане за неоснователно и счита, че същото не следва да бъде уважено. Това
е така, доколкото съгласно чл.144 от АПК, правилата на ГПК се прилагат в
административното правосъдие само по неуредените в Дял ІІІ/Трети/ от АПК
въпроси. Разпоредбата на чл.143 от АПК е наименована „Отговорност за разноски” и нейната ал.4 изрично, а според
настоящия съдебен състав и изчерпателно, урежда въпроса, кои разноски заплаща подателят
на жалбата, когато съдът отхвърли оспорването, както в настоящия случай или
когато оспорващият оттегли оспорването, поради което и правилата на ГПК, по
отношение отговорността за съдебните разноски, не следва да се прилагат. В тази
разпоредба, обаче, никъде не е включено или посочено юрисконсултско възнаграждение и това не е
законодателен пропуск или празнота в закона. Съгласно чл.19, ал.1 от Правилника за устройството и дейността на Националната здравноосигурителна
каса, НЗОК се състои от Централно
управление (ЦУ), районни здравноосигурителни каси (РЗОК) и поделения на
районните здравноосигурителни каси, като седалищата на РЗОК/една от които е
РЗОК – Кърджали/ се определят съгласно списък, приет от Министерския съвет, а
седалищата на техните поделения се определят със заповед на управителя на НЗОК,
а съгласно ал.5 на същия текст, служителите в администрацията на НЗОК се
назначават по служебно или по трудово правоотношение. Юрисконсултите в НЗОК,
респ. в РЗОК, вкл. и в РЗОК – Кърджали, е или държавен служител по служебно
правоотношение, или работи по трудово правоотношение и за положения от него
труд, включително и за осъществено процесуално представителство и защита по
съдебни дела, той получава договорена заплата или уговорено с трудовия договор
месечно трудово възнаграждение. В същото време, адвокатът не получава заплата
или трудово възнаграждение и затова, за неговия труд той получава уговорено с
договора за правна помощ адвокатско възнаграждение, включително и когато поема
процесуалното представителство и защита на държавен орган. Освен това, в
бюджета на държавния орган, респ. на съответната държавна или общинска
администрация, е предвидена заплатата или трудовото възнаграждение на
юрисконсулта, но адвокатско възнаграждение или възнаграждения на адвоката не са
предвидени. Затова, според чл.143, ал.4 от АПК, при отхвърляне на оспорването
от съда или при оттегляне на жалбата, респ. и при отхвърляне на иск по ЗОДОВ
или прекратяване на производството поради недопустимост на иска, съдът следва
да присъди и минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно
наредбата по чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна, т.е.
ако административният орган е ангажирал и ползвал адвокат за осъществяване на
процесуално представителство и защита и му е платил адвокатско възнаграждение,
но никъде не предвижда присъждане на юрисконсултско възнаграждение в какъвто и
да е размер, ако административният орган си е бил представляван и защитаван от
щатен юрисконсулт, както това е в настоящото съдебно производство. По тези
съображения настоящият съдебен състав намира, че не следва да бъде присъждано юрисконсултско възнаграждение в какъвто и да е размер, в
полза на ответника по жалбата.
Ето защо, с оглед всичко изложено
по-горе и на основание чл.172, ал.2, предл.ІV/четвърто/,
във връзка с ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Многопрофилна болница за активно
лечение /МБАЛ/ „Д-р Атанас Дафовски”
АД, със седалище и адрес на управление:***, с ЕИК ***, представлявано от
изпълнителния директор Т.Д.Ч., против т.2,
т.3 и т.12 от Заповед за налагане на
санкции №РД-21-16 от 13.01.2020 год., издадена от директора на Районна
здравноосигурителна каса/РЗОК/ - град Кърджали, с които, на „Многопрофилна болница за активно
лечение/МБАЛ/ „Д-р Атанас Дафовски”
АД, със седалище и адрес на управление:***, с ЕИК ***, са наложена санкции -
финансова неустойка, в размер на 200.00/двеста/ лева по всяка от тях или общо 600.00/шестстотин/
лева, за констатирани 2/два/ броя нарушения на условията и реда за оказване на
медицинска помощ – по т.2 и т.3 и 1/едно/ нарушение на установените изисквания
за работа с медицинска документация – по т.12 от заповедта.
Препис от решението, на
основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или връчи
на страните по делото.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд на РБ, чрез Административен
съд – Кърджали, в 14/четиринадесет/ - дневен срок от съобщаването или
връчването му на страните.
С Ъ Д И Я: