П Р И С Ъ Д А
Номер …… 02.05.2017 Град КАЗАНЛЪК
В ИМЕТО НА НАРОДА
КАЗАНЛЪШКИ РАЙОНЕН СЪД V-ти наказателен състав
На втори май Година
2017
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕЯН ИЛИЕВ
Съдебни заседатели: И.Г.
Н.П.
Секретар: Р.Г.
Прокурор: АНТОНИЯ СПАСОВА
като разгледа докладваното от
съдия-докладчика Деян Илиев
НОХ дело № 118 по описа за 2017 година за да се произнесе съобрази:
Производството
е по чл.370 във вр. с чл. 371, т. 1 и следв. от НПК.
Обвинението
срещу подсъдимия Д.С.К. е по чл. 195, ал.1, т.3 и т. 4, вр. чл.194 ал. 1
от НК за това, че на 17.11.2016 г. в гр. Казанлък, в двор на училище ПГ
„И. Хаджиенов“ чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот
/метално въже/, като е използвал техническо средство /ножица за рязане на
железа/ е отнел чужди движими вещи: 1 бр. велосипед марка „Доберман“ с рама №
92603 и 1 бр. метално въже с катинар на обща стойност 275,00 лева от владението
на Д.Й.К. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
Подсъдимият
в с.з. признава вината си частично.
Защитникът
му адв. П. в с.з. пледира за постановяване на оправдателна присъда,
алтернативно при условията на чл. 66, ал. 1 от НК.
Представителят
на РП в с.з. поддържа обвинението.
Граждански
иск не е предявен.
От
събраните по делото доказателства, установени с доказателствени средства по
НПК, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено
следното - на 17.11.2016 г. подс. К. и св. Г. Ш. минавали покрай ПГ „И.
Хаджиенов“ гр. Казанлък. Без да уведоми предварително св. Шопов за намеренията
си, подс. К. влязъл в двора на училището и отишъл до метално приспособление за
поставяне на велосипеди, където извадил от джоба си ножица за метал и с нея
срязал въжето на катинар, с което бил заключен велосипед марка „Доберман“ с
рама № 92603, черен на цвят. Подсъдимият прибрал ножицата и катинара за колело
в джобовете си, качил се на колелото и напуснал двора на училището. Св. Шопов
видял действията на подсъдимия и уведомил охраната на училището – св. Т.доров,
който се обадил на Полицията.
С
протокол за доброволно предаване от 22.11.2016 г. подс. К. предал велосипеда,
който с разписка на 24.11.2016 г. бил върнат на собственика - св. К..
Видно
от експертното заключение на съдебнооценителната експертиза, стойността на
велосипеда, предмет на престъплението, била 275 лева.
Видно
от експертното заключение на съдебнопсихиатричната експертиза подсъдимият
страда от психично заболяване: смесени дисоциативни /конверзионни/ разстройства
с давност около пет години и към момента на извършване на деянието е разбирал
свойството и значението му и е могъл да ръководи постъпките си.
Описаната
фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Д.К., Г. Ш., И.
Т., експертните заключения на съдебнооценителната и съдебнопсихиатричната експертиза,
протокол за доброволно предаване, разписка, фискален бон, гаранционна карта,
които отчасти кореспондират на обясненията на подсъдимия.
В
с.з. адв. П. пледира за постановяване на оправдателна присъда с аргумент, че
деянието не било доказано по безспорен начин, но съдът не приема това
възражение.
В
с.з. подсъдимият признава времето и мястото на деянието, но отрича начина му на
извършване. Той установява, че е намерил колелото в двора на ПГ, което обаче не
било заключено, а поставено на земята.
Съдът
не дава вяра на обясненията на подсъдимия в тази им част, тъй като св. К.
установява, че е заключил колелото си с катинар и метално въже за
приспособление, предназначено за поставяне на колелета, а от показанията на св.
Ш. се установява, че подс. К. е срязал въжето на колелото и се е отправил в
неизвестна за него посока. Показанията на св. Ш., който е очевидец на
действията на подсъдимия, кореспондират с тези на св. К.. От друга страна, от
обстоятелството, че св. Ш. незабавно е уведомил охраната на училището- св. Т. –
дава основания на съда да приеме, че тези показания са достоверни.
Имайки
предвид приетата фактическа обстановка, съдът намира, че подс. К. от обективна
и субективна страна е осъществил състава на чл. 197, т. 4 във вр. с чл. 195,
ал.1, т.3 и т. 4, вр. чл.194 ал. 1 от НК.
Безспорно
подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние отнемане от състава на
престъплението.
Използването
на клещи осъществява квалифициращия признак на чл. 195, ал. 1 т. 4 от НК –
използване техническо средство, чрез което е бил осъществен и другият
съставомерен елемент – разрушаване на прегради, здраво направени за защита на
имот – по смисъла на чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК. От протокол за доброволно
предаване на лист № 23 от ДП се установява, че на 22.11.2016 г. подс. К. е
върнал велосипеда, като го е предал на инспектор Д. Д.. С разписка от
24.11.2016 г. св.К. е получил отнетия му велосипед.
Следователно
налице са условия съдът да приеме, че деянието на подсъдимия следва да се
квалифицира по чл. чл. 197, т. 4 във вр. с чл. 195, ал.1, т.3 и т. 4, вр.
чл.194 ал. 1 от НК, тъй като вещта е била върната до
приключване на съдебното следствие в съда и по първоначалното обвинение подс. К.
следва да бъде оправдан.
Деянието
е било извършено с пряк умисъл. Подсъдимият е осъзнавал общественоопасния му
характер, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им.
Подсъдимият е знаел и съзнавал, че отнема чужди движими вещи, за което няма
съгласие на собственика им. Експертното заключение на съдебно психиатричната
експертиза потвърждава способността на подсъдимия да разбира и осъзнава
действията си.
Следователно
подс. К. следва да бъде признат за виновен и наказан.
При
определяне вида и размера на наказанието съдът приема като смекчаващи вината
обстоятелства необремененото съдебно минало на подсъдимия, добрите
характеристични данни, невисоката стойност на отнетите вещи, изразеното
критично отношение и обстоятелството, че подсъдимият страда от смесено
дисоциативно разстройство.
Като
доказателства за отегчаващо вината обстоятелство следва да се приеме
обстоятелството, че подс. К. е осъществил кражба по повече от един квалифициращ
признак – чл. 195, ал. 1 т. 3 и 4 от НК, което се явява по-тежко от обикновения
случай на квалифицирана кражба.
Следователно
на подсъдимия следва да се наложи
наказание при превес на смекчаващи вината обстоятелства, като целите на
чл. 36 от НК биха постигнати при наказание в
размер на шест месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи при
условията на чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години.
На
осн. чл. 189 ал. 3 от НПК направените по делото разноски в размер на 242, 47
лева, представляващи възнаграждение за вещите лица, следва да се заплатят от
подсъдимия по сметка на ОДМВР-Стара Загора и сметка на РС-Казанлък.
По
тези съображения съдът
П Р И С Ъ Д И:
ПРИЗНАВА подсъдимия Д.С.К.– роден на *** ***, бълг.
гражданин, живущ ***, средно образование, неженен, неосъждан, ЕГН – ********** за ВИНОВЕН в това, че на
17.11.2016 г. в гр. Казанлък, в двор на училище ПГ „И. Хаджиенов“ чрез
разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот /метално въже/,
като е използвал техническо средство / ножица за рязане на железа/ е отнел
чужди движими вещи: 1 бр. велосипед марка „Доберман“ с рама № 92603 и 1 бр.
метално въже с катинар на обща стойност 275,00 лева от владението на Д.Й.К. без
негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като отнетата вещ е
била върната до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, поради
което и на осн. чл. 197, т. 4 вр. с чл. 195,
ал.1, т.3 и т. 4, вр. чл.194 ал. 1 от НК и чл. 54 от НК го ОСЪЖДА на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, а по
първоначалното обвинение го признава за невиновен и го оправдава.
На основание чл. 66,
ал. 1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на така наложеното наказание за срок от ТРИ
години.
ОСЪЖДА подсъдимия Д.С.К.
да заплати направените по делото съдебни разноски, както следва:
- по сметка на ОД на
МВР гр. Стара Загора в размер на 43,47 лева;
- по сметка на
РС-Казанлък в размер на 199 лева.
Присъдата
подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес пред Окръжен съд
гр. Стара Загора.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Съдебни заседатели: 1.
2.