РЕШЕНИЕ
№ 572
гр. Варна, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря Силвия М. Илиева
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20253110200904 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по
жалба на В. П. Д. ЕГН ********** с пост. адрес гр.Варна, ул. „Никола Корчев“
№18, подадена чрез адв. Й. А. от АК – Варна, против НП № 24-0819-001244 от
12.06.2024год. на началник група в ОД МВР Варна, Сектор „Пътна полиция“
Варна, с което за нарушаване нормата на чл. 137а, ал.1 от ЗДП му е било
наложено административно наказание глоба в размер на 50лв. на основание
чл. 183, ал.4, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДП.
Въззивникът оспорва извършването на нарушението и моли НП да бъде
отменено.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява.
Същият се представлява от надлежно упълномощен защитник в лицето на адв.
К. К., която във фазата по същество моли НП да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че от събраните по делото
доказателства се установявало, че НП не било връчено на въззивника, че това
представлявало съществено процесуално нарушение и моли НП да бъде
отменено.
За въззиваемата страна, редовно призована за датата на съдебното
заседание, представител не се явява. По делото са постъпили писмени
бележки от ю.к. Л. - А., в които същата изразява становище за
неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като
1
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на
евентуалност, в случай, че жалбата бъде уважена, и се иска присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение отправя искане за присъждане на
такова в минимален размер.
Варненска районна прокуратура, редовно уведомена за с.з., не изпраща
представител и не изразява становище.
След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията
посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
На 15.03.2024год. около 21:30ч. въззивникът управлявал л.а. „Шевролет
Авео“ с рег. № В6672РМ по ул. „Т. Влайков“ в гр.Варна в посока ул. „Кракра“.
Същият не бил поставил предпазния си колан. По същото време свидетелите
С. С. и П. М., и двамата мл. автоконтрольори в сектор „ПП“ при ОД на МВР
Варна изпълнявали служебните си задължения като се били позиционирали на
ул. „Т. Влайков“ до № 60. При приближаване на въззивникът свидетелите
решили да му извършат проверка и св. М. му подал сигнал за спиране, който
въззивникът изпълнил. При спирането на автомобила св. М. видял, че
въззивникът е без поставен предпазен колан. За това нарушение на място св.
С. съставил срещу въззивника АУАН № 1230977 в който посочил, че същият е
нарушил разпоредбата на чл. 137а, ал.1 от ЗДП тъй като управлявал МПС без
поставен предпазен колан. Актът бил надлежно предявен на въззивника, който
го подписал без възражения.
В срока по чл. 44 от ЗАНН писмени възражения срещу АУАН не
постъпили и на 12.06.2024год., въз основа на него, началник група в ОД МВР
Варна, сектор „ПП“ Варна, издал атакуваното НП, като е приел изцяло
фактическите констатации и правни изводи изложени в АУАН, приел е че
въззивникът е нарушил разпоредбата на чл. 137а, ал.1 от ЗДП и на основание
чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДП му наложил административно наказание глоба в
размер на 50лв.
Като свидетели в хода на съдебното следствие са разпитани
актосъставителят С. С. и свидетеля вписан в АУАН – П. М.. В показанията си
пред съда св. С. потвърждава, че той е съставил АУАН на въззивника и
потвърждава написаното в него, но няма ясен спомен за случая. На свой ред
св. М. сочи, че точно е той е спрял за проверка въззивника и е установил, че е
бил без поставен предпазен колан.
Като писмени доказателства към АНП са приложени АУАН, справка за
нарушител, Заповед № 8121з-1632/02.12.2021год. на министъра на
вътрешните работи, както и докладна записка от инспектор Д. Шерлетов.
Показанията на свидетелите С. и М. съдът кредитира изцяло като
последователни, логични и взаимнодопълващи се от една страна и от друга с
оглед липсата на каквито и да било данни още по-малко доказателства за
наличие на причина, мотив у някой от тях да свидетелства в ущърб на
въззивника.
2
Като достоверни и непротиворечиви съдът кредитира и всички събрани
в хода на съдебното следствие писмени доказателства.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства както писмени,
така и гласни, които преценени по отделно и в тяхната съвкупност не водят на
различни правни изводи.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на
наложеното административно наказание прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок, с оглед липсата на
данни за връчване на НП на наказаното лице, от надлежна страна, поради
което е допустима и е приета от съда за разглеждане.
Що се касае до направеното в НП отбелязване същото е било връчено на
21.08.2024год. по чл.58 от ЗАНН то определено не се приема от съда по
следните съображения: Съгласно чл. 58 ал.2 от ЗАНН, когато нарушителят не
се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен,
наказващият орган отбелязва това върху НП и то се счита за връчено от деня
на отбелязването. В случая видно от приложеното към преписката НП в
същото не се съдържа отбелязване нито, че лицето не е намерено на посочения
адрес, нито че новият му адрес е неизвестен. Посочена е единствено дата на
връчване по реда на чл. 58 от ЗАНН.
На следващо място анализът на нормата на чл. 58, ал.2 от ЗАНН сочи на
това, че за да се приложи същата следва да са налице две кумулативно дадени
предпоставки – първо нарушителят да не е бил намерен на посочения от него
адрес (да е напуснал адреса си) и второ новият му адрес да не е известен на
АНО като наличието на тези две предпоставки следва да са обективирани
(отбелязани) в самото НП. В случая в НП липсва отбелязване на коя дата
жалбоподателя е бил търсен на посочения адрес за връчване на НП, както и
отбелязване, че не е открит на адреса. От това отбелязване обаче няма как да
се приеме, не само, че адресатът не е намерен на адреса, а и че има нов адрес,
неизвестен никому. Отделен е въпроса, че в случая в АНП не се съдържат и
доказателства въззивникът да е напуснал адреса си. В преписката се съдържа
единствено една докладна записка удостоверяваща, че адреса е бил посетен
един единствен път на 16.08.2024год. и въззивникът не е бил установен там.
Еднократното посещение на адрес обаче, при липса дори на данни за часа в
който е посетен и то в разгара на летния отпускарски сезон не може да
обуслови извод за това, че въззивникът е напуснал адреса.
И след като НП не е било връчено редовно /по разписан в закона ред при
наличие на разписаните предпоставки/ на въззивника до датата на съдебното
заседание, то подадената от него жалба не би могла да бъде просрочена. В
горния смисъл е налице константна съдебна практика на АС Варна по подобни
казуси.
3
АУАН и НП са издадени от компетентните длъжности лица и в сроковете
предвидени в нормата на чл.34 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП се
съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват
вмененото във вина на въззивника нарушение, както от обективна, така и от
субективна страна, посочени са дата и място на извършването му,
обстоятелствата при които е било извършено, както и нарушената законова
норма както е налице пълно единство между фактическо и юридическо
обвинение.
Допуснати съществени нарушения на процес. правила свързани с
описание на нарушенията и запознаване на въззивника с адм. наказателното
обвинение съдът не констатира.
Що се касае за наведените възражения в жалбата, а и във фазата по
същество, че не била спазена процедурата за връчване на НП, то макар съдът
да изложи подробни мотиви защо не са били налице основанията за
приложение от страна на АНО на разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, то
горното има значение единствено за допустимост на жалбата. Същата е приета
от настоящия състав за допустима и по никакъв начин не е нарушено правото
на защита на жалбоподателя.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прецени, че
НП е издадено в съответствие с материалния закон по следните съображения:
С НП на въззивника е било наложено наказание за нарушение на
нормата на чл. 137а, ал.1 от ЗДП.
Съгласно цитирана разпоредба водачите и пътниците в моторни
превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в
движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни
средства са оборудвани.
В случая по делото няма спор, че към датата на проверката въззивникът
е управлявал лек автомобил (автомобил от категория М1), който е бил
оборудван с предпазни колани. От друга страна по категоричен начин от
показанията на св. М. и констатациите отразени в АУАН ползващи се с
обвързващата доказателствена сила по силата на чл. 189, ал.2 от ЗДП се
установява, че въззивникът не е бил поставил предпазния си колан, докато е
управлявал автомобила, поради което и вмененото му с НП нарушение е
безспорно доказано.
В случая АНО е дал правилна квалификация на извършеното нарушение
и е наложил на въззивника следващото му за него адм. наказание, което
определил във фиксирания в санкционната норма размер.
Доколкото нарушението извършено от въззивника е типично и не се
отличава по никакъв начин от всички останали подобни нарушения съдът
4
счете, че същото не попада в обхвата на чл.28 от ЗАНН. Отделен е въпроса, че
в случая видно приложената към АНП справка за нарушител преди
процесното нарушение въззивникът е бил наказван и за други нарушения по
ЗДП.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е
издадено в съответствие с материалния закон, същото не страда от пороци,
които го правят процес. недопустимо и като такова следва да бъде потвърдено.
По разноските.
С оглед крайния изход на делото (жалбата е изцяло отхвърлена - НП е
потвърдено) направеното от страна на процес. представител на въззиваемата
страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение съдът
намери за основателно. Счете, че въззивникът следва да бъде осъден да
заплати такова на въззиваемата страна на основание чл. 63д, ал.4 от ЗАНН вр.
чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ. И като съобрази, че съгласно чл.37, ал.1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП както и това, че за защита по дела по ЗАНН в чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ е предвидено възнаграждение от
80лв. до 150лв., а в случая делото не е с фактическа и правна сложност
изискващи специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната
теза на АНО в с.з от една страна, а от друга това, че процес. представител на
въззиваемата страна не е участвал лично в съдебното производство като
единствено е представил писмени бележки, съдът счете че възнаграждението
за юрисконсулт следва да бъде определено в минималния предвиден в
наредбата размер – 80лв. Посочената сума следва да бъде заплатена от
въззивника В. П. Д. в полза на ОД на МВР Варна.
Водим от горното Варненският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № НП № 24-0819-001244
от 12.06.2024год. на началника на група в ОД МВР Варна, Сектор „Пътна
полиция“ Варна, с което на В. П. Д. ЕГН **********, с пост. адрес гр.Варна,
ул. „Никола Корчев“ № 18, на основание чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДП е било
наложено адм. наказание глоба в размер на 50лв. за нарушаване нормата на
137а, ал.1 от ЗДП.
ОСЪЖДА В. П. Д. ЕГН **********, с пост. адрес гр.Варна, ул. „Никола
Корчев“ № 18 да заплати на ОД на МВР Варна сума в размер на 80лв.
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
5
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6