Решение по дело №1126/2020 на Районен съд - Свищов

                                    Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                №  260004

                              гр.Свищов, 27.01.2021 г.

 

             Свищовският районен съд в публично заседание на 21.01.2021 година в състав:

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТЕОДОРА СТОЯНОВА

при секретаря Петя Братанова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.1126 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взема предвид:

                  

Иск за развод по чл.49 от СК.

                            

          Ищецът Б.Д.Б. *** твърди, че с  Т.В.Б.-руска гражданка  са сключили брак на 3.10.2019г., който е втори по ред за двамата и от него нямат родени деца. Заявява, че сключи брак без да се познават добре, като в съвместния си живот установили непреодолими различия. От месец май 2020г. той напуснал семейното жилище в гр.Свищов и от тогава живеят при условията на фактическа раздяла, като ответницата заминала в М..  Моли съда да постанови развод поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, без да се произнася по въпроса за вината. Не претендира ползване на семейното жилище,  а по отношение на фамилното име – по избор на ответницата. В съдебно заседание се явява лично и с адв.М.С. и поддържа исковата молба. Не претендира разноски.

 

          В едномесечен срок от получаване на разпореждането по чл.129 от ГПК, ответницата, чрез адв.В.И.-***  е подала писмен отговор по чл.131 от ГПК. Заявява, че също желае развод, но не тя е станала причина за разстройство на брачните отношения, напротив била излъгана от ищеца да дойде в България, където закупили жилище, в което тя вложила свои средства от преди брака. Живели в едно домакинство-тя, непълнолетният и син и ищеца, като издръжката била от нейни предбрачни спестявания и след като парите свършили, ищецът напуснал общият им дом. След това била подложена на тормоз и заплахи, за което сезирала полицията.Твърди, че вината за  дълбокото и непоправимо разстройство на брака е на ищеца. Претендира издръжка в размер на 500,00 лева месечно.Желае да запази брачното си име –Б..

          В съдебно заседание не се явява лично и не се представлява. Постъпила е молба от адв.В.И.- процесуален представител на ответницата , в която взема становище, че не възразява да се прекрати бракът и с ищеца , не взема становище по  въпроса за вината. Поддържа искането си за присъждане на издръжка, както и разноските по делото да се поемат от ищеца.

 

 

          Като обсъди събраните по делото доказателства, съдът намери за установено:

          Страните са законни съпрузи от 3.10.2019г. , видно от  приложеното удостоверение за граждански брак, издадено от Община Б.. Бракът им е сключен с акт  № 25/3.10.2019г. на Община Б..  

          По делото бяха разпитани свидетелите Л.С. и К.П. –  приятели на ищеца. Същите   обясниха, че бракът на страните просъществувал много кратко и от пролетта на 2020г. се разделили. Според св.П. си закупили етаж от къща в Свищов, където се установили, но Б. не се чувствал добре. Приятелите му го ожалили, а през пролетта на 2020г. той им казал , че с рускинята всичко е свършило и дори почерпил. Не са конкретизирали някакви брачни провинения от страна на ответницата, но заявяват, че съвместният им живот не се отразил добре на ищеца.

От своя страна ответницата твърди, че е била излъгана от ищеца да дойде в България, където той ще се грижи за нея и непълнолетния ѝ син, че синът и ще може да завърши училище тук , въпреки че не говори български език.Закупили жилище в гр.Свищов  предимно с нейни средства, а след като парите свършили, ищецът напуснал съвместно обитаваното жилище. Започнал да я обижда и заплашва, за което тя подала жалба до полицията.Не е представила доказателства за твърденията си, освен копие от жалбата до РУ Свищов и предупредителен протокол от 18.05.2020г., който е подписан от ищеца Б.Б. с отбелязване , че възразява против отправените обвинения.

          От доказателствата по делото се установи, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен – имат различни характери и начин на поведение, които са се оказали несъвместими през краткия им семеен живот. Няма вероятност и желание да продължат живота си като семейство. 

 Предвид гореизложеното, съдът приема за установено, че между тях не съществува взаимност, любов и доверие, семейството им съществува само формално, налице е дълбоко разстройство в брачните им отношения, което не може да бъде преодоляно и бракът им следва да бъде прекратен с развод. В отговора на исковата молба Т.Б. е претендирала да се постанови развод по вина на ищеца, като се е мотивирала с лошото му и унизително отношение спрямо нея. Няма категорични доказателства за твърденията и, освен подадената жалба до РУ Свищов, която също е твърдение и процедурата е приключила с подписване на протокол за предупреждение, на който ищецът Б. е възразил.

          Безспорно е обаче, че и двете страни с поведението си са допринесли за влошаване на отношенията си, който за кратко времето са станали нетърпими. Говорим за брак , който е просъществувал около половин година, като за страните  по делото това са втори бракове, над 50 годишни са, от различни държави  и не е обосновано да се смята, че могат да променят отношенията си или характерите си.    Предвид на всичко изложено съдът приема, че вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака е на двамата съпрузи.  

 

          По отношение на претенцията с правно основание чл. 145, ал. 1 от СК: Ответницата претендира заплащане на издръжка в размер на 500,00лева месечно.

          Съгласно цитираната разпоредба, невиновният за развода съпруг има право на издръжка. За издръжката на бивш съпруг важат общите условия за получаване и даване на издръжка – невъзможност за издържане от собствено имущество поради нетрудоспособност и възможност за даване на издръжка. Идеята на законодателя е защита на съпруга, който след прекратяване на брака обикновено е в напреднала възраст, с влошено здравословно състояние, без доходи и собствено имущество. Относно срока за дължимост за издръжката на бивш съпруг – законодателят е преценил като средно достатъчен този до три години от прекратяване на брака. По отношение на този вид издръжка не се извършва преценката по чл. 144 от СК – за даването на издръжката без особени затруднения. В случая  не се доказа, че ищцата по иск по чл.145 от СК е неработоспособна и не може да се издържа от имуществото си – същата е руска гражданка и понастоящем живее в М.. Не са представени доказателства разполага ли с жилище, работи ли, има ли здравословни проблеми. Освен това право на издръжка има само невиновния за развода съпруг, а в случая съдът приема, че вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака е на двамата съпрузи.   Искът по чл.145 от СК е неоснователен и недоказан.

         

По отношение на ползване на семейното жилище, находящо се в гр.Свищов, ул.“***** – никоя от страните не претендира ползването му. Същото е напуснато от двамата.

Освен това в с.з. на 21.01.2021г.  е представен Нотариален акт за покупко- продажба №48, нот.дело №43/2020г. на Нотариус №775  И.С., видно от който на 10.09.2020г., т.е. след завеждане на делото процесното жилище е продадено. По сделката  Т.В.Б. е представлявана от пълномощник- адв.В.И., който и е процесуален представител по настоящото дело.От продажната цена на жилището- 46000,00лева, по сметка на  Т.В.Б. са преведени 29656,00лева.

 

          По отношение на фамилното име след развода- ответницата ще носи брачното си фамилно име Б. .  

          Предвид материалното положение на страните- липсват данни за  доходите  им, съдът определя ищецът да заплати    ДДТ-  20,00 лв., както и 5,00лева -такса за издаването на изпълнителен лист.

          Разноски не са претендирани от ищеца, поради което не се присъждат. Ответницата е претендирала разноски, но не са представени доказателства за направени такива. Освен това, при този изход на делото- развод по вина на двамата съпрузи разноските остават за страните така, както са направени.

 

          Водим от горното, съдът

 

                              Р Е Ш И :

 

          ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД брака между Б.Д.Б. с ЕГН **********,*** / адрес за съобщения-кантората на адв.М.С.-***/   и  Т.В.Б.,родена на ***г., гражданин на ****, / адрес за съобщения-кантората на адв.В.И.-***/,  сключен с акт № 25/3.10.2019г. на Община Б.,  поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство по вина на двамата съпрузи.

         

ОТХВЪРЛЯ искането на Т.В.Б.,родена на ***г., гражданин на ****  бракът да бъде прекратен по вина на Б.Д.Б. с ЕГН **********, като недоказано.

  

ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.В.Б.,родена на ***г., гражданин на ****  против Б.Д.Б. с ЕГН **********,***, иск с правно основание чл. 145 от СК за издръжка в размер на 500,00 лева, като недоказан и неоснователен.

 

 

ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ- находящо се в гр.Свищов, ул.“***** е напуснато от двамата и е отчуждено.

     

След прекратяване на брака, жената ще носи брачното си фамилно име- Б. .        

      

ОСЪЖДА Б.Д.Б. с ЕГН **********,*** / адрес за съобщения-кантората на адв.М.С.-***/  да заплати ДДТ в размер на 20,00 лева, както и 5,00 лева- такса за издаването на изпълнителен лист.

                   

          Решението  подлежи на обжалване пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

         

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: