Решение по дело №2167/2019 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 1857
Дата: 7 ноември 2019 г. (в сила от 10 декември 2019 г.)
Съдия: Майя Йончева Йончева
Дело: 20194520102167
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 април 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

гр. Русе, 07.11.2019г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III гр. състав, в публично заседание на десети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                              Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА

 

при секретаря           ЕМИЛИЯ ДОБРЕВА                                       и в присъствието на

прокурора                                                                          като разгледа докладваното от съдията гр. дело №2167 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази:

 

         Искът е с правно основание по чл.432, ал.1 КЗ.

Ищцата Р.Д.Б. чрез процесуалния си представител твърди, че на 01.09.2018г. при пътуване от гр. Две Могили до с. Пепелина, област Русе, пострадала при ПТП, настъпило между лек автомобил “Фолксваген голф” с ДК №*******, в който пътувала като пътник на задната дясна седалка и лек автомобил “Пежо 206” с рег. №*********. Виновен за произшествието е водачът на л.а. с ДК №*********С М. Б, който с предната част на управлявания от него автомобил ударил отзад движещия се пред него л.а. с рег. №*********. За произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали №195/650/01.09.2018г., в който са описани обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, пострадалите лица и виновният участник. На същия е съставен АУАН №386811/01.09.2018г. и Наказателно постановление №18-4569-000430/07.01.2019г. В резултат на посоченото ПТП получила травматични увреждания, преживяла болки, страдания, дискомфорт, психичен и емоционален стрес, описани подробно. В периода 01.09-05.09.2018г. провела болнично лечение, направени й били оперативни процедури в лицево-челюстната област. След инцидента все още не се е възстановила, станала раздразнителна, тревожна и депресирана от промяната във външния си вид, имала проблеми с концентрацията, страда от безсъние. Автомобилът, управляван от виновния водач Сашо М. Божанов, е бил застрахован за риска “Гражданска отговорност” при ответника и към датата на произшествието е имал валидна застраховка. Моли съдът да осъди ответника да й заплати обезщетение по чл.432, ал.1 КЗ за причинените й неимуществени вреди при ПТП на 01.09.2018г. в размер на 10000 лв, заедно със законната лихва от 01.09.2018г. до окончателното изплащане.

         Ответникът ЗД ”БУЛ ИНС” АД гр. София, представляван от Стоян Станимиров Проданов и Крум Д. Крумов, чрез процесуалния си представител оспорва иска по основание и размер. Оспорва изложените в исковата молба твърдения за преживените от ищцата болки и страдания, причинени й при ПТП на 01.09.2018г., както и наличието на причинно-следствена връзка между уврежданията и проведеното от нея лечение, респ. между всички претърпени от ищцата неимуществени вреди и настъпилото непозволено увреждане. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, която не е използвала предпазен колан към момента на настъпване на ПТП. Заявява, че претендираната от ищцата парична сума за обезщетяване на неимуществените вреди е прекомерна. Не дължи лихва за забава и възразява срещу началния момент, от който застрахователят дължи лихва за забава. Моли искът да бъде отхвърлен или алтернативно размерът на определеното от съда обезщетение да бъде намалено поради съпричиняване до размер на 50 %. Претендира присъждане на разноски.

                 По делото са представени писмени доказателства, разпитани са свидетели, назначена е съдебномедицинска експертиза, чието заключение е приложено в писмен вид по делото. Приложена е АНП, образувана във връзка с Констативен протокол за ПТП с пострадали №195/650/01.09.2018г.

         За да се произнесе, съдът съобрази следното:

От представения по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали №195/650/01.09.2018г. се установява, че на 01.09.2018г. в 08.00 часа в гр. Две Могили, област Русе, на път III-5001, км.7+600, при управление на лек автомобил Фолксваген голф с рег. №*********, водачът С М. Б причинил пътнотранспортно произшествие, като е управлявал автомобила си на такова разстояние от движещия се пред него лек автомобил “Пежо 206” с рег. №********* с водач М М Е, че не е могъл да избегне удряне в него, когато той е намалил скоростта си и го е ударил отзад. Пострадали при произшествието са пътуващите в л.а. Фолксваген голф Д. С М. - отпред вдясно до водача и пътуващата отзад пътничка Р.Д.Б. - ищцата. Протоколът за ПТП има доказателствено значение за обстоятелствата, при които е настъпило транспортното произшествие.

На водача Сашо М. Божанов е съставен АУАН №386811/01.09.2018г., в който е посочено, че на 01.09.2018г. около 08.00 часа на път III-5001, км.7+600 в посока с. Острица, Община Две Могили, същият нарушил чл.23, ал.1 ЗДвП и причинил ПТП, като е управлявал автомобила си на такова разстояние от движещия се пред него лек автомобил “Пежо 206” с рег. №*********, който намалил скоростта си, че не могъл да избегне удряне в него и го блъснал с предната си част отзад. Актът е връчен на същата дата на нарушителя, който го е подписал без възражение. С влязло в сила на 06.02.2019г., като необжалвано, наказателно постановление №18-4569-000430/07.01.2019г. виновният водач е санкциониран за нарушение на чл.23, ал.1 ЗДвП с глоба 200 лв.

По делото няма спор относно механизма на произшествието.

От показанията на свидетеля Д. С М., син на ищцата, се установява, че на 01.09.2018г. заедно с майка си пътували в лекия автомобил “Фолксваген голф” с ДК №*********, шофиран от баща му С М. Б за с. Каран Върбовка и при излизане от гр. Две Могили баща му поради неспазване на дистанция ударил намиращия се на пътя пред тях автомобил “Пежо 206”. След сблъсъка излязъл навън, отишъл на задната седалка, където се намирала майка му и видял, че същата била в безсъзнание, с приведено напред тяло, но като я бутнал леко след една-две минути тя реагирала. Оплакала се, че я болят гърдите, от носа й течала кръв. След удара на местопроизшествието пристигнал полицейски автомобил, а след 4-5 минути и линейка на Спешна помощ от гр. Две Могили. С помощта на фелдшера откопчал предпазния й колан, извадил я от автомобила, след което пострадалата била транспортирана до УМБАЛ Канев АД Русе. Същият ден била оперирана. Около два часа след операцията я посетил в болничното заведение, за да й занесе необходимите за престоя й там лични вещи. Придружена от медицинската сестра, тя пристъпвала едва-едва, имала синини по лицето, носът й бил с лепенка и тампони, оплакала се от болки в лицевата част и в областта на гърдите, както и от световъртеж. Болничното лечение продължило пет дни. След изписването й тези оплаквания продължили – изпитвала силни болки по цялото тяло, имала главоболие и световъртеж, лицето й било подпухнало и посиняло, а 2-3 седмици след инцидента започнала да се оплаква от нарушение на слуха. Не можела да се обслужва сама, не можела да върши домакинска работа, поради което й помагали нейните близки. Предвид състоянието си цял месец не излизала от дома си. Страхувала се да пътува с автомобил, с автобус, престанала да си ходи на село. Свидетелят заявява, че ищцата все още има белег на лицето, което я притеснява.

Показанията на свидетеля, който възпроизвежда лични и непосредствени впечатления от събитието, на което е присъствал и сам е пострадал, са конкретни, последователни и поради това убедителни. В съответствие с тях са и показанията на свидетелката Л. И С., с която съжителства на съпружески начала. Същата установява, че след злополуката ищцата била в шок, цялото тяло я е боляло, най-вече главата и носа, постоянно получавала световъртеж. След травмата лицето й подпухнало и посиняло, голяма синина имала на дясното око, а също и на мястото, където е бил поставен предпазният колан. Месец и половина не се чувствала добре и въобще не излизала от дома си - притеснявала се пред хората от вида си, от белега вдясно на носа, притеснявала се да се вози в автомобил. Започнала да чува тежко. През повечето време след изписването й от болницата била на легло, като свидетелката вършела цялата домакинска работа, готвела, перяла. В момента сама се грижи за домакинството си, но продължава да се оплаква от главоболие и световъртеж, лесно се задъхва.

Показанията на двамата свидетели се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства, в т.ч. и от Епикриза на пациента Р.Д.Б., издадена от УМБАЛ Канев АД, отделение Ушно-носно-гърлени болести, не са опровергани с противни доказателства, поради което съдът ги приема за достоверни.

При тези данни съдът приема, че виновен за пътнотранспортното произшествие на 01.09.2018г. е водачът на лек автомобил “Фолксваген голф” с ДК №*********– С М. Божанов, който е нарушил чл.23, ал.1 ЗДвП и е създал причина за злополуката, при която е пострадала ищцата Р.Д.Б..

         От заключението на съдебномедицинската експертиза, потвърдено и допълнено устно от вещото лице д-р П.Г.Д. в съдебно заседание на 10.10.2019г. се установява, че при злополуката на 01.09.2018г. ищцата е получила счупване на носни кости, кръвотечение на носа, наложило двустранна тампонада, оток на носа, което по медико-биологичен признак представлява временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Установените увреждания са резултат на действието на твърди тъпи предмети в областта на носа и могат да бъдат получени при ПТП на 01.09.2018г. по описания в исковата молба начин, а именно при удар на главата й в предната седалка на автомобила. Въз основа на представената медицинска документация вещото лице е установило, че по отношение на установените увреждания на Б. е проведено 5-дневно болнично лечение, включително хирургична интервенция. При такива увреждания, каквито са установени при нея, обикновено, ако не са налице усложнения, каквито в случая не са документирани, възстановителният период продължава около 2-3 до 4 седмици. При тези увреждания болките са най-силни непосредствено след получаването им, след което постепенно намаляват и изчезват в рамките на няколко денонощия. Възможно е, според заключението, при удари в областта на главата да има оплаквания от главоболие и световъртеж за индивидуален период от време – от дни и седмици до месеци. При извършения личен преглед на ищцата към 30.09.2019г. вещото лице  е установил, че след проведеното оперативно лечение носната пирамида на Б. е правилна. От дясната страна на носа й в областта на медиалния ъгъл на дясното око има хипопигментиран линеен раневи белег с дължина около 0.5 см. Същата е заявила субективни оплаквания от световъртеж и бучене на главата, без да представя данни за преглед от съответния лекар специалист, който да установи причините за оплакванията. В устното си заключение вещото лице допълва още, че в случая няма обективни данни пострадалата да е била в безсъзнание след катастрофата. Безсъзнанието е пълно откъсване от околната среда със загуба на рефлекси, което е опасно за живота. Вследствие злополуката пострадалата е била в шок и нереагирането на лекото й докосване от свидетеля Д.М. не е признак на безсъзнание. Не се е налагало тя да бъде реанимирана. Пак там вещото лице потвърждава, че получените от ищцата увреждания могат да се получат и при поставен предпазен колан.

         Заключението е прието от съда без възражение от страните.

         Няма спор по делото, както и от представената застрахователна полица №BG/02/118000271732/13.01.2018г. се вижда, че собственикът на лек автомобил “Фолксваген голф” с ДК №********* С М. Б е сключил договор за застраховка “Гражданска отговорност” с ответника със срок на действие от 13.01.2018г. до 13.10.2018г. Следователно, налице е настъпило застрахователно събитие, поради което застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди - чл.477 КЗ.  

         Предвид изложеното съдът счита, че искът е доказан по основание. Възражението на ответника, че искът е неоснователен е направено само формално, без да се сочат доказателства в негова подкрепа. Неоснователно е и възражението за съпричиняване на резултата от увреденото лице, тъй като от наличните данни по делото е установено, че ищцата към момента на произшествието е била с поставен предпазен колан (противни доказателства липсват).

         На обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В т.см. е тълкуването на закона, дадено в Постановление №4/1968г. на Пленума на ВС.

         Относно размера, в който следва да бъде присъдено обезщетението, съдът взе предвид, че в резултат на пътнотранспортното произшествие ищцата е получила временно разстройство на здравето, неопасно за живота (лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 НК). Претърпяла е сериозни физически болки и страдания при злополуката, както стрес и уплаха. Претърпяла е хирургична интервенция и много неудобства в периода на възстановяването. Не е могла да се грижи за себе си, за домакинството, разчитала е на близките си. Изпитвала е притеснения и е била депресирана от външния си вид, в продължение на месец не е напускала дома си. Изпитвала е страх да се вози в автомобил или автобус. Всички тези преживявания от правна страна съставляват неимуществени вреди, които подлежат на обезщетяване по справедливост, съгласно чл.52 ЗЗД.

Съдът намира, че за обезщетяване на неимущественото увреждане на ищеца са необходими 4000 лв. В този размер предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди е основателен и следва да бъде уважен, заедно със законната лихва от деня на поискването - 09.01.2019г. За разликата до предявения размер 10000 лв искът следва да бъде отхвърлен.

Законна лихва върху присъденото обезщетение се дължи от застрахователя от деня на поискването - в случая от датата на молбата за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди до ответника (л.12, л.39), тъй като застрахователят носи отговорност за законна лихва на собствено основание и за него не е приложимо правилото на чл.84, ал.3 ЗЗД.

Поради това искът за присъждане на законна лихва за периода от 01.09.2018г. до 09.01.2019г. следва да се отхвърли.

         Съгласно чл.78, ал.1 ГПК, ответникът дължи разноските по делото на ищцата в размер на 640 лв, съобразно уважената част на иска.

         Съгласно чл.78, ал.3 ГПК, ищцата следва да заплати на ответника 597.60 лв разноски, съобразно отхвърлената част от иска.

         Мотивиран така, съдът

 

Р Е Ш И :

 

         ОСЪЖДА ЗД ”БУЛ ИНС” АД със седалище и адрес на управление в гр. София, район Лозенец, ул. “Джеймс Баучер” №87, представлявано от Стоян Станимиров Проданов и Крум Д. Крумов, заедно, ЕИК ********* да заплати на Р.Д.Б. ***, ЕГН **********, сумата 4000 лв обезщетение за неимуществени вреди по чл.432, ал.1 КЗ, причинени при ПТП на 01.09.2018г., заедно със законната лихва, считано от 09.01.2019г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ същия иск за разликата над 4000 лв до предявения размер 10000 лв, както и в частта за присъждане на законна лихва върху обезщетението за периода от 01.09.2018г. до 09.01.2019г.

ОСЪЖДА ЗД ”БУЛ ИНС” АД да заплати на Р.Д.Б. сумата 640 лв разноски по делото.

ОСЪЖДА Р.Д.Б. ***” АД сумата 597.60 лв разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

        

                                                                          Съдия: