Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 09.01.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският окръжен съд, гражданско
отделение, ІІ-ри въззивен състав в открито съдебно
заседание на 13.12.2017г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Катя Щерева
ЧЛЕНОВЕ:
Ивайло Георгиев
Ваня
Иванова
при секретаря Теодора Вутева разгледа докладваното от съдия
Георгиев въззивно гражданско дело № 618 по описа на
съда за 2017 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от Гражданския процесуален кодекс.
Образувано е по въззивна
жалба от Н.Х. и Л.Т. срещу решението от 25.07.2017г., постановено по гр.д. №
971/2015г. по описа на РС – гр. Елин Пелин, с което са отхвърлени предявените
от жалбоподателките субективно съединени искове за
установяване, че договорът за покупко- продажба, обективиран в н.а. № 143, т. ІV, рег. № 5265, н.д. №
625/25.11.2003г. по описа на нотариус Станимир Аврамов е нищожен на основание
чл. 26, ал. 2, предл. второ и пето от ЗЗД. Жалбоподателките твърдят, че обжалваното решение е неправилно и е
постановено при нарушение на процесуалните норми. Акцентират върху факта, че
единственото писмено доказателство по казуса е прокурорската преписка, която е
била унищожена. Правят изводи от показанията на разпитания свидетел и оспорват
изводите на съда по този въпрос. Молят съда да допусне до разпит двама
свидетели за установяване на твърдените в исковата молба доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен
отговор от особения представител на ответницата – адв.
А.Н., който оспорва жалбата и споделя изложените мотиви от районния съд. Намира
за недопустимо съдържащото се във въззивната жалба доказателствено искане.
С определение от 01.11.2017г. въззивният
съд е оставил без уважение доказателственото искане
на жалбоподателките за допускане на свидетели във въззивното производство.
В открито съдебно заседание пред въззивната
инстанция жалбоподателката Л.Т. не се явява и не се
представлява.
В открито съдебно заседание пред въззивната
инстанция се явява лично жалбоподателката Н.Х., която
поддържа жалбата. Твърди, че е била измамена и моли съда да върне делото за
ново разглеждане в РС- Елин Пелин.
В открито съдебно заседание пред въззивната
инстанция, въззвиаемата страна не се явява и не се
представлява. От особения й представител е постъпила молба вх. №
10429/23.11.2017г., с която се изразява становище за даване ход на делото и се
поддържа подадения отговор.
Постъпила е и молба вх. № 10429/23.11.2017г. от двете жалбоподателки, с която поддържат жалбата и молят съда да
отмени обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно. Твърдят, че процесният договор е привиден.
Съдът намира, че фактическата обстановка
по делото е вярно и изчерпателно описана в обжалваното решение, поради което не
е необходимо да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.
В производството пред въззивната
инстанция не са били събирани доказателства.
При така установената фактическа обстановка,
настоящият съдебен състав споделя напълно изложените от първоинстанционния
съд мотиви и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.
В допълнение, както и в отговор на наведените в
жалбата доводи, съдът излага следните съображения.
В настоящото производство се претендира
нищожност на договор за покупко- продажба, обективиран в нотариален акт. Доколкото в случая актът е
съставен от надлежно овластен за това орган (нотариус)
при спазване на съответния ред и форма, и в тази насока няма възражения от
страните, той е валиден официален документ за изявления на частни лица. В това
си качество той има обвързваща доказателствена сила
за извършените от и пред нотариуса
действия (арг. от чл. 179, ал. 1 от ГПК), вкл. за
това, че последният е проверил самоличността на страните и им е
прочел акта, преди да го подпишат, както и за изразеното съгласие на явилите се
пред него страни да сключат договора. Освен това, нотариалният акт има обвързваща
доказателствена сила и относно това, че страните по сделката
са направили изявления именно със съдържанието, което е отразено в акта. Наистина,
той не доказва, че тези изявления съответстват на действителната воля на
страните (което е и предмет на настоящото производство), но следва да се има
предвид, че в тази си част нотариалният акт има качеството на частен документ,
който се ползва с материална доказателствена сила
срещу жалбоподателките (ищци в първоинстанционното производство), тъй като е подписан от тях в качеството им на продавачи по договора.
Обсъдената по- горе доказателствена
сила на нотариалния акт за правна сделка не е абсолютна и може да бъде оборена,
но при спазване на ограниченията по чл. 164, ал. 1, т. 2 от ГПК (в частта, в
която нотариалният акт има качеството на официален документ) и чл. 164, ал. 1,
т. 6 от ГПК (в частта, в която нотариалният акт има качеството на частен документ).
Специфична хипотеза на изключение от горните
ограничения е реглементирана в чл. 165, ал. 2 от ГПК,
съгласно която разпоредба, свидетелски
показания се допускат за доказване на привидност на изразеното в документа
съгласие, но само ако по делото са представени писмени доказателства, изходящи
от другата страна или пък удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган,
които правят вероятно твърдението, че съгласието е привидно.
В конкретния случай,
такива писмени доказателства не са събрани, независимо от положените усилия за изискване
на посочената от жалбоподателките прокурорска
преписка. Съгласно писмо изх. № 225р-2904 от 17.02.2017г. (л. 72 от първоинстанционното дело), поисканата преписка № 380/2008г.
по описа на І-во РУ-СДВР е била изпратена на СРП и не
е връщана в управлението. Същевременно, от архивната справка на л. 79 от първоинстанционното дело се установява, че свързаната с нея
прокурорска преписка № 56604/2007г. е била унищожена през 2015г., като от нея е
запазено само постановление за отказ да се образува досъдебно производство.
Заверен препис от постановлението е приложен на л. 78 от първоинстанционното
дело и от него се установява, че преписката е образувана във връзка с отношения
между лица, които не са страни по настоящото дело, като тези отношения са се
развили около четири години след сключване на процесния
договор. Поради това настоящият съдебен състав намира, че така обсъдените
писмени доказателства са неотносими към процесния правен спор. Други такива, които биха били
релевантни по смисъла на чл. 165, ал. 2 от ГПК, не са посочени и не са
представени. Следователно, в случая липсва т.нар. „начало на писмено
доказателство“, което, съгласно цитираната разпоредба, е задължителна
предпоставка за допустимостта на свидетелски показания за доказване на
привидност на изразеното в документа съгласие. Доколкото страни по настоящото
дело са самите страни по сделката, не е налице изключението по изречение второ
от горната разпоредба. Поради това районният съд неправилно е допуснал свидетел
за доказване на твърденията на жалбоподателките за
привидност на процесния договор, а снетите му
показания по този въпрос са недопустими и не следва да се обсъждат.
Дори последните да се вземат предвид, те не
установяват претендираната от жалбоподателките
симулативност. На първо място, в по- голямата си част
те се отнасят до впечатления на свидетеля за историята на имота, извършваните в
него ремонтни дейности и продължителността на упражняваната от жалбоподателките фактическа власт върху него, които въпроси
са ирелевантни за настоящото производство. В друга
част свидетелят споделя това, което е научил по въпроса от самите жалбоподателки, т.е. в тази част източник на показанията му
са самите подлежащи на доказване спорни обстоятелства, поради което те не са
годни да ги докажат (напр. че „момичето е трябвало да даде документа, че като
внесе Н. парите, ще й върнат документа за къщата. Н. е получила около 2500 лв.
и да ги върне на части с лихвата, и тогава ще й дадат отново документа за
къщата“, както и „Н. е вземала заем от 2500 лв. и е трябвало като върне парите
тогава да й дадат документ за да й върнат къщата“). В относимата
към процесния казус част от показанията, касаеща лични възприятия на свидетеля, той сочи единствено,
че жалбоподателките са говорили с купувачката на
имота за някакъв документ, но не знае, какво са подписвали, а и Н. не му е
споделяла, за какъв документ става въпрос. Поради това настоящият съдебен
състав намира, че тези показания (дори да са допустими) са неконкретни и
недостатъчни за доказване на претендираната от жалбоподателките симулативност.
При тези данни, следва да се споделят
изводите на първоинстанционния съд, че по делото не е
доказана воля на ищците, различна от външно обективираната
в договора за покупко- продажба от 25.11.2003г.
По тези съображения настоящият съдебен
състав намира, че жалбата е
неоснователна. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Не е направено искане за присъждане на
разноски от страната, която, с оглед изхода на делото, има право на такива,
поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 4, вр.
т. 2 от ГПК, и поради обстоятелството, че предявеният иск е облигационен, а
данъчната оценка на имота – предмет на процесния
договор – е 4486,80 лв. (л. 28 от първоинстанционното
дело), решението не подлежи на обжалване.
С оглед гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 129 от
25.07.2017г., постановено по гр.д. № 971/2015г. по описа на РС – гр. Елин Пелин.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.