№ 420
гр. София , 22.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и трети март, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Въззивно гражданско дело
№ 20201000503141 по описа за 2020 година
С Решение № 4091 от 09.07.2020г., постановено по гр.д. № 7914/ 19г., 1-
15 състав на Софийски градски съд, ГО, е осъдил Прокуратурата на Репу
блика България на основание чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ да заплати на С. А. Ц.
сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, сумата от 34 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тези суми,
считано от 16.06.2016г. до окончателното изплащане, как то и разноски за
производството в размер на 5,80 лв., като е отхвърлил иска за обезщетение на
неимуществени вреди за разликата до пълния претенди ран размер от
50 000лв.
Решението е обжалвано от двете страни – от ищеца с насрещна жалба в
отхвърлената част, а от ответника – в уважената част, с подробно изложе ни
съображения в обстоятелствената част на жалбите. Всяка страна оспорва
жалбата на другата страна.
Софийски апелативен съд, след като обсъди оплакванията в жалбите
във връзка с атакувания съдебен акт, намира следното:
Жалбите са допустими – жалбата на ответника е подадена в срока по
чл.259 от ГПК, а насрещната жалба на ищеца – в срока по чл. 263, ал 1 ГПК и
са срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл.258 ГПК съде бен
акт.
1
Преценявайки основателността на жалбите, съдът взе предвид следно
то:
Предявеният иск е с правно основание чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ – пре
тендират се обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, причине
ни в резултат на незаконно обвинение в извършване на престъпление, за кое
то ищецът е оправдан с влязла в сила при съда.
За да постанови обжалваното решение, съставът на СГС след подро бен
анализ на събрания по делото доказателствен материал, е приел, че са налице
предпоставките на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за ангажиране отговор ността на
държавата чрез прокуратурата, която е повдигнала и поддържала обвинение
срещу ищеца за престъпление от общ характер, за което е оправ дан с влязла
в сила присъда. При обосноваване размера на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди съдът е отчел продължителността на наказателното
производство, начиная от 11.10.2007г. до 16.06.2014г.; обстоя телството, че
последното е преминало през три съдебни инстанции, в които са проведени
общо 18 съдебни заседания, като е отчел и че значителна част от тях са
отложени поради влошеното здравословно състояние на ищеца и заявеното от
него желание за лично участие в процеса; наложената и изтър пяна мярка за
неотклонение „подписка“; установените негативни емоции и последици в
личен аспект от повдигнатото обвинение, както и негативното отражение
върху професионалната му сфера; недоказаност на причинно-следствената
връзка между повдигнатото обвинение и влошеното здраво словно състояние
на жалбоподателя-ищец; липсата на доказателства за ме дийно разгласяване
на воденото срещу него наказателно производство. Съдът е взел предвид и
съществуващите в страната обществени – икономи чески условия на живот и
средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности
в страната към датата на увреждането. За дока зана по основание и размер е
намерена и претенцията за присъждане на обез щетение за имуществени
вреди.
По делото категорично са установени елементите на фактическия
състав на чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ – в хипотезата на повдигнато срещу ли цето
обвинение за умишлено престъпление, за което е оправдано с влязла в сила
присъда, което е предпоставка за ангажиране отговорността на държа вата в
лицето на Прокуратурата на РБ, която е повдигнала и поддържала об
винението.
С оглед оплакванията в жалбите спори се по размера на обезщетение то
за неимуществени вреди от ищеца, а от ответника по основанието и размера
на присъдените обезщетение за неимуществени вреди и обезщете ние за
имуществени вреди.
Обезщетението за неимуществени вреди се дължи при наличие на при
чинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и
2
претърпени вреди. Размерът на обезщетението се определя съобразно дейст
вително претърпените вреди от ищеца и болки и страдания, преценени с
оглед общия критерии за справедливост по чл.52 от ЗЗД/т.11 от ТР №3/2005
на ОСГК/.
Релевантни за определяне на обезщетението са следните обстоятелст ва:
тежест на повдигнатото обвинение, което е за тежко умишлено престъп ление
по чл. 219, ал. 3, вр. ал.1,вр. чл.26, ал. 1 от НК – за безстопанственост, за
което е предвидено наказание „лишаване от свобода от две до осем годи ни,
като съдът може да постанови лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 6“;
посочената в исковата молба и установена продължителност на наказа
телното преследване – от 11.10.2007г., когато е привлечен за обвиняем, до
16.06.2014г., влизането в сила на оправдателна присъда, или 6 години, 8
месеца и 6 дни; взетата мярка за неотклонение – „подписка“; понесените от
ищецът морални вреди в следствие на неоснователното обвинение, изразява
щи се в дълго търпяни тревоги, притеснения и страх от осъждане, като в рам
ките на триинстанционното съдебно производство на първа и втора инстан
ции е получил ефективна присъда, отменена от състав на ВКС с решение, с
което е признат за невиновен по повдигнатото обвинение.
От показанията на свидетеля Г. се установява, че последният познавал
ищеца от 2007г., когато започнал да работи във управляваната от неги фирма
– „Етерна 2006“. Няколко месеца след започването му на работа свидетелят
забелязал, че ищецът започнал да става доста по-угрижен и при теснен, като в
началото не знаел причината за това. След време С. му споделил, че се води
наказателно дело срещу него, поради което се чувствал силно притеснен, че е
невинен и че може да му се случи нещо. Ищецът ста нал много изнервен
следствие на това. Малко по-късно започнал да приема и много лекарства.
Имал проблеми с високо кръвно, имал хронична бело дробна болест,
проблеми със ставите, подували му се краката и въобще не можел да върви.
Трябвало да претърпи няколко хирургични интервенции. По време на
наказателното преследване заболял от анемия, която довела до тежка
дископатия. Наложило се да търпи процедури за укрепване на гръб начния
стълб, а след такава интервенция ищецът бил заведен от свидетеля при
адвоката му, за да подготвя защитата си по наказателното дело, след кое то
бил връщан обратно в болницата. Ищецът продължавал да куца и да има
проблеми с кръста и гърба. Изпадали му всички зъби за кратък период от
време, въпреки, че имал добра устна хигиена, тъй като баща му бил зъболе
кар. Ищецът бил притеснен за майка си, която била възрастна и в лошо здра
вословно състояние, гледал тя да не разбере за обвиненията. Срамувал се и от
близките си, тъй като доста от приятелите и колегите му се отдръпнали от
него, особено след осъдителната присъда на първоинстанционния наказа
телен съд. Започнал да отсъства от офиса си, от което фирмата страдала.
Имало период от 4-5 месеца, в който изобщо не стъпил на работа. Тъй като
хората, с които били сключени договори го виждали като неблагонадежден
3
партньор вследствие на обвинението, доста от производството на фирмата
спаднало. Наложило се да освободи голяма част от екипа си, както и да за
твори завод, поради липсата на работа. Притеснявал се от публикации в ме
диите, тъй като племенницата му четяла преса, а в нея пишели за него много
лоши неща. Ищецът продължавал да не бъде същия човек отпреди процеса.
Преди бил човек със силно чувство за хумор, а вече бил просто угрижен, де
лото го състарило.
Настоящият състав кредитира свидетелските показания, тъй като оче
видно са непосредствени, еднопосочни и не са в противоречие с останалия
доказателствен материал по делото. Съдът не кредитира свидетелските пока
зания в частта им, в която се изнася, че случаят е медийно разгласен, тъй ка
то такива доказателства по делото не са представени, както и за причинно
следствената връзка между наказателното производство и здравословното
състояние на ищеца, за което са необходими специализирани знания.
С исковата молба е представена медицинска документация за проведе
но в периода 18.10. до 27.10.2007г., т.е. в самото начало на производството,
балнеолечение и рехабилитация; издадени през 2012г. болнични листове за
временна неработоспособност заради нарушена вестибуларна функция, като в
амбулаторния лист като придружаващи заболявания са посочени : Увреж
дания на междупрешлените дискове в поясния и другите отдели на гръбнач
ния стълб с радикулопатия; стенокардия; последици от мозъчносъдова бо
лест, вторично злокачествено новообразувания на кости и костен мозък;
Епикриза за престой в болница за времето от 03.04.2012г. – 05.04.2012г., с
основна диагноза: Анемия, дължаща се на нарушение в метаболизма на ну
клеотидите; Епикриза за престой в болница за периода от 18.06.2012г. до 21.
06.2012г. с диагноза: Фрактура корпорис вертебре, за което е направена опе
рация: Вертебропластика. Представени са епикризи и от 2016г., които отно во
са за лечение в болнични заведения на проблеми по опорно-двигателния
апарат.
Ищцовата страна, чиято е тежестта на доказване, не е ангажирала на
длежни доказателства за установяване на твърдението, че влошеното му
здравословно състояние, изразяващо се в получени: хронична обструктивна
белодробна болест /ХОББ/; тежка анемия; претърпяна хирургична интервен
ция – вертебропластика; поставяне на множество импланти в областта на
гръбнака, е в причинно-следствена връзка с воденото наказателно производ
ство. Касае се за специализирано познание, установимо чрез експертно за
ключение, каквото ищцовата страна не е ангажирала. Обстоятелството, че са
представени доказателства, че в самото начало на производството, ищецът е
бил на рехабилитация и балнеолечение, означава, че проблемите му по опор
но двигателния апарат го предшестват.
При тези данни, като съобрази възрастта на ищеца – на 52 години към
4
момента на образуване на производството; тежестта на повдигнатото обви
нение, което е за тежко престъпление от общ характер; вида на наложената
мярка за неотклонение; продължителността от 6 години и осем месеца на ця
лото производство, което за досъдебна и съдебна, развила се на три инстан
ции, преди да влезе в сила оправдателната присъда, намира за непревишава
ща значително разумните срокове, предвид фактическата и правна сложност
на делото; претърпените от ищеца тревоги, притеснения, неудобства и гри жи
във връзка с обвинението, което е по повод упражняваната от него ръко водна
длъжност, и най-вече факта, че на две съдебни инстанции е бил с осъ дителна
присъда, което неминуемо му е причинило сериозно психическо страдание,
намира, че сумата от 10 000 лв. е справедливото в случая обезще тение за
доказаните болки и страдания в следствие на наказателното произ водство. За
да намали обезщетението, съдът съобрази обстоятелство то, че на ищеца не са
налагани тежки мерки за неотклонение; провеждането на множество съдебни
заседания /18 на брой/ са по причина, че близо полови ната от тях са отлагани
по искане на ищеца, което се е отразило на продъл жителността на
производството; неустановяване на твърдяното обстоятел ство, че влошеното
здравословно състояние е в следствие на процесното про изводство; липса на
надлежни доказателства за медийно оповестяване на случая; за напускане или
оставане без работа, проблеми в личния живот, и най-вече практиката на съда
за присъждане на обезщетения по справедли вост към процесния период –
средата на 2014г., когато е постановена оправ дателната присъда.
Поради несъвпадение в крайните изводи на двете инстанции, реше
нието следва да се отмени в частта, с която ответникът е осъден да заплати
на ищеца обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 10 000 лв. до
присъдените 15 000 лв., ведно със законната лихва за забава върху тази сума,
считано от 16.06.2016г. до окончателното заплащане, като искът в та зи му
част следва да бъде отхвърлен.
По жалбата на Прокуратурата на РБ срещу решенето в частта, с която е
уважен искът за обезщетяване на имуществените вреди в размер на 34 000
лв., представляващи заплатени адвокатски възнаграждения, намира следно то:
Съставът на СГС е приел, че представената декларация от адв.В. К. за
получено възнаграждение от ищеца в размер на 10 000 лв., предста влява
разписка, удостоверяваща изразходвани средства в посочения размер.
Адвокат К. е упълномощен да представлява ищеца в трите съдебни
производства, както и че е осъществил процесуално представителство, но
платеното възнаграждение не касае производството пред ВКС. За участие в
касационното производството ищецът е ангажирал и Адвокатско дружество
„Д., А. и съдружници“, чийто представители са участвали в производството.
Издадената фактура и извлечение от банкова сметка удосто веряват размера
на договореното възнаграждение и извършено плащане на сумата 24 000 лв.
След преценка на значителния обем на книжата по делото, вида и тежестта на
обвинението и броя на проведените съдебни заседания в първа и втора
5
инстанция, съдът е приел, че изплатените средства от 10 000 лв. не разкриват
съществено превишение на разумното и обичайното възна граждение.
Ответникът не е ангажирал доказателства, които да разкриват съ ществено
превишение на изплатени средства спрямо обичайния размер на
възнаграждението за такъв тип дело. Наличието на две осъдителни присъди
обосновава необходимостта от допълнително ангажираната адвокатска защи
та пред касационната инстанция. Ограниченото време за подготовка пред вид
обема на делото предполагат допълнителни усилия и интензивен труд от
страна на привлечен нов защитник. С оглед спецификата на случая изпла
тените средства в размер на 24 000 лв. не разкриват неположена от страна на
ищеца грижа при договаряне размера и на това възнаграждение, за да бъде
прекъсната пряката и непосредствена причинно-следствена връзка между не
законното обвинение и претърпяната вреда.
Оплакванията в жалбата на Прокуратурата на РБ са за необоснованост
на извода за дължимост на възнаграждението от 10 000 лв., поради непра
вилно възприемане на представената от адвоката декларация, че има харак
тер на разписка, както и несъобразяване, че като частен документ няма до
стоверна дата. Поддържа, че и двата хонорара са прекомерни.
Настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд и
препраща към мотивите на решението в тази част на основание чл.272 ГПК.
Неоснователни са оплакванията за недължимост в посочения размер на адво
катските възнаграждения с оглед фактическата и правна сложност на дело то,
вида и тежестта на повдигнатите обвинения, обема на доказателствения
материал и извършените процесуални действия, и най-вече естеството на за
щитаваното право. Неприложимо в случая е посоченото и в допълнителната
жалба ТР № 6/06.11.2013г., касаещо начина на доказване на сторените в ис
ковото производство разноски, какъвто характер нямат претендираните по
реда на чл.2 ЗОДОВ имуществени вреди, причинени на ищеца следствие за
платените от него адвокатски възнаграждения в рамките на наказателното
производство.
Оплакването за необоснованост на извода за недоказаност на сторени
разноски в размер на сумата от 10 000 лв., заплатени за осъществената от ад
вокат В. К. защита в първите две съдебни инстанции, е неоснова телно.
Осъществяваната защита и процесуално представителство от страна на
последния се установява по категоричен начин от книжата по наказател ното
делото – съдебни протоколи, молби, пълномощни по приложеното по делото
н.о.х.д. № 132/11г. на ОС-Враца. Заявените с въззивната жалба оспор вания на
частния свидетелстващ документ – издадена от адвокат К. декларация, за
която правилно съставът на СГС е приел, че има естеството на разписка за
получената сума, се правят за пръв път във въззивното произ водство, поради
което съдът не дължи произнасяне по същите, заради настъ пила преклузия.
6
По така изложените съображения и поради съвпадане в изводите на
двете инстанции, решението по отношение обезщетението за имуществени
вреди следва да се потвърди.
При този изход на спора, за настоящото производство разноски на
ищеца, представляващи заплатена д.т. за обжалваната от него част, не сл д ва
да се присъждат.
Водим от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 4091 от 09.07.2020г., постановено по гр.д. №
7914/ 2019г., 1-15 състав на Софийски градски съд, ГО, в частта, с която е
осъдил Прокуратурата на Република България на основание чл.2,ал.1,т.3 от
ЗОДОВ да заплати на С. А. Ц. разликата над 10 000 лв. до 15 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху тези суми, считано от 16.06.2016г. до окончателното
изплащане, вместо което постанови:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. А. Ц., ЕГН: ********** иск с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ против Прокурату рата на Република
България за заплащане на разликата над 10 000 лв. до 15 000 лв.,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди, ведно със за конната
лихва, считано от 16.06.2016г. до окончателното заплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчване на преписи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7