Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 02.12.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на пети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното
от съдията
гр.д. № 1149 по описа на ВРС за 2019 год. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на В.А.Д.,
ЕГН ********** и Е.Г.Д., ЕГН ********** срещу З. „Б.И.” АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление ***, с която са
предявени обективно и субективно съединени искове за заплащане на застрахователно
обезщетение, както следва: 3000 лева за претърпени от В.Д. неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, 2000 лева за претърпени от Е.Д.
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, и 2500 лева за претърпени
общо от двамата имуществени вреди, представляващи увреждания по лек автомобил
„Фолксваген Пасат“ с рег. № ***, като всички вреди са в резултат на ПТП,
настъпило на 28.03.2018г. в гр. Варна по вина на ***, ведно със законната
лихва, считано от 05.08.2018г.. Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 28.03.2018г.
в гр. Варна в района на Аспарухов мост е настъпила верижна катастрофа. При
управление на лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ******, не спазвал дистанция
с движещия се пред него автомобил, в резултат на което ударил отзад лек
автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № *** с водач ищеца В.Д.. В резултат на
катастрофата двамата ищци, които са пътували в ударения отзад автомобил
претърпели телесни увреждания. – наранявания в областта на врата (т.нар.
камшична травма), наранявания по тялото в резултат на задействането на
обезопасителните колани и силен стрес. Пострадалите били прегледани в Спешния
център на МБАЛ „Света Анна“ гр. Варна, проведени били изследвания и им било
назначено консервативно лечение. В резултат на настъпилото ПТП били причинени
вреди на собствения на ищците лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ***, който
бил увреден до състояние на икономически тотал. Във връзка с ПТП било
образувано досъдебно производство, което било прекратено поради липса на такива
телесни увреждания, обуславящи повдигане на обвинение. Към датата на ПТП за
увреждащия автомобил имало сключена застраховка „гражданска отговорност“ при
ответното дружество. Със заявление от 04.05.2018г, ищците предявили претенциите
си към застрахователя, но същият не изплатил обезщетение.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК от ответникът е
депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като
недопустим и неоснователен. Сочи се, че ответникът не е станал причина за
завеждане на делото и не му е дадена възможност да определи и заплати
обезщетение. Твърди, че срокът по чл.498, ал.3 от КЗ не е изтекъл към датата на
подаване на исковата молба. Към представените с уведомлението за щета документи
нямало такива, които да ангажират отговорността на застрахователя. Сочи се, че
доказателства в тази насока не са представени и с исковата молба. Оспорва се
твърдението за причинен деликт от застрахования при ответното дружество водач.
Оспорва се механизма на ПТП и се твърди, че вина за същото носи водачът на л.а
„Опел Астра“. Оспорва се законосъобразността на констативния протокол за ПТП от
28.03.2018г., като се сочи, че е издаден в нарушение на Наредба № Iз-41 от 12.01.2009г. за документите и реда за
съставянето им при ПТП и реда за информиране на МВР, КФН и ГФ. Оспорва се е
причинно-следствената връзка между настъпилото ПТП и причинените имуществени и
неимуществени вреди. Прави се възражение за съпричиняване на вредите от страна
на пострадалия в размер най-малко на 90 %, предвид че вредите са възникнали от
неговите виновни действия, а именно несъобразяване от страна на В.Д. с пътните
условия, обстановка и скорост. Сочи се още, че ищецът не е използвал обезопасителен колан, управлявал
е с превишена и/или несъобразена скорост. Твърди се още, че ищецът не се е
движел на такова разстояние от движещото се пред него МПС, за да може да
избегне удара в него, когато то намали скоростта или спре рязко. На следващо
място, ищецът е спрял рязко, без да се убеди, че няма да създаде опасност за
останалите участници в движението, като е имал и възможност да отбие вдясно и
да избегне причиняването на верижна катастрофа. Оспорва се и размера на
претендираните имуществени и неимуществени вреди. Оспорва се и искането за
присъждане на законна лихва от датата на увреждането.
В съдебно заседание процесуалният представител на
ищците поддържа исковата молба.
Процесуалният представител на ответника оспорва иска и
поддържа отговора.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
По делото е представен констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 648/28.03.2018г., съгласно който на 28.03.2018г. около 07:430
часа в гр. Варна, на Аспарухв мост до стълб № 8195 е настъпило ПТП с участници,
както следва: ППС „Опел Астра” с рег. № ***(участник 1), собственост на ***Г., управляван
от ***, ППС „Фолксваген Пасат“ с рег. № *** (участник 2), със собственик и
водач В.А.Д. и ППС „Ауди А4” с рег. № Н 7048 ВН (участник 3), със собственик и
водач Мирослав Анатолиев Николов. Посочени са вреди по трите автомобила като за
ППС 2 са следните: деформация задна и предна част, два броя аербег. Като
пострадало лице е вписан ***. Записано е причините за ПТП са в процес на
изясняване.
Представена от ищците е медицинска документация от
МБАЛ „Света Анна – Варна” АД, от която е видно, че ищците В.Д. и Е.Д. са
прегледани в Спешно отделение на 28.03.2018г. като пострадали при ПТП, а на В.Д.
е направено и рентгенологично изследване
Представен е протокол за оглед на местопроизшествие от
28.03.2018г., посетено от двама служители на ОД на МВР-Варна и вещо лице, с
приложена скица на ПТП и албум.
С постановление от 07.06.2018г. на Прокурор при ВРП е
прекратено образуваното във връзка с процесното ПТП досъдебно производство №
163/2018г. по описа на Сектор „ПП”-ОД-МВР-Варна. Съгласно мотивите
производството е прекратено предвид, че единственото лице, което е получило
съставомерно увреждане (средна телесна повреда) е виновният водач Радослав
Мирчев, а останалите лица са получили само леки телесни повреди. Освен това
пострадалите В.Д. и Мирослав Николов са заявили, че не желаят да се води
наказателно преследване.
Видно от представеното от ищците свидетелство за
регистрация на МПС „Фолксваген Пасат“ с рег. № *** същото е с прекратена
регистрация поради тотална щета, считано от 31.10.2018г.
Не е спорно по делото, че л.а. „Опел Астра” с рег. № ***е
застрахован при ответното дружество по договор за застраховка „гражданска
отговорност”, валиден към датата на процесното ПТП със застрахователна полица
№ BG/02/117001566331 (същата
вписана и в протокола за ПТП) и посочена в документ за проверка при Гаранционен
фонд (л.34 от делото).
Видно от приложеното по делото заявление от В.А.Д. и Е.
Ангелова Д. (л.30 от делото), ищците са уведомили ответното дружество за
настъпилото ПТП и са отправили искане да им бъде заплатено застрахователно
обезщетение. Заявлението е входирано при ответника видно от поставения печат на
04.05.2018г.
По делото са ангажирани гласни доказателствени
средства чрез разпит на един свидетел на страната на ищците – Божанка Д. (майка
на ищеца В.Д.). Съгласно показанията на свидетелката през пролетта на 2018г.
синът й и снаха й са претърпели ПТП. Излезли са за работа и след час-два се
обадила снахата и съобщила, че са катастрофирали на „Аспарухов мост”. По-късно
като се върнали вкъщи свидетелката видяла, че имали охлузвания от коланите,
натъртвания, изпитвали болки във врата и гърба. Синът й изпитвал болки около
три месеца във врата и в кръста, а при снаха и по-малко. В. имала частна фирма,
бил автомонтьор в сервиз. Известно време след инцидента не можел да работи за
около седмица и колегата му поел ангажиментите. След това ходел на работа, като
вършел само дейности на компютър, но след 20тия ден му се наложило да работи
въпреки болките, които изпитвал. Приемал обезболяващи. Е. не ходила на работа
около 10 дни. На нея й предстояло да
кара шофьорски изпит, но се отказала. Ищците имали дете на пет години и
непосредствено след инцидента за него се грижела повече свидетелката.
От заключението на назначената по делото съдебно автотехническа
експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено, се установява следния механизъм на ПТП: настъпил е челен
сблъсък между три попътно движещи се пътни превозни средства – „Ауди А4“,
„Фолксваген Пасат“ и „Опел Астра“. Л.а. „Опел Астра“ застига и блъска с
предната си част спрял автомобил Фолксваген Пасат в задната му част. От
импулсния удар л.а. „Фолксваген Пасат“ се придвижва напред и с предната си част
удря спрелия пред него л.а. „Ауди А4“. Местопроизшествието настъпва в лявата
пътна лента на Аспарухов мост в платното за движение към центъра на гр. Варна.
Липсата на спирачни следи по пътната настилка показва, че спирачната система на
автомобил „Опел Астра“ не е била сработила към момента на сблъсъка с л.а.
„Фолксваген Пасат“. Автомобил „Фолксваген Пасат“ е претърпял тотална щета и
регистрацията му е прекратена от 31.10.2018г. Действителната стойност на л.а.
„Фолксваген Пасат“ към датата на ПТП е в размер на 2576 лева. ПО автомобил
„Фолксваген Пасат“ са увредени облицовка задна броня, капак заден, калник заден
ляв, облицовка предна броня, мигач преден ляв, въздушна възглавница водач,
възглавница пасажер. Уврежданията са на обща стойност 2997,43 лева. Към момента
на ПТП л.а. „Фолксваген Пасат“ е бил в покой и скоростта му на движение е била
нулева. Автомобилът „Фолксваген Пасат“ е успял да спре зад движещия се пред
него автомобил, без да реализира контакт между двата автомобила. Скоростта на
движение на л.а. „Фолксваген Пасат“, както и на другите автомобили в колоната
по лявата пътна лента е равна на 64 км/час. Автомобил „Фолксваген Пасат“ се е
движил в лявата пътна лента на разстояние по-голямо от 22 метра от движещия се
пред него л.а. „Ауди А4“. Произшествието би могло да се предотврати, ако
водачът на автомобил „Опел Астра“ се е движил на разстояние по-голямо от 22
метра след автомобил Фолксваген Пасат и ако е задействал спирачната система
своевременно. По пътната настилка не са намерени спирачни следи от влачене на
гуми. Автомобил „Фолксваген Пасат“ е окомплектован със система ABS, четири броя въздушни възглавници и пет броя
предпазни колани. По време на настъпване на произшествието върху телата на пътуващите в автомобил
„Фолксваген Пасат“ са действали инерционни сили, противоположни по направление
на приложеното външно въздействие. Няма данни дали ищците са пътували с
поставени предпазни колани.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл.432, ал.1
от КЗ и са процесуално допустими.
Ответникът е направил възражение за недопустимост на
исковете поради неспазен срок по чл.498, ал.3 от КЗ, което съдът намира за
неоснователно. Ищецът е представил доказателство, че е уведомил застрахователя
за ПТП и е отправил искане за изплащане на застрахователно обезщетение със
заявление, входирано при ответното дружество на 04.05.2018г. Исковата молба по
настоящото дело е заведена на 25.01.2019г. Няма данни за отговор на
застрахователя по заявлението на ищците.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК за
разпределение на доказателствената тежест в процеса, ищците следва да докажат наличието
на валиден договор за застраховка „гражданска отговорност”, сключен между
ответника и виновния водач, противоправното действие на водача, причинените
имуществени и неимуществени вреди и техния размер, както и причинната връзка
между противоправното поведение и вредите. Ищецът следва да докаже и че
ответникът е изпаднал в забава за изплащане на застрахователно обезщетение и
началната дата на същата. Ответникът
следва да докаже твърдението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на ищеца.
Не е спорно между страните, обстоятелството, че
увреждащият лек автомобил „Опел Астра” е застрахован при ответното дружество по
договор за застраховка „гражданска отговорност”, който е бил в сила за датата
на ПТП, което обуславя правото на ищците да насочат иска си към застрахователя.
Съдът намира, че от писмените доказателства от
воденото досъдебно производство, приобщени към доказателствения материал по
делото и от заключението на САТЕ, че е
налице противоправно поведение на водача на увреждащия автомобил, а именно чл.23, ал.1 от ЗДвП, съгласно който водачът
на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от
движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в
него, когато то намали скоростта или спре рязко. В настоящия случай
безспорно се установи, че водачът на л.а. „Опел Астра” се е движел на такова
отстояние от движещия се пред него л.а. „Фолксваген Пасат”, че не е могъл да
намали скоростта или да спре и по този начин да избегне настъпването на ПТП. От
своя страна но заключението на САТЕ се установи, че л.а. „Фолксваген Пасат” се
е движел на такова отстояние от намиращия се пред него л.а. „Ауди А4”, че е
успял да спре преди да настъпи съприкосновение с другия автомобил. С оглед на
изложеното съдът намира възражението на ответника за съпричиняване за
неоснователно.
По отношение на неимуществените вреди:
От представената по делото медицинска документация
се установява, че ищците след настъпване на пътния инцидент са прегледани в
Спешен център с оплаквания за болки във врата/гръбначния стълб. На ищеца В.Д. е
направено и рентгенологично изследване. Съобразно показанията на свидетелката Д.
след като са се прибрали вкъщи в деня на инцидента ищците са имали охлузвания
от предпазните колани, натъртвания и са изпитвали болки. Известно време не са
ходили на работа. Болките за В. продължили около три месеца, а за Е. по-малко.
Показанията на свидетелката следва да бъдат преценявани с оглед всички събрани
доказателства по делото, предвид че са дадени от лице в близка родствена връзка
с двамата ищци. В настоящия случай освен същите свидетелските показания не са
ангажирани други доказателства във връзка с продължителността на болките и
конкретните увреждания. В този смисъл съдът приема, че ищците са претърпели
неимуществени вреди, изразяващи се в известни наранявания, предизвикали болки в
деня на инцидента и в известен период след него, както и емоционален стрес.
Досежно причинната връзка се установи, че
вследствие на противоправното поведение на деликвента, а именно неспазване на
необходимата дистанция е настъпил удара, а същият е задействал инерционни сили
върху телата на ищците, които от своя страна са причини телесните увреждания на
лицата в автомобила.
Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от непозволено
увреждане се определя от съда по справедливост. Същото следва да представлява
паричен еквивалент на търпените болки и страдания. Съдът намира, че за
определяне размера на обезщетението следва да съобрази поведението на деликвента, характера на увреждането, настъпилия вредоносен резултат, възрастта на увредения, отраженията в психиката му и моралните страдания и т.н. Установи се, че за ищците са налице увреждания, предимно в областта
на врата и натъртвания. Както бе посочено, ищците са търпели болки, но за
кратък период от време, предвид че при липса на други доказателства не може да
се възприемат показанията на св. Д. за продължителност на болките от три
месеца. Следва да се съобрази обстоятелството, че ищеца Д. е следвало да
претърпи и рентгенологично изследване. Отделно, от физическите увреждания,
съвсем естествено е пострадалите да са преживели стрес, уплаха и емоционален
дискомфорт, освен физическия такъв без данни за настъпили съществени
психологични увреждания. Предвид всичко изложено съдът намира справедлив
търсеният размер на паричното обезщетение от 1500 лева за ищеца В.Д. и 1200
лева за ищцата Е.Д..
По гореизложените съображения съдът намира, че предявените искове за
имуществени вреди са частично основателни, като искът на ищеца В.Д. следва да
бъде уважен за сумата от 1500 лева и да бъде отхвърлен за разликата до
предявения размер от 3000 лева, а искът на ищцата Е.Д. следва да бъде уважен за
сумата от 1200 лева и да бъде отхвърлен за разликата до предявения размер от
2000 лева.
Следва да бъде присъдена и законната лихва върху дължимите застрахователни
обезщетения за неимуществени вреди от поисканата от ищците дата – 05.08.2018г.,
доколкото към същата е изтекъл тримесечният срок за произнасяне от
застрахователя и същият е изпаднал в забава.
По отношение на имуществените вреди:
Не е спорно между страните, че увреденият лек автомобил „Фолксваген Пасат”
е съсобствен на ищците.
Установи се от заключението на САТЕ, че вследствие на процесното ПТП са
настъпили срените увреждания по следните детайли т автомобила на ищците: облицовка задна броня, капак заден, калник
заден ляв, облицовка предна броня, мигач преден ляв, въздушна възглавница
водач, възглавница пасажер.
При настъпване на покрито от договора застрахователно
събитие за застрахователя възниква задължение да заплати застрахователно
обезщетение. Обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня
на настъпване на застрахователното събитие (чл.386, ал.2 от КЗ). Обезщетението
не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната
/при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото
качество съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в
същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка (чл. 400, ал.
2 от КЗ).
Досежно размера на причинените имуществени вреди се установи, че общата
стойност на уврежданията по автомобила е в размер на 2997,43 лева лева, а действителната стойност на увредения лек
автомобил „Фолксваген Пасат” по средни пазарни цени към датата на ПТП е 2576
лева. Посочената стойност е по-ниска от определената стойност за пълно
възстановяване на автомобила чрез резервни части. Изложеното налага извода, че
определянето на обезщетение за възстановяване на автомобила с резервни части би довело до обогатяване на
ищеца за сметка на ответника, предвид че стойността на резервните части
надхвърля стойността на целия автомобил. В този смисъл съдът намира, че на
ищеца следва да бъде изплатено от застрахователя обезщетение в размер на
стойността на автомобила към датата на настъпване на ПТП.
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск за имуществени вреди е
основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Искането за законна лихва за забава върху обезщетението за неимуществени
вреди се явява неоснователно за част от претендирания от ищците период, макар и
да е уважен искът за главница, предвид че от ищеца не е представено
доказателство за уведомяване на застрахователя за дерегистрацията на автомобила
съгласно чл.390, ал.1 от КЗ. Същото е релевантно към изпадане на застрахователя
в забава в зависимост от момента, в който това задължение е изпълнено от потребителя
на застрахователна услуга – в този смисъл и Решение № 44/ 02.06.2015 год., постановено по
т. д. № 775 по описа за 2014 год. на ВКС, І т. о. Доколкото доказателство за дерегистрация на автомобила е представено с исковата молба и е достигнало до
знанието на ответното дружество с получаването на преписа от същата на
10.05.2019г., съдът намира, че законната лихва следва да бъде присъдена от
11.05.2019г. (денят, следващ датата на получаване на преписа от исковата
молба).
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищците направените по делото разноски съобразно с
уважената част от исковете. Ищците са направили разноски в размер на 300 лева
за платена държавна такса и 200 лева за депозит за вещи лица, а адвокатът им ги
е представлявал безплатно на основание чл.38, ал.2 от ЗА, като настоява да бъде
присъдено в негова полза дължимото адвокатско възнаграждение. Съобразно с
уважената част от исковете ответникът следва да заплати на ищците направените
разноски в размер на 346,67 лева, а на адвокат А.С. адвокатско възнаграждение в
размер на 488,80 лева (от общото минимално възнаграждение в размер на 705 лева
по чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 20004г.).
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на
ответника направените по делото разноски съобразно с отхвърлената част от
исковете. Ответникът е направил разноски в размер на 200 лева за депозит за
вещо лице и 846 лева за платено адвокатско възнаграждение, от които ищците
следва да заплатят 320,77 лева.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.И.”
АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** да заплати на В.А.Д., ЕГН ********** сумата от 1500 лева, представляваща неизплатено застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания вследствие на нанесени телесни увреждания, в резултат на ПТП, настъпило
на 28.03.2018г. в гр. Варна по вина на ***, ведно със законната лихва, считано
от 05.08.2018г. до окончателното плащане, на основание чл.432, ал.1 от КЗ, като
ОТХВЪРЛЯ искането за разликата над сумата от 1500 лева до предявения размер от
3000 лева.
ОСЪЖДА З. „Б.И.”
АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** да заплати на Е.Г.Д., ЕГН ********** сумата от 1200 лева, представляваща неизплатено застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания вследствие на нанесени телесни увреждания, в резултат на ПТП, настъпило
на 28.03.2018г. в гр. Варна по вина на ***, ведно със законната лихва, считано
от 05.08.2018г. до окончателното плащане, на основание чл.432, ал.1 от КЗ, като
ОТХВЪРЛЯ искането за разликата над сумата от 1200 лева до предявения размер от
2000 лева.
ОСЪЖДА З. „Б.И.”
АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** да заплати на В.А.Д., ЕГН ********** и Е.Г.Д., ЕГН ********** сумата от 2500 лева, представляваща неизплатено
застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в
увреждания по лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ***, в резултат на ПТП,
настъпило на 28.03.2018г. в гр. Варна по вина на ***, ведно със законната
лихва, считано от 05.08.2018г. до окончателното плащане, ведно със законната
лихва, считано от 11.05.2019г. до окончателното плащане на основание чл.432,
ал.1 от КЗ, като ОТХВЪРЛЯ искането за законна лихва за периода от 05.08.2018г.
до 10.05.2019г., вкл.
ОСЪЖДА З.
„Б.И.” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** да заплати на В.А.Д.,
ЕГН ********** и Е.Г.Д., ЕГН ********** сумата от 346,67 лева, представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА З.
„Б.И.” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** да заплати на
адвокат А.С.С., личен номер ********** от Софийска адвокатска колегия сумата от 488,80 лева, представляваща
дължимо адвокатско възнаграждение, на основание чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата.
ОСЪЖДА В.А.Д., ЕГН ********** и Е.Г.Д., ЕГН **********
да заплатят на З. „Б.И.” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** сумата
от 320,77
лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: