Решение по дело №2504/2020 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 534
Дата: 13 август 2021 г.
Съдия: Капка Павлова
Дело: 20201001002504
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 6 ноември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 534
гр. София , 13.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично
заседание на петнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов

Капка Павлова
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно търговско дело №
20201001002504 по описа за 2020 година
С решение № 1029 от 17.07.2020г., постановено по т.дело №1522/2019г. по описа на
Софийски градски съд ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД , ЕИК ********* със
седалище в гр.София е осъдено да заплати на „Ингилиз груп“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище в гр.Пещера на основание чл.405,ал.1 от КЗ сумата 140 548,52лв., представляваща
обезщетение по договор за имуществено застраховане № 22001817219000001/15.05.2018г. за
вреди от настъпил на 18.06.2018г. застрахователен риск „ проливен дъжд“, ведно със
законната лихва от 28.01.2019г до окончателното изплащане; на основание чл.86 ЗЗД сумата
от 6988,39лв.- обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 03.08.2018г.-
28.01.2019г., както и съдебни разноски в размер на 12994,36лв. Искът по чл.405,ал.1 от КЗ е
отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 147 453,10лв., а искът по чл-86 от
ЗЗД –до пълния му предявен размер от 7290,74лв.
Против така постановеното решение са подадени въззивни жалби от страните по
делото.
Ищецът „Ингилиз груп“ ЕООД обжалва решението в отхвърлителната му част като
моли същото да бъде отменено и съдът да постанови друго, с което да уважи предявените
искове изцяло. Страната счита, че съдът е допуснал пропуск при преценка на
обстоятелствата по делото като е приел, че готовата продукция представлява само обувки и
боти без да включва в нея табаните, които също представляват такава готова продукция и
именно така са заприходени. Посочва,че те са готова продукция съобразно характера на
1
търговската дейност на „Ингилиз груп“ ЕООД и подлежат на реализация към други
търговци-производители на обувки. Това се виждало от представените в
първоинстанционното производство доказателства - рекапитулация на претендираните суми,
заповед №19 от 18.05.2018г., инвентаризационен опис №2 от 15.06.2018г., аналитични
салда.
ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД обжалва решението в осъдителната му
част. Счита същото за неправилно и моли да бъде отменено и въззивният съд да постанови
ново, с което да отхвърли претенциите изцяло.
Правят се оплаквания за допуснати множество процесуални нарушения при попълване
на делото с относимите доказателства, като счита, че дружеството е лишено от
възможността да докаже своята теза. Освен това се излагат оплаквания за необоснованост
на изводите на съда предвид наличните по делото доказателства като същите са
коментирани подробно. Прави се оплакване и за неправилно приложение на материалния
закон.
Поддържа направеното в първоинстанционното производство оспорване на причинно
–следствената връзка между понесените вреди и твърдяното застрахователно събитие-
проливен дъжд като твърди, че същите са настъпили в резултат от неправилното
функциониране на водопроводната система на ищеца и поради тази причина застъпва
тезата, че е налице хипотезата на „Изключен риск“ съгласно застрахователния договор.
Освен това този жалбоподател счита, че съдът неправилно е приел, че стоките са
съхранявани правилно - те били поставени на пода, а дори да са били поставени върху
палета, последните представляват хигроскопичен материал. Такова поведение попадало сред
предвидените в раздел III на Общите условия на договора „Специални изключения“.
Съдът в нарушение на процесуалните правила не обсъдил правните доводи на
ответното дружество,че клаузата „усредняване“ е следвало да намери приложение при
уреждане на последиците от процесното събитие.
В срока по чл.263 от ГПК са постъпили отговори на въззивните жалби. Всяка от
страните оспорва жалбата на насрещната страна.
В съдебно заседание страните поддържат становищата си. Претендират разноски.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивните жалби оплаквания, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. При проверката на
правилността на първоинстанционното решение същият е обвързан от посоченото от
страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери само спазването
2
на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното
правоотношение.
В случая решението е валидно и допустимо.
Във връзка с оплакванията за незаконосъобразност на същото настоящата инстанция
намира следното:
По делото не се спори, а и се установява от събраните писмени доказателства, че
между ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД и „Ингилиз груп“ ЕООД е сключен
договор за имуществено застраховане по няколко риска като първият от тях – клауза 001 е
„Пожар и други опасности“. В допълнителните покрития на тази клауза е включен и
рискът „проливен дъжд“. Срокът на застраховката е от 15.05.2018г. до 14.05.2019г.
По клауза 001 са застраховани материални дълготрайни активи на стойност
1 200 000лв. и материални запаси, от които материали на стойност 200 000 лв. и продукция
също на стойност 200 000лв., намиращи на адрес гр.***, ул.“|***“ 144.
В Общите условия на договора, които са приложени към делото и не са оспорени от
страните са дадени определения на употребените в застрахователната полица понятия.
Съгласно тези определения „проливен дъжд“ по смисъла на клаузата 001 е определено
количество дъжд за конкретен времеви период. При 1 един час валеж , количеството при
което се приема,че е осъществено това събитие е 12 литра на квадратен метър.
В раздел IV„ Обезщетение“ е включена клауза „Усредняване“, която предвижда
следното : „ако не е уговорено друго, застрахователното обезщетение е предмет на
усредняване, когато действителната стойност на застрахованото имущество към момента на
застрахователното събитие е по - голяма от декларираната застрахователна сума. В този
случай застрахованият се явява застраховател сам на себе си за разликата и носи съответно
пропорционална част от загубата.
В раздел VIII Общи изключения е предвидено, че не са предмет на застрахователно
покритие материални запаси /материали, продукция, стоки, незавършено производство/,
които се намират в директен контакт с подовата част на помещението, или на разстояние от
пода по-малко от 10 см., както и когато са положени върху подставки с висока степен на
хигроскопичност; вреди, причинени поради груба небрежност на застрахования, от лица ,
които са служители, работници или членове на семейството /домакинството на
застрахования, на лица, допуснати със знанието на застрахования до застрахованото
имущество, или от трети ползващи се лица; причинени поради неспазване или нарушение на
действащи правни норми, длъжностни характеристики и инструкции за работа и
експлоатация и техническо обслужване , съхранение и преработка на имущества.
Представен е документ за заплатена застрахователна премия като обстоятелството за
нейното плащане не е спорно по делото.
3
По делото е безспорно, а и установено от представения платежен документ и
извлечение от движението по сметката на ищеца е, че на това дружество във връзка с
процесното застрахователно събитие е изплатена сумата от общо 86 443,38лв.
застрахователно обезщетение.
От приложената служебна бележка с рег.№Пщ-551/21.06.2018г., издадена от районна
служба „Пожарна безопасност и защита на населението“, гр.Пещера се установява че на
18.06.2018г. около 19.30ч. е било наводнено мазе на фирма „Ингилиз груп“
ЕООД,намиращо се на ул.“***“ №144, гр.*** и че РСПБЗН е била уведомена и е взела
участие в отводняването.
Налична е и метеорологична справка от Националния институт по метеорология и
хидрология, филиал Пловдив- хидрометеорологична обсерватория Пазарджик, в която е
удостоверено, че на 18.06.2018г. от 17,49ч. до 18.40ч. е регистрирана силна гръмотевична
буря и силен валеж от дъжд, чието измерено количество е 17 л на кв.м. , както и писмо от
Национален институт по метеорология и хидрология, с което тези данни се потвърждават.
По делото е представен констативен протокол от 25.06.2018г., изготвен от комисия,
съставена от представители на застрахователя и на застрахования. В същия е отразено, че на
18.06.2018г. в гр.Пещера, област Пазарджик, на ул.“***“ №144 в следствие на проливен
дъжд е навлязла вода в производственото и складовото помещение. Вода е избила и от
отводнителните шахти и от тоалетната в помещението, което е приземно. Записано е, че
водата в помещението е била около 20-25 см и че са наводнени склад и производствено
помещение, както и асансьорната шахта,както и че материалите и стоките са на палета на
10 см. височина.. Описани са увредените стоки и материали и повредите в помещението.
Следва да се посочи,че това количество попада в понятието „проливен дъжд“, така като е
формулирано в ОУ на договора.
На 27.06.2018г. е съставен друг констативен протокол от OQQSA (дружество,
упълномощено от застрахователя), в който е посочено, че цялото количество материали и
стоки е прегледано и изброено и че количествата съответстват на отразеното в първия
протокол. Записано е, че са представени за оглед още 16 броя кашони за допълнителен
оглед с 500 пластини за табани.
В последствие са съставени още два констативни протокола, които отразяват
състоянието на намокрените при наводнението материали като от констатациите е видно, че
същите не са годни да бъдат вложени в производство или за употреба. Представени са
документите по образуваната щета при застрахователя – писмото от застрахования, с което
уведомява застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, отговор, в който е
посочено каква сума е приета за дължима, друга кореспонденция между страните.
От тези документи е видно, че застрахованият е представил счетоводни справки, че
4
общите суми по наличностите за материали и продукция надвишават значително тези, за
които е сключена застраховката, окончателен доклад от OQQSA и др. Аналитичните салда
за основни материали показват следната наличност : 348 556,76 лв. продукция на склад и
705 292,93лв. основни материали на склад.
Ищцовото дружество е представило договор за наем, сключен между него и
„Механика“ АД на 11.06.2018г. От приложения приемо - предавателен протокол става ясно,
че е предадено помещение,намиращо се на адрес гр.***, ул. „***“ №10 и че предаването на
владението е станало на 11.06.2018г. По делото са приложени фактури, издадени от
наемодателя за периода от сключване на договора и в течение на няколко месеца след това,
като и доказателства за заплащането на наема.
Ищецът е представил също заповеди за определяне на материалите и продукцията,
съхранявани в застрахования обект, заповед за провеждане на инвентаризация на
материалите и продукцията, съхранявани в складовите помещения на „Ингилиз груп“ ЕООД
, инвентаризационен опис за наличностите в застрахования склад и инвентаризационен опис
на повредените стоки и материали, фактури за доставка и материални ордери за
материалите, съхраняване в обекта, заповеди за полагане на извънреден труд и фишове за
изплащане на възнаграждение за този труд.. Приложена е също фактура относно
извършените ремонтни дейности на асансьора, както и скица и схема на сградата, намираща
н адрес гр.***, ул. „***“ 144, издадена от АГКК с приложено описание на тази сграда.
По делото са събрани гласни доказателства – показанията на свидетелите В. Б. М., Ц.
И. В. и Г. Л. А.
Първият свидетел работи в ищцовото дружество като отговорник склад. Той разказва
за деня на застрахователното събитие, когато след края на работния ден пазачът на склада
му се обадил и му казал, че вали дъжд и в склада има вода. Свидетелят отишъл почти
веднага като установил, че помещението е наводнено. Водата била на височина над глезена.
Складът се намирал в приземен етаж. Имал прозорци,но те не се отваряли. Продукцията се
съхранявала в палета, които били запечатани. Двамата с пазача се опитали да изнесат на
горните етажи каквото можели от стоката. Когато М. влязъл в склада не видял да има теч от
тавана или от вратите на помещението. Имало намокрени материали и готова продукция. В
продължение на няколко часа изнасяли продукцията. След това била направена
инвентаризация и намокрената продукция и материали били закарани в друг склад, който
също се намирал в гр.*** като свидетелят посочва и адреса : ул.“***“ №10. Водата,
предизвикала наводнението била изпомпена от извиканата от служителите на „ Ингилиз
груп“ пожарна.
Свидетелката В. също е служител на ищцовото дружество. Тя пряко е възприела
наводнението, станало през месец юни 2018г. в сградата, находяща на адреса на самата
фабрика за обувки. Складът се намирал в приземен етаж. Завалял силен дъжд и пазачът
извикал нея и още една служителка. Веднага се обадили на пожарната, но колата дошла след
5
около 40 мин. Вода имало още на стълбите към помещението. Свидетелката посочва, че
стоката се съхранявала на палета и на стелажи. Водата била около 30 см. Свидетелката
твърди, че не е видяла водата да идва от по-горното ниво, от което е дошла самата тя.
Свидетелят А. е специалист по уреждане на застрахователни претенции. Във връзка с
работа си през месец юни 2018г. посетил фабрика за обувки в гр.Пещера. Помещението, в
което станало застрахователното събитие било на приземен етаж като към този момент в
него нямало вода. Каза ли му, че тя е била изпомпена от пожарната. Видял намокрени
материали и готова продукция, които били опаковани в кашони и палета и били изнесени
под един навес. Съставен бил протокол за констатираните повреди. При това посещение не
било коментирано застрахования ищец да съхранява и материали в друг склад. При второто
му посещение повредените обувки и материали вече били преместени в друго помещение
също в гр.Пещера. При първото посещение на свидетеля не били представени
инвентаризационен опис или заповед за преместване на стоки и материали. Въобще не
станало дума, че се използва друг склад. Именно свидетелят изготвил доклада, в който
посочил количеството увредени материали и направил калкулация на база счетоводни
документи . Свидетелят получил електронно писмо, в което от дружеството посочвало, че
продукцията е била готова за експедиция и е била поставена на пода преди настъпване на
събитието. Изискал информация за складовата наличност- материали готова продукция и на
база на счетоводните данни и приел,че има подзастраховане.
Въззивният съд счита, че свидетелските показания са достоверни – същите не
противоречат на други събрани по делото доказателства и са основани на лични, преки и
непосредствени впечатления, поради което следва да бъдат ценени при обсъждане на
фактическата обстановка по делото.
В хода на процеса пред първоинстанционния съд е допусната комплексна съдебно-
счетоводна и оценителска експертиза.
От заключението по същата се установява стойността на готовата продукция и
материалите, които са се съхранявали в наводнения склад съгласно инвентаризационен
опис 1 и инвентаризационен опис 2 , представени от ищеца, както и каква е стойността по
счетоводни данни на увредените количества материални запаси и готова продукция.
Вещото лице е установило, че е извършено бракуване на увредените стоки и материали и
това е отразено надлежно в счетоводството на ищеца като са взети необходимите
счетоводни операции.. В последствие същите са унищожени.
При разпита на вещите лица в съдебно заседание, проведено на 10.12.2019г. същите са
заявили, че описаните счетоводни операции са заведени в Главната книга на дружеството. В
същата материалите и готовата продукция са били посочени по видове, което според вещите
лица е достатъчно.
Назначена е и съдебно- техническа експертиза, извършена от вещо лице – строителен
6
инженер. При изготвяне на заключението експертът е съобразил отразеното в констативния
протокол 25.06.2018г.,тъй като към датата на експертизата вредите вече са били отстранени.
При огледа е констатирано, че стените на помещението са били боядисани с латекс. При
тези данни е определена стойността на боядисването на стените в помещението за
посочената площ .Тя е 6417 лв.
Представена е фактура № 643/1.07.2018г. за ремонт на асансьорна шахта, която е на
стойност 5980лв.
С оглед на така събраните доказателства въззивният съд намира, че по делото е
безспорно е установено,че на посочената дата и място се е излял проливен дъжд, чието
количество се установява от метеорологичната справка и писмото на НИМХ до ищеца. Тези
документи са официални такива по смисъла на ГПК и обвързват съда да приеме, че такова
събитие наистина е настъпило при липса на данни, които да опровергават тези сведения.
Причинната връзка между този проливен дъжд и наводнението в складовото помещение се
установява от свидетелските показания, които съдът приема като достоверни. Не бяха
събрани доказателства, от които да може да се направи извод, че причина за навлизането на
вода в склада е неизправност на ВиК инсталацията на сградата, поради което това
възражение на ответника остана недоказано. В тази връзка следва да се вземат предвид и
представените Договор абонаментна профилактика и поддръжка на ВиК инсталация, от
който е видно,че от страна на ищеца е възложено на „ДК Инфра“ ООД да провежда
профилактика и поддръжка на водопроводната инсталация, както и приложения протокол от
19.04.2018г. за извършена такава профилактика и фактури и платежни документи,
удостоверяващи плащания по сключения договор. Макар тези документи сами по себе си да
не могат установят,че системата е била изправна, при липса на други данни, те са индиция за
полагане на дължима грижа в тази насока.
Недоказани остават възраженията, че палетата,върху които е съхраняван продукцията
са били направени от хигроскопичен материал.
Безспорно от така произтеклото наводнение са настъпили повреди за част от
продукцията и материалите, които се намира в склада. Съдът счита, че от съвкупната
преценка на доказателствата не беше установено ищецът да съхранявал неправилно
продукцията и материалите – в отклонение на изискванията, уговорени в застрахователния
договор. Напротив - доказа се, че те са били съхранявани върху дървени палета, които се
намират на пода в помещението, но самата продукция и материали се намират на 10см. от
пода, каквото е било и изискването на застрахователя. Ето защо съдът приема, че е
установена и причинната връзка между настъпилото увреждане и застрахователното
събитие. Този извод се потвърждава и от отразеното в констативния протокол от
25.06.2018г., който носи подпис на представител на застрахователя и в който изрично е
записано, че стоките се съхраняват по посочения начин.
7
Доказан е размера на причинените вреди до сумите от 5980лв. за ремонт на
асансьорна шахта, 6417 лв. разходи за боядисване на помещението с латекс и 224 613,88 лв.
стойност на повредени стоки и материали.
Съдът намира, че от горните доказателства и установените въз основа на тях
релевантни за предмета на спора факти, произтичат следните правни изводи:
Предмет на разглеждане е иск с правно основание чл.405,ал.1 от КЗ, както и акцесорен
иск по чл.86,ал.1 от ЗЗД.
За да бъде уважена такава претенция е необходимо да бъде установено, че между
ищеца като застрахован и ответника като застраховател е бил сключен застрахователен
договор за имуществена застраховка в предписаната от закона форма, както и че в срока на
застраховката е настъпило застрахователно събитие в, което осъществява някой от
покритите от застраховката рискове и в следствие на същото за ищеца са настъпили
твърдените вреди.
Претенцията е предявена за общо 147 453,10 лв., от които: 96 155,31 лв. неизплатена
част от дължимото обезщетение до размера на претърпените от ищеца вреди за погинали
материали от общо 134 912,55лв.; сумата от 47 977,88лв.- неизплатена част от дължимото
обезщетение до размера на претърпените от „Ингилиз груп“ ЕООД вреди за увредена
продукция, чийто пълен размер е 92 701,34лв. и сумата от 5319,91лв. неизплатена част от
дължимото обезщетение за претъпените вреди, изразяващи се в разходи за боядисване и
ремонт на асансьор като пълния им размер е 10369,64лв.
Ответното дружество е оспорва исковете изцяло. Основните възражения на същото
освен с настъпване на застрахователното събитие и причинна връзка между него и
понесените вреди, са свързани с прилагане на клаузата „усредняване“, предвидена в общите
условия на договора. Счита, че е налице визираната хипотеза, тъй като по счетоводни данни
наличностите от стоки и материали надвишават значително сумите, за които е сключена
застраховката.
Апелативният съд намира, че с оглед приетото по-горе от фактическа страна са
осъществени предпоставките за уважаване на предявените искове.
Установи се наличието на сключен валиден застрахователен договор за имуществено
застраховане между страните по делото и настъпване на събитие, което представлява
покрит риск съгласно договора. Доказани са също претърпените от ищеца вреди и
причинната връзка с наводнението.
По отношение на размера: Съдът счита, че оглед заключението по приетата по делото
съдебно техническа експертиза искът за заплащане на остатъка от дължимото обезщетение
за разходите за ремонтни дейности в сградата е доказан по размер. Общия размер на тези
8
разходи е 12 397 лв. От същата са заплатени 5049,73 лв. и остават дължими 7347,27лв. Тъй
като претенцията е по-нисък размер, то същата ще следва да бъде уважена изцяло- за
сумата от 5319,91лв.
От заключението на приетата съдебно- оценителна експертиза, което според съда е
компетентно дадено се установяват и стойностите на увредените материали и продукция.
Тяхната стойност е 224 613,88лв. по покупна цена. Заедно с обезщетението за ремонтни
дейности общо се дължат 237 010,88лв. (224613,88лв + 12 397 лв.). При заплатени
86 443,38лв. от застрахователя дължимата сума остава 150567,50лв.
Въззивният съд намира, че разликата между така посочената сума и тази, приета за
дължима от първата инстанция се дължи на разминаване в посочените то вещото лице
стойности на стоките и материалите по покупна стойност и по стойността при бракуването
им. Доколкото обаче в частта на мотивите, в който се обяснява как е получен този размер,
като готова продукция са посочени само боти и обувки, следва да бъдат обсъдени
оплакванията, направени във въззивната жалба на ищеца, че стойността на „табани“ не
следва да се приспада от тази на готовата продукция.
В тази връзка съдът намира следното: Посочените стоки са осчетоводени като
„продукция“, т.е. предназначени за продажба и няма основание да бъдат изключени от тази
категория. Счетоводното понятие „продукция“ се определя от предназначението на
съответния продукт- дали той е за продажба или за влагане в производството, а не дали
представлява нещо завършено от житейска гледна точка. В случая тези табани са
осчетоводени като такива за продажба и поради това представляват „продукция“ (в случая
повредена от наводнение) и тяхната стойност подлежи на възстановяване от застрахователя.
Основният спор по делото, разрешаването на който ще даде отговор дали на ищеца
следва да бъде присъдено застрахователно обезщетение над изплатения от застрахователя
размер, е дали трябва да бъде приложена клаузата „усредняване“, включена в Раздел IV
„Обезщетение“ от Общите условия на договора, сключен между страните. Тя предвижда, че
ако не е уговорено друго, застрахователното обезщетение е предмет на усредняване, когато
действителната стойност на застрахованото имущество към момента на застрахователното
събитие е по - голяма от декларираната застрахователна сума. В този случай застрахованият
се явява застраховател сам на себе си за разликата и носи съответно пропорционална част
от загубата.
В тази връзка съдът излага следните съображения: Терминът действителна стойност е
дефиниран в чл.400 от КЗ. Съгласно този текст за действителна застрахователна стойност се
смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от
същия вид и качество. В закона и не е изяснено към кой момент следва да се определя
същата. От една страна застрахованият посочва сумата, за която застрахова имуществото
си към момента на сключване на застраховката, а от друга - обезщетените се изплаща като
има предвид състоянието на това имущество към момента на застрахователното събитие.
9
Настоящият състав намира,че действителната стойност следва да се определи към
момента на застрахователното събитие, тъй като застрахователят не може да бъде задължен
да заплати стойността на имущество, което е възможно да е увредено в по-ранен момент от
други фактори. Ето защо при преценката дали са налице предпоставките за прилагане на
този текст от Общите условия следва да се има предвид каква е стойността на имуществото
към момента на станалото наводнение.
Апелативният съд споделя изводите на първоинстанционния съд, че на практика с
клаузата „усредняване“ се урежда хипотезата „подзастраховане“, която е неприложима при
материали и продукция, които не са индивидуализирани по брой, количество, вид и които
са динамична величина при характера на дейност на застрахования. Да се изисква от
застрахования във всеки един момент да поддържа складирани стоки и материали на точно
определена стойност под заплахата от санкционна клауза противоречи естеството на
неговата дейност и на целите на застрахователния договор- да осигури защита на
имуществените му интереси, осигурявайки му защита при настъпване на определени
събития, които не зависят от неговата воля и действия. При това положение при настъпване
на застрахователно събитие застрахователят следва да отговаря за действително
настъпилите вреди до размера на застрахователната сума.
Клаузата „усредняване“ не следва да се прилага и с оглед на установеното от
събраните доказателства обстоятелство, че след сключване на застраховката търговецът е
предприел мерки в склада, намиращ се на ул. „ ***“144 да се съхраняват продукция и
материали до посочения в полицата размер. Представените от ищеца заповеди за
привеждане на складовата наличност в съответствие с изискванията на застрахователя,
както и инвентаризационните описи на материалите и готовата продукция, които са се
съхранявали в този склад са частни документи и по правило същите да не могат да служат
за доказване на изгодни за страната, която ги е представила обстоятелства. В случая обаче
същите представляват и счетоводни документи и са част от водените от дружеството
счетоводни записвания. Последните са редовно водени, доколкото при направената от
експертите, назначени от съда проверка в счетоводство по повод допуснатата експертиза не
е установено нередовно водене на счетоводството и предвид и другите доказателства по
делото, които установяват странични факти, изясняващи фактическата обстановка
(например договора за наем на втори склад и документите за заплащането на този наем).
Поради това съдът счита, че следва да ги цени като документи, от които могат да бъдат
направени изводи за факти от обективната действителност.
Възраженията на ответника, че по делото не е доказано вторият склад да е бил ползван
към момента на събитието не намират опора в доказателствения материал. Обстоятелството,
че инспекторът, който е установявал щетите не е разбрал за него при първото си посещение
(при разпита си той заявява, че не е ставало дума за това, т.е въпросът не е бил обсъждан) не
означава, че той не е ползван, още повече, че при втората проверка повредените стоки и
10
материали са се съхранявали именно там.
В същото време видно от предложението за сключване на застраховка, същото е за
застраховане на имуществото, намиращо се на адреса на самата фабрика и съответно на
наводнения склад. В полицата също се посочва, че се застрахова имущество, находящо се на
посочения в полицата адрес. Следователно, дори да се приеме,че клаузата е приложима, от
значение е обстоятелството дали именно дали в този склад е имало стоки над стойността,
посочена в договора.
Предвид на направения извод, че не са налице предпоставките за прилагане на клаузата
„усредняване“ , искът се явява основателен за пълния му предявен размер от 147 453,10лв.
доколкото той е по-нисък от приетата за дължима сума.
С оглед на изложеното, обжалваното решение ще следва да бъде отменено в частта му,
с която искът е отхвърлен за разликата между присъдените 140 548,52лв. и претендираните
147 453,10лв. или за сумата от 6904,58лв.
По иска по чл.86,ал.1 от ЗЗД : съгласно чл.409 от КЗ Застрахователят дължи законната
лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по
чл.405( който то своя страна препраща към чл.108 КЗ),т.е с изтичане на 15 дни от
предявяване на претенцията. В случая началния момент на забавата е датата 28.7.2018г. До
датата на завеждане на делото съдът определя дължимото обезщетение за забава по реда на
чл.162 от ГПК на 7290,74лв. Градският съд се присъдил 6988,39лв. , поради което
решението ще следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен иска за разликата от
302,35 лв. и тази сума следва да се присъди допълнително.
С оглед изхода на делото на „Ингилиз груп“ ЕООД следва да бъдат присъдени
разноски, които са в размер на 6288,27лв.
Водим от гореизложеното,Софийският апелативен съд

РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1029 от 17.07.2020г., постановено по т.дело №1522/2019г.
по описа на Софийски градски съд в частта му, с която е отхвърлен предявеният от
„Ингилиз груп“ ЕООД против „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД , иск с правно
основание чл.405,ал.1 от КЗ за сумата от 6904,56лв. главница, представляваща разликата
между претендираните 147 490,41лв. и присъдените 140 548,52лв., ведно със законната
лихва, считано от 28.01.2019г. до окончателното й изплащане,както и в частта, с която е
отхвърлен иска по чл.86,ал.1 от ЗЗД за сумата от 302,35лв. мораторна лихва за периода
03.08.2018г.-28.01.2019г., представляваща разликата между присъдените 6988,39лв. и
11
дължимите 7290,74лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД , ЕИК ********* със седалище
в гр.София да заплати на „Ингилиз груп“ ЕООД, ЕИК ********* на основание чл.405,ал.1
от КЗ сумата от 6904,56лв. главница, представляваща разликата между претендираните
147 490,41лв. и присъдените 140 548,52лв., ведно със законната лихва, считано от
28.01.2019г. до окончателното й изплащане и сумата 302,35лв. мораторна лихва за периода
03.08.2018г.-28.01.2019г., представляваща разликата между присъдените 6988,39лв. и
дължимите 7290,74лв..
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
ОСЪЖДА Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД , ЕИК ********* със седалище в
гр.София да заплати на „Ингилиз груп“ ЕООД, ЕИК ********* сумата 6288,27лв. разноски,
направени пред въззивния съд.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му на страните
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12