Решение по дело №169/2024 на Административен съд - Сливен

Оспорването намира правното си основание в разпоредбата на чл. 172 ал. 5 от Закона за движението по пътищата, като образуваното производство се движи по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

Производството е образувано по жалба от Н. К. Д. от [населено място] срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1670-000118/15.03.2024 г. по чл. 171 т. 1 б. „б” от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), издадена от К. на о. към ОДМВР Сливен, РУ Сливен, с която по отношение на жалбоподателя е разпоредено временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство № ******на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

В жалбата са изложени доводи за нищожност на оспорения акт, поради липса на компетентност на издалия го орган, както и доводи за незаконосъобразност на административния акт, поради необоснованост. Твърди се, че в Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози е предвидено, че единствено при наличие на външни признаци, поведение или реакции на водачите на МПС за употребата на наркотични вещества или техни аналози, следва да се извършва проверка с тест. В процесния случай обаче не били налице външни признаци на водача за употреба на наркотични вещества или техните аналози, обосноваващи предпоставките на чл. 5 ал. 1 от цитираната Наредба. Счита, че оспорената заповед е издадена при липса на фактическо основание в поведението и реакциите на водача или на други външни признаци, налагащи тестване или изпращане за химико – токсикологично лабораторно изследване. Счита, че проверката е опорочена, тъй като била извършена по сигнал на п.на оспорващия, който бил служител на ОДМВР Сливен. Моли съда да постанови отмяна на атакуваната административна заповед, с претенция за присъждане на разноски в производството.

В с.з. оспорващият - Н. Д., редовно и своевременно призован, се явява лично и с надлежно упълномощен адв. М. П. от АК – Сливен, който поддържа жалбата и моли съда да я уважи на посочените в същата отменителни основания. Моли съда да приема заповедта за незаконосъобразна и отмени същата като такава, като претендира разноски по делото.

В с.з. административният орган - К. на о. към ОД на МВР – Сливен РУ Сливен А. В. М., редовно и своевременно призован, се явява лично и с упълномощен представител, който заявява неоснователност на жалбата и моли съда да я отхвърли, в която насока излага подробни съображения. Прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.

Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 15.03.2024 г. в 21:45 ч. в [населено място] на [улица]до бл.19 в посока магазин „Мерканто“ полицейски служители към Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен спрели за проверка лек автомобил БМВ 525 Д с рег. № [рег. номер], собственост на А. Р. А., управляван от оспорващия Н. К. Д.. Водачът не могъл да представи СРМПС част 2. На място бил повикан К. на о. в група „Патрулно-постова дейност“ сектор „Охранителна полиция“ в РУ Сливен, към ОДМВР Сливен – А. В. М., който извършил на Н. Д. тест за проверка на алкохол, като след многократно тестване уредът отчел положителен резултат. Оспорващият бил отведен в ОДМВР Сливен и при покана за извършване на тест за употреба на наркотични и/или упойващи вещества с техническо средство, Д. отказал. Цитираният отказ на Д. да бъде тестван за употреба на наркотични вещества или техни аналози бил квалифициран като административно нарушение по чл. 174 ал. 3 предл. второ от ЗДвП в съставен АУАН сер. GA, № 1004240/15.03.2024 г. /л.16/. На Д. бил издаден и талон за медицинско изследване № 098632/15.03.2024г., като бил отведен от полицейските служители в ЦСМП Сливен, но отказал и не извършил такова изследване. /л.17/.

На 15.03.2024 г. А. В. М. на длъжност К. на о. при ОД на МВР – Сливен, РУ Сливен издал Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1670-000118 по чл. 171 т. 1 б. „б” от ЗДвП, с която разпоредил по отношение на Н. К. Д. временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство №******до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. /л.21/.

Заповедта била връчена на оспорващя на същата дата. /л.22/. Жалбата срещу акта е депозирана пред настоящия съд на 29.03.2024 г./л.2/

По делото са приобщени: заповед № 343з-1516/05.06.2024 г. на Директора на ОДМВР Сливен за оправомощаване на длъжностни лица от ОДМВР Сливен да издават ЗППАМ по ЗДвП /л.28/; доклад за проверени лица и превозни средства на АП № 617 в периода от 19.00ч на 15.03.2024г. до 07.00ч на 16.03.2024г. /л.38/; заповед №343з-39/07.01.2022г. на Директора на ОДМВР Сливен за определяне на държавни служители от ОДМВР Сливен за работа по ЗДвП /л.53/; заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, с която са определи службите за контрол по ЗДвП /л.55/; акт за встъпване в длъжност на младши експерт А. М. /л.57/; длъжностна характеристика за длъжността К. на о. в група „Патрулно постова дейност“ в сектор „Охранителна полиция“ участък РУ Сливен към ОДМВР Сливен./л.58/.

По делото е разпитана като свидетел А. Р. А., с която оспорващият живее във фактическото с.с., която в показанията си сочи, че въпросната вечер автомобилът, управляван от Н. Д., бил спрян от автомобил на полицейски служители със сигнална лампа, които поискали документите му за проверка и разпоредили ключът на автомобила да бъде поставен на тавана; на място пристигнал и друг полицейски патрул; проверили за употреба на алкохол оспорващия, като уредът отчел няколко пъти грешка; свидетелят сочи, че се притеснила много, тъй като причината да ги спрат бил техен п.полицай, който се обадил и казал, че колата им трябва да бъде проверена; отвели Н. в РУ Сливен; свидетелят А. също искала да отиде, но й отказали, като взели ключа на колата и я оставили на улицата.

По делото е разпитан К. В. Д. - свидетел при съставяне на АУАН № 1004240/15.03.2024г., който в показанията си сочи, че спрели оспорващия за проверка по повод подаден сигнал от техен колега, по съмнение, че управлява МПС под влиянието на алкохол; получили сигнала по телефона, спрели автомобила, управляван от Н. Д. в [жк], до заведение „Фемили Спейс“, чрез подаване на светлинен сигнал, оспорващият миришел на алкохол, поради което преценили, че трябва да го тестват; уредът отчел положителен резултат от 0,12 или 0,16 промила; тествали го три-четири пъти, защото първият път показвал алкохол в устата; оспорващият не бил сам в автомобила, а с А. А.; на оспорващия бил издаден талон за медицинско изследване, след това бил придружен до ЦМСП, където не дал кръв, а отказал; не помни дали оспорващият е имал възражения. Свидетелят сочи, че Н. бил със зачервени очи и муден.

На основание чл. 176, ал. 1 от ГПК издателят на оспорената ЗППАМ в о.с.з. дава следните обяснения: Проверката извършил лично на оспорващия, като го изпробвал за алкохол и упойващи вещества, бил извикан по станцията за съдействие от автопатрул, който обслужва този район, за да изпробва спрения водач за алкохол и упойващи вещества; няма спомен колегите му да са изтъквали някакви съображения и причини за проверката; след въпросната проверка, автомобилът бил спрян още веднъж от полицейски екип след около 2-3 часа, като отново го повикали за да изпробва за употреба на алкохол водача, в случая съпругата на оспорващия; проверката на оспорващия била извършена от два полицейски автомобила с общо четирима служители, втората проверка била от три автомобила; при проверката оспорващият бил до автомобила, като заявил, че е употребил алкохол, бил сравнително спокоен, очите му били леко зачервени, миришел на алкохол, като това било едно от основанията да бъде изпробван; резултатът бил положителен, около 0,12 промила или 0,16 промила, в допустимите размери; проверките били извършени в интервал от приблизително два часа; АУАН и Заповедта за налагане на ПАМ били връчени на оспорващия след първата проверка; няма спомен защо водачът е отказал да му бъде извършен тест за употреба на наркотични вещества.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства, включително приложените към административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред, както и показанията на всички разпитани по делото свидетели, чиито показания съдът изцяло кредитира.

Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество:

Оспорването е направено от легитимирано лице – при наличие на правен интерес от това производство, в рамките на законоустановения 14 – дневен срок, срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол и пред родово и местно компетентна съдебна инстанция, поради което е допустимо.

Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна инстанция като неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Съображенията на съда в тази насока са следните:

След като е сезиран с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът провери изначално неговата валидност. Това се налага поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с нормата на чл. 9 от АПК.

Противно на твърденията в жалбата, оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия, в съответната писмена форма и съдържа изискуемите реквизити, което го прави валиден. Съгласно чл. 172 ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Оспорената заповед е издадена от К. на о. в група „Патрулно-постова дейност“ в сектор „Охранителна полиция“ при ОД на МВР – Сливен РУ Сливен, какъвто съгласно акт за встъпване в длъжност /л.57/ е А. М., действащ при спазване на териториалните предели на правомощията си и в рамките на предоставената му изрично с т. 2. 2.5 на Заповед № 343з-1516/05.06.2023 г. на Директора на ОД на МВР – Сливен /л.28/, заповед №343з-39/07.01.2022г. на Директора на ОДМВР Сливен и заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. за определяне на държавни служители от ОДМВР Сливен за работа по ЗДвП, издадена от Министъра на вътрешните работи, материална компетентност. Като издадена от териториално и персонално компетентен орган и в предписаната от закона писмена и предметна форма и съдържание, съдът приема атакуваната заповед като валиден акт. Освен като валидна, при преценка и анализ на събраните по делото писмени доказателства, приобщени като неоспорени от страните, обжалваната заповед се преценява от настоящата съдебна инстанция и като издадена при спазване на съществените административнопроизводствени правила и съответна на относимите материалноправни норми, при следните съображения:

Оспорената заповед е издадена с правно основание чл. 171 т. 1 б. „б“ от Закона за движението по пътищата. Разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП изброява изчерпателно случаите, при които за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки. Процесната такава е от категорията на превантивните административни мерки, чието предназначение е предотвратяване на противоправно деяние, респ. закононарушение и неговите вредни последици. Визираната в чл. 171 т. 1 б. „б“ мярка на административна принуда е временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за срок до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.

В настоящия случай от компетентни длъжностни лица при ОД на МВР Сливен, съгласно заповед № 8121з-1632/02.12.2021г., е съставен по реда на чл. 189 ал. 1 от ЗДвП Акт за установяване на административно нарушение, съгласно който Н. К. Д. от [населено място], при управление на моторно превозно средство и извършена проверка от контролните органи, е отказал да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. Съставеният акт за административно нарушение, съобразно чл. 189 ал. 2 ЗДвП има обвързваща доказателствена сила. По своята правна същност този акт е официален документ, издаден от надлежен орган в предписаната от закона форма, чрез който се констатира едно фактическо положение, което разкрива признаците на административно нарушение. Като такъв, той доказва с обвързваща съда доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление, са се осъществили така, както е установено в документа. Материалната доказателствена сила на акта за установяване на административно нарушение представлява фактически оборима презумпция за истинност. Именно поради това тежестта да обори презумпцията е на адресата на акта. Ако адресатът на акта не стори това, съдът е длъжен, с оглед на обвързващата го материална доказателствена сила на акта за установяване на административно нарушение да приеме, че същото е извършено по сочения в акта начин. (Решение № 10583 от 16.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7811/2017 г., VII о., Решение № 9096 от 4.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13837/2017 г., VII о.).

Съдът не споделя изложения в жалбата отменителен довод, че водач на МПС не може да бъде спиран по сигнал. Основната дейност на служителите на МВР, както и едно от основните правомощия на полицейските служители е да извършват проверки, включително и по подадени сигнали, какъвто несъмнено е бил и конкретният случай. По делото няма спор, че оспорващият е спрян за проверка по сигнал на свой приятел, който същевременно е полицейски служител. Горното обаче не представлява процесуално нарушение и по никакъв начин не опорочава процедурата по издаване на оспорената ЗППАМ.

Съдът не споделя изложения в жалбата отменителен довод, че водач на МПС не може да бъде подложен на проверка за употреба на наркотични вещества, без конкретен повод, т.е. ако не са налице предпоставките по чл. 5 ал. 1 от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози - външен признак, поведение или реакция.

На първо място, компетентните контролни органи от системата на МВР са нормативно овластени да извършват проверки за спазване на правилата за безопасност на движението по пътищата, като тази дейност, влизаща в кръга на техните служебни правомощия обхваща и целите по превенция на нарушенията, уредени от законодателя в ЗДвП и относимите подзаконови актове. Компетентността на тези органи е регламентирана изрично в нормата на чл. 165 ал. 2 от Закона за движението по пътищата, като в нея са уредени както общи правомощия по спиране и проверка на пътни превозни средства с цел превенция на нарушенията, така и конкретни такива, като в контекста на процесния случай такава е разпоредбата на т. 9, според която, при изпълнение на функциите си по този закон службите за контрол не допускат управлението на моторно превозно средство от водач, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища, или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употребата на наркотични вещества или техни аналози; в случай че при осъществяването на контрол с техническо средство или тест е установена концентрация на алкохол над 1,2 на хиляда и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози, длъжностното лице от службата за контрол съпровожда лицето до мястото за извършване на медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо изследване.

Извършването на проверка за управление на МПС след употреба на наркотични или упойващи вещества попада в служебните правомощия на конкретно овластени за това служители на МВР, като тази дейност попада в целите на общата законодателна превенция по отношение на административните противоправни деяния в нормираната от ЗДвП сфера на обществените отношения. Предвид това и при установяване на такива нарушения в чл. 171 от ЗДвП законодателят в две хипотези (за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения) е предвидил прилагане на принудителни административни мерки от двете правни категории – превантивни и преустановителни. Т.е. за прилагане на превантивна принудителна административна мярка не е необходимо да са установени с нормативен акт задължителни фактически предпоставки, доколкото превенцията на закононарушенията е в обхвата на извършваната по закон контролна дейност от оправомощените служби в структурите на МВР по осигуряване безопасността на движението по пътищата.

В процесния случай няма спор по делото, че на Д. въобще не е извършена проверка за употреба на наркотични вещества, поради неговия отказ за това. Противно на изложеното в жалбата, съдът намира, че извършването на тест за употреба на наркотични вещества или техни аналози не е задължително единствено при наличие на посочените в Наредбата външни белези. В случая обаче такива признаци се установяват при Д., доколкото от свидетелските показания на свид. Д. се установява, че същият е бил със зачервени очи и муден., Съдът намира, че извършването на тест за употреба на наркотични вещества е допустимо и при всички останали случаи на извършена проверка от контролните органи, при която те реализират вменените им контролни правомощия по осигуряване безопасността на движението по пътищата.

Неоснователно е и изразеното от оспорващата страна съображение, че оспорената заповед е постановена при липса на фактическо основание в поведението и реакциите на Д. като водач на превозно средство. Противно на това твърдение, атакуваният акт е издаден при наличието на фактическо основание, изпълващо състава на приложената правна разпоредба на чл. 171 т. 1 б. „б“ от ЗДвП – отказ на водача да бъде проверен с техническо средство или с тест или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване. Сам по себе си отказът от категорията на процесния е прогласен от законодателя като административно противоправно деяние и съставлява фактическата предпоставка за прилагане на превантивна принудителна административна мярка, обективирана като „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС“, което има своята нарочна нормативна регламентация в посочената по – горе разпоредба на ЗДвП.

Както бе посочено по – горе, съгласно чл. 189 ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, а в процесния случай оспорващата страна не е ангажирала годни доказателствени средства, с които да обори констатацията в процесния АУАН досежно установената в същия фактическа обстановка. Съобразно посочената в АУАН правна квалификация на деянието - чл. 174 ал. 3 от ЗДвП, водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.

В процесния случай отказът на водача Н. Д. да бъде тестван за употреба на наркотични вещества е установен по надлежния ред, не е оборен с годни доказателствени средства, а и не се отрича от привлеченото към административнонаказателна отговорност лице. По силата на цитираната разпоредба, управлението на пътно превозно средство и заявен от водача при извършена проверка отказ да бъде проверен за употреба на наркотични вещества е прогласен от законодателя за противоправно деяние, за което се следва и съответната углавна юридическа отговорност. В случая установеното виновно неизпълнение на императивно вменено нормативно задължение, води като логична последица и до негативни за извършителя санкции, в т.ч. и административни такива. Както се отбеляза по – горе, целта на принудителните административни мерки е преустановяване и предотвратяване на административни нарушения, а приложената в случая от административния орган норма на чл. 171 т. 1 б. „б“ от ЗДвП е пряко обвързана с допуснатото и извършено от Н. Д., установено по надлежния ред и доказано по безспорен начин нарушение на закона. Изложените от издателя на процесната заповед мотиви се подкрепят от събраните доказателства. В настоящия случай с управлението на автомобила и заявения отказ за извършване на тестова проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози, оспорващият Д. е допуснал отклонение от нормативно предписаното поведение на водач на превозно средство, въведен от законодателя в ЗДвП и това се доказва със съставения АУАН, чиято доказателствена сила не е оборена в хода на настоящото съдебно производство.

Неотносими към процесния случай и предмета на спора са доводите на оспорващия за повода за проверката, за некоректността в работата на полицейските служители и тенденциозното им отношение, както и обидното им поведение към него и жената, с която фактически съжителства.

В процесния случай единствено относимо и достатъчно за съставомерността на деянието е безспорното установяване на управление на пътно превозно средство и обективиран чрез волеизявление отказ за извършване на проверка (тест) със специализирано техническо средство за употреба на упойващи вещества. Видно от писмените доказателствата, свидетелските показания на Д. и А., които съдът кредитира, а и от изявлението на оспорващия в съдебно заседание на 14.05.2024г. и двете обстоятелства са установени и доказани по несъмнен начин, поради което съдът приема, че нарушението е извършено, а сочените от оспорващата страна пороци на заповедта не са налице.

По изложените съображения настоящата съдебна инстанция приема, че Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1670-000118/15.03.2024 г., издадена по чл. 171 т. 1 б. „б” от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) от К. на о. при ОД на МВР Сливен, РУ Сливен, с която е разпоредено временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, е материално и процесуално законосъобразна и съответна на целта на закона. Жалбата срещу нея, подадена от Н. Д., като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.

При горния изход на делото, неоснователна се явява претенцията на оспорващата страна за присъждане на разноски в производството. Разноски от органа не се претендират, поради което не се присъждат.

Водим от горното, Административен съд Сливен

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. К. Д., с [ЕГН], от [населено място], **][жк]-***, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1670-000118/15.03.2024 г. по чл. 171 т. 1 б. „б” от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), издадена от К. на о. при ОД на МВР Сливен, РУ Сливен, с която по отношение на жалбоподателя е разпоредено временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач № ******до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

 

Решението е окончателно и на основание чл.172 ал.5 изр.2 от ЗДвП не подлежи на обжалване.