МОТИВИ към присъдата по
НЧХД № 122/2020г. ВРС ІV състав
Против подсъдимия Г.Х.Х. е
подадена тъжба от К.М.К. и срещу същия е било образувано производство от частен
характер за извършено престъпление по чл.130 ал.1 от НК.
В с.з. частният тъжител поддържа тъжбата си
чрез процесуален представител.
На осн. чл.84 и
сл. НПК предявява граждански иск против подсъдимия за сумата от 8`500 лева,
представляващи нанесени му неимуществени вреди в резултат на деянието по чл.130
ал.1 от НК, ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателно
изплащане на сумата.
Гражданският иск е приет от съда за
съвместно разглеждане в наказателния процес и ч.тъжител е конституиран и като
граждански ищец.
Пред съда подсъдимия Х. сочи, че с ч.тъжител живеят във
един жилищен вход като той живеел на 1-ви етаж а подсъдимия на последния. Между
тях често възниквали спорове относно паркирането на автомобил пред гараж
находящ се под терасата на ч.тъжител, което влошило отношенията им.
На 07.12.2019
г. Подсъдимият отивал на гости и решил да направи покупки от намиращият се в
съседство хранителен магазин.
На входа на
магазина се засекли с ч.т.който се приближил на много близка дистанция и му
казал „Имаш ли нещо да ми казваш, бе копеле?“.
Подсъдимият сочи, че само е избутал ч.т. той като бил прекалено близо и
миришел на алкохол. След това ч.т. К. неколкократно
замахвал за да го удари като същевременно го обиждал „копеле, мръсен турчин, да
ти еба майката“, но подсъдимият успявал да се отдръпне.
Сочи че са се
„сдърпали“ като ч.т. продължавал да налита и да прави опити да го удари,
продължавайки да руга е обижда, при което подсъдимият се опитал да се защитава.
Накрая ч.т.
се опитал да го ритне с крак, при което подсъдимият успял да му хване крака и го
съборил на земята с което конфликтът приключил.
Сочи, че
визираното в частната тъжба относно нанесените травматични увреждания не
отговаря на истината т.к. след конфликта ч.т. влязъл в магазина и си напазарил продукти а подсъдимия умишлено изчаквал отвън с
цел да избегне нови конфликти.
Уточнява, че
и след излизането си от магазина ч.т. продължил да отправя заплахи към него.
На въпроси на
защитата сочи, че ч.т. му е нанесъл удари, както и че самият той не е искал да
възниква този конфликт, но ч.т. постоянно връхлитал вдърху
него. Счита, че ч.т е бил алкохолно повлиян към момента на деянието.
В последната си дума подс.Х.
изразява несъгласие с описаното в частната тъжба, че ч.т. бил окървавен в
областта на главата както и от показанията на св. М., че същият се прибрал
целият окървавен и превиващ се от болки като изразява недоумение, защо тогава
същият е влязъл спокойно в магазина и си е напазарувал вкл. и допълнително
алкохол.
В пледоарията си по съществото на делото процесуалният
представител на ч.т. се позовава на изготвените съдебно-медицински експертизи на частния
тъжител и на подсъдимия, като и видео-техническа и лицево-идентификационна
експертиза.
Моли съда да не кредитира показанията на свидетелите М. и
Ч. тъй като са в близки приятелски отношения с подсъдимия.
Счита че следва да се кредитират показанията на свид. М.,
която възприела ч.т. и нанесените му телесни повреди.
Сочи, че свид. К. макар и да нямал спомен за случилото
се, подробно го е бил описал в приложената по делото Докладна записка до Началника на Първо РПУ.
Обръща внимание на заключението по
изготвената видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза в която вещото лице е посочило, че подсъдимият е нанесъл първия удар в областта на главата, после
го удря втори
път, при което ч.т. пада на земята и подсъдимият продължава да нанася
удари на частния тъжител, после започва да
го рита. Счита че ч.т. К.
се е опитал да се защити по някакъв
начин, но защита му не
е била особено ефикасна.
Позовава се и на заключенията на
изготвените по делото СМЕ по отношение на ч.тъжител и подсъдимия. Счита, че в случая разпоредбата на чл.130 ал.3 от НК е неприложима.
Счита, че деянието е безспорно доказано и
моли съда да се произнесе с осъдителен диспозитив, като уважи в цялост
предявеният граждански иск.
В пледоарията си по съществото на делото защитата моли
съда да се произнесе с оправдателен диспозитив.
Подробно се спира на приетият като доказателство запис на
цифров носител от охранителна видеокамера заснел процесното деяние.
Счита че отразеното в ч.тъжба че ч.т. К. пръв бил отворил
вратата на магазина, но подс.Х. му я затворил и го
избутал за да не може да влезе в обекта не отговаря на заснетото от
охранителната камера.
Сочи, че в 19:30:12 часа не частният тъжител
отваря вратата на магазина, а подс.Х. отваря вратата на магазина и до
него застава частния тъжител
в
19:30:28 часа, пръв посяга частния тъжител като удря подсъдимия Х. и в 19:30:30 часа
частният тъжител посяга отново към
подс.Х. и който едва тогава предприема отбранителни действия.
Не отрича, че действително след това е
налице взаимно
нанасяне на удари и блъскане,
както и заснетото че подсъдимия рита ч.т. в крака , а не
в областта на слабините, от което последният пада на земята като счита, че това
е в рамките на защитата му.
Акцентира на действията на ч.т. който
непосредствено след това, ставайки от земята отново проявява агресивно
поведение към подсъдимия, като последният с отскоци се отбранява и отбягва
ударите на ч.тъжител.
Счита че отразеното на записа в периода от 19:30:12 часа до 19:32 часа на
взаимно нанасяне на удари, както
са отразени във видео-техническата експертиза са изцяло отбранителни действия от страна
на подс.Х..
Изразява позиция, че в случая нападение като активно поведение, което създава опасност
от увреждане, е от страна на
частния тъжител към подс.Х..
По отношение на приетата от съда видео-техническата експертиза, изразява становище, че
същата е непълна.
Уточнява, че на записа се вижда , че в 19:32 часа, тоест две
минути след това подс.Х. се отдръпва, но се
вижда отново едно агресивно поведение на частния
тъжител, който отново посяга да го удря.Сочи ново агресивно поведение и нападение към подсъдимия Х. и в 19:33:16 ч след което за втори път започва нанасяне на взаимни удари.
Спира вниманието на показанията на
разпитаните свидетели М. и Чемъртан, които заявяват категорично, че не подсъдимият
е имал агресивно поведение и нападение спрямо пострадалия, а обратното, като счита, че техните показания се подкрепят и от заснетото от
видеокамерите. Обръща внимание и на това, че според свидетелите през цялото
време ч.тъжител е отправял закани и псувни по отношение на подсъдимия.
Акцентира на заснетото, че при опита на неустановено лице да прекрати блъскането и взаимното нанасяне на удари
между двамата, отново се вижда
на видеозаписите агресивното поведение на частния тъжител.
Сочи и на опита на ч.тъжител след това
нападайки подсъдимия да му нанесе удар с крак при което подсъдимият му хваща крака, за
да се защити, следствие на което частния тъжител пада и си нанася телесното
увреждане, а именно охлузването по челото.
Счита, че уврежданията, които е получил,
са в рамките и пределите на неизбежната
отбрана, която е осъществявал подс.Х. и обясненията на същия в тази насока
напълно се подкрепят от преките
очевидци свидетелите М. и Чемъртан.
Обръща внимание на агресивността на поведението на ч.т и след прекратяването на деяствията. В 19:35:18 часа частният
тъжител отново, излизайки от магазина,
отново търси конфликт с подсъдимия, който се оттегля и частният тъжител отново влиза в магазина и излиза от там минута
след това, в 19:36:20 часа. И напускайки окончателно магазина, отново заканително се отправя към
подс.Х., който за да избегне нов конфликт и съприкосновение с ч.т. изобщо не влиза изобщо в магазина.
Счита, че действията на подс. Х.
и което се
вижда на видеозаписа е постоянно отскачане, отбягване от посегателствата
и нанасяне на удари от страна
на частния тъжител. Формира извод, че не следва едно лице да
се ползва от своята агресия и агресивно
поведение - псувайки, обиждайки, крещейки, посягайки да удря, да
се ползва от защитата на
правосъдието като пострадал от защитни
действия, предприети от страна на
нападнатия.
Въз основа на изложеното счита че
обвинението е несъставомерно и в случая е налице неизбежна отбрана.
Моли съда за оправдателен диспозитив и да остави без уважение предявения
граждански иск.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
Подс. Х. и ч.т. К.
са съседи и живеят в един жилищен блок в гр.Варна на ул.“Патриарх Евтимий“ №40.
Същите не били в добри отношения тъй като имали неизяснени отношения относно
паркиране на автомобилите си пред входа. Подс. Х.
също така подозирал че св.М. – живуща на семейни начала с ч.т. всяка сутрин рано звъняла продължително на
техният звънец за да ги дразни.
На 07.12.2019г. подс. Х. имал
намерение да отиде на гости в свои познати като за целта решил освен тортата от
дома си да вземе още продукти за почерпка и от находящият
се в близост хранителен магазин.
По същото време към магазина се отправил и ч.т. Г., който
преди това бил употребил алкохол.
В 19:30:12ч. подсъдимият отворил вратата на магазин „Май Маркет“ като само 1-2 секунди след това до него се озовал и
ч.т. Г.. Ч.т. застанал в непосредствена близост до подсъдимия и с провокативен
тон отправил забележки към него наричайки го „копеле“.
Подс.Х. усетил
миризмата на алкохол и тъй като му било неприятно ч.т. да се намира в такава
непосредствена близост до него затворил вратата на магазина и го избутал с ръка
встрани.
Заявил на ч.т. да попита жена си защо звъни всяка сутрин
на входният им звънец, при което в отговор ч.т. започнал да обижда и ругае
подсъдимия наричайки го „копеле, мръсен турчин, да ти еба майката„ и др.
В периода от 19:30:26 до в 19:30:32 часа ч.т. К. неколкократно се опитал да нанесе удари с ръце на
подсъдимия, но последният успял да се предпази и да ги избегне, като за да
предотврати нападението срещу себе си в 19:30:33часа подсъдимият нанесъл два
удара с ръка в областта на главата на ч.т.
Следствие на ударите ч.т. Г. паднал на земята след което
веднага се изправил и отново се нахвърлил върху подсъдимия правейки опити да му
нанесе удари с ръце. Подс. Х. успял да избегне част
от ударите, като същевременно успял да нанесе такива на частния тъжител с ръце
както и успял да му нанесе 1 удар с крак.
Размяната на удари между двете лица продължила да
19:31:00ч. и двамата се отдръпнали един от друг.
Тогава започнали да спорят на висок тон, при което ч.т.
многократно се приближавал в непосредствена близост до подс.
Х., който го отблъсвал встрани от себе си.
В 19:32:06ч. подс. Х. се
оттеглил на тротоара пред входната врата на магазина, а ч.т. останал на пътното
платно като спорът между тях продължавал.
В 19:32:17ч ч.т. К. се качил също на тротоара и отново неколкократно посегнал с ръце към подсъдимия като го
блъскал в тялото.
След това двамата отново се преместили на пътното платно
спорейки на висок тон, като при тях се приближило неустановено лице с куче и се
опитало да преустанови кавгата, но опитът му останал неуспешен.
В 19:33:10часа подсъдимият отново се отдръпнал на
дистанция от ч.т. като се качил на тротоара пред входната врата на магазина, но
веднага бил последван от К., който в 19:33:17часа силно блъснал в тялото подсъдимия.
Подсъдимият също блъснал ч.т. и се отдръпнал от него
слизайки от тротоара, но К. го последвал веднага като агресивно връхлитал върху
него.
Неустановеното лице водещо със себе си куче се опитал да
възпре агресивните атаки на ч.т. като застанал между него и подсъдимия, но
въпреки това в 19:33:31ч К. го изблъскал и нанесъл удар с крак на подсъдимия.
Само 2-3 секунди след това К. се нахвърлил върху
подсъдимия нанасяйки му множество удари с ръце, при което подсъдимият също започнла да нанася удари.
Размяната на множество удари продължила до 19:33:45ч
когато ч.т. замахнал с десният си крак за да нанесе
удар на подсъдимия.
Подсъдимият успял да вхане
крака на К. следствие на което последният паднал на пътната настилка.
К. станал веднага и в 19:34:10ч влязъл в магазина.
Подсъдимият също имал желание да влезе в магазина, но с
цел да се избегне нов конфликт останал отвън.
В 19:35:10ч ч.т излязъл от магазина отправил закани и
заплашителни жестове към подсъдимия и отново влязъл вътре.
В 19:36:11ч ч.т. К. излязъл от магазина държейки в лявата
си ръка прозрачен плик със стъклена бутилка наподобяваща алкохол и 3 бр. жълти
плодове наподобяващи лимони.
Започнал да отправя реплики и заплахи към подсъдимия като
същевременно размахвал заплашително палец насочен към него.
След това ч.тъжител се насочил към дома си.
След като се прибрал разказал на свид. М., че бил пребит
от подсъдимия и тя сигнализирала на тел.112. В дома на ч.т. К. била изпратена
линейка и полицейски екип в чийто състав бил и свид. К..
Ч.т. бил отведен в ЦСМП където бил прегледан, а свид. К.
изготвил докладна записка по случая.
На следващият ден 08.12.2019г. ч.т. посетил отделението
по Съдебна медицина където бил освидетелстван. Било му издадено МУ №
164/2019г. в което било отразено, че са
констатирани кръвоизливи по конюнктината на лявото око, контузия в областта на скротума,травматичен оток, кръвонасядания и ожулвания в описаните области.
Ч.т. К. приел, че спрямо него е било извършено
престъпление по чл.130 ал.1 от НК. и на 17.12.2019г. депозирал частна тъжба въз
основа на която било образувано настоящето производство.
В хода на производството по искане на страните са били
назначени и изготвени Видеотехническа и
лицево-идентификационна експертиза, СМЕ по отношение на ч.т. К. и 2 чр. СМЕ по отношение на подсъдимия.
От заключението по изготвената СМЕ по отношение на ч.т. К. е видно, че по него
са установени травматичен оток и кръвонасядания по клепачите на
лявото око, левостранен субконюнктивален кръвоизлив, травматичен оток по клепачите
на дясното око, кръвонасядания и ожулвания по лицето,
травматичен оток и кръвонасядания в областта на мъдната торбичка,
ожулвания в областта на лявото коляно,
контузия на мъдната торбичка, обусловили временно разстройство на здравето неопасно
за живота.
От заключението на изготвените СМЕ по отношение на
подсъдимия се установява, че същият не е бил преглеждан след инцидента и по
него биха могли да бъдат реализирани телесни увреждания от вида на ожулвания и кръвонасядания.
От заключението по изготвената по искане на ч.т. Видеотехническа и лицево-идентификационна експертиза се
установява, че по приетият като доказателство видеозапис на цифров носител от
охранителна каменра на магазин „Май маркет“ не се установяват следи от манипулация. Вещото лице
е описало в хронология действията на лицата и в частност описало е нанесените
между тях удари, но не и действията преди самите удари /агресивно нахвърляне,
неуспешни опити за нанасяне на удари, блъскане и др./. Вещото лице е
идентифицирало заснетите лица като е посочило че са заснети ч.т. и подсъдимия.
Съдът намира, че
заключението по така изготвената експертиза следва да бъде ценено като
обективно дадено досежно отразените в него обстоятелства, но по отношение на
допълнителните такива като поведение и действия на лицата непосредствено преди
констатираните удари, опитите за нанасяне на удари и блъскането с ръце –
обстоятелства от съществено значение с оглед съставомерността на деянието и
преценката за приложимостта на института на „неизбежната отбрана“ ,следва да се
ползва и анализира в детайли и самият видеозапис на случилото се.
В хода на проведеното съдебно следствие частният тъжител К.
се е ползвал от показанията на трима свидетели – Св.М. с която живее на семейни
начала, св. Д.П. – продавач консултант в магазина „Май маркет“
и св.К. – служител в 01 РУП посетил дома на тъжителя след подаден сигнал на
тел.112.
Пред съда свид. К. заявява, че няма никакъв спомен от
случая.
Свид. П. пред съда
сочи, че познава ч.т. тъй като свид. М. е нейна бивша колежда
от магазина. Сочи, че излязла от магазина и възприела двете биещи се лица и се
опитала с думи да преустанови сблъсъка, но не успяла. Конкретизира, че лицата
се биели като си раменяли взаимно удари с ръце и
крака и след като не успяла да ги разтърве се върнала обратно в магазина.
Съдът намира, че показанията на свид. К. и свид. П. са
обективно дадени от лица незаинтелесувани от изхода
на делото и следва да бъдат кредитирани, въпреки че чрез тях не може да се
установи нито причината нито инициатора на конфликта.
Свид. М. пред съда
сочи, че на инкриминираната дата ч.т. отишъл до магазина като преди това бил
консумирал алкохол в дома си / 50мл./. Върнал се обратно като бил „целия
окървавен“ и се превивал от болки като й разказал, че бил нападнат от подсъдимия.
Св.М., сочи, че ч.т. бил много наранен в тестисите, с
болки в бъреците и 7-8дни само лежал и не можел да
става. Целият бил подут и посинен и били нужни 2 седмици докато отшумят симпомите.
По отношение показанията на тази свидетелка съдът намира,
че същите следва да се ценят през призмата на нейната зеинтересованост
от изхода на делото доколкото същата съжителства на семейни начала с ч.т.
Следва да се отбележи обстоятелството, че свид. М. не е
очевидец на случилото се, а то и е било преразказано именно от нейният съпруг –
ч.т. К..
Отделно от горното показанията на св.М., досежно
състоянието в което е възприела ч.т. при неговото завръщане не се подкрепят от
приложеният по делото като доказателство видеозапис на цифров носител.
Видно от същият е, че по веме
на инцидента по отношение на ч.тъжител не е нанасян нито един удар в областта
на слабините, нито се забелязват каквито и да било видими следи от кръв по
лицето му.
Също така от приложеният видеозапис се установява, че по
време на целия конфликт, както и в неговият край при излизането си от магазина
ч.т. е в добра физическа форма и не изпитва видимо никакви затруднения в
придвижването си, а още по-малко да се е превивал от болка или да не е можел да
се придвижва /вкл. и в следващите 7-8 дни/.
Съдът намира, че не следва да кредитира показанията на
св.М. предвид установената заинтересованост от изхода на процеса, така и
предвид съществените противоречия между тях и останалите събрани в хода на
производството доказателства.
Пред съда по искане на подсъдимия са били разпитани в
качеството на свидетели – Бл.М. и А.Ч..
И двамата свидетели сочат, че по неволя са станали
очевидци на случилото се, като са се намирали на отстрещната
страна на улицата срещу магазина. И двамата сочат, че вниманието им било
провокирано от виковете, обидите и псувните на ч.т. насочени към подсъдимия и
от опитите му да му нанесе удари. И свид. М. и свид. Ч. сочат, че именно ч.т. е
бил с агресивно поведение спрямо подсъдимия и той посягал многократно да удря Х.,
като последният се опитвал да се предпази. Сочат че са видели „боричкане“ както
и опита на ч.т. да ритне с крак подсъдимия и последвалото хващане на крака и
падане. И двамата свидетели сочат, че по време на конфликта и след това ч.т. е
отправял множество обиди, псувни и заплахи по отношение на подсъдимия.
Показанията на
свид. Бл.М. и А.Ч. са в унисон с обясненията на подсъдимия дадени пред съда.
Съдът при преценка достоверността на показанията на така оформилите се
две групи гласни доказателства намира, че следва да кредитира тези по втората
обособена група включваща в себе си обясненията на подс.Х.,
показанията на свидетелите - очевидци Бл.М. и А.Ч., както и тези на св.П. –
също очевидец на част от случилото се.
Показанията на тези свидетели и обясненията на подсъдимия са
последователни, непротиворечиви и взаимно се допълват. Същите се допълват и
подкрепят и от приложеният по делото
видеозапис на случилото се от който се установяват редица обстоятелства които
са в противоречие с изнесеното в частната тъжба.
Така от приложеният видеозапис безспорно се установява, че подсъдимият
преди да нанесе описаните от ВТЛИ удари на ч.т. е налице нападение и агресивно паведение от самият пострадал насочено към подсъдимия.
От записа се установява, че в периода от 19:30:26 до в 19:30:32 часа ч.т. неколкократно
се е опитал да нанесе удари с ръце на подсъдимия, който е успял да се предпази
и да ги избегне, като за да предотврати нападението срещу себе си в 19:30:33часа
подсъдимият сам е нанесъл два удара с ръка в областта на главата на ч.т.
следствие на които той паднал.
В заключението си в.л. по ВТЛИ е визирало, че след изправянето на ч.т.
подсъдимият му е нанесъл отново удар с ръка и го е ритнал, но видно от самият
видеозапис, е че след падането си ч.т. Г. веднага се изправил и отново се
нахвърлил върху подсъдимия правейки опити да му нанесе удари с ръце. От записа
се установява, че подс.
Х. успял да избегне част от ударите, като същевременно успял да нанесе такива
на частния тъжител с ръце както и успял да му нанесе 1 удар с крак.
Установява се последвала размяна на удари между двете
лица продължила до 19:31:00ч. когато и двамата се отдръпнали един от друг.
Видно от записа, е че след това ч.т. многократно се
приближавал в непосредствена близост до подс. Х.,
който го отблъсвал встрани от себе си.
В заключението си вещото лице по ВТЛИ не е описало редица
детайли на случилото се в периода от 19:31:00ч. до 19:34:00ч. които са от
съществено значение по делото.
Така например от записа се установява, че в 19:32:06ч. подс. Х. се оттеглил на тротоара пред входната врата на
магазина, а ч.т. останал на пътното платно като спорът между тях продължавал.
В 19:32:17ч ч.т. К. се качил също на тротоара и отново неколкократно посегнал с ръце към подсъдимия като го
блъскал в тялото.
След това двамата отново се преместили на пътното платно
спорейки на висок тон, като се вижда , че при тях се приближило неустановено
лице с куче и се опитало да преустанови кавгата, но опитът му останал
неуспешен.
В 19:33:10часа подсъдимият отново се отдръпнал на
дистанция от ч.т. като се качил на тротоара пред входната врата на магазина, но
веднага бил последван от К., който в 19:33:17часа силно блъснал в тялото подсъдимия.
Подсъдимият също блъснал ч.т. и се отдръпнал от него
слизайки от тротоара, но К. го последвал веднага като агресивно връхлитал върху
него.
Неустановеното лице водещо със себе си куче се опитал да
възпре агресивните атаки на ч.т. като застанал между него и подсъдимия, но
въпреки това в 19:33:31ч К. го изблъскал и нанесъл удар с крак на подсъдимия.
Само 2-3 секунди след това К. се нахвърлил върху
подсъдимия нанасяйки му множество удари с ръце, при което подсъдимият също
започнал да нанася удари.
Размяната на множество удари продължила до 19:33:45ч
когато ч.т. замахнал с десният си крак за да нанесе
удар на подсъдимия.
Подсъдимият успял да вхане
крака на К. следствие на което последният паднал на пътната настилка.
К. станал веднага и в 19:34:10ч влязъл в магазина.
В 19:36:11ч ч.т. К. излязъл от магазина държейки в лявата
си ръка прозрачен плик със стъклена бутилка наподобяваща алкохол и 3 бр. жълти
плодове наподобяващи лимони, като по същият не се забелязват каквито и да било
видими следи от кръв по лицето му и същият е видимо в добра физическа форма и
не изпитва видимо никакви затруднения в придвижването си, нито се превива от
болки.
С оглед на така установеното съдът прие от правна страна,
че подсъдимият Х. не е осъществил състав на
престъпление от частен характер по
чл.130, ал.1 от НК, а именно на 07.12.2019 год. в гр.
Варна, да е причинил на К.М.К. лека телесна повреда,
изразяваща се в травматичен оток и кръвонасядания по клепачите на лявото
око, левостранен субконюнктивален кръвоизлив, травматичен оток по клепачите на
дясното око, кръвонасядания и ожулвания по лицето, травматичен
оток и кръвонасядания в областта на мъдната
торбичка, ожулвания в областта на лявото
коляно, контузия на мъдната торбичка,
които да са обусловили временно
разстройство на здравето неопасно за живота, поради
което и на основание чл.304 от НПК го
оправда по обвинението за престъпление по чл.130, ал.1 от НК.
За да се произнесе с оправдателен диспозитив по обвинението
по чл.130 ал.2 от НК съдът взе предвид, че в хода на проведеното съдебно
следствие се доказа по безспорен начин, че подсъдимият нанасяйки травматични
увреждания на ч.т. К., причинили леки телесни повреди, обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота е действал в условията на неизбежна отбрана по смисъла на разпоредбите на
чл.12 ал.1 от НК.
В хода на производството безспорно се установи, че на
07.12.2019г. подс.Х. е желаел да посети магазин „Май маркет“ намиращ се в близост до дома му с намерение да
направи покупки.
Безспорно се установи, че при отваряне вратата на
магазина същият е бил пресрещнат от ч.т. К. който проявил вербална агресия към
него отправяйки обики и ругатни, като към този момент
е установено че К. и бил консумирал и алкохоил в дома
си.
Безспорно е установено и обстоятелството, че именно ч.т. К.
пръв е проявил и физическа агресия спрямо подсъдимия като в периода от 19:30:26
до в 19:30:32 часа неколкократно
се е опитал да нанесе удари с ръце на подсъдимия, който е успял да се предпази
и да ги избегне, като за да предотврати нападението срещу себе си в
19:30:33часа подсъдимият сам е нанесъл два удара с ръка в областта на главата
на ч.т. следствие на които той паднал.
Безспорно се установяват и многократните последващи опити
на ч.т. да нанесе удари на подсъдимия с ръце и крака, като предпазвайки се от
същите и за да предотврати нападението срещу себе си подсъдимият е бил принуден
също да нанесе удари с ръце и крака на ч.т.
Съдът намира, че когато едно лице е обект на вербална и
физическа агресия и спрямо него бъдат предприети множество насилствени
действия, насочени към причиняване на телесни увреждания, то безспорно същият
има право да се защити спрямо тези неправомерните действия.
В конкретният случай още при първото нападение на ч.т.
периода от 19:30:26 до в 19:30:32 часа
подсъдимият е успял да го избегне и предотврати с нанасянето на удари от
негова страна, но въпреки това опитите на ч.т. да му нанесе последващи удари
упорито са продължили, като само добрата физическа форма и бързи реакции на подсъдимия са
предотвратили това.
Тази физическа агресия от страна на ч.т.К. е била
съпроводена и от вербална такава т.к. същият е отправял множество обиди,
ругатни и закани по отношение на подсъдимия.
Безспорно употребеното интензивно физическо и вербално
насилие над подсъдимия и опитите да му бъдат причинени телесни увреждания, са
го поставили в ситуация в която за да защити себе си от незаконно посегателство
е следвало да отвърне на нападението срещу него.
Тези действия на подсъдимия Х. са се изразили единствено
в непозволяване на ч.т. К. да му нанесе удари с ръце и крака, като при тези
отбранителни действия са причинени и травматичните увреждания по К..
Съдът намира, че действията на подс.Х.
да защити себе си и да не позволи да му бъдат причинени наранявания са
извършени в условията на неизбежна отбрана по смисъла на ч.12 ал.1 от НК,
поради което и същите не осъществяват престъпен състав и в частност такъв по
чл.130 ал.1 от НК.
Следва да се отбележи обстоятелството, че подсъдимият е
нямал друг алтернативен вариант който да използва, т.к. е била многократно
атакуван от ч.т. К. като спрямо него е била упражнена и физическа и вербална
агресия.
Телесните повреди причинени от подсъдимия на ч.т.К. са
били в рамките на необходимите предели и на същия са били причинени само
травматични увреждания в областта на главата и слабините обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Съдът на намира, че не е налице и хипотезата на
„превишаване пределите на неизбежната отбрана“ доколкото защитата на подсъдимия
е в съответсвие с характера и опасността на
нападението срещу него.
С оглед гореизложеното съдът намира че с действията си подс.Х. не е осъществил състав на деяние по чл.130 ал.1 от НК.
С оглед произнесеният оправдателен диспозитив, съдът
отхвърли и предявеният от ч.т.К. граждански иск като неоснователен.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :