Р Е Ш Е Н И
Е № 260130
гр. Пловдив, 16.11.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение, ХІІІ състав, в пуб
лично съдебно заседание на 11.11.2020г, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ПОЛИНА БЕШКОВА
при секретаря Мая Крушева, като разгледа докладваното
от съдията т. д. № 632 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявен от „БАУМАШ-70“ ЕООД, в несъстоятелност, ЕИК *********, представлявано
от *** Г.Г., иск с правно основание чл. 694, ал.3, т.1 ТЗ да бъде признато за установено по отношение на НАП София, ЕИК *********
и „Палас – 27“ ЕООД, ЕИК *********, че
не съществува вземането на НАП за данък върху разходите за превозни средства за
периода 01.01.2011г. – 31.12.2015г.; ДДС
за периода 01.03.2012г. – 31.12.2015г.; корпоративен данък за периода
01.01.2011г. – 31.12.2015г., главница в размер на 153 150.65 лв. –
публични вземания, ведно със законната лихва, считано от 26.04.2019г. до
окончателното й заплащане и лихви в
размер на 87 266.86 лв., изчислени до 25.04.2019г., от които
70 333.85 лв., лихви, възникнали до датата на съдебното решение за
откриване производство по несъстоятелност и 16 933.01 лв., възникнали след
датата на съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност за
периода 24.03.2018г. до 25.04.2019г., които вземания са дължими и възникнали в
периода от 01.01.2011г. – 31.12.2015г., установени са с РА №
Р-16001617001091-091-001 от 14.03.2019г. на ТД на НАП Пловдив и са включени в
списък на приетите вземания, одобрен с определение № 1526 от 18.07.2019г.,
постановено по т.д. № 324/2017г. на ОС Пловдив, обявено по партидата на
длъжника на 22.07.2019г. Твърденията, с които се свързва несъществуването на
коментираното вземане, са, че същите са възникнали преди датата на решението, с
което е открито производство по несъстоятелност на „ПАЛАС – 27“ ЕООД т.е. преди
23.03.2018г. и са предявени след изтичане срока по чл. 688, ал.1 ТЗ, поради
което няма как да бъдат удовлетворени в производството по несъстоятелност.
В срока по чл. 367, ал.1 ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника НАП София, с който предявеният иск е
намерен за недопустим, тъй като разпоредбата на чл. 164, ал.4 ДОПК сочи, че
вземане, установено с влязъл в сила акт се включва незабавно от синдика в списъка
на приетите от него вземания така, както е предявено и такова вземане не може
да бъде оспорено по реда на част четвърта от ТЗ. Именно това е сторено с
предявения иск с правно основание чл. 694, ал.3, т.1 ТЗ, който иск според
ответника е недопустим и производството, образувано по него, следва да бъде
прекратено. Оспорва претенцията и по същество по подробно изложени в отговора
съображения, подкрепени с цитирана съдебна практика. Акцентира се върху това,
че част от установените с влезлия в сила РА публични вземания са предявени в
срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, респ. са включени в списъка на приетите вземания,
съставен на основание чл. 686, ал. 1, т. 1 ТЗ, обявен в ТРРЮЛНЦ на 12.05.2018г.
Т.е. НАП не е предявила на основание чл. 164, ал. 4 ДОПК пълния размер на
установените с акта публични задължения.
В срока по чл. 372, ал.1 ГПК е
постъпила допълнителна искова молба от ищеца, с която е посочено, че
разпоредбите на чл. 685, чл. 688 и чл. 739 ТЗ са специални по отношение на
разпоредбите на ДОПК, поради които и намират приложение; вземанията, които са
установени с РА от 14.03.2019г., са възникнали в срока до решението, с което е
открито производство по несъстоятелност на „Палас – 27“ ЕООД и са предявени
извън срока по чл. 685, ал.1 ТЗ, както и този по чл. 688, ал.1 ТЗ, поради което
и не могат да се погасяват в производството по несъстоятелност, независимо от
това, че са публични държавни вземания.
Отговор на допълнителната ИМ не е
постъпил.
Вторият ответник не изразява
становище.
В съдебно заседание синдикът С.Ж.
предоставя на преценката на съда.
Съдът, като прецени събраните в хода на делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, прие следното:
По допустимостта:
Предявеният иск е с правно основание чл. 694, ал.3, т.1 ТЗ. Ищецът е кредитор, който е
възразил по реда на чл. 690, ал.1 ТЗ, а съдът по несъстоятелността в
производство по чл. 692 ТЗ е оставил възражението без уважение. Искът е предявен
в срока по чл. 694, ал.6 ТЗ. След окончателно произнасяне на ВКС искът е приет
за допустим, като видът му е прецизиран с оглед мотивите на отменителното
определение, че се касае до отрицателен установителен иск не за оспорване
съществуването, основанието и размера на установеното с влезлия в сила РА
публично вземане, което е недопустимо с оглед забраната на чл. 164 ДОПК, а за оспорване правото на принудително изпълнение
на НАП в производството по несъстоятелност на процесуално основание, а
именно, че вземането се отнася за период, предшестващ решението за отриване на
производството по несъстоятелност и не е предявено в сроковете по чл. 685 и чл.
688 ТЗ.
По основателността:
При разпределение на доказателствената тежест съдът е
указал на страните, че всяка от тях следва да установи фактите, на които
основава своите твърдения или възражения съобразно правилото на чл. 154 от ГПК.
Ищецът следва да докаже твърденията си за положителни факти, изключващи правото на
принудително изпълнение на ответника в производството по несъстоятелност, а
първият ответник – насрещните си възражения за положителни факти, обосноваващи
надлежно възникнало в негова полза право на принудително изпълнение за сумите
по РА.
Изрично на страните е указано, че няма спор относно
обстоятелствата, че ДРА от 2019г касае задължения на длъжника, възникнали преди
решението
за откриване на производството по несъстоятелност, като част от публичните
вземания по този акт са предявени след сроковете по чл. 685 и 688 ТЗ. Безспорно
е и съществуването, основанието и размера на установеното с влезлия в сила РА
публично вземане, чието оспорване е недопустимо с оглед забраната на чл. 164 ДОПК и което не е предмет на делото. Спорно е само дали в полза на ответника
надлежно е възникнало правото на принудително изпълнение в производството по
несъстоятелност, т.е. спорът е процесуален относно приложимостта на сроковете
по чл. 685 и 688 ТЗ за „стари“ вземания, установени с РА след изтичането им.
Съгласно разпоредбата
на чл. 164, ал. 4 ДОПК
в случай, че публичното вземане е установено с влязъл в сила акт, синдикът
незабавно го включва в списъка на приетите от него вземания така, както е
предявено, като вземането не може да бъде оспорено по реда на Част IV от Търговския закон
или чрез обжалване на определението на съда по несъстоятелността за одобряване
на списъка на приетите от синдика вземания. Според
ал. 5 в случай че вземането е установено, но актът не е влязъл в сила, то се
включва под условие в списъка на приетите от синдика вземания и се
удовлетворява по реда на чл. 725, ал. 1 от
Търговския закон, освен ако в закон е предвидено друго. Разпоредбата
на чл. 164, ал.
4 ДОПК
не въвежда срок за предявяване и приемане на публични вземания, установени с
влязъл в сила акт, както и не прави разграничение между вземания, възникнали
преди или след датата на съдебното решение за откриване на производство по
несъстоятелност срещу длъжника. Същевременно в мотивите на отменителното
определение на ВКС е посочено и това разрешение се споделя и от настоящия съд,
че, когато публично вземане се установява
по специалния ред - чрез акт за публично
вземане, издаването на този акт е предпоставка за предявяването му в
производството по несъстоятелност. Ето защо, ако актът за установяване на
публично вземане е издаден за стари вземания след изтичане на сроковете по чл.
685 и чл. 688 ТЗ, последните не намират приложение, тъй като процедурата за
издаване на акта, явяваща се условие за предявяване на вземането, не е
приключила.
Следователно в случая единственото, което следва да се прецени, е кога е
издаден РА – преди или след изтичане на сроковете по ТЗ.
Установява се по делото и по този въпрос няма
спор, че РА, с който се установяват публични вземания за периода 01.01.2011г –
31.12.2015г, е издаден на 14.03.2019г. Решението за откриване на производство
по несъстоятелност е вписано в ТР на 23.03.2018г, поради което общият 3 –
месечен срок за предявяване на вземанията е изтекъл на 23.06.2018г – преди
издаване на РА. Поради това сроковете по
ТЗ в случая са неприложими, доколкото процедурата по издаване на акта за
публично вземане, явяваща се условие за предявяването му, не е била приключила
преди изтичането им. Само на това основание искът е неоснователен.
При този изход на делото и претенцията за това на първия
ответник се дължат разноските по делото - юрисконсултско
възнаграждение в размер на 450 лв, определено по реда на чл. 25, ал. 2,
предложение второ вр. ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ
съобразно материалния интерес по делото на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, който
препраща към чл. 37 ЗПП, а последният – към Наредбата за заплащането на
правната помощ и 200 лв – депозит за вещо лице. Неоснователно е възражението на
ищеца, че не следва да отговаря за разноските за експертиза, тъй като тя е
неотносима към изхода на спора. С оглед защитната позиция на ответника по предявения
против него иск експертизата е относима, още повече, че неин предмет е не размерът на
установеното с влезлия в сила РА публично вземане, чието оспорване е
недопустимо с оглед забраната на чл. 164 ДОПК и който не е предмет на делото, а
преди всичко разграничение на сумите по РА, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, респ. включени в списъка на приетите вземания, съставен на основание чл.
686, ал. 1, т. 1 ТЗ, обявен в ТРРЮЛНЦ на 12.05.2018г. и тези, включени след
изтичане на общия 3 – месечен срок. Безспорно установяването на тези факти е
било необходимо с оглед неяснотата относно произнасянето на съда – ако се
приеме, че в случая сроковете по чл. 685 и 688 ТЗ са приложими за „стари“ вземания,
установени с РА след изтичането им, то важно е да се знае кои от сумите по РА
са били надлежно включени в първите списъци и кои след изтичане на сроковете за
това, чието включване би било процесуално недопустимо. С оглед даденото в
настоящия съдебен акт разрешение действително този въпрос е неотносим, но ответникът
е длъжен - при полагане на дължимата грижа, да го изясни чрез допустимите за
това процесуални средства. Следователно на първия ответник се следва сумата от
общо 650 лв.
Съгласно чл. 694, ал. 7 ТЗ държавната
такса се определя върху една четвърт от вземането, за което е предявен
установителният иск. При предявяване на иска не се внася предварително държавна
такса. Ако искът бъде отхвърлен, разноските са за сметка на ищеца. Следователно
ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка
на Окръжен съд - Пловдив, в полза на бюджета на съдебната власт, сумата от 2 404.18
лв /1% от цената на иска/.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от
„БАУМАШ-70“ ЕООД, в несъстоятелност, ЕИК *********, представлявано от *** Г.Г.,
искове с правно основание чл. 694, ал.3, т.1 ТЗ да бъде
признато за установено по отношение на НАП София, ЕИК ********* и „Палас – 27“ ЕООД, ЕИК *********, че не
съществува вземането на НАП за данък върху разходите за превозни средства за
периода 01.01.2011г. – 31.12.2015г.; ДДС
за периода 01.03.2012г. – 31.12.2015г.; корпоративен данък за периода
01.01.2011г. – 31.12.2015г., главница в размер на 153 150.65 лв. –
публични вземания, ведно със законната лихва, считано от 26.04.2019г. до
окончателното й заплащане и лихви в
размер на 87 266.86 лв., изчислени до 25.04.2019г., от които
70 333.85 лв., лихви, възникнали до датата на съдебното решение за
откриване производство по несъстоятелност и 16 933.01 лв., възникнали след
датата на съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност за
периода 24.03.2018г. до 25.04.2019г., които вземания са дължими и възникнали в
периода от 01.01.2011г. – 31.12.2015г., установени са с РА №
Р-16001617001091-091-001 от 14.03.2019г. на ТД на НАП Пловдив и са включени в
списък на приетите вземания, одобрен с определение № 1526 от 18.07.2019г.,
постановено по т.д. № 324/2017г. на ОС Пловдив, обявено по партидата на
длъжника на 22.07.2019г.
ОСЪЖДА БАУМАШ-70
ЕООД, в несъстоятелност, ЕИК ********* да заплати на НАП София, ЕИК ********* сумата от 650 лв – разноски в производството.
ОСЪЖДА
БАУМАШ-70 ЕООД, в несъстоятелност, ЕИК ********* да заплати по сметка
на Окръжен съд - Пловдив, в полза на бюджета на съдебната власт, сумата 2 404.18 лв – държавна такса за
производството по делото.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: