Номер 301017.08.2020 г.Град Благоевград
Окръжен съд – Благоевград
На 17.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Габриела Тричкова
като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Въззивно частно гражданско дело №
20201200500913 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба подадена от К. И. А. , с ЕГН
**********, с адрес М., гр.., ул.“...“, ап.2, чрез адв. М.К., АК Благоевград, срещу
Определение № 1758 от 29.04.2020г. постановено по ч.гр.д № 501 по описа на Районен съд
Р. за 2016г.
В жалбата се твърди, че постановеното определение е неправилно. Излага се, че за да
постанови същото съдът е приел, че подаденото възражение е просрочено, тъй като същото
е постъпило в РС Р. след изтичане на двуседмичния срок от връчване на заповедта. Сочи се,
че съдът е приел, че процедурата по връчване на заповедта по реда на чл.47, от ГПК е
спазена и Заповедта за изпълнение е редовно връчена, като длъжника е узнал за същата с
ПДИ при образуване на изпълнителното дело през 2018г. пред ЧСИ В..
Излага се в жалбата, че не е вярно, а от доказателствата по делото не може да се
установи, че длъжника А. е узнала за заповедта за изпълнение още с ПДИ по ИД №
366/2018г. на ЧСИ В.. Съобщението за ПДИ е върнато с отбелязване, че е в чужбина. Както
е посочено, съобщението за ПДИ е върнато с отбелязване, че е в чужбина, като съобщенията
по ИД не са стигнали до нея преди да извърши справката през месец февруари 2020г. след
като е узнала за запора върху банковата й сметка. На следващо място се излага, че в
депозираното възражение са наведени доводи за незаконосъобразност за редовността на
процедурата по чл.47 ГПК . На трето място е посочено, че съдът не се е произнесъл по
възражението по чл.423 от ГПК.
Направено е искане да бъде отменено като неправилно обжалваното определение.
Препис от частната жалба е връчен на заявителя „М..“ ООД.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от „М..“ ООД,
действащо чрез процесуален представител по пълномощие адвокат Кристиан Бояджиев, в
който се твърди, че частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение е правилно
и законосъобразно. Излагат се доводи, че правилно първоинстанционния съд е констатирал,
че длъжника не е подал възражение по чл.414 от ГПК в срок, като заповедта за изпълнение е
влязла в сила и въз основа на нея е издаден изпълнителен лист. Излага се, че възражението
по чл.414 от ГПК е подадено след изтичане на преклузивния срок поради което правилно е
оставено без разглеждане. Направено е искане обжалваното определение да бъде
потвърдено, като се претендира присъждане на разноски в размер на 200 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение.
След като извърши преглед на материалите по делото, съдът констатира следното:
1
С постановеното определение № 1758/29.04.2020г. Районен съд Р. е оставил без
разглеждане депозираното от К. И. А. , с ЕГН **********, чрез адв. М.К. и адв. З. писмено
възражение по чл.414 от ГПК срещу издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 3081/18.05.2016г., постановена по ч.гр.д.№ 501/2016г. по
описа на РС Р..
Препис от определението е връчен на длъжника на 07.05.2020г. Частната жалба
срещу определението е депозирана на 19.05.2020г.
Окръжен съд Благоевград, като взе предвид постъпилата частна жалба, отговора
на частната жалба, като се запозна с обжалваното определение, както и с
производството по частното гражданско дело, намира следното от фактическа страна:
На 16.05.2016г. М.. ООД е подало до Районен със Р. заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника К. И. А. , с ЕГН **********, с адрес гр.
Банско, ул.“Б...“ № 17.
С разпореждане № 3080 от 18.05.2016г., постановено по частно гражданско дело №
501 по описа на Районен съд Р. за 2016г., съдът е разпоредил да се издаде заповед за
изпълнение на заявителя за заплащане от длъжника на посочените в заявлението суми.
Издадена е заповед № 3081 от 18.05.2016г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК, която е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, като е
залепено уведомление, както на регистрирания постоянен адрес, така и на настоящия адрес
на длъжника. Съдът е приел, че съобщението е редовно връчено, като в указания
двуседмичен срок длъжникът не е депозирал възражение срещу издадената заповед за
изпълнение, като заповедта за изпълнение е влязла в сила, и на основание чл.416 от ГПК,
заповедния съд е постановил разпореждане № 5360/09.09.2016г. с което е разпоредил
издаване на изпълнителен лист срещу длъжника за сумите предмет на издадената заповед за
изпълнение.
С дата 06.03.2020г. е подадено възражение от длъжника по реда на чл.414 от ГПК,
както и възражение по реда на чл.423 от ГПК.
Предвид установеното от фактическа страна съдът достига до следните правни
изводи:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК / като съдът съобрази разпоредбата
на чл.3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
Решение на НС от 13.03.2020г. и за преодоляване на последиците и пар. 13 от ЗИДЗЗ,
съобразно които срокът за обжалване на атакуваното определение е започнал да тече на
21.05.2020г., поради което подадената на 19.05.2020г. жалба е подадена в срок/ от
легитимиран правен субект срещу акт на съда, който подлежи на съдебен контрол поради
което същата е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните
съображения:
Правилно районният съд е отказал да приеме възражението по чл.414 от ГПК срещу
заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 501/2016 по описа на Районен съд Р.. Съдът намира, че
при връчване на книжата на длъжника в хода на образуваното заповедно производство
стриктно са спазени изискванията на чл.45 -47 от ГПК, като доводите за нарушения на
процедурата съдът намира за неоснователни. В процесния случай, както съдът посочи,
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е връчена на
длъжника К. А. при условията на чл.47, ал.5 ГПК, като връчителят е удостоверил с подписа
си, че не е намерил лицето на адреса посочен в заявлението, както и друго лице съгласно да
получи книжата, като е отразено, че по сведения на близки лицето се намира в чужбина, при
което е залепил уведомление съгласно изискванията на чл.47, ал.1 от ГПК на регистрирания
постоянен адрес на длъжника. Длъжника е търсен и на настоящия му адрес, където не е
открит, тъй като на този адрес не живее такова лице, като на адреса е залепено уведомление
по реда на чл.47, ал.1 от ГПК. След като е изтекъл срока за получаване на книжата –
2
двуседмичен от залепване на уведомленията и длъжника не се е явил в канцеларията на
съда да получи книжата, съдът е приложил съобщенията като редовно връчени на
17.08.2016г. при фикцията на чл.47, ал.5 от ГПК. Към датата на връчване на книжата
нормата на чл.47, ал.3 от ГПК /изм. ДВ бл.86 от 2017г. не е предвиждала проверка на
местоработата на длъжника, поради което и съдът не е имал задължение да извършва
проверка и да изпраща съобщение за връчване по месторабота. Заповедта за изпълнение е
влязла в сила, поради което РС Р. е издал изпълнителен лист. Нормата на чл. 414, ал.2 ГПК
действаща към датата на издаване на заповедта предвижда право за длъжника да възрази
писмено срещу заповедта за изпълнение, в двуседмичен срок от връчването й. В случая
възражението е подадено повече от три години след влизане в сила на заповедта за
изпълнение, поради което е просрочено.
Доводите в жалбата касателно узнаване за издадената заповед в хода на
изпълнителното производство са неотносими към настоящото производство. Същите касаят
производството по чл.423 от ГПК, по което след връщане на делото, РС Р. незабавно следва
да администрира възражението /като събере дължимата държавна такса и изпрати препис на
заявителя/ и да изпрати същото за разглеждане на компетентния съд – Окръжен съд
Благоевград.
Предвид изложеното жалбата следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна, а първоинстанционното определение следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
По разноските:
Предвид изхода на спора с право за присъждане на разноски разполага ответника по
частната жалба. С оглед представените доказателства, следва да бъде осъдена частната
жалбоподателката да заплати на ответната страна по жалбата сумата от 200 лв. направени
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно договор за правна защита и
съдействие приложен към отговора на жалбата.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 278, ал. 1 ГПК Окръжен съд
Благоевград
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1758 от 29.04.2020г. постановено по частно
гражданско дело № 501 по описа на Районен съд Р. за 2016г., с което е оставено без
разглеждане възражение по чл. 414 ГПК срещу заповед за изпълнение № 3081 от
18.05.2016г. постановена по ч.гр.д.№ 501/2016г. по описа на РС Р., като ПРАВИЛНО и
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА К. И. А. , с ЕГН **********, с гр.Банско, ул“Б...“ № 17 да заплати на
„М..“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С. бул. “...“ № 17, ет.1, офис
208, представлявано от управителя Х.Й.Й сумата от 200 /двеста/ лева заплатено адвокатско
възнаграждение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3