Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на първи октомври две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. ЯНА ВЛАДИМИРОВА
при участието
на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка
Иванова гр. дело № 12877
по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 171902 от 08.08.2020 г., постановено по
гр. д. № 73591/2015 г. по описа на СРС, I ГО, 175 състав, е осъден „БДЖ – П.П.“ ЕООД да заплати
на Н.А.Н., на основание чл.74 ЗЖТ, сумата от 20 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на настъпило железопътно-транспортно
произшествие на 12.07.07.2014 г., около 15.00 ч., в района на гара Калояновец,
при транзитно преминаване на влак № 8601 по направление София-Варна, ведно със
законната лихва, считано от 17.11.2015 г. до окончателното изплащане на сумата,
както и да заплати, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 2 799, 88 лв. –
мораторна лихва за периода 12.07.2014 г. – 26.11.2015 г., като е отхвърлен
предявеният иск по чл.74 ЗЖТ за разликата над 20 000 лв. до пълния предявен
размер от 25 000 лв. и иска по чл.86 ЗЗД за разликата над 2 799, 88 лв. до 3
499, 98 лв. Ищцата е осъдена за заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 74 лв., представляваща сторени по делото разноски, съразмерно с
отхвърлената част от иска. Ответникът е осъден да заплати в полза на СРС, на
основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 1 128 лв., представляваща разноски по
делото, съразмерно с уважената част от иска.
Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която
е уважен предявеният иск, е депозирана въззивна жалба от ответника „БДЖ – П.П.“
ЕООД. Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и
неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. От заключението на
вещото лице по изслушаната съдебно – медицинска експертиза е установено, че
голяма част от заявените от ищцата вреди нямат причинна връзка с настъпилия
инцидент. Независимо от това съдът е уважил предявения иск за сумата от 20 000
лв. Счита, че неправилно решаващият съд е приел, че свидетелските показания
съответстват на останалите събрани по делото доказателства, тъй като същите
противоречат на експертното заключение по изслушаната съдебно – медицинска
експертиза. По делото е установено, че инцидентът не е дал отражение на
сърдечно – съдовото заболяване на ищцата. Поддържа, че втората операция за
сваляне на поставения имплант не се намира в пряка причинно – следствена връзка
с настъпилия инцидент. Счита, че определеното от съда обезщетение е многократно
завишено и не съответства на характера и степента на настъпилите за ищцата
неимуществени вреди от инцидента. По делото не е установен механизмът на
травматичното увреждане, като ищцата е възможно да е получила същото при
слизане от влака. Поддържа, че определеното от съда обезщетение не съответства
на формираната съдебна практика. Не е съобразена обществено-икономическата
обстановка към момента на настъпване на инцидента. Моли съда да отмени
решението в обжалваната част и да отхвърли предявения иск. В случай, че съдът
приеме искът за основателен, да приспадне от дължимото обезщетение сумата от 2
000 лв. – изплатено застрахователно обезщетение. Претендира сторените по делото
разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен
отговор на въззивната жалба от ищцата Н.А.Н.. В проведеното открито съдебно
заседание оспорва въззината жалба. Излага съображения, че решението в
обжалваната част е правилно и законосъобразно. Счита, че решаващият съд е
събрал всички относими доказателства. При определяне размера на дължимото
обезщетение съдът е съобразил изплатеното на ищцата застрахователно обезщетение
в размер на 2 000 лв. По делото е представен акт за транспортна злополука №
15/02.12.2014 г., издадена за реализиране претенцията на ищцата. С оглед на
това не е налице сочената от жалбоподателя недоказаност на механизма на
настъпилата злополука. Моли съда да
постанови решение, с което да потвърди решението в обжалваната част. Претендира
разноски за адвокатско възнаграждение за оказаната по делото безплатна правна
помощ на страната.
Съдът, след като прецени представените по делото
доказателства и обсади доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК
и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
СРС е сезиран с иск с правно основание чл.74 ЗЗД.
Ищцата твърди, че на 12.07.2014 г., около 15.00 ч. в района на гара Калояновец
е настъпило железопътно-транспортно произшествие (ЖТП), при което е
пострадала като пътник. Инцидентът е настъпил при транзитно преминаване на влак
№ 8601, пътуващ по направление София-варна, вследствие дерайлиране на
локомотива и четири вагона от състава на влака. В резултат на ЖТП е получила
травматични увреждания, изразяващи се в контузия на главата, кръста и тялото,
сътресение на мозъка, фрактура на десен крак. В резултат на причинения от
инцидента стрес е преживяла основателен страх за живота си, главоболие,
безсъние, световъртеж и тревожност, напрегнато, които продължавали и
понастоящем. По повод настъпилото произшествие ответникът е издал акт за транспортна
злополука № 15/02.12.2014 г., в който е отразено настъпилото събитие и неговия
механизъм. След инцидента ищцата е приета в МБАЛ Стара Загора, Клиника по
неврохирургия. На 16.07.2014 г. в ортопедичния комплекс на посочената болница е
претърпяла операция – открито наместване на фрактура с външна фиксация, тибия и
фибула, репозиция и синтезиране на фрактурата с плака за латерален тибиален
кондил. С оглед нараняването на десния крак и бавното му възстановяване ищцата
започнала да го щади, което довело до претоварване на левия крак в края на 2014
г. Твърди, че постъпила на лечение в УМБАЛ „Александровска“, Клиника по нервни
болести, където е поставена и окончателната й диагноза. Получените травматични
увреждания са й причинили трайно затруднение на движението на десния крак,
физически болки и страдания, силен стрес, хронично главоболие и основателен
страх за живота и здравето й. И понастоящем изпитвала болки в десния крак,
страдала от безсъние и стрес. Придвижването й било утежнено и от болките в
левия крак и кръста. Изпитвала притеснение и дискомфорт при споменаване за
пътуване с влак. Твърди, че е получила застрахователно обезщетение в размер на
2 000 лв. Това обезщетение компенсирало претърпените от нея имуществени вреди,
но не и неимуществените такива. Състоянието й не се подобрявало и не можела да
се възстанови като преди инцидента. Продължавала да изпитва негативни
психически емоции от произшествието: безсъние, напрегнатост, , страх за
здравето, болки при движение. Моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да й заплати сумата от 25 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
момента на настъпване на инцидента до окончателното изплащане.
С молба – уточнение от 28.04.2016 г. ищцата е
уточнила, че механизмът на ЖТП е следният: на 12.07.2014 г., в района западно
от ЖП гара Калояновец, област Стара Загора, в ЖП участък 92-321, при управление
на подвижен железопътен състав – бърз влак № 8601 София-Варна, състоящ се от
локомотив 45 153.4 и 5 броя вагони, Х.К.Т., на длъжност машинист на локомотив
второ лице При ответното дружество, е нарушил правилата за движение, установени
в чл.115 ЗЖТ в Наредба № 58 от 02.08.2006 г. за правилата за техническа
експлоатация, движение на влаковете и сигнализацията в железопътния транспорт –
чл.19, ал.1, т.4 и чл.342, ал.2, в нарушение на правила от Инструкция за
машинисти, локомотивни и помощник – машинисти, локомотивни в ответното
дружество – чл.25, б.“а“ е чл.26, б.“е“, като при наредено транзитно
преминаване по четвърти коловоз на ЖП гара Калояновец от железопътен път 1 на
железопътен път 2 не е спазил указанията на предупредителния и входния
светофар, управлявайки влака със скорост от 106 км/ч, при разрешена скорост до
40 км/ч, в резултат на което вследствие повреждането му от дейността на
превозвача е причинено ЖТП, както и средна телесна повреда на ищцата.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на
исковата молба ответникът оспорва предявения иск. Твърди, че трудовото
правоотношение на Х.К.Т.е прекратено на 26.04.2014 г., поради което ответникът
не е негов работодател към момента на инцидента и към момента на завеждане на
делото. С оглед на това счита, че не е надлежна страна по спорното право.
Съгласно застрахователната полица застрахователна сума за един пътник за едно
събитие е 20 000 лв. Счита, че е изпълнил изцяло задължението да застрахова
пътниците за злополука, поради което ищцата следва да насочи претенцията си към
застрахователя. Поддържа, че размерът на претендираното обезщетение е силно
завишен и не съответства на характера и степента на увреждане. Настъпилата
травма е овладяна, зараснала и не е довела до допълнителни усложнения. Оспорва
наличието на причинно – следствена връзка между травмата на дясното коляно и поставената диагноза на ищцата, описана в
исковата молба. Счита, че травматичното увреждане на ищцата не е достатъчно
сериозно, за да обоснове претендирания размер на обезщетението. Също така не е
довело до необратими последици за пострадалата. Присъдените обезщетения за подобен
род увреждания са в пъти по – малки. Моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли предявения иск, като му присъди сторените по делото разноски.
Третото лице – помагач на ответника „Д.З.“ АД, в
качеството му на правоприемник на ЗАД „Виктория“, оспорва привличането му като
подпомагаща страна по делото, тъй като претендираните от ищцата вреди не са
предмет на застрахователно покритие по сключената с ответника застрахователна
полица. Процесните вреди не водят до трайна загуба на трудоспособност.
Видно от представения акт за транспортна злополука №
15 от 02.12.2014 г., съставен от ответното дружество, на 12.07.2014 г. е
станала злополука с влак № 8601, при която е пострадалата ищцата. Същата е
получила контузия на главата, кръста и тялото, сътресение на мозъка, фрактура
на десен крак. Злополуката е настъпила във вагон на посочения влак, при
преминаване на гара Калояновец, дерайлират локомотивът и четири вагона от
състава на влака, като от удара има ранени пътници. Актът е съставен на
02.12.2014 г.
С присъда № 7 от 16.02.2016 г., постановена по НОХД №
283/2015 г. по описа на Старозагорски окръжен съд, е ангажирана наказателната
отговорност на водача на подвижния железопътен състав за настъпилата на
12.07.2014 г. злополука. Подсъдимият Х.К.Т.за това, че на 12.07.2014 г., в
района на ЖП гара Калояновец, област Стара Загора, в ЖП участък 92+321, при
управление на железопътен състав – бърз влак № 8601 София-Варна, състоящ се от
локомотив № 45 153.4 и 5 броя вагони, като машинист – локомотивен второ лице,
нарушил правилата за движение, установени съгласно чл.115 ЗЖТ, в Наредба № 58
от 02.08.2006 г. за правилата за техническа експлоатация, движение на влаковете
и сигнализацията в железопътния транспорт, а именно: чл.19, ал.1, т.4 – „Работниците
и служителите от железопътната система, чиято дейност е свързана с
безопасността на превозите, по време на работа са длъжни точно да изпълняват
заповедите и указанията на сигналите и указателите“; чл.324, ал.2 - „При две светлини на светофара горната
светлина разрешава влизане на влака и дава указания за положението на изходящия
светофар, а долната светлина указва скорост до 40 км/ч. от входния светофар до
преминаване през входните стрелки“; в нарушение на правила от Инструкция за работа
на маринисти, локомотивни и помощник маринисти, локомотивни в „БДЖ – П.П.“ ЕООД, а именно: чл.25, б.“а“ – „Машинист,
локомотивен е длъжен да осигури безаварийно обслужване на влаковете по график,
при строго спазване на предписаните скорости за движение“ ; чл.26, б.“е“:
Машинист, локомотивен е длъжен да изпълнява безусловно указанията на сигналите
и указателите на открит път, в гарите и депата“, като при наредено транзитно
преминаване на четвърти коловоз на гара Калояновец от железопътен път 1 на
железопътен път 2, не спазил указанията на предупредителния и входния светофар,
управлявайки влака със скорост от 106 км/ч., при разрешена до 40 км/ч., в
резултат на което причинил смъртта на едно лице и телесни повреди на четири
лица, като на Н.А.Н. се изразява в трайно затруднение движението на десния
долен крайник, като е ангажирана наказателната му отговорност.
С решение № 117 от 03.05.2016 г., постановено по ВНОХД
№ 206/2016 г. по описа на Пловдивски апелативен съд е отменена горепосочената
присъда, като делото е върнато на Старозагорски окръжен съд за ново разглеждане
от друг съдебен състав.
При повторното първоинстанционно разглеждане на делото
с присъда № 5 от 01.02.2017 г., постановена по НОХД № 204/2016 г. по описа на
Старозагорски окръжен съд подсъдимият Т. е признат за виновен в това, че на
12.07.2014 г. в района западно от ЖП гара Калояновец, област Стара Загора, в ЖП
участък на км. 92+321, при управление на подвижен железопътен състав – бърз
влак № 8601 – София – Варна, състоящ се от локомотив №45 153.4 и 5 бр. вагони,
като машинист - локомотивен второ лице, нарушил правилата за движение,
установени съгласно чл.115 от Закона за железопътния транспорт в Наредба № 58
от 02.08.2006 год. за правилата за техническа експлоатация, движение на
влаковете и сигнализацията в железопътния транспорт, а именно: чл.19, ал.1, т.
4 – „Работниците и служителите от железопътната система, чиято дейност е
свързана с безопасността на превозите, по време на работа са длъжни точно да изпълняват
заповедите и указанията на сигналите и указателите”; чл.324, ал.2 – „При две
светлини на светофора горната светлина разрешава влизане на влака в гарата и
дава указания за положението на изходния светофор, а долната светлина указва
скорост до 40 км./ч. от входния светофор до преминаването през входните
стрелки” и в нарушение на правила от Инструкция за работата на машинисти,
локомотивни и помощник - машинисти, локомотивни в „БЖД - П.П.” ЕООД, а именно:
чл.25, б. ”а” –„Машинист, локомотивен е длъжен да осигури безаварийно
обслужване на влаковете по график при строго спазване на предписаните скорости
за движение”; чл. 26, б. ”е” –„ Машинист, локомотивен е длъжен да изпълнява
безусловно указанията на сигналите и указателите на открит път, в гарите и
депата” , като при наредено транзитно преминаване по четвърти коловоз на гара
Калояновец от железен път 1 на железен път 2, не спазил указанията на
предупредителния и входния светофор, управлявайки влака със скорост от 106
км/ч., при разрешена до 40 км/ч., в резултат на което причинил по
непредпазливост смъртта на едно лице и телесни повреди на четири лица: средна
телесна повреда наН.на А.Н. - изразяваща се в трайно затруднение движението на
десния долен крайник, поради което и на основание чл.343, ал.4, вр. ал.3, б. „б”, предложение първо,
редакцията на ДВ бр.60/2012 г., вр. ал.
1, вр. чл. 342, ал. 1 и чл. 54 от НК е ангажирана наказателната му отговорност.
С решение № 195 от 27.06.2018 г. на Пловдивски
апелативен съд, постановено по ВНОХД № 525/2017 г. е изменена присъдана на
Старозагорски окръжен съд в наказателно – осъдителната й част, като е намален
срокът на постановеното лишаване на подсъдимия от свобода, както и присъдата е
отменена в частта, с която е постановено подсъдимият за изтърпи наложеното му
наказание, овързано с лишаване от свобода в затворническо общежитие от открит
тип. В останалата й част присъдата е потвърдена.
С решение № 187 от 22.05.2019 г., постановено по КНД №
812/2018 г. по описа на ВКС, ІІІ НО, е оставено в сила решението на Пловдивски
апелативен съд.
По делото е представен акт за прекратяване на
трудовото правоотношение по взаимно съгласие № ЛС-10/20.04.2016 г., с което
считано от 26.042016 г. е прекратено трудовото правоотношение на Х.К.Т., на
длъжност „машинист локомотивен“. Актът е подписан от служителя и представител
на ответното дружество.
От показанията на разпитаната пред СРС свидетелка З.А.
М.– сестра на ищцата, се установява, че знае за процесната злополука. Същата настъпила
на гара Калояновец на 12.07.2014 г. След катастрофата свидетелката се
преместила да живее при ищцата и била плътно до нея. Преди инцидента ищцата
била туристка, водела група, минавали всички преходи в страната, както и
минавали преходи в чужбина. Ищцата била много активна. Нямала сърдечни проблеми
преди това, а всяка събота и неделя ходела в балкана, в Рила. Знаела всички
пътеки на Витоша. Ходела пред всички от групата. Свидетелката участвала заедно
с ищцата в някои преходи. След катастрофата ищцата коренно се променила –
отслабнала, не можела да спи цели нощи, бълнувала. След изписването й от
болница свидетелката обслужвала ищцата. Ищцата претоварила десния си крак,
защото щадяла наранения крак. Изпитвала много силни болки и постъпила отново в
болница – УМБАЛ „Александровска“. За период от 2, 5 години ищцата е била 6 пъти
в болница – първия път за увредата на крака, четири пъти за сърцето и още един
път за премахване на импланта. През цялото време я болял кракът, не можела да
ходи. Не била в състояние да обиколи жилищния блок, за да се раздвижи.
Преживяла стрес от катастрофата. Карали ищцата да бърза, да бяга, защото
вагонът ще се обърне и ще се подпали. Ищцата била много лабилна психически,
преживявала това, че всички са успели да излязат, а тя не можела да излезе.
Плачела, била разстроена, че не е като преди и нямало кой да се грижи за нея.
Свидетелката полагала усилия, но тъй като е на възраст, нямала такива сили да
се грижи за нея и по – голямата им сестра. След инцидента ищцата се обадила по
телефона на свидетелката, за да й каже, че е настанена в болница. Обяснила й за
катастрофата, че си ударила главата, кръста и че кракът й бил счупен в областта
на коляното. Свидетелката останала и през зимата при ищцата, защото не можела
да отиде сама до магазина, за да си напазарува. Изпитвала силни болки и се
наложило отново да я оперират. Понастоящем ищцата се чувствала малко по добре, но не била стабилна с нервите, сърцето
й било извън ритъм и лекарите й обяснили, че няма да се нормализира сърдечната
дейност. След инцидента ищцата ползвала две патерици, по – късно ползвала бастун,
а след втората операция трябвало да е без бастун. Докато свидетелката била при
ищцата, тя ходела на рехабилитация за крака.
От показанията
на разпитания свидетел Г.П.И.се установява, че работели заедно с ищцата.
Познавали се отдавна. Били семейни приятели, празнували заедно, ходели си на
гости, ходели заедно на преходи на Витоша, на Лозенската планина. След
пенсионирането им се срещали по планинските пътеки. По телевизията видял
репортаж за настъпилата катастрофа, при който журналистка разговаряла с ищцата.
Обадил й се по телефона, тя била в болница. Разказала му за инцидента. Всички
казвали да бърза, защото можело да се запали вагона. Молела за помощ. Отново се
обадил на ищцата на следващия ден. Тя му казала, че има счупен крак имала
нараняване и кръв в бъбреците. Трябвало да решат дали ще я оперират или не
преди инцидента ходели заедно с ищцата на дълги преходи от 08.00 до 19.00 ч.
Ходели по стръмни пътеки. Ищцата била пъргава, здрава, първа се изкачвала по
склоновете, не се изморявала. Свидетелят не е виждал ищцата да приема
лекарства. След изписване на ищцата от болницата, свидетелят я посещавал. Тя не
можела да излиза. Сестрата на ищцата била при нея, тя пазарувала. Имало случаи,
когато свидетелят също й помагал, пазарувал. Дълго време ищцата не излизала от
къщи. Често постъпвала в болници, свидетелят я посещавал, помагал й да отиде и
да се върне от болницата. Преди инцидента ищцата била пъргава, жизнена, весела,
пеела, развеселявала цялата група. След катастрофата не могла да излезе отново
с групата нито веднъж. Често плачела, не смеела да излезе навън,станала нервна
и сприхава, оплаквала се, че нощем не може да спи. Имала и сърдечни оплаквания.
За период от 2 години сърцето й не влизало в ритъм. Свидетелят всяка седмица
пазарувал на ищцата, тъй като тя имала забрана да вдига тежко над 4-5 кг.,
имала забрана и за резки движения. Като вървяла бързо се изморявала, оплаквала
се, че сърцето й се разтуптява, че ще й прилошее. След инцидента ищцата
ползвала патерици. Дълго време не можела да излиза. Опитвала се да ходи до
магазина. И понастоящем се придвижвала с бастун. Вече не ходела на разходки, не
излизала.
От заключението на вещите лица д-р Е.Г.– специалист
вътрешни болести и кардиоревматология и д-р П.П.– специалист неврохирург по
изслушаната пред СРС комплексна съдебно – медицинска експертиза се установява,
че в резултат на процесното ЖТП ищцата е получила следните травматични
увреждания: лека черепно-мозъчна травма; малка разкъсно - контузна рана с
размер 0, 5 см в тилната област на главата; счупване на латериалния кондил на
дясаната голямопищялна кост; контузия на тялото. Уврежданията на ищцата са
травматични. За леката черепно-мозъчна травма (мозъчно сътресение), е проведено
комплексно болнично лечение, което включва постелен режим, активно неврологично
наблюдение. Липсват данни за настъпване на пълно безсъзнателно състояние
(кома). За счупването на латералния кондил на зясната голямопищялна кост е
проведено оперативно лечение – открито наместване на фрактурата с вътрешна
фиксация, репозиция и синтезиране с плака. Мозъчното сътресение е най-леката
черепно – мозъчна травма. То е функционално – динамично нарушение на мозъчните
функции. При правилно проведен режим на лечение, то отзвучава за период от 3-5
седмици, като не се установяват патологични промени в мозъчната тъкан,
неврологичния статус. Посоченото счупване е довело до трайно затруднение на
движенията на десния долен крайник за период, по – дълъг от 30 дни. След
операцията крайникът не се натоварва в продължение на 2-3 месеца, през които се
ходи с патерици. Най-интензивни болки от мозъчното сътресение ищцата е търпяла
по време на болничното лечение и в следващите 2 – 3седмици. Счупването е
причинило най-интензивни болки и страдания по време на болничното лечение, в
дните след операцията и по време на рехабилитационните процедури. Ищцата се е
придвижвала с патерици в продължение на около 3 месеца след оперативното
лечение. Мозъчното сътресение е протекло без отпадна неврологична симптоматика,
като лечението е приключило успешно. Няма данни за настъпили усложнения и
такива не се очакват в бъдеще. След проведеното оперативно лечение счупването е
зараснало. Свалянето на имплантите 2 години и 6 месеца по – късно е удължило
лечебния процес с около месец и половина. Въз основа на медицинската
документация вещите лица са достигнали до извода, че нарушенията в
здравословното състояние на ищцата са с основна причина атеросклероза на
съдовете на сърцето. През 2015 – 2016 г. е налице влошаване на артериалната
хипертония, като вещите лица приемат, че това би могло да бъде свързано с
преживяното при ЖТП, като доминанта в емоционалните й преживявания и/или с
неоптимално лечение. Вещите лица не приемат за „ексцес“ поставената диагноза на
ищцата м епикризата от Клиниката по нервни болести МБАЛ „Александровска“, 6
месеца след травмата. Описаните в нея оплаквания и неврологичен статус да на
фона на авансирала дегенеративна и дискова болест на лумбалния отдел на
гръбначния стълб. Процесният инцидент не би могъл да предизвика описаните
изменения на компютърната томография. По делото липсват данни за травма на
лумбалния отдел под формата на директен удар върху гръбнака или приложение на
ротация или притискане, които да са доведи до увреда на гръбнака. Такива
изменения не са описани в представената медицинска документация. Налице е
промяна в състоянието на кардиологичните проблеми – нарушение на сърдечния
ритъм, който хронифицира в последствие поради нередовния прием на
антиаритмичния препарат.за хората между 70-80 години рискът от появата на
предсърдно мъждене е 10 пъти по – голям. Три години след инцидента
наврологичният статус на ищцата е в границите на нормата. За претърпяната лека
черепно – мозъчна травма не е необходимо поддържащо медикаментозно лечение. При
епизоди от главоболие следва да приема обезболяващи медикаменти. След проведено
лечение през 2016 г. проявите на сърдечна недостатъчност при ищцата са
овладяни, като същата приема назначените й медикаменти. Общото състояние на
ищцата е добро, движи се самостоятелно, без помощни средства. Предсърдното
мъждене е трайно и не подлежи на възстановяване. Лечението на черепно –
мозъчната травма е приключило успешно и не се очакват усложнения. Възможни са
епизоди на главоболие при промяна на времето и емоционално напрежение, което се
влияе много добре от обезболяващи медикаменти. Счупването на латералния кондил
на дясната голямопищялна кост е възстановено и в бъдеще това може да ускори
развитие на артрозни промени на дясната колянна става. Проявите на сърдечна
недостатъчност са овладени. Не може да се говори за пълно възстановяване, предвид
прогресивния характер на атеросклерозата като заболяване.
При изслушването й вещото лице д-р Г. е пояснила, че
стресът може да влоши, но не и да отключи заболяване на сърцето. Еволюцията на
сърдечно – съдовото заболяване на ищцата е свързана с фактора възраст, както и
неоптимално лекувана артериална хипертония. Факторът стрес влияе върху съня. Не
може да се каже дали лошия сън е резултат от влошаване дейността на сърцето.
Липсата на сън се отразява на общата кондиция, но не може да предизвика някакво
заболяване.
Вещото лице д-р П.е пояснило, че с възрастта сънят се
променя. С напредването на възрастта човек си ляга по – късно и заспива трудно,
събужда се по –рано. Това е типична възрастова промяна. Човек на 40 години спи
8 часа, а на 70 години – 5 часа. Това са възрастови изменения на съня.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивинят съд
установи, че обжалваното съдебно решение е валидно, като същото е процесуално
допустимо.
В нормата на чл.74 ЗЖТ е регламентирано, че превозвачът отговаря за живота и за всяко
телесно или психическо увреждане на пътника, причинено по време на превоза,
когато пътникът се е намирал в превозното средство или се е качвал, или е
слизал от него, както и при товаренето и разтоварването на багажите.
Жалбоподателят
поддържа, че механизмът на ЖТП не е установен по делото.
Във връзка с настъпилия инцидент е съставен
акт за транспортна злополука № 15 от 02.12.2014 г., който е състевон от
жалбоподателяв него е описаната настъпилата железопътна транспортна злополука,
чрез съществените й признаци, както и увреждането на ищцата в резублтат на нея.
Също така във връзка с процесния инциденте ангажирана наказателната отговорност
на виновния водач на подвижен железопътен състав – бърз влак № 8601 София-Варна,
причинил процесната железопътна злополука, във връзка с което е постановена
влязла в сила присъда, обсъдена по – горе. Същевременно, на основание чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския
съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Ето защо
релевираното от жалбоподателя оплакване се явява неоснователно.
Съгласно
разясненията, дадени с решение № 267 от 24.03.2010 г. по гр. д. № 998/2009 г.
на ВКС, ГК, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК, отговорността на
превозвача при осъществяването на железопътен транспорт по чл.74 ЗЖТ е за всяко
телесно или психическо увреждане на пътник, който се намира в превозното
средство, качва се или слиза от него, без оглед на това дали пострадалият е
изпълнил задължението да си закупи предварително билет. Отговорността в случая
е гаранционно - обезпечителна, в обема на следващото се при деликт задължение
за обезвреждане на всички вреди и не произтича от сключването на превозния
договор.
Жалбоподателят релевира
довод, че определеното от решаващия съд обезщетение не кореспондира с реално
претърпените от ищцата неимуществени вреди за уврежданията, които са пряка
последица от пътния инцидент.
Причинените на ищцата
травматични увреждания в резултат на процесния инцидент се установяват от
влязлата в сила присъда и експертното заключение на вещите лица по изслушаната
пред СРС комплексна съдебно – медицинска експертиза, изготвено въз основа на
ангажираните по делото документи за здравословното състояние на ищцата,
проведеното лечение и рехабилитация. Съдът изцяло възприета експертното
заключение, което е обстойно и задълбочено обосновано. Вещите лица са
съобразили всички ангажирани по делото доказателства относно получените от
ищцата травми и проведеното й лечение. Експертното заключение не е оспорено от
страните, като същото изцяло кореспондира с ангажираните по делото
доказателства.
Жалбоподателят поддържа, че
неправилно решаващият съд е кредитирал свидетелските показания относно
получените от ищцата травми при процесната злополука. Наличието на пряка
причинно – следствена връзка между получените травми и инцидента не подлежи на
установяване чрез свидетелски показания. Същите обаче установяват претърпените
от ищцата неимуществени вреди след получаване на травмите от пътния инцидент. Показанията
на свидетелите са логични и последователни. Същите са разпитани за лично
възприети от тях факти и обстоятелства. Показанията относно претърпените от
ищцата неимуществени вреди изцяло кореспондират с останалите събрани по делото
доказателства. Ето защо съдът ги кредитира.
Съгласно
последователната и непротиворечива съдебна практика в понятието неимуществени
вреди се включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия,
претърпените болки и страдания, които в своята цялост представляват негативни
емоционални изживявания на лицето, намиращи не само негативно отражение в
психиката, но и социален дискомфорт в определен период от време. Установеният в
чл.52 ЗЗД критерий за справедливост не е абстрактен, а се извежда от преценката
на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и
степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и
социално положение. Принципът на справедливост включва в най - пълна степен
обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие.
В случая ищцата е претърпяла травматични увреждания, описани
по – горе, наложили оказването на спешна медицинска помощ, провеждане на редица
изследвания, както и две оперативни интервенции. Неоснователно е възражението
на жалбоподателя, че втората операция за изваждане на поставената плака не е в
пряка причинна връзка с пътния инцидент. Втората оперативна интервенция е
извършена във връзка с полученото травматично увреждане от ищцата – счупване на
латериалния кондил на дясната голямощиялна кост. Не е налице друга причина, която да налага
провеждането на тази оперативна интервенция на ищцата. Получените от ищцата травматични
увреждания са причинили на ищцата трайно затруднение на движенията на десния
долен крайник за период, по – дълъг от 30 дни. Следва да се съобрази
обстоятелството, че ищцата е претърпял лека черепно – мозъчна травма: мозъчно
сътресение, довело до функционално – динаммично нарушение на мозъчните функции,
което обичайно отзвучава за период от 3 до 5 седмици. Продължителен е периодът,
през който ищцата се е придвижвала с помощта на патерици – 3 месеца. Същата се
е нуждаела от чужда помощ в ежедневното си обслужване. Лечебният процес при
ищцата е удължен с месец и половина поради необходимостта от сваляне на
поставения имплант. Получените травматични увреждания и продължителния лечебен и възстановителен
период чувствително са се отразили върху емоционалното състояние на ищцата –
същата прекъснала заниманията си, свързани с планински преходи, станала
затворена, нервна, лабилна психически и сприхава. Ищцата се е нуждаела
продължителен период от време от съдействие при пазаруване. Към датата на инцидента ищцата е била на 76
години. По делото не се установи пряка причинно – следствена връзка между
констатираната при ищцата артериална хипертония и преживения от ищцата стрес
при процесната злополука, но същият е дал отражение върху общото й психическо и
емоционално състояние. Не се установи дисковата болест на лумбалния отдел да е
резултат от процесния инцидент. Ето защо,
съобразявайки се с принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, конкретната икономическа обстановка към момента на
настъпване на ПТП, установените застрахователни лимити, както и задължителните
указания, дадени с ППВС № 4/23.12.1968 г., съдът счита, че обезщетението за
неимуществени вреди възлиза на 20 000 лв., което ще възмезди ищцата в най -
пълна степен за претърпените от него болки и страдания във връзка с настъпилите
при процесното ПТП травми (решение № 251 от 20.01.2017 г. по т. д. № 72/2016 г. на ВКС,
ТК, І ТО, постановено по реда на чл.290 ГПК).
Жалбоподателят не е ангажирал доказателства, че изплатеното застрахователно
обезщетение на ищцата в размер на 2 000 лв. обезщетява претърпените от нея
неимуществени вреди. Независимо от това, дори обезщетениего да е изплатено
именно за претърпените от ищцата неимуществени вреди, това не би рефлектирало
върху крайния изход на делото, предвид получените травматични увреждания,
обстоятелствата, при които са получени, последиците от тях, интензитета на
негативните преживявания и възрастта на ищцата.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, решението в
обжалваната част следва да се потвърди.
По разноските по производството:
Процесуалният представител
на ответницата по жалбата претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за
оказаната от него безплатна правна помощ в настоящата съдебна инстанция. По
делото е представено пълномощно в полза на представлявалия страната адвокат, но
не и договор за безплатна правна помощ. Ето защо не са налице предпоставките на
чл.38, ал.2 ЗАдв. за присъждане на адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 171902 от 08.08.2020 г., постановено по гр.
д. № 73591/2015 г. по описа на СРС, I ГО, 175 състав, В
ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ.
Решението в частта, с която е отхвърлен предявеният
иск, е влязло в сила, като необжалвано.
Решението е постановено при участието на трето лице –
помагач „Д.З.“ АД, ЕИК*********, със седалище
и адрес на управление *** ******************Решението
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните, при
условията на чл.280, ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.