Р Е
Ш Е Н
И Е № 260265
27.05.2021 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Трети граждански
състав
на двадесет и седми април през две
хиляди двадесет и първа година
в публичното заседание в следния
състав:
Съдия : Нели Иванова
секретар Ваня Кирева
прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело №2261 по описа за 2020г.,за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е от „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.С., ж.к.„****”, Бизнес парк С., сграда ., със съдебен адрес ***2, адв.В. П.
Г., против Н.Г.Я. с ЕГН:********** ***, иск с правно основание чл.422 вр.чл.415
ал.1 от ГПК.
Ищецът
твърди, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу ответника е образувано
ч.гр.д.№1022/2020г. по описа на РС-Хасково. Във връзка с връчване на издадената
заповед за изпълнение на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК ищцовото
дружество предявява настоящия иск за установяване на вземане срещу ответника до
размера на 159,54лв., която сума представлявала цена на неплатени лизингови
вноски. Твърди се, че ответникът преустановил заплащането на дължимите
лизингови нноски по сключен с ищцовото дружество договор от 04.11.2015г.
Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да се признае
за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата в размер на
159,54лв., представляваща незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от
04.11.2015г., а именно 5 броя лизингови вноски на обща стойност 132,95лв.,
съгласно уговорения погасителен план и една допълнителна вноска за изкупуване
на устройството в размер на 26,59лв., ведно със законната лихва за забава,
считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл.410 от ГПК до
окончателното изплащане. В условията на евентуалност, в случай, че искът бъде
отхвърлен и ответната страна направи искане за присъждане на разноски, моли
същите да бъдат съобразени с разпоредбите на Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения и да се присъдят в минимален размер. Претендира
присъждане на разноските в заповедното и настоящото производство.
С
молба-становище вх.рег.№266739/23.04.2021г. ищецът чрез процесуалния си
представител прави искане да бъде постановено неприсъствено решение.
Ответникът
не депозира в срок писмен отговор, не се явява и не изпраща представител в
първото по делото редовно съдебно заседание, като не е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и
съобразявайки изложеното по-горе, намира следното:
В
настоящия случай са налице предпоставките на чл.238 и чл.239 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение, тъй като ответникът не е представил в
срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото съдебно заседание по
делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие и
ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, като с
Определение №260322/15.02.2021г. на страните са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание. На следващо място, исковете са вероятно основателни с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и събраните писмени доказателства.
Предвид
изложеното съдът намира, че са налице всички предпоставки за постановяване на
исканото неприсъствено решение против ответника, с което да бъдат уважени
предявените искове, като на основание чл.239 ал.2 от ГПК не е необходимо да
излага мотиви съобразно чл.236 ал.2 от ГПК, а само указва, че решението се
основава на наличието на такива предпоставки.
С оглед изхода на делото и предвид направеното от ищеца своевременно искане
за разноски в настоящото производство, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, както и
дължимите му разноски в заповедното производство, съгласно Тълкувателно решение №4/18.06.2014г.
по т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят общо в размер на 410лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, вр.чл.415 ал.1 от ГПК, по отношение на Н.Г.Я.
с ЕГН:********** ***, съществуването на вземания на „Теленор
България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., ж.к.„*****”,
Бизнес парк С., сграда ., спрямо него за сумата от 159,54лв., представляваща незаплатени
лизингови вноски по договор за лизинг от 04.11.2015г., сключен между страните,
а именно 5 броя лизингови вноски на обща стойност 132,95лв., съгласно
уговорения погасителен план и една допълнителна вноска за изкупуване на
устройството в размер на 26,59лв., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението – 09.06.2020г.
до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед №405/11.06.2020г. по ч.гр.д.№1022/2020г.
по описа на РС-Хасково.
ОСЪЖДА Н.Г.Я.
с ЕГН:********** ***, да заплати на „Теленор България" ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление гр. С., ж.к. ****, Бизнес Парк С., сграда *, направените разноски по настоящото дело и в
заповедното производство в размер общо на 410лв.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.239 ал.4 от ГПК.
Съдия:/п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар:Г.С.