НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
№ 260055
гр. Пловдив 06.10.2020 г.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД търговско отделение, ХVІІ с., в публично
заседание на 9 септември 2020 г. в
състав
СЪДИЯ
: АНТОНИЯ РОГЛЕВА
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ТОДОРОВА, като
разгледа докладваното от съдията т.д. № 51/2020
г. по описа на ПОС, намира за установено
следното:
Делото е
образувано по искова молба вх. № 2117/22.1.20 г., предявена от ОБЩИНА КАРЛОВО –
гр. Карлово, ул. „Петко Събев“, против „АКВА ТРИНИТИ“ ЕООД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, район Централен, ул. „Христо Г.
Данов“ № 43.
Иск по чл.
236, ал.2 от ЗЗД вр. чл. 78 от ЗК.
Ищцовата
ОБЩИНА КАРЛОВО моли да се постанови решение, с което ответното дружество „АКВА ТРИНИТИ“
ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, район
Централен, ул. „Христо Г. Данов“ № 43, да бъде осъдено да й заплати сумата 62 500 щатски долара – обезщетение
за имуществени вреди – пропуснати ползи от Община Карлово в размер на
неполучено концесионно възнаграждение с падежи на тримесечните вноски,
настъпили в периода от 15.7.17 до 15.10.20, дължимо вследствие разваляне на
договор за концесия, сключен на 21.04.2006 г. по вина на концесионера „АКВА ТРИНИТИ“ ЕООД и продължилото от
дружеството след разваляне на договора ползване или допускане да се ползва от
свързани с него лица на имот № 422002 в землището на гр. Клисура и попадащия в
него сондаж № 1ХГ и вода – изключителна общинска собственост, ведно със законната лихва, считано от датата на
завеждане на исковата молба – 22.1.20 г. до окончателното плащане.
Претендира присъждане на разноски.
Твърди се в
исковата молба, че на 21.4.2006 г.между страните е сключен договор за
предоставяне на концесия за минерална вода от находище „Клисура“, по силата на
който Община Карлово като концедент е предоставила на ответника „АКВА ТРИНИТИ“
ЕООД като концесионер концесия върху минералната вода от находище „Клисура“,
община Карлово, разкрит чрез водовземно съоръжение сондаж № 1ХГ, публична
общинска собственост, попадащ в имот № 422002, в землището на гр. Клисура,
местност „Банята“, целият с площ от 1.043 дка, при определен общ годишен
експлотационен ресурс в обем до 63 072 куб.м минерална вода, при дебит до
2 л/сек. Концесията е предоставена за срок от 25 години от датата на сключване
на договора.
Към договора
бил сключен анекс от 03.04.2009 г., с който страните се споразумели заложената в договора инвестиционна програма
в частта й относно изграждане на хотелски комплекс за балнеоложки, рекреативни,
спортно-развлекателни и хигиенни цели да бъде заменена с разширяване на
производството на газирани и други напитки чрез закупуване, доставка и монтаж
на технологично оборудване за бутилиране на негазирани и газирани напитки и
допълнително строителство за разполагане на оборудването на обща стойност не
по-малка от 290 000 лв. Общата стойност на инвестициите съгласно договора
в размер на 2 150 000 лв. оставала непроменена.
С анекс от
20.04.2010 г. към договора била добавена т.2.3, според която концесионерът се е
задължил да изгради и поддържа със свои средства инфраструктура и съоръжения за
обществено ползване на свободните ресурски минерална вода, невключени в
концесионния договор, като изграждането да се осъществи в срок от една година в
съответствие със ЗУТ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Със
същия анекс срокът на договора бил удължен на 35 години.
Твърди се в
исковата молба, че Община Карлово е изпълнила точно всички свои задължения по
чл. 2 от договора.
Същевременно
концесионерът не бил изпълнил задължението си по т. 14 от договора за внасяне
на безусловна и неотменяема банкова гаранция в размер на 10 на сто от
договорената инвестция, нито в уговорения 30-дневен срок от влизане в сила на
договора, нито впоследствие. Съгласно чл. 16, б. „г“ от договора невнасянето на
гаранцията било въведено изрично като основание за едностранно разваляне на
договора от страна на концесионера.
Предвид
неизпълнението на задължението за внасяне на гаранция с решение № 1228/31.10.13 г. на ОбС Карлово
бил развален едностранно сключения концесионен договор, като на концесионера
било връчено уведомление изх. №
92-00-672/18.11.13 г. Връчването било
осъществено на 21.11.13 г. Получаването на уведомлението се потвърждавало и от
факта на подадена жалба пред КЗК, съобщение по преписка № КЗК-335/20.3.14 г. и
определение по адм.д. № 8664/2014 г. на ВАС.
Предвид посоченото ищецът твърди, че
договорът е развален, считано от м. ноември 2013 г., във връзка с което
концесионерът е дължал връщане на отдадените на концесия обекти. Последното
обаче не било сторено от ответника, като обектите, предмет на концесията, били
принудително освободени едва на 13.12.2019 г.
Развити са
доводи, че съгласно чл. 78, ал.1 от ЗК при прекратяване на концесионния договор
концесионерът е бил длъжен да върне имота до края на м. декември 2013 г. ,
което не е сторил, а е продължил ползването до
13.12.2019 г., при което на основание чл. 236, ал.2 от ЗЗД дължи
уговореното в договора възнаграждение от 25 000 щ.д., на четири равни
месечни вноски, всяка с падеж до 15-то число на първия месец от съответното
тримесечие, доколкото не се претендират вреди в по-голям размер от договореното
концесионно възнаграждение. Поддържат се съображения в тази връзка, че е без
правно значение обстоятелството дали сертификатът за бутирилане на минерална
вода е бил изтекъл, доколкото договорът не е обвръзвал дължимостта на годишното
концесионно възнаграждение от наличието на сертификат, а единствено от
възможността да може да се ползва водата за питейни цели – след 01.2012 г. от
сондажа извирала вода, която е използвана за бутилиране и продажба за питейни
цели, без значение дали като натурална, трапезна или изворна такава.
Ответната страна не
е подала отговор, не е взела становище,
не е направила възражения в дадения й срок за отговор, не е изпратила
представител в проведеното открито съдебно заседание.
Направено е искане от процесуалния представител на ищеца
за постановяване на неприсъствено решение
по чл. 238 и 239 от ГПК.
Съдът намира, че са налице условията, визирани в цитираните
правни норми, поради което следва да се постанови неприсъствено решение.
В случая са налице предпоставките по чл. 238, ал.1 от ГПК
– ответникът не е представил отговор и не се явил в първото съдебно заседание,
като не е направил искане делото да се гледа в негово отстъствие.
Налице са предпоставките и на чл. 239, ал.1,т.1 от ГПК,
като на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна
на книжа и неявяване в съдебно заседание.
Налице са и условията по чл. 239, ал.1, т.2 от ГПК – исковете
са вероятно основателни с оглед
посочените в исковата молба обстоятелства и представените към същата искова
молба доказателства, както с оглед приетото по делото заключение на вещо лице.
С оглед горното съдът намира, че са налице всички предпоставки
за постановяване на неприсъствено решение и такова следва да бъде постановено.
Съгласно чл. 239, ал.2 от ГПК същото не следва да се мотивира по същество.
Следва да се постанови решение за уважаване на иска, като
ответното дружество бъде осъдено да заплати направените от ищеца разноски по
делото в размер на 9 194.73 лв. /ДТ
и адвокатско възнаграждение/.
Съгласно чл. 239, ал. 4 от ГПК неприсъственото решение не
подлежи на обжалване.
Ето защо съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „АКВА ТРИНИТИ“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, район Централен, ул. „Христо Г. Данов“ № 43 да заплати
на ОБЩИНА КАРЛОВО сумата 62 500
щатски долара – обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи от
Община Карлово в размер на неполучено концесионно възнаграждение с падежи на
тримесечните вноски, настъпили в периода от 15.7.17 до 15.10.20, дължимо
вследствие разваляне на договор за концесия, сключен на 21.04.2006 г. по вина
на концесионера „АКВА ТРИНИТИ“ ЕООД и
продължилото от дружеството след разваляне на договора ползване или допускане
да се ползва от свързани с него лица на имот № 422002 в землището на гр.
Клисура и попадащия в него сондаж № 1ХГ и вода – изключителна общинска
собственост, ведно със законната лихва,
считано от датата на завеждане на исковата молба – 22.1.20 г. до окончателното
плащане,
ведно с направени по делото разноски в размер на 9 194.73 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Защитата срещу
неприсъственото решение може да бъде осъществена по реда на чл. 240 от ГПК:
(1) В едномесечен срок от
връчването на неприсъственото решение страната, срещу която то е постановено,
може да поиска от въззивния съд неговата отмяна, ако е била лишена от
възможност да участва в делото поради:
1. ненадлежно връчване на преписа от
исковата молба или призовките за съдебното заседание;
2. невъзможност да узнае своевременно
за връчването на преписа от исковата молба или призовките за съдебното
заседание поради особени непредвидени обстоятелства;
3. невъзможност да се яви лично или
чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да
преодолее.
(2) (Изм. -
ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 1.03.2008 г.)
Страната, срещу която е постановено
неприсъствено решение, може да предяви с иск същото право или да го оспори,
когато се намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от
съществено значение за делото, които не са могли да й бъдат известни при
решаването му или с които не е могла да се снабди своевременно.
(3) Искът по ал. 2 може да бъде предявен в тримесечен срок от деня, в
който на страната е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който
тя е могла да се снабди с новото писмено доказателство, но не по-късно от една
година от погасяване на вземането.
СЪДИЯ: