Решение по дело №1283/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административно – процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и е образувано по касационна жалба на директора на ТД „Митница“ Варна , подадена чрез юриск. Р. Г., срещу решение № 96/27.03.2024 г., постановено по АНД № 125/2023 г. по описа на Районен съд – Девня.

Заявените касационни основания за обжалване са допуснато нарушение на закона и съществено нарушаване на процесуалните правила. Твърди се , че събраните в хода на въззивното производство доказателства категорично доказват, че санкционираният вносител „Пи Джи Моторс“ ЕООД обективно е осъществил състава на административно нарушение на чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ. Приемайки обратното, ДРС е постановил съдебен акт, който не кореспондира със събраните доказателствени източници. Оспорва се правилността на правната теза на решаващия съд за недоказаност на основателните съмнения на митническите органи относно действителната митническа стойност на внесената стока. Районният съд неправилно е преценил правната природа на отговора на американската служба „Митници и гранична охрана“ по линия на международното сътрудничество като частен документ. Заявява се оплакване за неспазен принцип по чл. 13 НПК . ДРС не е проявил нужната активност да събере всички доказателства за решаване на правния спор . Не е назначил съдебно-счетоводна експертиза, с която да се установи какъв е размерът на действително платената или дължима за плащане стойност на превозното средство. Отправеното искане към касационната инстанция е за отмяна на атакувания съдебен акт и за постановяване на решение, с което да се потвърди издаденото НП. В условията на евентуалност се иска връщане на делото за ново разглеждане на жалбата от друг състав на Районен съд – Девня. Претендира се присъждане на сторените разноски. Прави се възражение за прекомерност .

В съдебно заседание касаторът , представляван от ст. юриск. М. Х. , поддържа жалбата на изложените в нея основания.

Ответникът по касация – „ПИ ДЖИ МОТОРС“ ЕООД , се представлява от адв. С. Ж. , която в хода на устните състезания, както и в депозиран по делото писмен отговор излага правно становище за неоснователност на подадената жалба. Претендира се присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски съобразно представен списък.

Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Изтъква, че в хода на въззивното производство не са събрани доказателства, които да установяват за мотоциклета да е платена цена, която да е различна от тази, която е декларирана от вносителя. Счита решението за правилно и законосъобразно и моли за оставянето му в сила.

Настоящият тричленен състав на Административен съд – Варна преценява постъпилата касационна жалба за допустима ,тъй като е подадена в срока по чл. 211 от АПК, изхожда от надлежна страна , за която е налице правен интерес от обжалването. При разглеждане на нейната основателност се установи следното:

Предмет на съдебен контрол за обоснованост и законосъобразност пред Районен съд – Девня е било НП № BG2022/2000-325/НП от 19.04.2023 г., издадено от директора на ТД „Митница“ - Варна , с което на „ПИ ДЖИ МОТОРС „ ЕООД за на основание чл. 234, , ал.2 във вр. с ал. 1, т. 1 от Закона за митниците /ЗМ/ му е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2947,28 (две хиляди деветстотин четиридесет и седем лв. и 28 ст.) лева, представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания.

От фактическа страна решаващият съд е приел, че на 13. 10. 2021 г. на пристанище Варна - запад е пристигнал контейнер CAIU 8485701, натоварен със стока, за част от която на 20.10.2021г. в митнически пункт Варна - запад е била подадена митническа декларация за поставяне под режим „допускане за свободно обръщение“ № 21 BG 002002059315 R0. Стоката e декларирана като употребяван мотоциклет, марка БМВ, модел С 1000 РР, първ. рег. 02.01.2020г., раб. обем 999 куб. см, мощност 153 KWDIN, шаси WB 10 E 2305 LZJ 28112, с код по Тарик **********, ставка на митото в размер на 6 %, държава на износ - САЩ, обща фактурна стойност 950. 00 щатски долара, условие на доставка FOB Long Beach, разходи за транспорт 150 щатски долара = 249. 94 лв., декларирана митническа стойност 1 832. 87 лв., въз основа на което били заплатени държавни вземания в размер на 109. 97 лв. мито и 398. 57 лв. ДДС. За получател на стоката е посочено санкционираното дружество „Пи Джи Моторс“ ЕООД.

При осъществен последващ митнически контрол и след обмяна на кореспонденция по линия на международното сътрудничество от българските митнически органи на 03.11.2022 г. е бил получен отговор от американските митнически власти, с приложена електронна информация за износ (EEI), съгласно която за горепосоченото моторно превозно средство, при износа му от износителя е декларирана стойност 7 453. 00 щатски долара, чиято равностойност в лева, съобразно курса на USD за деня, съответства на сума в размер на 12 418. 49 лева. Въз основа на тази информация е обоснован извод, че дължимите държавни вземания за вноса на конкретното превозно средство са в по-висок размер - съответно 760, 11 лв. мито и 2 695, 71 лв. ДДС.

На 30.11.2022г. срещу дружеството-вносител е бил съставен АУАН за осъществен състав на нарушение на чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ. Въз основа на него на 19.04.2023 г. директорът на ТД на ТД Митница – Варна е издал обжалваното по съдебен ред НП . Видно от същото АНО е възприел съществуването на описаните в АУАН факти, дадена им е правна квалификация по чл. 234, ал.2 във вр. с ал.1 , т.1 от ЗМ. . На вносителя е била наложена „имуществена санкция“ в размер на 2947,28 лв. представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания.

За да отмени посоченото НП, ДРС е преценил, че митническите органи не са изпълнили задължението си да обосноват наличието на „основателни съмнения“ по смисъла на чл. 140 от Регламент (ЕС) 2015 / 2447 относно прилагането на МК на Съюза. Позоваването на информацията, съдържаща се в писмото от компетентните гранични служби на САЩ не е убедително доказателство за възникналите съмнения , понеже представлява разпечатка от информационни масиви , в които въвеждане на данни става от частноправни субекти- физически и юридически лица. . Освен това изложената в писмото информация противоречи на останалите доказателства по делото, които ясно сочат каква е била действителната воля на страните по сделката за покупко-продажба на мотоциклета. Посочено е също, че получените по линия на международния обмен данни не могат да обосноват извод, че определената от българските митнически власти стойност е истинската договорна стойност на стоката, съответно – не може да се изведе заключение, че вносителят невярно е декларирал тези данни при въвеждане на същата на територията на страната.

Като допълнителен довод за незаконосъобразност на издадено НП се посочва , че по повод вноса на същия мотоциклет с постановление на прокурор при ОП-Варна е било образувано досъдебно производство . С позоваване на чл. 33, ал. 2 от ЗАНН се твърди недопустимост на проведеното административнонаказателно производство.

Касационната инстанция прецени обжалваното съдебно решение за валидно , допустимо, но неправилно поради погрешно тълкуване на закона и поради допуснати съществени процесуални нарушения в протеклото производство пред РС-Девня.

Преценката на решаващия съд за недопустимост на административнонаказателното производство предвид чл. 33, ал.2 ЗАНН е погрешна поради необоснованост и поради погрешно тълкуване на нормативна уредба. Първо , досъдебната фаза на процеса е приключила с издаване на процесното наказателно постановление на 19.04.20023г., а досъдебното производство е било образувано на 22.06.2023г. с постановление на прокурор при ОП-Варна т.е. след финализиране на административнонаказателното производство. Второ, законодателното решение за недопустимост на административнонаказателно производство, обективирано в чл. 33 , ал.2 от НК , изхожда от принципното разбиране за поглъщане на административнонаказателната отговорност от наказателната такава. Последователно реализиране на административнонаказателна и на наказателна отговорност спрямо едно и също лице за едно и също осъществено от него деяние, е несъвместимо с правилото „nе bis in idem „, закрепено в чл. 4, § 1 от протокол № 7 на ЕКПЧ.

Освен това според нормативното предписание на чл. 4, ал.1 НК субекти на наказателна отговорност могат да бъдат само физическите лица, а адресат на обжалваното пред районния съд НП е юридическо лице, чиято отговорност е била ангажирана съобразно особените правила на глава ІV на ЗАНН . Следователно няма идентичност на субектите на двата вида юридическа отговорност в конкретния случай.

В подкрепа на изложената правна теза е и т. 3.1 на тълкувателно решение № 3/22.12.2015 г. по тълк. дело № 3/2015г. на ОСНК на ВКС , според което деецът не следва да носи едновременно наказателна и административнонаказателна отговорност в случаите, когато с извършеното от него деяние са нарушени едновременно наказателна и административнонаказателна норма с различни обекти на защита.

Дадената от наказващия орган правна квалификация на деянието е по чл.234 , ал.1 , т.1 от ЗМ . Съгласно тази административнонаказателна разпоредба който избегне или направи опит да избегне пълно или частично заплащане или обезпечаване на митата или на другите публични държавни вземания, събирани от митническите органи, се наказва за митническа измама. Изпълнителното деяние на това адм. нарушение се изразява в действия по избягване или опит да се избегне заплащане или обезпечаване на мита или публични вземания. В тази връзка съдебната проверка за съставомерност на деянието включва изследване съществуване на дължими от дееца мита или публични вземания.

Правилно районният съд е посочил в своето решение , че приложима е правна регламентация на чл. 70 от Регламент № 952/2013г. относно базата за определяне на митническата стойност на стоките , която е договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ, но не е проявил нужната активност да назначи съдебно-счетоводна експертиза по установяване каква е платената или подлежаща на плащане цена на процесното превозно средство . След като в хода на въззивното производство наказаното дружество е оттеглило доказателственото си искане за допускане на подобна експертиза , РС- Девня по служебен почин е следвало да назначи такава, тъй като в производството по съдебно обжалване на наказателни постановления се прилагат правилата на НПК / арг. 84 от ЗАНН/, а съгласно чл. 13 НПК съдът е длъжен да вземе всички необходими мерки по разкриване на обективната истина.

На следващо място , изрично на четвърта страница от обжалваното съдебно решение е посочено ,че е необходимо да се изследва „ действителната воля на страните по покупко -продажбата“, а същевременно Районен съд -Девня не е проявил процесуална активност да събере допустими доказателства в тази връзка , а именно превод на български език на приложения към административнонаказателната преписка писмен договор за покупко-продажба на мотоциклета-предмет на внос.

В контекста на изложените съображения РС-Девня не е провел нужното изследване за платена или подлежаща на плащане цена за стоката, което е решаващо значение за установяване доказаност на повдигнатото административнонаказателно обвинение по чл. 234, ал.1 ,т.1 от ЗМ. Процесуалната пасивност на предходната съдебна инстанция препятства разкриването на истината за съществуването на признаци на митническа измама и поради тази причина представлява съществено процесуално нарушение, рефлектиращо върху правилността на постановеното от него съдебно решение.

Освен това се констатира и друго допустимо съществено процесуално нарушение . Подходът на районния съд по лаконично излагане на правни тези в обжалваното съдебно решение се приравнява на липса на мотиви, което законодателят квалифицира като процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т.2 НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Обективната съдебна проверка за основателност на съмненията на митническата администрация относно действителна митническа стойност на стоката изисква не само цялостен , но и задълбочен анализ на всички събрани доказателства – както на представените от страна на вносителя , така и събраните от страна на митническите органи .

Според приложимото на основание чл. 84 ЗАНН процесуално правило на чл. 14, ал.2 НПК доказателствата и доказателствените средства нямат предварително определена сила , но правната преценка за съществуване на юридическите факти, визирани в административнонаказателната разпоредба на чл. 234, ал.1 , т.1 ЗМ , изисква изследване в съвкупност на всички събрани доказателствени източници / частни документи , официални документи/ и излагане на мотиви защо съдът кредитират някои от тях и защо не други не дава вяра. Подобен подход не само гарантира пълноценно упражняване процесуалното право на защита на страните , но и осигурява ефективен инстанционен съдебен контрол .

В обобщение обжалваното съдебно решение е неправилно и подлежи на отмяна, като делото следва да се върне за ново разглеждане от ДРС.

Касационната инстанция при този изход на делото не следва да се произнася по присъждане на съдебно-деловодни разноски на основание чл. 226, ал.3 АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН .

Мотивиран от изложените съображения и на основание чл.222 , ал.2 , т.1 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна

ОТМЕНЯ решение № 96/27.03.2024 г. постановено по НАХД № 125/2023 г. по описа на Районен съд - Девня.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Девненския районен съд.

Решението не подлежи на обжалване.