Решение по дело №68/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Кмета на Община Хасково против Решение № 309/18.12.2023 г., постановено по АНД № 754 по описа за 2023 година на Районен съд - Хасково, с което е отменено негово Наказателно постановление (НП) № 5/18.08.2023 г.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, тъй като бил постановен при нарушение на материалния и на процесуалния закон. В тази връзка най-напред се твърди, че изпълнителното деяние на нарушението било осъществено чрез бездействие, което започнало след изтичане на установения в заповедта срок за изпълнение и не било приключило включително към датата на проверката, резултатите от която били отразени в констативен протокол от 23.02.2023 г. Ето защо в случая то било довършено едва с предприемане на дължимото действие по отремонтиране и заздравяване на процесната стълбищна площадка, а докато траело това бездействие наказателноотговорното лице било в нарушение. По тази причина не можело да бъде посочена конкретна дата на нарушението, което продължавало да се осъществява във времето до настъпване на юридически факт, който да го преустанови. От друга страна се сочи, че датата на извършване на нарушението била пределно ясна както за съдебния състав, така и за жалбоподателката, като в тази връзка се сочи, че не било налице нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 3 ЗАНН, нито на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.

Предвид изложеното се иска да се отмени Решение № 309/18.12.2023 г., постановено по АНД № 754 по описа за 2023 година на Районен съд – Хасково, и вместо него да се постанови друго, с което да се потвърди НП № 5/18.08.2023 г. на Кмета на Община Хасково, като се претендират и разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба - Т. М. К., чрез процесуалния си представител – адв. М. Ф., я оспорва като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Административен съд – Хасково, като взе предвид наведените в касационната жалба пороци на оспореното решение и провери служебно неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съобразно изискванията на чл. 218 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 АПК, и е процесуално допустима, доколкото е подадена в срока по чл. 211 АПК, от страна с надлежна процесуална легитимация, против неблагоприятен за нея съдебен акт, който подлежи на касационно оспорване.

Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.

С Решение № 309/18.12.2023 г. по АНД № 754/2023 г. Районен съд – Хасково е отменил НП № 5/18.08.2023 г. на Кмета на Община Хасково, с което на основание чл. 239, ал. 1, т. 6 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и чл. 232, ал. 5, т. 1 ЗУТ на Т. М. К. е наложена глоба в размер на 1 000 лева, за извършено нарушение на чл. 195, ал. 1 ЗУТ.

За да постанови този резултат, районният съд е приел, че при съставяне на Акта за установяване на административното нарушение (АУАН) и при издаването на НП били допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, които налагали отмяна на последното. На първо място в тях било налице разминаване между текстовото описание на нарушението и неговата правна квалификация, доколкото в описанието му се твърдяло неизпълнение на заповед на Кмета, а текстът на чл. 195, ал. 1 ЗУТ говорил за задължение на лицата да поддържат в добро техническо състояние сградите, на които са собственици /най-общо казано/. В НП пък не било посочено кога било извършено нарушението, както и не било описано до кога бил даден срок за изпълнение на заповедта и от там кога точно било извършено нарушението, а само кога било констатирано, т.е. липсвало точно и пълно описание на същото. Посочването на това кога било установено нарушението и с какъв акт представлявало вписване на допълнителни факти и обстоятелства, при които било извършено нарушението, които факти и обстоятелства нямало как да са били известни на наказващия орган, доколкото той не бил извършвал проверката. Прието е, че срокът за жалбоподателя да отстрани нарушението бил до 01.09.2022 г., което означавало, че то било извършено на 02.09.2022 г., а това не било отбелязано нито в АУАН, нито в НП, като констатациите на контролния орган, че това не било сторено, били от 23.02.2023 г.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Съображенията за това са следните:

При напълно изяснена фактическа обстановка, след като е събрал всички поискани допустими, относими и необходими доказателства, надлежно е обсъдил същите, както и наведените от страните доводи и възражения, решаващият състав на районния съд е формирал правилен краен извод.

Оплакванията на касационния жалбоподател, че атакуваният съдебен акт бил постановен при допуснати нарушения на материалния и на процесуалния закон, са неоснователни.

На първо място, изцяло се споделят съображенията на ревизираната инстанция за наличието в АУАН и в НП на разминаване между текстовото описание на нарушението и неговата правна квалификация, доколкото в тях словесно е посочено, че Т. М. К. като съсобственик на строеж: „Стълбищна площадка от кота 0.00 до втори жилищен етаж“, на северната фасада на сграда с идентификатор 77195.721.350.1, находящ се в ПИ 77195.721.350 по КК на [населено място], с административен адрес: [улица], [населено място], не е изпълнила в срок влязла в сила Заповед № УТ-224/26.05.2022 г. на Кмет на Община Хасково по чл. 196 ЗУТ, т.е. описано е нарушение по чл. 232, ал. 5, т. 1 ЗУТ, а именно неизпълнение на писмено нареждане на контролен орган, издадено в рамките на неговата компетентност, да се възстанови и да се поправи строеж, а същевременно е квалифицирано по чл. 195, ал. 1 ЗУТ, вменяващ задължение на собствениците на строежи да ги поддържат в техническо състояние, отговарящо на основните изисквания по чл. 169, ал. 1 и 3, да не извършват и да не допускат извършването на промени в тях, които водят или могат да доведат до влошаване на проектните нива на съответствие с изискванията за целия строеж или за отделни негови характеристики. Безспорно се приема, че такова противоречие между фактическите и правните изводи на административнонаказващия орган е основание за отмяна на санкционния акт, тъй като не позволява формирането на еднозначно заключение относно волята му по фактите и по приложимия закон в случая.

На следващо място, правилно е прието от районния съд, че срокът за жалбоподателката да изпълни Заповед № УТ-224/26.05.2022 г. на Кмет на Община Хасково е бил до 01.09.2022 г., което означава, че вменено й нарушение е било извършено на 02.09.2022 г., но това не е отбелязано нито в АУАН, нито в НП, а единствено в АУАН като дата на нарушението е посочена 23.02.2023 г. Безспорно е, че се касае за нарушение на просто извършване, или формално нарушение, чието изпълнително деяние се състои в бездействие, въпреки че субектът е правно задължен в конкретен срок да осъществи определено действие (в случая да извърши ремонт на съсобствен имот). За разлика от т. нар. "продължено" нарушение, за каквото се навеждат доводи в касационната жалба, при което деецът през известен период непрекъснато осъществява неговия състав и нарушението съществува докато не бъде прекратено, или докато деецът не изпълни задължението си, формалното нарушение се счита за довършено веднага след осъществяване на изпълнителното деяние, или в случая – от деня, следващ датата, до която задължението е трябвало да бъде изпълнено. В този смисъл е и трайната практика на Административен съд – Хасково – вж. напр. Решение № 433 от 14.07.2020 г. по к. а. н. д. № 220/2020 г., Решение № 496 от 5.07.2019 г. по к. а. н. д. № 326/2019 г., Решение № 450 от 26.06.2019 г. по к. а. н. д. № 420/2019 г., Решение № 447 от 13.06.2019 г. по к. а. н. д. № 328/2019 г., Решение № 252 от 12.04.2019 г. по к. а. н. д. № 180/2019 г., Решение № 227 от 13.10.2016 г. по к. а. н. д. № 162/2016 г.

От друга страна е безспорно, че датата на извършване на нарушението е не само задължителен реквизит и на АУАН – чл. 42, ал. 1, т. 3 ЗАНН, и на НП - чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗАНН, но и съществен елемент от обективната му страна, тъй като чрез него се описва и индивидуализира нарушението и се очертава предмета на доказване. Ето защо в тях трябва да се съдържа или точно и конкретно описание на това обстоятелство, или приблизителното му посочване (период от време или пък начален и краен момент), но винаги наказващият орган следва да се стреми към максималното му прецизиране, съобразно на­личната по преписката доказателствена съвкупност. При липсата на такова посочване се препятства възможността на лицето, посочено като нарушител, да разбере за какви точно факти се ангажира административнонаказателната му отговорност и да организира адекватно защитата си, респ. възможността за съдебен контрол, включително и относно спазването на давностните срокове по чл. 34 ЗАНН. В случая, както в АУАН, така и в НП не е посочен конкретен срок, в който е трябвало да се изпълни Заповед № УТ-224/26.05.2022 г. на Кмет на Община Хасково, нито от кога е започнал да тече или пък кога е изтекъл, за да се прецени на коя дата е довършено нарушението и дали съвпада с датата на установяването му. В този ред на мисли няма как да се възприеме тезата на касатора, че датата на извършване на нарушението била пределно ясна както за съдебния състав, така и за жалбоподателката.

Ето защо касационната инстанция споделя напълно мотивите на контролирания съд за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставянето на АУАН и при издаването на НП, налагащи отмяна на последното, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН препраща към тях.

По тези съображения съдът намира, че в случая не са налице поддържаните касационни основания, поради което касационната жалба се явява неоснователна и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора само касационният ответник има право на разноски, но такива не следва да му бъдат присъждани, тъй като липсва изрично искане за това.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 309/18.12.2023 г., постановено по АНД № 754 по описа за 2023 година на Районен съд - Хасково.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.