№ 20069
гр. София, 05.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА
при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело №
20221110108449 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявен от „к**************т“
ООД срещу К. В. Д. иск – за установяване по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК
на задължение с правно основание чл. 535 ТЗ вр. чл. 537 ТЗ вр. чл. 466, ал. 1 ТЗ, за
което по ч.гр.д. № 7266/2020 е издадена заповед по чл. 417 ГПК за сума в размер на 1
030,90 лв., представляваща част от главница по запис на заповед от 19.02.2019 г.,
издадена в полза на „к*************п“ ООД и прехвърлена с джиро на ищеца, ведно
със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение – 12.02.2020 г. до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 19.02.2019 г. в гр. София ответницата К. В. Д. (към този
момент с фамилия ***********а) е издала в полза на „к*************п“ ООД запис
на заповед за сумата от 1842,30 лв., с който се е задължила да заплати на предявяване
на дружеството или на неговата заповед тази сума. Записът за заповед е предявен за
плащане на 21.10.2019 г., което е удостоверено с подписа и саморъчното изписване на
трите имена на длъжника. На 11.12.2019 г. „Мъни плюс Мениджмънт“ /с предишно
наименование „к*************п“ ООД/ е прехвърлило всички права по процесния
запис на заповед на „к**************т“ ООД чрез джиро, обективирано на гърба на
ценната книга. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответника, който оспорва предявения иск като неоснователен. Поддържа, че
без наличието на каузално правоотношение записът на заповед не поражда
задължения. Твърди, че издадения запис на заповед е с недействителна дата на
предявяване – същата е добавена по-късно от друг човек, като към посочената в записа
на заповед дата ответницата е с фамилно име „Д.“, а не „***********а“.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност намира от фактическа и правна страна следното:
От представения запис на заповед (л.6 от ч.гр.д. № 7266/2020 по описа на
Софийски районен съд, 150 състав) , се установява, а и между страните е обявено за
безспорно, че на 19.02.2019 г. ответницата к************** В. Д. (към този момент с
фамилия ***********а) е издала в полза на „к*************п“ ООД запис на заповед
за сумата от 1 842,30 лв., с който се е задължила да заплати на предявяване на
дружеството или на неговата заповед тази сума. С джиро, обективирано на гърба на
записа на заповед, вземането на „к*************п“ ООД срещу ответницата е
прехвърлено на ищеца „к**************т“ ООД.
Видно от представения запис на заповед, същият съдържа реквизитите, посочени в
чл. 535 ТЗ, поради което е редовен от външна страна.
Възражението на ответницата, че без наличието на каузално правоотношение
записът на заповед не поражда задължения, съдът намира за неоснователно. Записът на
заповед е едностранно волеизявление, абстрактна сделка, поради което основанието за
издаването му не е негова императивно изискуема част. За да е действителен записът
на заповед не е необходимо да е сключен друг договор с каузален характер, нито пък
да е налице валидно правоотношение по каузална сделка. Поради абстрактния
характер на менителничното волеизявление, правата, които то поражда, са независими
от наличността на основна сделка и от развитието на каузални правоотношения (в този
смисъл например решение № 865/12.11.2009 г. по гр.д. № 1926/2008 г., I г.о. на ВКС). В
тази връзка, доводите на ответницата в отговора на исковата молба и в уточнителната
молба от 02.11.2023 г., че поради въведеното от нея възражение за липса на каузално
правоотношение, което записът на заповед да обезпечава, и обстоятелството, че
ищецът не е представил договор за заем или погасителен план, искът следва да се
отхвърли, съдът намира за неоснователни. Действително, в т. 17 от ТР № 4/18.06.2014
г. по т.д. 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е указано, че при въвеждане на твърдения или
възражения от поемателя или издателя на записа на заповед за наличието на каузално
правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис на
заповед, на изследване в производството по чл. 422 ГПК подлежи и каузалното
правоотношение, но тези указания се отнасят до хипотеза, в която е направено
възражение във връзка с конкретно каузално правоотношение, доколкото само
възраженията, основани на конкретно правоотношение могат да имат за последица
погасяване на вземането по записа на заповед.
Възражението на ответницата, че записът на заповед не й е надлежно предявен за
плащане, тъй като датата на предявяване е добавена по-късно от друг човек, съдът
намира за недоказано. Това е така поради обстоятелството, че по делото, не са
ангажирани никакви доказателства, от които може да се направи извод, че процесния
документ на запис на заповед е подправен в частта относно посочената дата на
предявяване на записа. В допълнение следва да се посочи, че дори да се приеме за
установено, че записът на заповед има недействителна дата на предявяване, съответно
че не е предявен за плащане на ответницата, това не се отразява на дължимостта на
процесната сума. Това е така, тъй като при записа на заповед задължението да се плати
паричната сума се поема от издателя с подписване на документа. За да е налице
подлежащо на изпълнение вземане, не е необходимо записът на заповед да е бил
предявен за плащане. По своята правна същност предявяването на записа на заповед за
2
плащане представлява покана за изпълнение на менителничното задължение. Не
съществува като правно задължение изискване за предявяване на записа на заповед за
плащане. Непредявяването на посочения менителничен ефект за плащане не се
отразява върху възможността да бъде ангажирана отговорността на издателя. Това
следва от разпоредбата на чл. 514, ал. 1 ТЗ. Предявяването за плащане се явява
предпоставка само за поставянето на длъжника в забава и представлява необходимото
съдействие от кредитора за изпълнение на задължението (в този смисъл т. 3 от ТР №
1/28.12.2005 г. по т.д. № 1/2004 г., ОСТК на ВКС).
Предвид изложеното, искът е основателен и следва да бъде уважен в пълния
предявен размер. Върху сумата от 1 030,90 лв. се дължи законна лихва от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 12.02.2020 г. до
окончателното плащане.
По разноските:
При този изход на спора и предвид направеното от ищеца искане, същият има
право на разноски.
Ищецът е направил разноски за исковото производство в размер на 25 лв.
държавна такса и 366 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, или общо 391 лв. В
заповедното производство ищецът е направил разноски в размер на 25 лв. държавна
такса и 480 лв. адвокатско възнаграждение, или общо 505 лв. Предвид
обстоятелството, че предявеният иск е уважен в пълен размер, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца 391 лв. разноски в
исковото и 505 разноски в заповедното производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на к************** В. Д. с
ЕГН: **********, че има парични задължения към „к**************Т“ ООД с ЕИК:
*********, на основание чл. 535 ТЗ вр. чл. 537 ТЗ вр. чл. 466, ал. 1 ТЗ в размер на
1 030,90 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 12.02.2020 г. до окончателното плащане,
представляваща част от главница по запис на заповед от 19.02.2019 г., издадена в полза
на „к*************п“ ООД и прехвърлена с джиро на ищеца – за което задължение
по ч.гр.д. № 7260/2020 г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК.
ОСЪЖДА к************** В. Д. с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на
„к**************т“ ООД с ЕИК: *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
от 391 лева разноски в исковото производство и 505 лева разноски в заповедното
производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд с въззивна
жалба в 2-седмичен срок от връчването му в препис.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4