№ 2436
гр. София, 11.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Яна Борисова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20221100513542 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 11.07.2022 г. по гр.дело № 56127/21 г., СРС, ГО, 32 с-в е
признал за установено на основание чл. 108 ЗС, по отношение на
ответниците Столична община, ЕИК *******, гр. София, ул. „Московска“ №
33 и „Софийска вода” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
гр. София, Бизнес център Интерпред, бул. „******* III“ № *******, че
ищецът М. „У.Б.“, местно поделение на Българската православна църква-
Българска патриаршия с код по Булстат *******, гр. София, район Витоша,
кв. „Драгалевци“ е собственик на Поземлен имот с идентификатор
68134.2097.552 по действащата КККР на гр. София, одобрени със Заповед №
РД-18-41/21.7.2011 г. на и.д. на АГКК, с изменение засягащо имота съгласно
заповед за изменение на КККР № 18-98-06.1.2015г./6.1.2015г. на Началника
на СГКК- гр. София, с площ 2 692 кв.м., с адрес гр. София, кв. „Драгалевци“,
м. „М.а“, с трайно предназначениена територията: защитена, с начин на
трайно ползване: за водопровод, с предишен идентификатор 68134.2097.405,
стар № 057003, при съседи от всички страни ПИ с идентификатор
68134.2097.553 и на изграденото в него индивидуално собствено на ищеца
1
водовземно съоръжение за самостоятелно питейно-битово
водоснабдяване каптаж „Паша бунар“, както на основание чл.54, ал.2
ЗКИР, че е налице ГРЕШКА, изразяваща се в нанасяне в кадастраланата
карта на град София на описания недвижим имот с идентификатор №
68134.2097.552, означен с червена защрихована линия и номер 2097.552 в
комоинираната скица към заключението по съдебно-техническата експертиза
(лист 192 по делото). Осъдил е Столична община, ЕИК *******, гр. София,
ул. Московска № 33 и „Софийска вода” АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление гр. София, Бизнес център Интерпред, бул. ******* III
№******* да предадат на М. „У.Б.“, местно поделение на Българската
православна църква - Българска патриаршия с код по Булстат *******, гр.
София, район Витоша, кв. Драгалевци владението върху описаните имоти.
Осъдил е Столична община, ЕИК *******, гр. София, ул.“Московска“ № 33 и
„Софийска вода” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.
София, Бизнес център Интерпред, бул. „******* III“ № *******, да платят на
М. „У.Б.“, местно поделение на Българската православна църква - Българска
патриаршия с код по Булстат *******, гр. София, район Витоша, кв.
Драгалевци, сумата 3472,96лв. - разноски по делото.
Решението е обжалвано с две въззивни жалби:
С въззивна жалба вх. № 160359/01.08.2022 от ответника Столична
община, ЕИК *******, с адрес: гр. София, ул.“Московска“ № 33,
представляван от кмета, чрез пълномощника юрисконсулт М.К.-М., със
съдебен адрес: гр.София, кв. „Павлово“, ул.“******* с мотиви, изложени в
жалбата. Твърди се, че от доказателствата по делото и приетата СТЕ не се
установява обстоятелства, доказващи правото на собственост върху
процесния имот от ищеца М. „У.Б.“, кв. Драгалевци. Процесният имот
представлява имот извън урбанизираната територия на кв. „Драгалевци“ и се
намира в горска защитена територия, изграденият каптаж представлява
водовземно съоръжение-резервоар за вода изикващ и сервитутна охранителна
зона. Според СТЕ каптажите като водни съоръжения, задължително се
отразяват в КК заедно с определената сервитутно охранителна зона. За този
имот СО се легитимира като собственик по давностно владение въз основа на
съставен и утвърден Акт за публично държавна собственост № 2203 от 2009
г./АПДС/ и последващо съставен с № 2288 от 2010 г., поради допусната
техническа грешка в записа и описанието на имота по т. 3 от образеца на акта
2
, а именно: каптаж „Паша бунар , находящ се в землището на Драгалевци, м.
„М.а“( грешно изписано местонахождение в Бояна); Видно от вписаните
данни в т. 8 от акта, в процесния имот е изграденото водовземно съоръжение
и предоставено въз основа на сключен Договор за концесия № РД-56-2782 от
23.12.1999 г. на „Софийска вода“ ЕАД, като Каптажът „Паша бунар“ е
включен в регистъра на активите на дружеството 2003 г. Видно и от
цитираният чл. 10.3.1 изм. (ВДС) от Договора за концесия-концедентът е
предал на Концесионера съществуващите публични активи посочени в анекс
2, за използване и експлоатация, във връзка с проекта. Съществуващите
публични активи посочени в Списъка на активите са уточнени и подробно
описани в Регистъра на активите изготвен от Концесионера и предаден на
Концедента през м. октомври 2003 г. Предвди изложеното прави извод, че
обектът представлява водовземно съоръжение, което видно от разпоредбата
на чл. 10а от Закона за водите е на разпореждане и управление на Министъра
на регионалното развитие и благоустройството и на общинските съвети и
кметовете на общини и в тази връзка съставеният от СО АПОС е правилен,
основателен и законосъобразен. Той се оспорва от ищеца на база издадено
Решение № 129 от 01.09.2000 г. на Поземлена комисия, район „Витоша“-СО,
което според въззивника/ответник няма конститутивно действие по
отношение на правото на собственост и няма характер и не носи белезите на
индивидуален административен акт подлежащ на съдебен контрол. Счита, че
изградените съоръжения от страна на държавата, в частност общините,
попадащи в защитени зони с трайно ползване не могат да бъдат частна
собственост, те са публично общинска собственост с определено специфично
предназначение попадащи в пояс I на санитарно-охранителните зони на
водовземните съоръжения и съоръженията за водоснабдяване на населените
места в общините. Процесният имот се владее от СО по силата на АПОС №
2203 от 2009 г., имотът е актуван и представлява санитарно-охранителна
зона/СОЗ/ - Пояс I, заедно с подземните съоръжения за питеино-битово
водоснабдяване. Подземните съоръжения за питейно-битово водоснабдяване,
в т.ч. съществуващите водопроводи, каптажи са публична собственост по
силата на закона съгласно чл.2, ал.1, т.1 от Закона за общинската
собственост, във връзка с чл.19, ал.1, т.4, буква „а“ и т.5 от Закона за водите.
Изграденото съоръжение за преработка, пречистване на води за питейно-
битово водоснабдяване определено като специфично попадащо в санитарно
3
охранителна зона, пояс I е вписано в Регистър на активите на Софийска вода
2003 г„ том 1, част 1, глава 2, т. 1.2 Каптажи, район „Витоша“-СО; В случая,
процесния обект и процесния имот са собственост на Столична община,видно
от акта за общинска собственост и предвид обстоятелството,че съоръжението
е от обществено и национално значение, имащо пряко значение за трайното
задоволяване на нуждите на населението и от друга страна е обект, определен
като такъв със закон. Прави се извод, че съоръжението каптаж „Паша бунар“
като като елемент на техническата инфраструктура- водоснабдителна система
или част, включваща мрежи и съоръжения за отнемане, пречистване,
обеззаразяване, съхранение и транспортиране на водите, чрез които се
доставя вода за потребителите на територията на общината, е от съществено,
обществено и национално значение осигуряващо защитата и здравето на
населението. Същевременно изграденото съоръжение и процесния имот до
започване на производството не са третирани като частна собственост, а
винаги са се владяли и ползвали от държавата и в последствие от Столична
община.
Моли съда да постанови решение, с което да бъде отменено процесното
и да бъдат отхвърлени предявените искове.
По въззивна жалба вх. № 175135/22.08.2022 г. от ответника „Софийска
вода“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София,
Бизнес център Интерпред, бул. „******* III“ № *******, чрез пълномощника
юрисконсулт А.П. с мотиви, изложени в жалбата. Твърди се, че от
доказателствата по делот се установява, че сочената като начална дата на
възстановяване на собствеността върху гори и земи от горския фонд с
Решение №129 и извършен въвод във владение, съгласно Протокол №129 от
01.09.2000г„ като добросъвестни собственици, представителите на М. „У.Б.“
са узнали, че в този имот се намира съоръжение на техническата
инфраструктура-каптаж, което се поддържа и експлоатира от „Софийска
вода“ АД и от него се черпи вода за захранване на М.а. В чл. 20 от ЗВСГЗГФ
са уредени материалноправните предпоставки за издаване на заповед за
изземване на горите и земите от горския фонд, върху които е възстановено
правото на собственост. Така още през 2000 г., когато собствеността върху
част от процесния имот е възстановена на М.а, ако представляващите М.а
лица, са счели, че са налице всички предпоставки, при условията на
кумулативност, а именно: 1) възстановено право на сооственост върху гори и
4
земи от горския фонд - по което обстоятелство няма спор между страните; 2)
имотът да се ползва от други лица, различни от собствениците или
ползвателите - ползвател е „Софийска вода“ АД, обстоятелство, по което
също няма спор между страните; и 3) да не е налице правно основание за това
ползване, то те са разполагали с правната възможност да започнат процедура
по чл. 20 и да поискат издаването на заповед за изземване на процесиите земи
от компетентния орган. Очевидно представляващите М.а повече от 20 години
не са счели, че са изпълнени тези предпоставки и не са предприели никакви
действия в тази посока. Неправилно СРС е възприел, че изграденият каптаж
„Паша бунар“ е съоръжение, изградено за самостоятелно питейно-битово
водоснабдяване единствено на Драгалевския М., по смисъла на §1, т.69 от ДР
на Закона за водите. Съоръжението е такъв обект, който има обществено
значение, съгласно дадената дефиниция в §1,т. 9, буква а) от Закона за
здравето, а именно Обекти с обществено предназначение“ са:водоизточници и
минерални водоизточници, водоснабдителни обекти и съоръжения за
питейно-битово водоснабдяване. А съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 4
Закона за водите (ЗВ) водостопанските системи и съоръжения на територията
на общината са публична общинска собственост. Същевременно, съгласно чл.
198о, ал. 1 ЗВ, законът установява монопол по отношение на стопанисването,
поддържането и експлоатацията на В и К системите и съоръженията, както и
предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу заплащане, което се
извършва от В и К оператори по реда на Закона за водите и Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. Разпоредбата
на чл. 19, ал. 1, т. 5 от ЗВ определя като публична общинска собственост не
само съоръженията, но и земите от пояс I на санитарно- охранителните зони
на водовземните съоръжения и съоръженията за водоснабдяване на
населените места в съответната община. Липсата на доказателства по делото
за наличието на присъединяване на други потребители на ВиК услугите на
„Софийска вода“ АД към съоръжението, не създава и не може да бъде
предпоставка за промяна на статута на каптажа като обект с обществено
предназначение“, публична общинска собственост. Освен това, процесният
каптаж „Паша Бунар“ през годините е стопанисван и поддържан само и
единствено от „Софийска вода“ АД, за което са представени множество
доказателства по делото. ВиК операторът е назначил служител на трудов
договор, който обслужва каптаж „Паша Бунар“ на длъжност „Реагентчик-
5
хлорни съединения“. Ежедневно служителят приготвя разтвор на натриев
хипохлорит (белина) за каптажа, изчислява дозировката на работния разтвор
за хлориране за постигане на изисканите граници на остатъчния хлор в
каптажа и извършва измервания. Доставянето на необходимите количества
белина се осъществява от мобилна група „Запад“ до М.а, където се
съхраняват необходимите препарати. Ежедневните количества, които са
необходими за приготвяне на работния разтвор, варират от 2 до 5 л. на дени и
зависят от качествата на водата. Средно за година се влагат около 220-260
лира. Тези доказателства изобщо не са обсъдени в обжалваното решение на
първоинстанционния съд по делото и неправилно е възприето, че липсват
доказателства за упражняването на фактическа власт и намерение за своене на
съоръжението от страна на Столична община и “Софийска вода АД. Относно
давността е посочено, че за придобиването на недвижим имот по давност в
общата хипотеза, законът е предвидил упражняване на владение върху него в
период от десет години, като владението изисква кумулативно наличие на два
елемента - упражняване на фактическа власт и намерение. Обективният
елемент упражняване на фактическата власт върху вещта, включва
извършване на фактически действия, които недвусмислено показват власт
върху имота, която по съдържание е като на собственика. В
първоинстанционното производство са събрани множество доказателства в
тази посока - от момента на сключване на Договора за концесия до настоящия
момент Столична община чрез „Софийска вода“ АД е владяла имота активът
е вписан в Регистъра на активите на дружеството през 2003г., Разрешително
за водоползване №101660 от 07.08.2006г., издадено от Директора на
Басеинова дирекция за управление на водите в Дунавски район с център
Плевен е на „Софийска вода“ АД процедурата по регистрация пред РИОКОЗ е
инициирана от „Софийска вода“ АД, удостоверение №
№**********/05.03.20007г. е издадено на „Софийска вода“ АД. Със
Заявление от 14.03.2011г. „Софийска вода“ АД е поискало продължаване
срока на действие на разрешително за водоползване с № 101660/07.08.2006г.,
издадено е ново разрешително с Решение №474/07 07.2011г. „Софийска вода“
АД извършва собствен мониторинг на каптаж „Паша Бунар“ на основание чл.
174 от Закона за водите и във връзка с изискванията на Наредба №1 от
11.04.2011 г. за мониторинг на водите и Наредба №1 от 10.10.2007г за
проучване, ползване и опазване на подземните води. Регулярно се вземат
6
водни проби за оценка на състава и свойствата на черпените води,
дружеството е монтирало измервателно устройство за отчитане на добитите
водни количества на тръбопровода, което е пломбирано и сертифицирано и се
отчита ежемесечно, всички разходи са за сметка на ВиК оператора.
Субективният елемент на владението - намерението за своене, е психическо
състояние, което се изразява външно чрез различни действия, които
фактически запълват съдържанието на правомощието на собственика, поради
което законодателят установява законова оборима презумпция в чл. 69 ЗС -
предполага се, че владелецът държи вещта като своя, освен ако не се
установи, че я държи за другиго, каквито доказателства в
първоинстанционното производство липсват. Ето защо, изводът на съда, че
най-ранният момент, в който действията на ответника по своене на имота са
достигнали до знанието на ищеца е 22.03.2021г. (уведомление от „Софийска
вода“ АД) е необоснован.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното, като
неправилно и незаконосъобразно, а предявеният иск да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на разноски и
юрискосултско възнаграждение.
Постъпил е отговор и на двете въззивни жалби от въззиваемия/ищец М.
„У.Б.“ местно поделение на Българската православна църква-Българска
патриаршия с код по Булстат *******, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район Витоша, кв. „Драгалевци“, представляван от Г.В.П.- Игумен,
с духовен сан и име в БПЦ-БП монахиня С., чрез пълномощника адвокат Ю.
Н. от САК, със съдебен адрес: гр.София, район Средец, пл. „*******, в който
същите се оспорват. Претендира присъждане на разноски за въззивната
инстанция.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по
делото доказателства и становища на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
надлежна страна и са процесуално допустими.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по
7
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на
правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията-
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече
смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.
От фактическа страна:
Предявени са искове от М. „У.Б.“ местно поделение на Българската
православна църква-Българска патриаршия срещу СО и „Софийска вода“ АД
с правно основание чл.108 ЗС за признаване за установено по отношение на
ответниците, че ищецът е собственик на следния недвижим имот: Поземлен
имот с идентификатор 68134.2097.552 по действащата КККР на гр. София,
одобрени със Заповед № РД-18-41/21.7.2011г. на и.д. на АГКК, с изменение
засягащо имота съгласно заповед за изменение на КККР №18-98-
06.1.2015г./6.1.2015г. на Началника на СГКК-гр. София, с площ 2692кв.м„ с
адрес гр. София, кв. Драгалевци, м. М.а, с трайно предназначениена
територията: защитена, с начин на трайно ползване: за водопровод, с
предишен идентификатор 68134.2097.405, стар № 057003, при съседи от
всички страни ПИ с идентификатор 68134.2097.553 и на изграденото в него
индивидуално собствено на ищеца водовземно съоръжение за самостоятелно
питейно-битово водоснабдяване каптаж „Паша бунар“, както и за осъждане
на ответниците да предат на ищеца владението на имота, както и иск по
чл.54, ал.2 ЗКИР за признаване за установено, че е налице грешка в КККР на
град София, изразяваща се в нанасяне на самостоятелен имот с
идентификатор 68134.2097.552 с площ 2692кв.м„ в границите на ПИ с
идентификатор 68134.2097.553.
Ищецът твърди, че правото му на собственост се установява от решение
№ 129 за възстановяване на собствеността върху отнети земи и гори от
горския фонд в землището на с. Драгалевци по ЗВСГЗФ, издадено от ПК,
община Витоша на 01.09.2000г. Ищецът бил въведен във владение с протокол
за въвод № 129/01.10.2000г. С това решение било признато правото на
собственост за възстановяване в нови реални граници по чл.4, ал.2 ЗВСГЗФ
върху имот с площ 500 000 дка и конкретно върху имот № 057001 по КВС с
площ 303 806 кв.м., представляващ широколистна гора. От този имот с №
8
057001 по КВС бил образуван ПИ с идентификатор 68134.2097.405 с площ
294 408 кв.м. В този имот било изградено преди повече от век водовземно
съоръжение тип „каптаж“, известно като „Паша бунар“. От това съоръжение
посредством водопреносната мрежа бил водоснабден ищецът за
самостоятелно битейно-битово водоснабдяване по смисъла на §1, т.69 от ДР
на ЗВ. Със заповед за изменение на КККР № 18-98-6.1.2015/6.1.2015г. на
Началника на СГКК по заявление на „Софийска вода” АД е одобрено
изменение в КККР на мястото на ПИ с идентификатор 68134.2097.405 са
образувани 2 нови имота: нов ПИ с идентификатор 68134.2097.552 с площ
2692 кв.м. с начин на трайно ползване: За съоръжение на водопровод, както и
ПИ с идентификатор 68134.2097.553 с площ 291 715 кв.м. ПИ с
идентификатор 68134.2097.552 бил актуван като публична общинска
собственост с АПОС № 2203/712.2009г., поправен с Акт за поправка №
2288/22.6.2010г. с основание чл.2, ал.1,т.1 и т.7 и чл.3, ал.2, т.1 ЗОС, вр. чл.19,
ал.1, т.5 ЗВ. Имотът е предоставен на ответника „Софийска вода” АД с
договор за концесия № РД-56- 2782/23.12.1999г., влязъл в сила на 6.10.2000г.
- след възстановяване на правото на собственост на ищеца.
Ответниците СО и „Софийска вода” АД в срока по чл.131 ГПК са
подали писмен отговор, в който са оспорили исковете.
Относно собствеността на на ПИ с идентификатор 68134.2097.552, по
делото е представено заверено копие от Решение № 129/01.09.2000г. за
възстановяване на собственост върху отнети гори и земи от горски имот в
землището на с. Драгалевци, постановено от ПК-община Витоша, област
София-град, с което на основание чл.4, ал.2 ЗВСГЗГФ се признава правото
на собственост на Драгалевски М. „Света Богородица” върху имот № 057001
по картата на възстановена собственост на землището, с площ 303.860 дка,
представляващо широколистна гора, находящ се в местността „М.а”. С
посоченото решение се установява възстановяването на собствеността върху
посочения в него поземлен имот. Към решението е приложена и скица на
възстановения поземлен имот № 057001 в землището на „Драгалевци” с площ
303,860 дка. Представено е копие от Акт № 2288 за поправка на акт за
публична общинска собственост № 2203/07.12.2009г., в който като имот
публична общинска собственост е актуван каптаж „Паша Бунар”, означен
като имот № 057003 с площ 2693 кв.м. в землището на Драгалевци с
ЕКАТТЕ: 99125, в местността „М.а”, като е посочено, че имотът е образуван
9
от ПИ № 057001 и като граници на имота са посочени ПИ № 057004 и ПИ №
057001. Представена е Заповед № 18-98-06.01.2015 г. на Началник на СГКК-
София, от която се установява, че въз основа на Акт № 2288 за поправка на
акт за публична общинска собственост № 2203/07.12.2009 г., е допуснато
изменение в кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. София, като е
нанесен нов ПИ с идентификатор № 68134.2097.552, с площ 2693 кв.м., който
имот обхваща границите на ПИ № 057003 по КВС на землище „Драгалевци”,
район Витоша, като ПИ с идентификатор № 68134.2097.405 е заличен от
КККР. По делото са назначени СТЕ, от които се установява, че процесния
ПИ с идентификатор 68134.2097.552, актуван като публична общинска
собственост с Акт № 2288 за поправка на акт за публична общинска
собственост № 2203/07.12.2009 г., е част от ПИ № 057001 по КВС,
възстановен на М. „У.Б.” с решение № 129, издадено от ПК, община Витоша
на 1.9.2000г.
От правна страна:
Предявени са искове с правно основание чл.108 ЗС и чл.54, ал.2 ЗКИР,
като съгласно чл.108 от ЗС, собственикът може да иска своята вещ от всяко
лице, което я владее или държи без да има основание за това.
Основателността на иска по чл. 108 ЗС е обусловена от кумулативното
наличие на три предпоставки: 1. Ищецът да е собственик на имота; 2. Вещта
да се владее или държи от ответника; 3. Вещта да се владее или държи от
ответника без основание. В доказателствена тежест на ищеца по
ревандикационния иск е да установи първите две предпоставки. Според чл.54,
ал.(2) ЗКИР (Изм. - ДВ, бр. 57 от 2016 г.) Когато непълнотата или грешката е
свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на
спора по съдебен ред. При необходимост съдът може да възложи на вещо
лице, правоспособно по кадастър, изработване на комбинирана скица с
координати на граничните точки. Влязлото в сила съдебно решение,
придружено от проект за изменение, изготвен от правоспособно лице по
кадастър, е основание за изменение на кадастралната карта по реда на чл.53 а,
т.1. В т.5 от тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по тълк. д. № 8/2014
г., ОСГК на ВКС е изяснено съотношението между иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР
за установяване грешка или непълнота при заснемане на имот и иска по чл.
108 ЗС за ревандикация на имот, неправилно заснет като част от друг имот
10
като е прието, че двата иска в установителната си част са идентични и затова
искът за собственост "поглъща" иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Целта на втория
иск е да отстрани непълноти или грешки на данните в кадастралната карта
или кадастралния регистър, свързани със спор за материално право-най-често
спор за реална част от недвижим имот, която е заснета към съседен имот.
Целта на предявения иск за ревандикация е да върне владението върху частта
от собствения имот, която се владее от ответника без основание. За да се
установи дали е допусната непълнота или грешка в кадастралната карта, както
и за да се установи дали ответникът владее без основание съответната реална
част, е нужно да бъде установен пространствения обхват на правото на
собственост, където се осъществява и припокриване на предмета на двата
иска. Затова е възприето в тълкувателния акт, че производството по иска по
чл. 54, ал. 2 ЗКИР подлежи на прекратяване или на съединяване за общо
разглеждане в едно производство с иска за собственост, както и че в
производството по иск за собственост с предмет реална част от урегулиран
поземлен имот, която поради непълнота или грешка в плана е заснета като
част от съседен имот, съдът изследва наличието на непълнота или грешка в
одобрената кадастрална карта и съответно отразява това в диспозитива на
решението си.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че
процесният недвижим имот с идентификатор № 68134.2097.552 е бил
възстановен на М. „У.Б.” с решение № 129, издадено от ПК, община Витоша
на 01 09.2000 г. През 2009 г. този имот е актуван като имот публична
общинска собственост. Освен това, имотът е отдаден на концесия на
„Софийска вода” АД, а според ССчЕ, каптажът „Паша Бунар”, който се
намира в процесния ПИ е включен в активите на концесионера „Софийска
вода” АД през 2003 г. Съгласно чл.77 ЗС правото на собственост се
придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в
закона. Имотът е бил възстановен на собственика именно с решение № 129,
издадено от ПК, община Витоша на 01.09.2000 г., което е влязло в законна
сила, като съобственикът е бил въведен и във владение на този имот на
01.10.2000г. с протоктол за въвод във владение, приложен по делото. Това
решение за възстановяване собствеността на недвижимия имот на М.а, заедно
със скицата на имота удостоверянва правото на собственост и има силата на
констативен нотариален акт за собственост съгласно чл. 13а, ал.1 от
11
ЗВСГЗФ върху имота. Доказателствената тежест за оборването на този факт е
на ответниците, като по делото не е установено, че процесният поземлен имот
и изграденото в него водовземно съоръжение са придобити от СО по законен
способ. Решение № 129/01.09.2000 г. за възстановяване собственост върху
отнети гори и земи от горски имот в землището на с. Драгалевци,
постановено от ПК-община Витоша, област София-град, с което се
възстановява собствеността върху ПИ № 057001, включващ и процесния
поземлен имот, в полза на М. „У.Б.” има легитимиращо действие,
характерно за констативните нотариални актове за собственост и легитимира
ищцовата страна като собственик на процесния имот и същевременно
задължава ответника, който претендира права върху част от същия имот, да
докаже своите права на собственост върху поземления имот или да обори
удостовереното с решение №129, издадено от ПК, община Витоша на
1.9.2000г. право на собственост в полза на ищеца (по аналогия с ТР №11 от
23.3.2013г. по тълк.д. №11/2012, ОСГК на ВКС). Ответникът Столична
община се легитимира като собственик по силата на Акт № 2288 за поправка
на акт за публична общинска собственост № 2203/07.12.2009 г., с които
процесния ПИ с идентификатор 68134.2097.552 е актуван като публична
общинска собственост. Актът е издаден на основание чл.2, ал.1, т.1 и т.7
ЗОбС и чл.З, ал.2, т.1 ЗОбС във връзка с чл. 19, ал.1., т.5 ЗВ. Актът за
общинска собственост няма правопораждащо или конститутивно действие за
удостовереното с него право на собственост (чл.5, ал.З ЗОбС), а само
констатира и удостверява вече възникнали права на собственост (Решение №
107 от 06.01.2017г. по гр.д. № 2173/2016 г„ ВКС, II г.о.). Установява се, че ПИ
№ 057001, върху който е разположен каптаж „Паша Бунар” и първия пояс на
санитарно-охранителната зона към него, към датата на издаване на Акт №
2288 за поправка на АПОС № 2203/07.12.2009 г., е бил частна собственост
на ищеца М. „У.Б.”, възстановен с Решение № 129/01.09.2000г., постановено
от ПК-община Витоша, област София-град. Съгласно разпоредбата на чл. 24,
т.1 ЗВ извиращите в границите на недвижимия частен имот води са частна
собственост, а съгласно т.5 на същата разпоредба земите от пояс I на
санитарно- охранителните зони на съоръженията за самостоятелно питейно-
битово водоснабдяване също са частна собственост. Ответниците по
настоящото дело не са доказали, че към датата на издадване на Акт № 2288 за
поправка на акт за публична общинска собственост № 2203/07.12.2009 г.,
12
ищците не са били собственици на поземления имот, върху който се намира
каптажът „Паша Бунар” и не оспорват правото на собственост върху
останалата част от поземления имот, възстановен с Решението на ПК-община
Витоша. СО твърди, че ПИ е идентификатор 68134.2097.552 е публична
общинска собственост, защото изградения в него каптаж „Паша Бунар” и
намиращата се около него първа санитарно-охранителна зона, са по силата на
чл.24, т.1 във връзка с чл.19, ал.1, т.4 ЗВ и чл.19, ал.1, т.5 ЗВ публична
общинска собственост. Съгласно разпоредбите на чл.19, т.4 и т.5
водностопанските системи и съоръжения на територията на общината, както и
земите от пояс I на санитарно-охранителните зони на водовземните
съоръжения и съоръженията за водоснабдяване на населените места в
общината, са публична общинска собственост, а съгласно чл. 24, т.1 ЗВ
частна собственост са извиращите в границите на недвижимия частен имот
води, с изключение на минералните води, докато текат през него, освен ако не
са каптирани или не са включени във водоснабдителните системи.
Неоснователен се явява доводът на въззивника СО, че съгласно чл.10а от ЗВ,
поради това, че обектът представлява водоземно съоръжение, то следвало да
бъде на разпореждане и управление на Министерството на регионалното
развитие и благоустройството и на общинските съвети и кметовете на
общини. Неясно е откъде от разпоредбата на чл. 10а от ЗВ въззивникът
извежда възникване на права на разпореждане и то по отношение на
конкретен вид водни обекти - водовземните съоръжения. Посочената
разпоредба (чл. 10а от ЗВ) сочи, че Министерският съвет определя
държавната политика за отрасъла водоснабдяване и канализация (В и К) като
част от водостопанската политика на страната и Националната стратегия за
управление и развитие на водния сектор в Република България. Въз основа на
тази разпоредба не възниква право на собственост върху водовземните
съоръжения. Процесното съоръжение „Паша Бунар“, от което е водоснабден
Драгалевският М. „У.Б.“, представлява съоръжение за самостоятелно
питейно-битово водоснабдяване по смисъла на пар.1, т.69 от ДР на ЗВ и това
се установява от приетата по делото СТЕ. Съгласно чл.24, т.11 от ЗВ, земите
от пояс I на санитарно-охранителните зони на съоръженията за самостоятелно
питейно-битово водоснабдяване, са частна собственост. От фактите по делото
се установява, че не Софийска вода е каптирала извиращите в границите на
недвижимия частен имот води. Именно от СТЕ се установява, че по данни на
13
ответника „Софийска вода” АД в неговите активи, предадени от Столична
община, липсва информация за водопроводна мрежа, излизаща от
съоръжението, няма данни за клиенти и за редовно въведен в експлоатация
водопровод, както и няма информация за редовно присъединени към
каптирания водопровод имоти. При обследване на терен за трасиране на
налична водопроводна мрежа, концесионерът „Софийска вода” АД открива,
че е изградено отклонение единствено към ищеца-Драгалевски М., но не са
начини документи за законно присъединяване. Вещото лице по СТЕ сочи, че
съоръжението Каптаж „Паша Бунар” би могъл да осигури при идеални
условия, т.е. при липса на загуби по трасето и при неизползване на водата за
пожарни нужди и за поливане, вода за питейно-битови нужди на населеното
място на максимум 905 бр. жители/обитатели на населеното място. По делото
не се установява каптаж „Паша Бунар”, изграден върху процесния ПИ с
идентификатор 68134.2097.552, да доставя вода на територията на общината,
нито да е включен във водоснабдителната система на квартал „Драгалевци“.
Така че всички доводи във въззивните жалби, свързани с общественото
ползване на водата от каптажа, са неоснователни. Действително,
водоизточникът разполага с капацитет да водоснабдява максимум 905 бр.
жители/обитатели на населеното място, но към настоящия момент не
обслужва населението и не задоволява обществени потребности от доставка
на студена вода в населеното място, тъй като няма изграден водопровод. Към
настоящия момент водоизточникът снабдява с вода единствено М.а „У.Б. ”,
макар да не са налични документи за законно присъединяване. Изводът е, че
водоизточникът каптаж „Паша бунар не задоволява обществена потребност и
не представлява водоснабдителна система или съоръжение за обществено
ползване по смисъла на чл.19, ал.1, т.4 ЗВ.
Освен това, ответникът Столична община не представя доказателства да
е провела отчуждително производство по реда на Глава III на ЗОбС. Към
датата на издадване на акт за Акт за поправка №2288/22.6.2010г. на АПОС №
2203/07.12.2009г., с който общината актува процесния недвижим имот с
идентификатор 68134.2097.552 като публична собственост като собственик на
процесния имот се е легитимирал ищецът. Ответниците по настоящото дело
не са доказали, че към датата на издадване на Акт № 2288 за поправка на акт
за публична общинска собственост № 2203/07.12.2009 г., ищецът не е бил
собственик на поземления имот, върху който се намира каптажът „Паша
14
Бунар” и не са били налице предпоставките по ЗВСГЗГФ за възстановяване
на собствеността върху ПИ в полза на ищеца М. „У.Б.”. Съгласно чл. 30, ал.1
ЗВ придобиването на правото на собственост върху водните обекти и
водностопанските системи и съоръжения се извършва чрез правна сделка за
земята, в която са разположени, или по наследство. Посочената разпоредба
отговаря на чл.17, ал.5 от Конституцията на Република България, според
която принудително отчуждаване на собственост за държавни и общински
нужди може да става само въз основа на закон, при условие, че тези нужди не
могат да бъдат задоволени по друг начин и след предварително и равностойно
обезщетение. От цитираните разпоредби е видно, че изплащането на
равностойно обезщетение преди извършване на отчуждаването е елемент от
фактическия състав на придобивното основание. В случая ответникът
Столична община не е доказала да е заплатил обезщетение на предишния
собственик на недвижимия имот и да е провела отчуждително производство,
поради което следва да се приеме, че не е придобила собствеността върху
процесния недвижим имот и каптажа „Паша Бунар” разположен в него.
Изводът е, че ищецът М. „У.Б.” е собственик на процесния ПИ с
идентификатор 68134.2097.552.
Относно възражението за придобиване на процесния имот с давностно
владение, релевирано от Столична община в условията на евентуалност с
възражение, че е придобила процесния ПИ с идентификатор 68134.2097.552
въз основа на давностно владение за период по-дълъг от 10 години, считано
от предоставяне на имота за ползване на „Софийска вода” АД с договор за
концесия № РД-56- 2782/23.12.1999 г. Действително, от представените
доказателства се установява, че ответникът Столична община е упражнявал
фактическа власт върху процесния имот, като се установява и че ответникът
Столична община е отдала процесния имот на концесия на „Софийска вода”
АД, като е владяла имота чрез концесионера. Като начало, въззивната
инстанция също намира за недоказана начална дата на владението. Няма
доказателства имотът да е отдаден на концесия през 1999 г. От заключението
на назначената по делото ССчЕ се установява след справка в счетоводството
на ответника „Софийска вода” АД, че процесният недвижим имот, заедно с
намиращия се върху него каптаж „Паша Бунар” е включен в активите на
водоснабдителното дружество през 2003 г. Ответникът „Столична община”
не представя като доказателство по делото договор за концесия № РД-56-
15
2782/23.12.1999г., на който се позовава в отговора на исковата молба. Освен
това, от посочения договор за концесия и анексите към него никъде не се
посочва в активите, предадени за концесия на „Софийска вода“ АД, да
присъства водовземното съоръжение тип Каптаж „Паша Бунар“, както и
поземления имот, в който се намира. От приетата по делото ССЕ е
установено, че „съществувашите публични активи, посочени в Списъка на
активите, са уточнени и подробно описани в Регистъра на активите, изготвен
от Концесионера и предаден на Концедента през м. октомври 2003 г., от което
следва, че в концесионния договор не фигурират активите, предадени на
концесионера, а са посочени в някакъв Регистър на активите. Става ясно, че
не Концедента СО, а концесионера „Софийска вода“ АД е изготвил този
списък на активите и го е предал на СО, т.е. концесионерът сам е определил
кои активи са му били предадени с Договора за концесия, след като е
уведомил Концедента.
За придобиване на недвижим имот чрез упражняване на давностно
владение, се изисква не само упражняване на фактическа власт върху
недвижим имот с намерение за своене, но и действията на упражняване на
фактическата власт и демонстрирането на намерението за своене на владелеца
трябва да са обективирани спрямо собственика на вещта. В доказателствена
тежест на ответника „Столична община” е да докаже, че е демонстрирал воля
и довел до знанието на ищеца намерението си да свои процесния недвижим
имот. Настоящата инстанция също приема, че ответникът не е представил
доказателства в тази посока, като от доказателствата по делото се установява,
че най-ранният момент, в който действията на ответника Столична община по
своене на процесния недвижим имот са достигнали до знанието на ищеца е
22.03.2021 г., когато М.ът „У.Б.” е получил уведомление от концесионера
„Софийска вода” АД, че каптаж „Паша Бунар” е отдаден на концесия и
поради липса на възвращаемост на инвестициите подлежи на затваряне. От
този момент упражняването на фактическа власт от страна на ответника
Столична община чрез държателя „Софийска вода” АД е доведено до
знанието на действителния собстеник-М. „У.Б.” и едва от този момент следва
да се брои началният срок на придобивната давност в полза на владелеца.
Ответникът се позовава на уведомление изх. № 24-175-06.01.2015г., но то е
подадено от АГКК до Софийска митрополия, а не до собственика на
процесния недвижим имот М. „У.Б.”. Следва да се приеме, че този документ
16
не доказва, че Столична община е демонстрирала намерение за своене спрямо
действителния собственик на недвижимия имот. Съгласно чл.21, ал.1 от Закон
за вероизповеданията, вероизповеданията и техните поделения, придобили
статут на юридическо лице въз основа на този закон имат право на свое
имущество. Следователно титуляр на правото на собственост може да бъде
както самото вероизповедание, придобило статут на юридическо лице, така и
негово местно поделение, ако има статут на ЮЛ. Видно от представено като
доказателство по делото заверено копие от извлечение от регистър БУЛСТАТ
се установява, че М. „У.Б.” е вписано в Регистър БУЛСТАТ като местно
поделение на юридическо лице, с код по БУЛСТАТ *******, а в Решение №
129 за възстановяване на собствеността върху отнети гори и земи от горския
фонд в землището на е. Драгалевци, издадено от ПК-Община Витоша, област
София-град като субект на право на собственост на възстановени по реда на
ЗВСГЗГФ е посочен именно Драгалевския М. „Света Богородица”, който е
идентичен с ищеца по настоящото дело М. „У.Б.”, видно от представено
удостоврение, издадено от Софийска митрополия/стр.40 и 41 от дело №
56127821 г./ Следователно титуляр на право на собственост е М.ът, а не
Софийска митрополия, до която е изпратено уведомлението за промяна в
кадастралната карта, поради което следва да се приеме, че с изпращане на
посоченото уведомление не се демонстрира намерение за своене спрямо
собственика, а спрямо трети лица. Неотносими по възражението за
придобивна давност са приложените към отговора на исковата молба и
цитираните във въззивната жалба разрешителни за водоползване, доколкото
те не доказват осъществяването на фактическа власт, още по-малко доказват
субективния елемент на своенето на имота-анимуса, като тези разрешения са
издавани в полза на „Софийска вода“ АД, която не твърди да е придобила
собсвеността на имота по силата на владението, което твръдение е от страна
на ответника СО.
Недоказано се явява и твърдението, че ответникът „Софийска вода“ АД
е назначил на трудов договор лице, което да обслужва конкретно водовземно
съоръжение каптаж „Паша Бунар“, няма представен по делото трудов
договор, както и други доказателрства в подкрепа на това твърдение.
Изводът е, че ответникът СО не е придобил правото на собственост
върху процесния недвижим имот чрез давностно владение. Предявеният иск
по чл.108 ЗС се явява основателен.
17
Относно искът с правно основание чл.54, ал.2 ЗКИР, който текст
предвижда, че непълнотата или грешката се допълва или поправя от
службите по геодезия, картография и кадастър въз основа на писмени
доказателства и проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните
регистри на недвижимите имоти като, когато непълнотата или грешката е
свързана със спор за материално право тя се отразява върху комбинирана
скица и се отразява в кадастралната карта и кадастралните регистри на
недвижимите имоти, въз основа на скица проект след решаване на спора по
съдебен ред. Правото на собственост по иска по чл.54, ал.2 ЗКИР се
установява към настоящия момент, тъй като само така може да се изпълни
изискването на чл.51 ЗКИР кадастралната карта да отразява актуално правото
на собственост. Искът по чл.54, ал.2 ЗКИР е установителен иск за
собственост и цели разрешаване спора за принадлежността и
пространствените предели на правото на собственост с оглед правилното му
отразяване в кадастралната карта. От установеното следва да се направи
извод дали има несъответствия между отразеното в одобрената кадастралната
карта и действително притежаваното от ищеца право на собственост. Ищецът
следва да проведе пълно доказване, че правото на собственост му
принадлежи, а в кадастралната карта е допусната непълнота или грешка, при
което отразяванията в същата не съответстват на имотните граници на
недвижимите имоти. Според легалната дефиниция на понятията грешка и
непълнота в кадастралната карта същите се характеризират в несъответствие
на границите и очертанията на имотите спрямо действителното положение.
Кадастралната карта следва вярно да отразява границите на поземлените
имоти при съобразяване правото на собственост върху всеки имот, а ако в
нарушение на това изискване реална част от имота е погрешно заснета към
съседен недвижим имот е налице интерес от предявяване на исковата
претенция, в която следва да бъде разрешен спорът за собственост, а като
последица от това - да бъдат отстранени грешката или непълнотата. Целта на
предявения иск за ревандикация е да върне владението върху частта от
собствения имот, която се владее от ответника без основание. В настоящия
казус се установява, че процесният поземлен имот с идентификатор №
68134.2097.552 по действащи КККР на гр. София, одобрен със Заповед № РД-
18- 41/21.07.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, посочен в
кадастралните регистри като собственост на Столична община, в
18
действителност се явява собственост на М. „У.Б.“, т.е. налице е грешка в
КККР, изразяваща се в обособяването като самостоятелен на ПИ с
идентификатор № 68134.2097.552, означен с червена защрихована линия и
номер 2097.552 в комбинираната скица към заключението по съдебно-
техническата експертиза, находяще се на стр. 192 по дело № 56127/21 г. на
СРС.
Относно разноските, същите са правилно определени, като СРС е взел
предвид своевременно направеното възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца. Във въззивната
жалба на СО отново се прави такова възражение, което въззивната инстнация
е приела за искане по реда на чл.248 ГПК. Поради това с определение от
07.11.2022 г., постановено по реда на чл.248 ГПК, районният съд е оставил
без уважение искането на СО за изменение на решението в частта, за
разноските, влязло в сила като необжалвано.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. На основание
чл.271, ал.1, изр.1, І пр. ГПК, първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
Предвид изхода на делото и предявените претенции, въззивниците
следва да заплатят на въззиваемия направените разноски за настоящата
инстанция във вид на адвокатско възнаграждение. Същото е претендирано в
размер на 11 000 лв., но своевременно е направено възражение за
прекомерност. Представеният договор за правна защита и съдействие е с дата
от 10.09.2021 г., поради което възнаграждението следва да бъде изчислено по
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения преди изменението й от 04.11.2022 г. Относно иска по чл.108
ЗС, за него се дължи сумата от 1663,87 лв. съгласно чл.7, ал.2, т.4 от
Наредбата, а по иска с правно основание чл.54, ал.2 ЗКИР се дължи сумата от
600 лв. съгласно чл.7, ал.5 от Наредбата, или общо адвокатското
връзнаграждение възлиза на 2263,87 лв., дължими от СО и „Софийска вода“
АД.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 11.07.2022 г. по гр.дело № 56127/21г. на
19
СРС, ГО, 32 състав.
ОСЪЖДА Столична община, ЕИК *******, с адрес: гр. София,
ул.“Московска“ № 33, представляван от кмета, чрез пълномощника
юрисконсулт М.К.-М., със съдебен адрес: гр.София, кв. „Павлово“,
ул.“******* и „Софийска вода“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление гр. София, Бизнес център Интерпред, бул. „******* III“ №
*******, чрез пълномощника юрисконсулт А.П. да заплатят на
въззиваемия/ищец М. „У.Б.“ местно поделение на Българската православна
църква-Българска патриаршия с код по Булстат *******, със седалище и адрес
на управление: гр. София, район Витоша, кв. „Драгалевци“, представляван от
Г.В.П.- Игумен, с духовен сан и име в БПЦ-БП монахиня С., чрез
пълномощника адвокат Ю. Н. от САК, със съдебен адрес: гр.София, район
Средец, пл. „******* направените разноски за настоящата инстанция във вид
на адвокатско възнаграждение в размер на 2263,87 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчване преписа на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20