РЕШЕНИЕ
№ 1687
гр. София, 01.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елена Иванова
Членове:Златка Чолева
Розалина Г. Ботева
при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова
като разгледа докладваното от Розалина Г. Ботева Въззивно гражданско дело
№ 20211100509541 по описа за 2021 година
С решение № 136034/ 30.06.2020г., постановено по гр.д. № 63883/ 2020г. на Софийския
районен съд, 59 състав, Министерството на вътрешните работи е осъдено да плати на
СЛ. Д. З. сумата 356 лева, представляваща дължима сума за положен нощен труд по чл.
67, ал. 7, т. 1 от ЗДС и чл. 20 от НЗСДА, сумата 95, 13 лева, представляваща законната
лихва по чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 67, ал. 7, т. 1 от ЗДС и чл. 20 от НЗСДА за положен
нощен труд, сумата 1327,70 лева, представляваща дължима сума за труд, положен по
време на официални празници по чл. 67, ал. 7, т. 3 от ЗДС и чл. 67, ал. 7, т. 2 /отм./ от
ЗДС и чл. 22 от НЗСДА и чл. 19а от Наредбата за служебното положение на
държавните служители, сумата в размер на 108, 07 лева, представляваща законната
лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 67, ал. 7, т. 3 от ЗДС и чл. 67, ал. 7, т. 2 /отм./
от ЗДС и чл. 22 от НЗСДА и чл. 19а /отм./ от Наредбата за служебното положение на
държавните служители, сумата 2 191, 56 лева, представляваща дължима сума за
положен извънреден труд, по чл. 211, ал. 5 от ЗМВР, чл. 67, ал. 7, т. 2 от ЗДС и чл. 67,
ал. 7, т. 3 от ЗДС /отм./ и чл. 21 от НЗСДА и чл. 19 /отм./ от Наредбата за служебното
положение на държавните служители, сумата в размер на 167, 67 лева, представляваща
законна лихва за дължима сума за положен извънреден труд, по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във
вр. с чл. 211, ал. 5 от ЗМВР, чл. 67, ал. 7, т. 2 от ЗДС и чл. 67, ал. 7, т. 3 от ЗДС /отм./ и
чл. 21 от НЗСДА и чл. 19 /отм./ от Наредбата за служебното положение на държавните
1
служители, сумата 248 лева, представляваща дължима сума за храна и ободряващи
напитка, по чл. 204, ал. 1 от ЗМВР /отм./, сумата 65, 05 лева, представляваща дължима
сума за законна лихва за дължима сума за храна и ободряващи напитка, по чл. 86, алр.
1 от ЗЗД във вр. с чл. 204, ал. 1 от ЗМВР /отм./. Против така постановеното
решение е постъпила въззивна жалба от Министерството на вътрешните работи.
С определение № 2775/ 29.03.2022г. въззивният съд е дал указания на
ищцата да изправи нередовностите на исковата молба, касаещи обстоятелствата, на
които основава исковете си. Същото е връчено на ищцата на 06.04.2022г. В
определение срок указанията не са изпълнение. На 04.05.2022г. е постъпила молба,
изпратена по пощата на 03.05.2022г., във връзка с дадените от съда указания.
В конкретния случай молбата за изпълнение на указанията за
отстраняване на нередовностите на исковата молба е подадена след изтичане на
дадения от съда срок за отстраняване на констатираните нередовности по смисъла на
чл. 129, ал. 2 ГПК, и по аргумент от чл. 64, ал. 1 ГПК не следва да се зачита. Хипотеза
на извършено процесуално действие от ищеца преди изтичане на определения от съда
срок за отстраняване на констатирани нередовности на исковата молба не е била
осъществена по конкретния правен спор.
Въпросът за отстраняването на нередовности на исковата молба след
изтичане на указания срок, но преди да се е произнесъл съдът по смисъла на чл. 129,
ал. 3 ГПК е намерил разрешение в практиката на ВКС, съгласно което основанието за
връщане на исковата молба настъпва с изтичане на срока за отстраняване на
нередовностите, поради което по-късното изпълнение на указанията (или частичното
им изпълнение, какъвто е настоящият случай), не санират процесуалното бездействие
на страната. В горния смисъл е решение № 674/2010 от 14.02.2011 г. по гр. дело №
1814/2009 г. на ВКС, I г. о., определение № 349 от 5.10.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. №
2856/2017 г., III г. о., ГК.
Непротиворечива е практиката на ВКС по прилагането на чл. 64, ал. 1
ГПК, съгласно която процесуални действия, извършени след изтичането на
определените от съда срокове не се вземат предвид като непораждащи правни
последици. В този смисъл са постановените от ВКС по реда на чл. 290 ГПК решение №
246 от 23.10.2013 г. по гр. дело № 3418/2013 г. на I г. о., решение № 216/2014 от
19.01.2015 г. по гр. дело № 2008/2014 г. на I г. о., решение № 382 от 06.01.2015 г. по гр.
дело № 1558/2014 г. на IV г. о. и др.
Предвид обстоятелството, че срокът е изтекъл, извършените след
изтичането му действия не следва да бъдат зачитани.
Съгласно постановките на Тълкувателно решение № 1/ 17.07.2000г. по
гр. дело № 1/ 2000г. на ОСГК на ВКС, т. 4, когато за пръв път се констатират
нередовности на исковата молба пред въззивния съд, той я оставя без движение с
2
указания на ищеца да ги отстрани. При неотстраняването им обжалваното
първоинстанционно решение следва да се обезсили като постановено по ненадлежно
предявен иск и производството по делото да се прекрати. В посочената хипотеза на
нередовност на исковата молба постановките на ТР № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. по гр.
д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС продължават да са актуални и при действащия ГПК- в
т.см. Тълкувателно решени № 1/ 09.12.2013г. по т.д. № 1/2013г. на ОСГТ на ВКС.
С оглед горните обстоятелства настоящият съдебен състав намира,че
исковата молба следва да бъде върната като нередовна, първоинстанционното
решение, постановено по нея да бъде обезсилено като недопустимо- постановено по
нередовна искова молба, а производството по делото- да бъде прекратено в същата
част.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ВРЪЩА като нередовна искова молба на СЛ. Д. З., с ЕГН **********, по
която е образувано гр. дело № 63883/ 2014г.
ОБЕЗСИЛВА решение № 136034/ 30.06.2020г., постановено по гр.д. №
63883/ 2020г. на Софийския районен съд, 59 състав, като недопустимо.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
Решението в частта на връщането и прекратяването, имащо характер на
определение, подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в
едноседмичен срок от съобщаването му на СЛ. Д. З..
ОСОБЕНО МНЕНИЕ
по гр.д.№ 9 541/2021 г. по описа на СГС, ГО, ІV-В състав по обжалваемостта:
Съгласно задължителните разяснения, дадени в т.8 от Тълкувателно
решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС
въззивното решение, с което решението на първоинстанционния съд е
обезсилено и делото е прекратено, ако цената на иска е под 5 000,00 лева по
граждански дела, респ. под 20 000,00 лева по търговски дела, не подлежи на
касационно обжалване поради ограничението на чл.280, ал.3 ГПК, предишна
ал.2 - до изм. с ДВ бр.86/2017 г. В конкретния случай спорът е граждански с
цената на исковете в значително по-нисък размер от посочения в цитираната
правна норма.
Както е прието в мотивите на т.8 от визираното тълкувателно
решение в разглежданата хипотеза въззивното решение се състои от взаимно
обусловени и свързани части, които са следствие от действията на въззивната
инстанция по основателността на въззивната жалба, поради което
разпоредбата на чл.274, ал.2 във връзка с ал.1, т.1 ГПК не намира
3
приложение, а проверката по правилността на становището на въззивната
инстанция относно допустимостта на първоинстанционното решение следва
да се извърши в касационното производство по обжалване на въззивното
решение по реда на чл.280 и следващите от ГПК при ограничението,
предвидено относно цената на иска.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи и че по силата
на нормата на чл.274, ал.4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по
дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване.
СЪДИЯ:
/Е.Иванова/
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4