РЕШЕНИЕ

 

Номер  1838                        14.10 Година  2019           Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                   ХХІІІ наказателен  състав

 

На      осемнадесети  септември                             2019    Година

 

В публично заседание в следния състав:

 

 

Председател: ТЕОФАНА СПАСОВА

 

 

Секретар: ИВАНКА ПИРОНКОВА

 

като разгледа докладваното от съдията

 

АН дело номер    4377      по описа за            2019     година

 

 

Р Е Ш И :

 

 

       ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 36-0000288/25.06.2019г. на директора на РД „АА” гр. Пловдив, с което на „ИВОН ТРАНС 2014” ЕООД, ЕИК ********* е наложено административно наказание “ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 3000лв. за извършено нарушение по чл.7а ал.2 пр.3 от Закон за автомобилните превози.

   

       Решението подлежи на обжалване пред ПАС в 14 дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

                                                     

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

       ВЯРНО, СЕКРЕТАР Н.Т.

 

 

МОТИВИ :

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

   Обжалвано е Наказателно постановление № 36-0000288/25.06.2019г. на директора на РД „АА” гр. Пловдив, с което на „ИВОН ТРАНС 2014” ЕООД, ЕИК ********* е наложено административно наказание “ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 3000лв. за извършено нарушение по чл.7а ал.2 пр.3 от Закон за автомобилните превози.

 

   Жалбоподателят „ИВОН ТРАНС 2014” ЕООД твърди, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и  моли Постановлението да бъде отменено, евентуално да се приложи нормата на чл.28 от ЗАНН.

 

   Въззиваемата страна- РД „АА” гр. Пловдив, чрез пълномощника си по делото изразява становище за неоснователност на жалбата.  

 

   Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

 

      ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.  

 

    Атакуваното Наказателно постановление е издадено против „ИВОН ТРАНС 2014” ЕООД за това, че на 31.03.2019г. около 17.30часа в гр. Пловдив, като превозвач  притежаващ лиценз № 15036, допуска извършването на превоз с водача А.Г.Д., като същият не отговаря на изискванията за психологическа годност.

    Видно от приложения към административната преписка Акт за установяване на административно нарушение № 261729/30.05.2019г., същият е съставен против жалбоподателя за посоченото нарушение. Разпитан в хода на съдебното производство актосъставителят С.К.М. изцяло потвърждава изложените в АУАН констатации. Заявява, че към момента на проверката е нямало валидно удостоверение за психологическа годност на посочения водач.

      От така изложените доказателства се налага категоричният според съда извод, че по делото са налице безсъмнени доказателства за извършено от страна на „ИВОН ТРАНС 2014” ЕООД административно нарушение по чл. 7а ал.2 пр.3 от Закон за автомобилните превози. В тази насока да се направи положителен извод спомогнаха преди всичко показанията на актосъставителя, лишени от субективна оценка на обстоятелствата по случая и подкрепени от писмените доказателства по делото, а именно АУАН, СМР, пътен лист, маршрути, справка, Заповед.

   Не на последно място самият жалбоподател, въпреки предоставената му за това възможност не ангажира каквито и да било доказателства за опровергаване направените в АУАН констатации, а чисто декларативно заявява, че в случая е налице нарушение на процесуалните правила. Тоест следва да се приеме, че извършените констатации от проверяващия и санкциониращия орган не са опровергани по какъвто и да било начин и безсъмнено се установява, че на инкриминираните дата и място жалбоподателят не е спазил законовите изисквания, като бидейки лицензиран превозвач е допуснал лицето А.Г.Д. да извършва превоз без необходимото валидно удостоверение за психологическа годност.

 

   Поради изложеното и атакуваното Наказателно постановление № 36-0000288/25.06.2019г. на директора на РД „АА” гр. Пловдив, с което на „ИВОН ТРАНС 2014” ЕООД, ЕИК ********* е наложено административно наказание “ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 3000лв. за извършено нарушение по чл.7а ал.2 пр.3 от Закон за автомобилните превози, като обосновано и законосъобразно, следва да бъде  ПОТВЪРДЕНО.

 

   В тази връзка съдът намира за неоснователни възраженията, наведени в жалбата. Преди всичко и в АУАН, и в атакуваното Наказателно постановление подробно са описани извършеното нарушение и правната му квалификация. Освен това при съставяне на АУАН не са допуснати никакви нарушения на процесуалните правила. В тази връзка категорично се доказа, че изискуемите му реквизити са надлежно попълнени.

    Във връзка с горното изцяло неоснователни се явяват възраженията, наведени в жалбата. В този смисъл според съда липсват основания за приложението на чл.28 от ЗАНН по отношение извършеното от жалбоподателя. В него е предвидено, че за “маловажни случаи” на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно нарушение ще му бъде наложено административно наказание – в случая нарушението е констатирано за първи път. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. на тълк. н.д. № 1/2005г., административнонаказателният процес е строго нормирана дейност, при която за извършено административно нарушение се налага съответно наказание, а прилагането на санкцията на административнонаказателната норма, във всички случаи, е въпрос само на законосъобразност и никога на целесъобразност. Посочва се, че общото понятие на административно нарушение се съдържа в чл. 6 на ЗАНН, като в чл. 28 и чл. 39 ал.1 от ЗАНН законът си служи още с понятията “ маловажни” и “явно маловажни” нарушения, като при извършване на преценка дали са налице основанията на чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като ограничи маловажните нарушения от тези, обхванати от чл. 6 от ЗАНН. В цитираното Тълкувателно решение се приема, че преценката за “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. Поради това и настоящият състав ще обсъди тази преценка на административнонаказващият орган.

   В конкретния случай, съобразявайки вида на нарушението, факта, че макар то да е първо по рода си за жалбоподателя, но като се взеха предвид и всички по-горе обсъдени доказателства по делото – неизпълнение на задължение за извършване на превоз само с валидно удостоверение за психологическа годност,  не би следвало наказващият орган да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Последното се налага преди всичко предвид обстоятелството, че по същество макар да липсват причинени с извършеното деяние вреди, то е налице сериозно накърняване на правилата за движение, включително и свързана с охрана правата и законните интереси на останалите участници в същото. В този смисъл всяко нарушение на изискванията за такава дейност крие висока потенциална опасност за неограничен брой лица, поради което и се характеризира като такова с висока степен на накърняване на обществените отношения.

   Що се отнася до размера на наложеното наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” от 3000лв., то видно от правилно посочената санкционна норма на чл.96г ал.1 от ЗАвП, тя е в твърдо определен размер на санкцията за реализираното от жалбоподателя нарушение. Поради това и правилно административно-наказващият орган е преценил всички обстоятелства по случая и е определил именно този размер.

 

   За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.

 

   По застъпените мотиви съдът постанови решението си.

                                     

        РАЙОНЕН СЪДИЯ :

ВЯРНО, СЕКРЕТАР Н.Т.