Решение по дело №166/2020 на Административен съд - Шумен

Номер на акта: 188
Дата: 29 септември 2020 г.
Съдия: Снежина Петкова Чолакова
Дело: 20207270700166
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 август 2020 г.

Съдържание на акта

Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№ ...........

град Шумен, 29.09.2020г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Шуменският административен съд, в публичното заседание на осми септември две хиляди и двадесета година в следния състав:

 

                                                                            Председател: Росица Цветкова

                                                                               Членове:  Снежина Чолакова

                                                                                              Бистра Бойн

                                                                          

при секретаря Ив. Велчева и с участие на прокурор Д. Димитров от ШОП, като разгледа докладваното от административния съдия Сн. Чолакова КАНД № 166 по описа за 2020г. на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на „Т.Б.“ ЕАД, ***, депозирана чрез адвокат С. К., срещу Решение № 220/23.06.2020г. на Районен съд – гр.Шумен, постановено по ВАНД № 835/2020г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № В – 0050574/16.01.2020год. на директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра  към КЗП, с което на основание чл. 222а от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) на „Т.Б.“ ЕАД, *** е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева, за нарушение на чл. 114, ал. 3 от ЗЗП.

Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Счита, че съдебният акт не е надлежно мотивиран, което съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди още, че наказателното постановление е издадено в отклонение от императивните правила на ЗАНН, като не съдържа дата и място на сочената противоправна деятелност. Релевира и доводи за недоказаност на вмененото му нарушение на чл. 114, ал. 3 от ЗЗП. Въз основа на наведените аргументи отправя искане за отмяна на атакуваното решение и на потвърденото с него наказателно постановление. В условията на евентуалност претендира редуциране на размера на наложената имуществена санкция. Претендира присъждане на деловодни разноски. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, касационният жалбоподател не се представлява.

Ответната страна, КЗП – РД, гр. Варна, депозира писмено становище, в което поддържа тезата за неоснователност на касационното оспорване. Отправя искане за присъждане на съдебни разноски. В съдебно заседание, редовно и своевременно призована, не се представлява.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна и отправя искане за решение в този смисъл.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

„Т.Б.“ ЕАД, *** извършва търговска дейност – продажба на мобилни телефони, аксесоари и телекомуникационни услуги в стопанисван от него търговски обект – магазин „Теленор“, находящ се в гр. Шумен, бул. Велики Преслав № 46Б.

 На 30.03.2018г. В.И.К.закупил от дружеството – касационен жалбоподател,  мобилен апарат  марка “HUAWEI P9 Lite mini Black“, сериен № 865549034085092, който се ползвал от Д.Б.К..

 На 25.10.2019г. Д.К.депозирала жалба в КЗП – РД, гр.Варна, офис Шумен във връзка с предявени рекламации на мобилния апарат. На 11.11.2019г. свидетелите В. К. Г. и Н.И.Й.– служители на КЗП, офис Шумен, извършили проверка в обекта - магазин „Теленор“. Било установено, че мобилният апарат е бил рекламиран четири  пъти, а именно:

 – на 23.01.2019г., с посочени от потребителя проблем с камерата, не запаметява снимките, които са направени и изтрита информация от мемори картата, като е върнат на 30.01.2019г. от сервиза с преинсталиран софтуер и тест; обърнато е внимание, че евентуалната причина за проблема  е приложение извън стандартния софтуерен пакет;

– на 13.02.2019г., с посочени от потребителя проблем с прочитане на карта,  снимките не се запаметяват в Micro SD карта, като е върнат на 15.02.2019г. от сервиза, след обновяване на софтуер и успешно преминат тест; обърнато е внимание, че проблемът  може да се дължи  на дефектирала карта памет и е отправена препоръка да се форматира или да се закупи нова;

– на 27.06.2019г., с посочен от потребителя проблем с ON/OFF - „изключва се сам“, проблем с камерата „много често не запаметява снимките“, като е върнат на 04.07.2019г. от сервиза, след почистване на контакти, обновяване на софтуер и успешно преминат тест; обърнато е внимание, че проблемът най – вероятно се дължи на приложение извън стандартния софтуерен пакет; 

– на 02.10.2019г.,  с посочен от потребителя проблем с ON/OFF - „рестартира се сам“, аудио проблем - „по време на разговор пращи“, проблем с дисплея - „ много често екранът потъмнява сам“, проблем с камерата - „не запаметява снимките в картата и телефона“, проблем с комуникацията - „сам се изключва по време на разговор“. Апаратът е върнат на 08.10.2019г. от сервиза, след смяна на дисплей и успешно проведен софтуерен тест.

На 30.10.2019г. Д.К.депозирала искане до дружеството на основание чл. 114, ал. 3 от ЗЗП за прекратяване на договора за продажба и възстановяване на заплатената сума. С писмо  изх. №GB-2GAZMMO от 04.11.2019г. потребителката била уведомена от дружеството, че само при една от рекламациите е извършен ремонт, също така при предсрочно прекратяване на договора за услуги са дължими неустойки за услуга и неустойка за част от отстъпката за устройството, което е било получено на преференциална цена.

Резултатите от проверката били отразени в Констативен протокол №К-2665906 от 11.11.2019 г. С протокола представител на търговеца  бил поканен да се яви КЗП - офис Шумен за представяне на становище по жалбата на потребителя, в което да е посочена причината, поради която  не е уважено подаденото искане за разваляне на договора за продажба и възстановяване на заплатената сума, както и представяне и на документи, касаещи предявените рекламации на апарата. На 14.11.2019г. в офиса гр.Шумен на КЗП – РД, гр. Варна било депозирано  становище, в което била изложена позицията, че дружеството не е в договорни отношения с Д.К.. От КЗП отново са изискали от дружеството представяне на документи и по – конкретно пълномощно, с което Д.К.е била упълномощена от В.И.К.. На 20.11.2019г. от страна на дружеството било депозирано ново становище, че претенциите на потребителя са неоснователни, доколкото само при две от рекламациите е бил установен проблем, който е бил отстранен. Извършените обновявания на софтуера не представлявали  ремонт, а са имали за цел максимално оптимизиране работата на мобилното устройство. Също така било посочено, че Д.К.е била поканена да посети търговския обект, за да бъде извършена замяна  на устройството с ново. Представени били и копия на протоколи за ремонт.

С оглед установеното Н.Й.приел, че търговецът е нарушил изискванията на чл. 114, ал. 3 от ЗЗП, като е отказал да удовлетвори искане за разваляне договора за покупко – продажба и да възстанови заплатената от потребителя сума, след като е удовлетворил три рекламации на една и съща стока и е било налице следващо несъответствие, поради което на 03.12.2019г. съставил срещу дружеството – касатор АУАН №К – 0050574. Актът бил издаден в присъствието на  упълномощен представител на дружеството, на когото бил и връчен, и подписан от последния без възражения. „Т.Б.“ЕАД не се възползвало и от законното си право да депозира писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения акт и на материалите по преписката, административнонаказващият орган издал обжалваното НП, като възприел изцяло констатациите, съдържащи се в АУАН.

При така установената фактическа обстановка съдебният състав е формирал извод, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи санкционната процедура. Съдебният състав е извел и решаващото си становище относно безспорната установеност на описаното в акта и в НП неизпълнение от страна на търговеца, приемайки, че наложената му имуществена санкция е правилно индивидуализирана. По тези съображения районният съд е потвърдил оспорения пред него правораздавателен акт.

Настоящият състав намира, че въз основа на установената по делото фактическа обстановка, въззивният съд е направил правилни и законосъобразни изводи, които напълно се споделят от касационната инстанция. Правните доводи кореспондират с доказателствения материал, като решението е постановено при обсъждане на релевантните за това доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност. Фактите по делото са възведени въз основа на надлежно събрани по реда на НПК писмени и гласни доказателства, които правилно са преценени от решаващия съд. При това не е налице соченото от касатора нарушение на съдопроизводствените правила, доколкото в атакувания съдебен акт са отразени правните съображения на съдебния състав.

Не са налице и релевираните от касатора съществени процесуални нарушения при изготвянето на НП. Същото разполага с необходимите законови реквизити и по еднозначен начин дефинира мястото и датата на извършване на нарушението. Както правилно е посочил и районният съд, това е именно 04.11.2019г., когато потребителят е получил отказ от страна на търговеца за удовлетворяване на претенцията му, обективирана в отправено на 30.10.2019г.  искане до „Т.Б.“ЕАД за разваляне на договора за продажба и за възстановяване на заплатената сума.

Правилно е становището на въззивния съд, че дружеството е адресат на визираното в чл. 114, ал. 3 от ЗЗП задължение и се явява „търговец“ по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Шуменският административен съд намира за неоснователен довода на касатора относно липсата на доказателства, обосноваващи наличието на визираното в АУАН и НП нарушение. Видно от обстоятелствената част на наказателното постановление, на „Т.Б.“ЕАД е наложена имуществена санкция за това, че не е изпълнило административното си задължение да удовлетвори искане за разваляне на договора и да възстанови заплатената от потребителя сума, след като е удовлетворило три рекламации на потребителя чрез извършване на ремонт на една и съща стока, в рамките на срока на гаранцията по чл. 115 от ЗЗП, с което е нарушило чл. 114, ал.3 от ЗЗП. За констатираното нарушение на лицето е наложена имуществена санкция на основание чл. 222а от ЗЗП, като в случая наложената такава е съобразена с тежестта на нарушението, предвид наличието на влезли в сила наказателни постановления, с които дружеството е санкционирано за нарушения от същия вид.

Изпълнителното деяние, релевантно за ангажиране на имуществената отговорност по чл. 222а от ЗЗП, е неизпълнение на визираното в чл. 114, ал. 3 от ЗЗП задължение. В случая фактите, обуславящи материалната законосъобразност на наложената санкция, са безспорно установени - търговецът е извършил три последователни ремонта на апарата, като при проявена последваща повреда, потребителят е предявил претенция за разваляне на договора и възстановяване на платените суми, която претенция не е удовлетворена. Следва да се посочи, че съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗП, при несъответствие на потребителската стока с договора за продажба и когато потребителят не е удовлетворен от решаването на рекламацията по чл. 113, той има право на избор между една от следните възможности: 1. Разваляне на договора и възстановяване на заплатената от него сума или 2. Намаляване на цената. След предявяване на три рекламации от страна на потребителя и последвало несъответствие на стоката с договора, безспорно е възникнало правото по чл. 114, ал. 1 от ЗЗП - да иска разваляне на договора и възстановяване на заплатената от него сума. Това искане е изрично обективирано в молбата до търговеца от 30.10.2019г.

Настоящият състав не споделя наведените в касационната жалба твърдения, че бездействието на „Т.Б.“ЕАД от обективна страна не покрива признаците на неизпълнение на административно задължение по чл. 114, ал. 3 от ЗЗП, тъй като по същността си актуализацията на софтуера не представлява ремонт. Според чл. 104, ал. 4 от ЗЗП, поправка или ремонт на потребителска стока е привеждането ѝ в съответствие с договора за продажба, когато има несъответствие между тях, а кога е налице несъответствие между потребителската стока и договора за продажба, се извлича по аргумент на противното от съдържанието на чл. 106 от ЗЗП, който гласи, че за да съответства на договора за продажба, потребителската стока трябва да: 1. притежава характеристиките, определени от страните по договора, и да е годна за обичайната употреба, за която служат потребителските стоки от същия вид; 2. отговаря на описанието, дадено от продавача под формата на мостра или образец; 3. е годна за специалната употреба, желана от потребителя, при условие, че той е уведомил продавача за своето изискване при сключването на договора и то е прието от продавача; 4. притежава обичайните качества и характеристики на стоките от същия вид, които потребителят може разумно да очаква, като се имат предвид естеството на потребителската стока и публичните изявления за конкретните характеристики, направени от продавача, производителя или негов представител, които се съдържат в рекламата или в етикета на потребителската стока.

Следователно липсата на всяко едно от тези условия на закона води до несъответствие на потребителската стока с договора за продажба, отстраняването на което е по съществото си поправка или ремонт на стоката по смисъла на чл. 104, ал.4 от ЗЗП. В случая, след като търговецът е приел рекламациите и ги е счел за основателни, като се е съгласил да отстрани несъответствието на стоката с договора за продажба, той неминуемо е извършил ремонт на стоката, независимо от това какви са причините за несъответствието /софтуерен или хардуерен проблем/ и какви действия е предприел за отстраняването им. Всяко отстраняване на пречка за нормалната работа на устройството представлява ремонт по смисъла на чл. 114, ал. 3 от ЗЗП. Вярно е, че не винаги обновяването на софтуера е ремонт на стоката, но само ако с него не е отстранена възникнала техническа повреда в апарата, което в случая не е така. Софтуерът в телефона отговаря за правилното му функциониране, бързина и стабилност, поради което всеки софтуерен проблем, който пречи на нормалната работа на апарата, представлява несъответствие с договора за продажба, стига, разбира се, този проблем да не се дължи на неправилната употреба и поддръжка на телефона /напр. чрез инсталиране на приложения или програми, които не са заложени в официалния софтуер на фирмата производител или не отговарят на хардуерните възможности на апарата, или чрез цялостна смяна на официалния софтуер на фирмата производител, който е несъвместим с мобилното устройство/. Такива доказателства по делото не са представени, доколкото в сервизния протокол не е посочен конкретен софтуерен продукт, инсталиран от потребителя, който да засяга нормалния работен режим на апарата. При положение, че с обновяването на софтуера са отстранени съществуващи проблеми в телефона и е възстановено нормалното му функциониране, то е налице същински ремонт на стоката по смисъла на чл. 104, ал.4 от ЗЗП, целящ да я приведе в съответствие с договора за продажба. Предвид изложеното касационният съдебен състав намира, че търговецът е осъществил състава на нарушението по чл. 114, ал.3 от ЗЗП, а това е основание за реализиране на административнонаказателната му отговорност по реда на чл. 222а от същия закон. По този ред наказващият орган е ангажирал отговорността на юридическото лице, налагайки му санкция  в размер, съобразен с данните за наличие на влезли в сила НП, с които търговецът е наказан за същото по вид нарушение. Поради това настоящата инстанция намира, че претенцията на жалбоподателя за явна несправедливост на размера на определената му имуществена санкция също се явява неоснователна.

В обобщение на изложеното, Шуменският административен съд намира, че въззивният съд е приложил правилно материалния закон, при съблюдаване на съдопроизводствените правила, като липсва касационно основание за отмяна на неговото решение.

Относно претенцията на ответната страна за присъждане на направените разноски, съдът съобрази следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 и ал. 5 от ЗАНН /нова, ДВ бр. 94 от 29.11.2019г./ в съдебното производство, образувано по обжалване на наказателно постановление страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. С оглед изхода на спора ответната страна има право на разноски по делото. В случая КЗП-РД, гр.Варна претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лева. Съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП. Според чл.37, ал.1 от ЗПП, заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП, а именно - Наредбата за заплащането на правната помощ, в чл.27е от която е предвидено за процесуално представителство по административни дела адвокатското възнаграждение да е в размер от 80 до 120 лева. От цитираните разпоредби следва, че размерът на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определен в рамките, почертани от чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, като това се прави по преценка на съда и съобразно конкретната фактическа и правна сложност на конкретния казус. В случая се касае за касационно съдебно производство, приключило в едно съдебно заседание, в която процесуалният представител на наказващия орган е депозирал писмено становище, респективно не е присъствал лично в съдебното заседание, поради което съдът намира, че казусът не се отличава със значителна и правна сложност, поради което юрисконсултското възнаграждение следва да се определи в минималния размер, предвиден от законодателя. Предвид изложеното касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на КЗП – РД, гр. Варна разноски по делото в размер на 80 лева.

Водим от горното, Шуменският административен съд

 

Р   Е    Ш    И   :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 220/23.06.2020г. на Районен съд – град Шумен, постановено по ВАНД № 835/2020г. по описа на съда.

ОСЪЖДА „Т.Б.“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, ж.к.Младост 4, Бизнеспарк София, сграда № 6, да заплати Комисия за защита на потребителите – гр.София, Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра със седалище ***, разноски по делото в размер на 80 (осемдесет )лева.

Решението е окончателно.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................                     ЧЛЕНОВЕ: 1..........................

                                                                                              

                                                                                                   2..........................

ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 29.09.2020г.