Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна,
06.01.2020г.
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI - ви състав, в закрито заседание, проведено на шести
януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ Т.
като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 1099 по
описа на ВРС за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.247 от ГПК.
Съгласно
разпоредбата на чл.247 от ГПК съдът може по собствена инициатива или по молба
на страните да поправи допуснати в решението очевидни фактически грешки.
Производството
по делото е образувано по искова молба
от „А.з.с.н.в.“ ЕАД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление ***,
офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор
Мартин Деспов Деспов, чрез пълномощника му юрисконсулт Иван Недков срещу Ю.Г.И.,
с ЕГН ********** и адрес ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответника дължи на ищцовото дружество следните
суми, за които е издадена Заповед № 8310/02.11.2018г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 16544/2018г. по описа на ВРС:
сумата
от 640,90 лв. (шестстотин и четиридесет лева и деветдесет стотинки),
представляваща незаплатена главница по Договор за потребителски кредит №
********* от 29.07.2015 г., сключен с „Провидент Файненшъл България” ООД, като
задължението е прехвърлено на заявителя „А.з.с.н.в.” ЕАД, съгласно Приложение №
1 от 01.03.2018 г. към Допълнително споразумение от 01.11.2017 г. към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 01.11.2018 г. до окончателното изплащане на задължението,
сумата от 113,34 лв. (сто и тринадесет лева и
тридесет и четири стотинки) – договорна лихва за периода от 18.09.2015 г. до
23.09.2016 г.,
сумата
от 31,46 лв. (тридесет и един лева и четиридесет и шест стотинки) – такса за
оценка на досие за периода от 18.09.2015 г. до 23.09.2016 г.,
сумата
от 147,98 лв. (сто четиридесет и седем лева и деветдесет и осем стотинки) –
такса за услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по
местоживеене на Кредитополучателя, начислена за периода от 18.09.2015 г. до
23.09.2016 г.,
сумата
от 344,46 лв. (триста четиридесет и четири лева и четиридесет и шест стотинки)
– такса за услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по
местоживеене на Кредитополучателя, начислена за периода от 18.09.2015 г. до
23.09.2016 г. и
сумата
от 74,96 лв. (седемдесет и четири лева и деветдесет и шест стотинки) –
обезщетение за забава за периода 19.09.2015 г. до датата на подаване на
заявлението – 01.11.2018г.
В
мотивите на решението е формирана воля на съда относно неоснователност
на претенцията за такса за услуга „Кредит у дома“ за пълния претендиран размер
от 344.46 лева /стр.6 и 7 от решението/.
В
диспозитива на решението по отношение на тази претенция е постановен
диспозитив, с който се приема за установено дължимостта на вземанията, както и
нарочен отхвърлителен диспозитив за същата претенция. Наличието на диспозитив, с който се приема
претенцията за установяване дължимостта на вземането при изложени мотиви за
неоснователност на претенцията, представлява несъответствие между формираната
воля в мотивите на съда и нейното изразяване в диспозитива на решението.
Според
правната теория очевидна фактическа
грешка представлява всяко несъответствие
между формираната воля на съда в
мотивите на съдебното решение и нейното изразяване в диспозитива на съдебния
акт, както и допуснати технически грешки от съда в съдебното
решение. Очевидна фактическа грешка представляват и допуснати технически греши от съда в мотивите или в дизпозитива на
съдебния акт - погрешно посочване имената на страните, границите на имота,
размера на присъдената сума, погрешни пресмятания на суми и т. н. Точно такава
очевидна фактическа грешка е допусната в диспозитива на постановеното по делото
решение – същият е постановен при несъответствие с формираните мотиви.
Констатираната служебно от съда очевидна
фактическа грешка може и следва да бъде поправена по реда на чл.247 от ГПК.
Мотивиран
от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И:
ДОПУСКА поправка на очевидна
фактическа грешка в Решение № 5049/21.11.2019г.
по настоящето гр.д. № 1099/2019г. по описа на ВРС,
XLI-ви състав,, като в диспозитива на решението вместо:
„ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че Ю.Г.И., с ЕГН ********** и адрес *** ДЪЛЖИ н. „А.з.с.н.в.“
ЕАД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление ***, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4 следните суми, за които е издадена Заповед №
8310/02.11.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№ 16544/2018г. по описа на ВРС:
сумата от
640,90 лв. (шестстотин и четиридесет лева и деветдесет стотинки),
представляваща незаплатена главница по Договор за потребителски кредит №
********* от 29.07.2015 г., сключен с „Провидент Файненшъл България” ООД, като
задължението е прехвърлено на заявителя „А.з.с.н.в.” ЕАД, съгласно Приложение №
1 от 01.03.2018 г. към Допълнително споразумение от 01.11.2017 г. към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 01.11.2018 г. до окончателното изплащане на задължението,
сумата от 113,34 лв. (сто и тринадесет лева и
тридесет и четири стотинки) – договорна лихва за периода от 18.09.2015 г. до 23.09.2016
г.,
сумата от 344,46 лв. (триста четиридесет и четири
лева и четиридесет и шест стотинки) – такса за услуга „Кредит у дома“ за
събиране на погасителните вноски по местоживеене на Кредитополучателя,
начислена за периода от 18.09.2015 г. до 23.09.2016г. и
сумата от
74,96 лв. (седемдесет и четири лева и деветдесет и шест стотинки) – обезщетение
за забава за периода 19.09.2015 г. до датата на подаване на заявлението –
01.11.2018г.“
ДА СЕ ЧЕТЕ:
„ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че Ю.Г.И., с ЕГН ********** и адрес *** ДЪЛЖИ н. „А.з.с.н.в.“
ЕАД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление ***, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4 следните суми, за които е издадена Заповед №
8310/02.11.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№ 16544/2018г. по описа на ВРС:
сумата от
640,90 лв. (шестстотин и четиридесет лева и деветдесет стотинки),
представляваща незаплатена главница по Договор за потребителски кредит №
********* от 29.07.2015 г., сключен с „Провидент Файненшъл България” ООД, като
задължението е прехвърлено на заявителя „А.з.с.н.в.” ЕАД, съгласно Приложение №
1 от 01.03.2018 г. към Допълнително споразумение от 01.11.2017 г. към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 01.11.2018 г. до окончателното изплащане на задължението,
сумата от 113,34 лв. (сто и тринадесет лева и
тридесет и четири стотинки) – договорна лихва за периода от 18.09.2015 г. до
23.09.2016 г. и
сумата от
74,96 лв. (седемдесет и четири лева и деветдесет и шест стотинки) – обезщетение
за забава за периода 19.09.2015 г. до датата на подаване на заявлението –
01.11.2018г.”
РЕШЕНИЕТО да се счита за
неразделна част от постановеното решение № 5049/21.11.2019г. по гр.д. № 1099/2019г.
по описа на РС гр.Варна, XLI-ви състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на
съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис от
настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за
постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: