Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 04.10.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Божидар Стаевски
при секретаря Михаела Митова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 3644 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 27.11.2020
г. по гр.д. № 6684/20 г., СРС, I ГО,
173 с-в е признал за установено на основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че И.К.А.,
ЕГН ********** дължи на „Т.С." ЕАД,
ЕИК *******, във връзка с
топлоснабдяването на недвижим имот- апартамент в град София, ул. „*******, аб.
№ 387202, както следва: 49,92 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна
енергия за периода м.10.2016г.-м.08.2017г., и 3,50 лева за главница за дялово разпределение за периода
м.03.2017г.-м.04.2017г., ведно със
законната лихва върху всяка от двете суми от датата на депозирането на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (11.07.2019г.) до окончателното им изплащане; 12,02
лева за законна
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода
01.12.2016г.-02.07.2019г. и 0,74
лева за законна
лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода
01.05.2017г.-02.07.2019г., като
е отхвърлил предявените искове за горницата над 12,02 лева до пълния предявен размер
от 12,49 лева (за иска за лихви върху главницата за топлинна енергия) и за
горницата над 0,74 лева до пълния предявен размер от 0,78 лева (за иска за
лихви върху главницата за дялово разпределение). Осъдил
е И.К.А., ЕГН ********** да
заплати на „Т.С." ЕАД, ЕИК *******, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от
74,43 лв., представляваща разноски в
заповедното производство /ч.гр.д. № 39637/2019 г.на СРС. Осъдил е И.К.А., ЕГН ********** да
заплати на „Т.С." ЕАД, ЕИК *******, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 709,53 лв., представляваща разноски в
първоинстанционното исково производство.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника И.К.А.,
ЕГН **********,*** с мотиви,
изложени в жабата. Твърди, че решението е постановено срещу ненадлежен
ответник, поради което моли същото да бъде обезсилено и производството по
делото да бъде прекратено. Това е така,
тъй като по делото е представен договор № 8234/387202 от 21.07.2011 г., сключен
между „Т.С.“ ЕАД, в качеството на Продавач и „Ф.**“ ООД в качеството на Купувач
с предмет на договора продажба на ТЕ за топлоснабден имот, с адрес: гр.София, община
„Красно село“, ул.“*******, аб. № 387202, сключен на основание чл.149, ал.1,
т.3 от ЗЕ. Счита, че съдът погрешно е приел, че след изтичането срока на
договора от 5 години и при липса на
уговорка за автоматичното продължаване
на действието му, следвало да се приеме, че на 05.01.2015 г. действието му
е прекратено поради изтичането на
уговорения срок и продажбата на ТЕ продължава спрямо собственика или титуляра
на вещното право на ползване в
качеството на клиент на ТЕ за собствени нужди при публично известни ОУ. Съдът
не е съобразил, че издадените фактури, платежни документи и справки, са
издадени на търговското дружество „Ф.**“ ООД и касаят именно доставена ТЕ за
небитови нужди. Освен това, „Т.С.“ ЕАД не е посочила и надлежен и коректен
постоянен адрес на И.К.А., като собственик на недвижим имот, чийто адрес е
гр.София, ул.“*******, а не посочения в исковата молба адрес: гр.София, община
„Оборище“, ул.“*******, като това е седалището и адреса на управление на ЮЛ „Ф.**“
ООД.
Ако съдът не приеме възражението на ответника за
недопустимост на съдебното решение, то по същество същото се явява неправилно,
издадено в нарушение на материалния закон, съществено процесуално нарушение и необосновано.
Сочи, че съдът е постановил решението си основавайки изводите си на оспореното от
ответника заключение на ССЕ. Ищецът не е доказал наличие на облигационни
отношения между страните, претендираните суми за незаплатена ТЕ по вид и
размер. Не са представени годни
документи относно претендираните суми, в т.ч. надлежно и своевременно предявени
на потребителя на ТЕ първични счетоводни документи/фактури, дебитни или кредитни
известия/, с които да докаже претенцията си по вид и размер. Освен това, при
изрично оспорена от ищеца ССЕ, съдът не е назначил друго или повече вещи лица,
а е кредитирал тази оспорена експертиза. Моли да бъде обезсилено първоинстанционното
решение, а ако съдът не приеме възражението за неговата недопустимост, моли да
бъде отменено изцяло и да реши спора по същество, като отхвърли исковата молба
на „Топлофиказия София“ ЕАД като неоснователна и недоказана.
Въззиваемият „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
Изпълнителния директор А.А.оспорва въззивната жалба. Претендира
разноски.
Третото
лице помагач не взема становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, поради което въззивният съд дължи произнасяне по отношение на
правилността му.
От фактическа страна:
Предявени са искове с по реда на чл.422, ал.1 ГПК във
вр. с чл.415 от ГПК, с правно основание чл.150
от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че между него и ответника съществува облигационно отношение въз основа на
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при Общи условия/ОУ/,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане с нарочен акт. В изпълнение на тези ОУ
доставило за процесния период на ответника топлинна енергия, като той не е
заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение.
Съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата
цена в посочения в общите условия срок след изтичане на периода, за който е
доставена енергията.
Ответникът И.К.А., в срока по чл. 131 от ГПК е депозирал писмен отговор,
в който се изразява становище за недопустимост, недоказаност и неоснователност на предявените искове. Твърди, че
не е надлежен ответник по делото, тъй като страна по облигационното отношение
за доставка на топлинна енергия в процесния имот бил не той, а трето лице ЮЛ „Ф.**“ООД, което надлежно сключило
съответния договор с топлоснабдителното предприятие. Не ставало ясно как са
формирани процесиите суми, като се оспорва доказаността на исковете.
Третото лице помагач не
взема становище по исковете.
По делото е била приета
съдебно-техническата експертиза, според която дяловото разпределение и
остойностяването на топлинната енергия е извършено в съответствие с
нормативната уредба и данните. Отчислявани са надлежно технологичните разходи в
абонатната станция. Общите топломери са преминавали периодичен метрологичен
контрол. Съдът изрично е посочил, че доколкото вещото лице по
съдебно-техническата експертиза е базирало заключението си върху данните за
реално потребената и отчетена топлинна енергия за имота, съответствието на
отчитането и уредите за измерването й с установените изисквания и оттам
правилното изчисляване на стойността на същата, то той е преценявал
основателността на предявените искове именно въз основа на заключението на съдебно-техническата
експертиза. Според ССЕ, също кредитирана от съда, сумата за дялово разпределение възлиза на общо
3,50 лева за месеците март и април 2017г., а лихвата върху нея за процесния
период - на 0,74 лева. Лихвата върху главниците за
топлинна енергия, осчетоводени като дължими (49,92 лева), възлиза на 12,02 лв. Според вещото лице, за процесния
период е налице погасяване на задължения чрез плащане и прихващания в размер на 52,35 лв.. Има платени и други суми, но те са задължения по
друг абонатен номер.
От правна страна:
Преди всичко следва да бъде отбелязано обстоятелството,
че решението е оспорено изцяло и в отхвърлителната част, но в тази част липсва правен интерес за въззивника/ответник.
По делото е депозиран нотариален акт № 41/22.12.2003г., т. 3, per. №
3697, дело № 417/2003г. на Нотариус № 189 - Ц.З., видно от който И.К.А. е
закупил право на строеж върху апартамент № 5 във вх. „Б" на сградата,
която ще се построи в УПИ IV-1665, кв. 290 по плана на град
София, м. „Красно село - плавателен канал“. Съгласно Удостоверение, изх. №
68-00- 1072/17.08.2015г. на ГИС-София, построената в този имот жилищна сграда с
два входа е с административен адрес: гр.софия, ул.“*******, вх. „А“ и вх. „Б“.
При тези данни СГС също приема, че собственик на процесния топлоснабден имот е И.К.А..
Във връзка с твърдението
на въззивника/ответник, че не той като ФЛ, а ЮЛ е страна по облигационното
отношение с „Т.С.“ ЕАД, по делото е депозиран Договор №
8234/387202/21.07.2011г., по силата на който за процесния имот между „Т.С."
ЕАД и „Ф.**“ ООД, чийто представител е ответникът, бил сключен договор при ОУ
за продажба на топлинна енергия. Договорът бил сключен за срок от пет години,
като му било придадено обратно действие, считано от 05.01.2010г., поради което
и при липса на уговорка за автоматично продължаване на действието му,
включително в общите условия, настоящата инстанция също приема, че на
05.01.2015г. действието на договора е прекратено поради изтичането на
уговорения срок. След прекратяването на този договор и при неустановяване на
нещо различно, продажбата на топлинна енергия продължава спрямо собственика или
титуляра на вещното право на ползване в качеството им на клиенти на топлинна
енергия за собствени нужди при публично известни общи условия (ТР
2/2017-2018-ОСГК, т. 1). Ето защо, ответникът отговаря в лично качество за
задълженията за доставена топлинна енергия и свързаните с това плащания за
процесния период, който е след прекратяването на договора с „Ф.**" ООД. По
делото е депизиран и втори договор, но той касае друг абонатен номер, не процесния.
При тези данни може да
се направи извод, че ответникът, като
собственик, се явява
потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ.
Съгласно чл.153 от ЗЕ (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012г.,
в сила от 17.07.2012 г.), всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия
при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3. Съгласно
§ 1, т. 2а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ "Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или
природен газ за собствени битови нужди, т.е. налице е облигационно отношение между
страните по спора. Следователно купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна
енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено
ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната
цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни правоотношения с ищцовото дружество по силата на закона, без да е
необходимо негово изрично волеизяление в този смисъл. Възникването на
облигационно отношение, съответно качеството на клиент на ТЕ е обусловено единствено от
това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху
съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда - етажна
собственост, т.е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и
титуляра на това право възниква с придобиването на правото на собственост или
вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите. Ирелевантно
за наличието на това отношение и за възникването на задължения е дали клиентът
реално се е ползвал от доставената енергия, респективно дали е обитавал имота.
Съгласно разпоредбата на чл.150,
ал.1 от ЗЕ / обн. ДВ 107/2003г./ и действалата преди нея норма на чл. 106а ал.
1 от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на топлинна енергия
от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР. Следователно между страните за
процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при публично известни Общи условия за продажба, съответно одобрение с
Решение ОУ-026/11.05.2002г. на ДКЕВР и Решение № ОУ-067/12.12.2005г. на ДКЕВР.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда -етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран
в ЗЕ /чл.139 -чл.148/ и в действалите към процесния период Наредба за
топлоснабдяването / отм./, Наредба № 2 от 28.05.2004 год. за топлоснабдяването
/Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 год., отм. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год. и Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007
год./. Топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост, се разделя
на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142,
ал.2 от ЗЕ и съответстващата норма в отм. ЗЕЕЕ/, като според чл.145, ал.1 от
закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда-етажна собственост,
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя
въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Няма данни по делото ответникът
да се е възползвал от предвиденото
рекламационно производство и да е оспорил
изготвените от третото лице-помагач изравнителни сметки под формата на дялови
разпределения в установените срокове.
След като е установена доставката на топлоенергия,
ответникът дължи заплащането й, без значение дали ищцовото дружество е издало
фактури за тези доставки, доколкото вземанията на ищеца не са доказани само
чрез счетоводните му записвания; без значение е дали ответната страна е
получавала издаваните от ищеца фактури-задължението за плащане на топлинната
енергия произтича от доставката й до топлоснабдения имот, а не от фактурирането
й. Това е и във връзка с твърдението, че за процесния период, ФДР е издавало фактури с получател ЮЛ „Ф.**“ ООД, а
не ФЛ. Това не променя факта, че страна по облигационното отношение за доставка
на ТЕ за битови нужди, а не за небитови нужди, е именно надлежният ответник И.К.А.. От приетата
по делото СТЕ се установява, че извършените начисления за сградна инсталация и БГВ
са за битови нужди. Освен това, в самия договор е посочено, че купувачът в
сграда ЕС декларира, че е запознат с ОУ за
продажба на ТЕ за битови нужди от „Топлофикация София“ АД на потребители
на ТЕ в гр.София.
Що се отнася до приетата по делото ССЕ, настоящата
инстанция намира, че няма основание за съмнение в безпристрастността и
компетентостта на вещото лице, изготвило заключението си въз основа на всички
писмени доказателства по делото, включително и
представените актуални справки от ищеца.
На основание чл.271, ал.1, пр.1 ГПК
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото и предявената претенция, въззивникът следва да заплати на
въззиваемото дружество направените разноски за настоящата инстанция във вид на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 27.11.2020 г. по
гр.дело № 6684/20г. на СРС, I ГО, 173 състав.
ОСЪЖДА И.К.А.,
ЕГН **********,*** да заплати на
„Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от Изпълнителния директор А. А., чрез
пълномощника по делото юрисконсулт Ф. И. направените
разноски за настоящата инстанция във вид на юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв.
Решението
е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца “Б.“
ООД, ***.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на
основание чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.